Разликата между бедните и богатите региони в България вече е почти пет пъти
Регионът с най-силна стопанска система за страната е столицата, а с най-слаба - Сливен. Това демонстрира проучването "Регионални профили: индикатори за развиване ", направено и показано от екипа на Института за пазарна стопанска система и неговите сътрудници.
Анализаторите регистрират нов епизод на раздалечаване на областите от 2014 година насам свързан от икономическия напредък от позиция на тяхното богатство. Въпреки този развой на "разпръскване " на областите, разликата в благосъстоянието на най-богатата област - столицата, и най-бедната, Сливен, през последните години се колебае към 4,5 пъти, уточни Десислава Николова, основен икономист в ИПИ.
Областите Габрово, Стара Загора, Варна и Русе също се характеризират с доста положителни стопански индикатори. През 2016 и 2017 година се следи изцяло раздвижване на българската стопанска система в унисон с подема в Европа.
На другия полюс са областите Пазарджик, Сливен, Видин, Силистра и Кърджали, като общото по сред им е неналичието на частни вложения в тях.
През 2016 година икономическият напредък доближава 3,9 на 100, а през 2017 година формалната прогноза е за 4 процентен растеж. През третото тримесечие на 2017 година заетите в страната към този момент са 212 хиляди души повече от дъното през 2013 година и доближават 3,225 млн. души.
Коефициентът на претовареност при хората сред 15 и 64 година е на рекордно високо равнище - 68,5 на 100.
Ръстът на стопанската система и постоянното повишаване на заплатите, което в доста области значи и по-високи приходи на семействата, имат своето отражение и върху изискванията на живот. Макар и да остава страната в Европейски Съюз с най-голям дял от популацията, живеещо с материални ограничения, България регистрира усъвършенстване на този индикатор през 2016 година Ако през 2014 година към 34 на 100 от популацията живеят с материални ограничения, то през 2015 година този дял е 32 на 100.
Въпреки това във връзка с относителната беднотия - дял на популацията, живеещо под националната линия на беднотия, делът на бедните остава релативно постоянен в тесния период сред 21 и 23 на 100 през последните години.
През третото тримесечие броят на наетите в Южна България е 145 хиляди души над миналогодишните равнища, като 70 на 100 от общо основаните нови работни места в страната са в София, София - област, и областите Пловдив и Стара Загора. В Северна България нарастването е много по-скромно - едвам 27 хиляди души, което е под растежа единствено на Пловдив, считан за най-бързо разрастваща се. В София притока на непознати вложения и разноските за дълготрайни материални активи /ДМА/ са близо два пъти повече от междинните за страната, до момента в който има няколко области, в които са по-малко и от половината /Кърджали, Кюстендил, Перник, Сливен, Хасково/.
Традиционно локалната данъчна тежест е по-висока в областите с релативно мощна стопанска система - София, Варна, Бургас, и е ниска в едва развитите области като Видин, Враца, Монтана, Перник, Силистра, регистрираха от ИПИ. Все по-лошата демографска картина в страната слага натурален ограничител пред капацитета за напредък на българската стопанска система.
Реалният напредък не съумява да надвиши 4 на 100 на годишна база от 2 години и половина, а съгласно скорошни разбори на Европейска комисия и МВФ, в които е включена и България, стопанската система или към този момент работи на равнището на капацитета си, или е покрай него.
Анализаторите регистрират нов епизод на раздалечаване на областите от 2014 година насам свързан от икономическия напредък от позиция на тяхното богатство. Въпреки този развой на "разпръскване " на областите, разликата в благосъстоянието на най-богатата област - столицата, и най-бедната, Сливен, през последните години се колебае към 4,5 пъти, уточни Десислава Николова, основен икономист в ИПИ.
Областите Габрово, Стара Загора, Варна и Русе също се характеризират с доста положителни стопански индикатори. През 2016 и 2017 година се следи изцяло раздвижване на българската стопанска система в унисон с подема в Европа.
На другия полюс са областите Пазарджик, Сливен, Видин, Силистра и Кърджали, като общото по сред им е неналичието на частни вложения в тях.
През 2016 година икономическият напредък доближава 3,9 на 100, а през 2017 година формалната прогноза е за 4 процентен растеж. През третото тримесечие на 2017 година заетите в страната към този момент са 212 хиляди души повече от дъното през 2013 година и доближават 3,225 млн. души.
Коефициентът на претовареност при хората сред 15 и 64 година е на рекордно високо равнище - 68,5 на 100.
Ръстът на стопанската система и постоянното повишаване на заплатите, което в доста области значи и по-високи приходи на семействата, имат своето отражение и върху изискванията на живот. Макар и да остава страната в Европейски Съюз с най-голям дял от популацията, живеещо с материални ограничения, България регистрира усъвършенстване на този индикатор през 2016 година Ако през 2014 година към 34 на 100 от популацията живеят с материални ограничения, то през 2015 година този дял е 32 на 100.
Въпреки това във връзка с относителната беднотия - дял на популацията, живеещо под националната линия на беднотия, делът на бедните остава релативно постоянен в тесния период сред 21 и 23 на 100 през последните години.
През третото тримесечие броят на наетите в Южна България е 145 хиляди души над миналогодишните равнища, като 70 на 100 от общо основаните нови работни места в страната са в София, София - област, и областите Пловдив и Стара Загора. В Северна България нарастването е много по-скромно - едвам 27 хиляди души, което е под растежа единствено на Пловдив, считан за най-бързо разрастваща се. В София притока на непознати вложения и разноските за дълготрайни материални активи /ДМА/ са близо два пъти повече от междинните за страната, до момента в който има няколко области, в които са по-малко и от половината /Кърджали, Кюстендил, Перник, Сливен, Хасково/.
Традиционно локалната данъчна тежест е по-висока в областите с релативно мощна стопанска система - София, Варна, Бургас, и е ниска в едва развитите области като Видин, Враца, Монтана, Перник, Силистра, регистрираха от ИПИ. Все по-лошата демографска картина в страната слага натурален ограничител пред капацитета за напредък на българската стопанска система.
Реалният напредък не съумява да надвиши 4 на 100 на годишна база от 2 години и половина, а съгласно скорошни разбори на Европейска комисия и МВФ, в които е включена и България, стопанската система или към този момент работи на равнището на капацитета си, или е покрай него.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ