Реших да родя, въпреки че на тази възраст останах сама.

...
Реших да родя, въпреки че на тази възраст останах сама.
Коментари Харесай

Предстои ми да направя най-трудния избор в живота ми

Реших да родя, макар че на тази възраст останах сама. Бащата на детето се отхвърли от връзката незабавно щом му оповестих новината.

На 44 години съм и съм бременна. Озовах се на кръстопът и не знам какво да върша.

Година преди да се срещна с Мишо, се разведох със брачна половинка ми. Разводът беше кротичък, без непотребни кавги и обиди. Разбрахме от дълго време, че е по-добре да се разделим. Просто бяхме привикнали прекомерно един с различен и не се решавахме на тази стъпка. Но това беше неизбежно.

След раздялата ме обхвана ужасна меланхолия. Никога до момента не съм се чувствала толкоз самотна. Запознанството ми с Мишо безусловно ме избави. Сякаш имах късмет да стартира живота си от нулата и бях безпределно щастлива!

Нашите връзки се развиха бързо. 2 седмици откакто се срещнахме, взехме решение да заживеем дружно. След шест месеца връзка фамилията му ме наричаше снаха. Вярвах, че най-сетне съм намерила индивида, с който желая да остареем дружно и да споделим всички наслади и скърби.

Когато разбрах, че съм бременна, нямах никакво подозрение, че желая да задържа това дете, макар че на тази възраст това решение значи огромен риск.

Невъзможно е да се съобщи с думи разочарованието, което изпитах, когато Мишо сподели, че не желае да раждам. След като научих резултата от теста, не чаках да се върне от работа, а незабавно му се обадих, с цел да му оповестя положителната вест. Той просто отговори, че това не е част от проектите му и затвори. Така и не се върна вкъщи довечера.

Вижте още: Липсата на внимание кара свекърва да унищожи фамилията на сина си

Още тогава стана ясно, че няма смисъл да продължа тази връзка. Как да пребивавам с мъж, осъзнавайки, че той не желае да бъде нито татко, нито брачен партньор? След няколко дни се разделихме.

Сега съм изцяло объркана. Усещането за самотност се върна с още по-голяма мощ. Може би едно дете би могло да ме измъкне от това, само че заслужено ли е по отношение на него? Отглеждането на дете без татко е голяма отговорност и не съм сигурна дали мога да се оправя. И въпреки всичко взех решение да родя и да се грижа сама за него.

Източник: bukvarche.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР