Висшите училища не са готови да обучават бакалаври за 3 г.
Ректори са скептични по отношение на опцията за понижаване на бакалавърската степен за студентите от 4 на 3 година На този стадий не са водени и диалози сред университетите за въвеждане на тази мярка и в случай че това въобще се случи, за въвеждането й на процедура ще е нужна най-малко година. Това демонстрира инспекция на " Сега " измежду ректори на висши учебни заведения у нас във връзка тактиката за развиване на висшето обучение у нас 2021-2030 година, призната в края на предходната година от Народното събрание.
Стратегията планува по-гъвкава система за продължителността на образователно-квалификационните степени " бакалавър " и " магистър " и въвеждане на законодателна опция за постоянно и отдалечено образование в степен " бакалавър " с дълготрайност от 3 университетски години, като продължителността за обещано професионално направление да е идентична за всички висши учебни заведения в страната.
Ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков разяснява пред " Сега ", че тази опция към този момент е чисто теоретична, тъй като след разрешаването ѝ в тактиката, тя би трябвало да се одобри в закона за висшето обучение. " Малко са професионалните посоки, които могат да се възползват от нея, още повече, че тактиката изисква единодушие на всички висши учебни заведения, които оферират образование в специалности от съответното професионално направление ", споделя проф. Герджиков. По думите му до момента само посоки от региона " Изкуства " са декларирали, че се интересуват от новата опция, а по принцип от нея могат да се възползват и професионални посоки като „ Икономика " и „ Администрация и ръководство ". Ректорът на СУ обаче не има вяра, че ще се стигне до консенсус, защото образование в тези посоки оферират задоволително доста висши учебни заведения. Той добавя, че диалози на равнище ректори за понижаване на продължителността на бакалавърската степен за дадени специалности към този момент не са провеждани, също така, с цел да се случи тя, са нужни законови промени, които няма по какъв начин да се осъществят в близката една година.
С запаси е и ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров . Според него е нужна доста сериозна полемика, с търсене на всички гледни точки и претегляне на причините " за " и " срещу ", преди да се вземе каквото и да е решение. " За мен фокусът на полемиката би трябвало да бъде какви студенти с бакалавърска степен желаеме да има на изхода на университетите, какви експерти, с какви умения и познания те би трябвало да излизат от университетите, а не дали образованието ще бъде 3 или 4 години. Аз съм изрично срещу чисто механично решение за понижаване на периода на образованието, срещу чисто механично преместване на непознат опит в системата на българското висше обучение ", разяснява той пред " Сега ".
По думите на проф. Димитров е належащо да се гледа изцяло към тези процеси - какви студенти постъпват в системата на висше обучение, какви са предварителните им познания, какви експерти чакаме да излязат от тях, и по-късно по какъв начин ще бъде надградена магистърската степен. Според него целият спор може да бъде изцяло ненужен, в случай че в него не бъдат включени представителите на бизнеса и институциите, които са потребителите на тези 3 или 4-годишни бакалаври. " Много зависи и от пазара на труда и настройките на работодателите - дали те желаят експерти с бакалавърска степен, които непосредствено да се включат в техните действия, или избират да ги образоват и развиват на място. Моите наблюдения са, че доминира първата настройка, дори доста постоянно сме подложени на критика, че студентите би трябвало да учат и това, и това, и това. За три години в региона на стопанската система това няма по какъв начин да стане ", разяснява още проф. Димитров. " Цялото ни общество, някак си без специфичен спор, по дифолт, е изцяло според, че лекари и адвокати би трябвало да се образоват 5 или 6 години. Това евентуално е годно и за други специалности ", споделя още проф. Димитров.
" В доста европейски университети бакалавърската степен е 3 година, а магистърската - 2 година Това е допустимо и може би е добре да се вкара и у нас, само че би станало извънредно мъчно. Различните университети имат разнообразни проекти и образователни стратегии за другите специалности - в обещано висше учебно заведение да вземем за пример могат да се държат два пъти повече изпити в сравнение с в различен университет за същата компетентност ", разяснява и проф. Христо Бонджолов, ректор на Великотърновския университет. Той също е на мнение, че в случай че се пристъпва към тази смяна, е необходим доста сериозен диалог, в това число и за увеличение на магистърската степен от 1 на 2 година, която съгласно него следва да е много по-специализирана. В Стратегията има проекти и в тази посока - да вземем за пример да се обезпечи държавно субсидиране на постоянно, отдалечено и задочно образование в степен " магистър с дълготрайност от 2 години, в случай че то надгражда 3-годишно образование в степен " бакалавър " в същото професионално направление.
РАБОТА
" Ако вследствие на полемиката се тръгне към смяна в периода на образование на бакалаврите (за някои специалности), е добре да се знае, че зад това стои голяма смяна. Необходима е смяна в образователните проекти на бакалаври и магистри, само че най към този момент е нужна смяна във философията на образование по професионални посоки, дружно със основни промени в образователните дисциплини ", разяснява ректорът на УНСС проф. Димитров. По думите му това би било доста сериозна промяна, като не е незначителен и въпросът за финансирането на образованието.
Стратегията планува по-гъвкава система за продължителността на образователно-квалификационните степени " бакалавър " и " магистър " и въвеждане на законодателна опция за постоянно и отдалечено образование в степен " бакалавър " с дълготрайност от 3 университетски години, като продължителността за обещано професионално направление да е идентична за всички висши учебни заведения в страната.
Ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков разяснява пред " Сега ", че тази опция към този момент е чисто теоретична, тъй като след разрешаването ѝ в тактиката, тя би трябвало да се одобри в закона за висшето обучение. " Малко са професионалните посоки, които могат да се възползват от нея, още повече, че тактиката изисква единодушие на всички висши учебни заведения, които оферират образование в специалности от съответното професионално направление ", споделя проф. Герджиков. По думите му до момента само посоки от региона " Изкуства " са декларирали, че се интересуват от новата опция, а по принцип от нея могат да се възползват и професионални посоки като „ Икономика " и „ Администрация и ръководство ". Ректорът на СУ обаче не има вяра, че ще се стигне до консенсус, защото образование в тези посоки оферират задоволително доста висши учебни заведения. Той добавя, че диалози на равнище ректори за понижаване на продължителността на бакалавърската степен за дадени специалности към този момент не са провеждани, също така, с цел да се случи тя, са нужни законови промени, които няма по какъв начин да се осъществят в близката една година.
С запаси е и ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров . Според него е нужна доста сериозна полемика, с търсене на всички гледни точки и претегляне на причините " за " и " срещу ", преди да се вземе каквото и да е решение. " За мен фокусът на полемиката би трябвало да бъде какви студенти с бакалавърска степен желаеме да има на изхода на университетите, какви експерти, с какви умения и познания те би трябвало да излизат от университетите, а не дали образованието ще бъде 3 или 4 години. Аз съм изрично срещу чисто механично решение за понижаване на периода на образованието, срещу чисто механично преместване на непознат опит в системата на българското висше обучение ", разяснява той пред " Сега ".
По думите на проф. Димитров е належащо да се гледа изцяло към тези процеси - какви студенти постъпват в системата на висше обучение, какви са предварителните им познания, какви експерти чакаме да излязат от тях, и по-късно по какъв начин ще бъде надградена магистърската степен. Според него целият спор може да бъде изцяло ненужен, в случай че в него не бъдат включени представителите на бизнеса и институциите, които са потребителите на тези 3 или 4-годишни бакалаври. " Много зависи и от пазара на труда и настройките на работодателите - дали те желаят експерти с бакалавърска степен, които непосредствено да се включат в техните действия, или избират да ги образоват и развиват на място. Моите наблюдения са, че доминира първата настройка, дори доста постоянно сме подложени на критика, че студентите би трябвало да учат и това, и това, и това. За три години в региона на стопанската система това няма по какъв начин да стане ", разяснява още проф. Димитров. " Цялото ни общество, някак си без специфичен спор, по дифолт, е изцяло според, че лекари и адвокати би трябвало да се образоват 5 или 6 години. Това евентуално е годно и за други специалности ", споделя още проф. Димитров.
" В доста европейски университети бакалавърската степен е 3 година, а магистърската - 2 година Това е допустимо и може би е добре да се вкара и у нас, само че би станало извънредно мъчно. Различните университети имат разнообразни проекти и образователни стратегии за другите специалности - в обещано висше учебно заведение да вземем за пример могат да се държат два пъти повече изпити в сравнение с в различен университет за същата компетентност ", разяснява и проф. Христо Бонджолов, ректор на Великотърновския университет. Той също е на мнение, че в случай че се пристъпва към тази смяна, е необходим доста сериозен диалог, в това число и за увеличение на магистърската степен от 1 на 2 година, която съгласно него следва да е много по-специализирана. В Стратегията има проекти и в тази посока - да вземем за пример да се обезпечи държавно субсидиране на постоянно, отдалечено и задочно образование в степен " магистър с дълготрайност от 2 години, в случай че то надгражда 3-годишно образование в степен " бакалавър " в същото професионално направление.
РАБОТА
" Ако вследствие на полемиката се тръгне към смяна в периода на образование на бакалаврите (за някои специалности), е добре да се знае, че зад това стои голяма смяна. Необходима е смяна в образователните проекти на бакалаври и магистри, само че най към този момент е нужна смяна във философията на образование по професионални посоки, дружно със основни промени в образователните дисциплини ", разяснява ректорът на УНСС проф. Димитров. По думите му това би било доста сериозна промяна, като не е незначителен и въпросът за финансирането на образованието.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ