Реликвата е най-голямата археологическа находка от началото на века, която

Реликвата е най-голямата археологическа находка от началото на века, която събира стотици хиляди туристи всякагодина
Реликварий от алабастър, който съхранява зъб, части от кости на ръка и от лицева част бяха открити през 2010 година по време на разкопки измежду руините на средновековния манастир " Свети Йоан Предтеча " от проф. Казимир Попконстантинов.

Мощите се съхраняват в созополския храм " Св. св. Кирил и Методий " и се излагат за поклонение всяка неделя

Лаборатория в Оксфорд отбрани откритието Изотопният разбор сподели, че костите са от човек, живял при започване на I в. сл. Хр. Друга лаборатория - в Копенхаген, удостовери, че става въпрос за принадлежност към фамилна група гени, която е от най-разпространените в Близкия изток.

Твърди се, че мощехранителницата е пренесена през IV век от някой си Тома навръх рождения ден на Св. Йоан Предтеча - 24 юни. Те са били положени в островния манастир край Созопол от Патриаршията в Константинопол.Манастирът е издигнат на мястото на тракийско светилище от VII-IV в. прочие Хр., евентуално на Аполон Лечител, където се е издигала фамозната негова скулптура, отнесена по-късно в Рим.

" Св. Иван Предтеча и Кръстител " е най-големият созополски манастир. Навремето е бил основният набожен център на Българското Черноморие.

В манастира са бил заточени трима свалени от императорите глави на Вселенската черква.

В края на IV върху руините е издигната базиликата " Св. Богородица Калеоса ", която През Х в. е украсена в стила на преславската столична архитектура.

През 1263 година Михаил Глава Тарханиот  построява нов съборен храм - " Св. Йоан Предтеча " със статут на царски и патриаршески

Разрушен е при започване на ХVII в. от казаци

Възстановени са основите на манастирската столова с магерницата, пекарната и монашеските килии. Манастирът имал богата библиотека, от която са оживели 45 кодекса с богослужебни текстове и съчинения, които се съхраняват във Ватикана.

Новината за находката безусловно взриви българските и международни медии, само че провокира и реакция от спорни мнения. Защото най-малко в десетина музеи и манастира в света претендират, че съхраняват част от тленните остатъци на Предтечата - като се почне от музея Топ Капъ в Истанбул, където считат, че съхраняват главата и ръката на светеца, френския град Амиен, който също разгласи, че има пренесената от кръстоносците глава на Йоан Кръстител, и се стигне до Цетинския манастир в Черна гора, където пък се съхранявала дясната ръка на светеца. Намериха се скептични гласове и в България.

Всичко това накара откривателят на мощите - проф Казмир Попконстантинов, да изпрати проби от въпросните кости за лабораторен разбор в чужбина благодарение на " Нешънъл джиографик ". Резултатите са в действителност смайващи.

Според откривателите се касае за един хронологически откъслек от 5-aта година прочие Хр. до 75 година сл. Хр. С други думи, този мъжки субект произлиза от регион, в който би трябвало да е живял и Йоан Кръстител.

Или като шеговито са коментирали специалистите от Оксфорд: " Получихме всички данни за него, единствено дето не му знаем домашния адрес! "