"Дишай трудно" - не само в София
Редица ранглисти подреждат София измежду градовете с най-мръсен въздух в Европа. Причините за това са добре известни. Но българската столица не е изключение: сходна е картината и в страните от Западните Балкани, пишат Самир Хусейнович, Ивица Петрович и Далибор Добрич в публикация за " Дойче веле ".
На 26 октомври измервателните станции демонстрираха, че Белград е градът с най-замърсения въздух в света, следван от Сараево. При това столиците на Сърбия и Босна и Херцеговина не са изключение: управляващите в тези страни показват, че това е всекидневно за началото на зимния отоплителен сезон и че и в други градове от Западните Балкани картината е същата. По този метод те се пробват да успокоят популацията, че няма причина за суматоха и че високите стойности на замърсяване на въздуха са нещо изцяло всекидневно за този сезон.
Властите омаловажават казуса
Отговорните институции в Сърбия, Хърватия и Босна и Херцеговина не вършат нищо, или ограниченията са незадоволителни, с цел да се оправят с казуса. Според Радомир Лазович от гражданската самодейност " Не оставяйте Белград да се задуши " постоянно даже те работят против по-добрата осведоменост на обществото. Той дава образец със завода за изгаряне на боклуци, който се строи наоколо до Белград. Въпреки че Европейската капиталова банка е отказала финансиране, защото планът не дава отговор на стандартите, признати от Сърбия като страна - кандидатка за участие в Европейски Съюз, осъществяването му продължава.
Омаловажаването на казуса, представян от управляващите за някакво " непрестанно появяващо се замърсяване ", е опит от тяхна страна да успокоят жителите, споделя Лазович. Това той дефинира като " бягство от действителността ". Не можеш да твърдиш, че замърсяването просто се случва - това не дава отговор на истината. " Винаги има източници на това замърсяване и благоприятни условия то да бъде лимитирано ", споделя още той.
Газ вместо въглища
Докато в доста градове на Балканите качеството на въздуха е изключително неприятно през зимния сезон, в босненските градове Зеница, Тузла и Лукавач замърсяването е целогодишно. За това сигнализира Самир Лемес от гражданското обединяване " Еко конгрес Зеница ".
" Собствениците на индустриални уреди съвсем не влагат в нови технологии, които биха намалили излъчванията. Всички предходни вложения в такива технологии бяха спрени от войната през 1990-те години, а последвалата приватизация не усъвършенства с нищо обстановката ", споделя Лемес.
Доказателство за думите му откриваме в статистиката. През 2018 година концентрацията на нездравословни излъчвания във въздуха на Зеница, център на металургията в Босна и Херцеговина, надвишава нормите през цели 252 дни от годината - при позволени три дни от годината.
Сараево също постоянно е в класациите на градовете в Европа с най-замърсен въздух. Босненската столица се намира в долина, а ситуацията се утежнява в допълнение от всеобщото горене на въглища за отопление. Още през 70-те години на предишния век управата на града стартира да газифицира обособените квартали, което понижи доста концентрацията на серен диоксид и сажди във въздуха, напомня Лемес. Но подобрението не траяло дълго - повишаването на трафика и високите цени на газа, поради които огромна част от жителите и през днешния ден избират да се отопляват на твърдо гориво, са главните аргументи за влошаващите се индикатори. Друг фактор са безредното създаване на многоетажни жилищни постройки и многото частни парцели без централно отопление. " Зелените площи също са малко ", добавя Лемес.
Последствията - голям брой болести
Така жителите са обречени да дишат замърсен въздух. Един от тях е Ненад от Сараево, който от години страда от астма. " За нас, хронично болните, зимният сезон е непосилен. Най-лошото е, че при смог ние не можем да се придвижваме свободно. Но би трябвало някак да стигнем до работа. Или до лекаря ", споделя той.
Качеството на въздуха предизвиква здравословни проблеми и в прилежаща Хърватия. Според шефа на Педиатричната болница в Загреб, лекуваща заболявания на дихателната система, до 15 години половината от популацията ще страда от алергии. " Замърсяването на въздуха вреди на лигавицата и в композиция с алергиите провокира алергични възпаления ", предизвестява той.
Въпреки че от пет години Хърватия е членка на Европейския съюз, равнищата на замърсяване в страната не са се подобрили спрямо останалите страни в района. Градовете по крайбрежието се радват на по-добро качество на въздуха - с помощта на географското си състояние. Във вътрешната част на страната обаче, включително и в столицата Загреб, допустимите правила постоянно биват надвишавани.
Ефективни ограничения има, някой би трябвало да ги приложи
Според Самир Лемес от " Еко конгрес Зеница " елементарно решение на казуса няма. Той счита, че има потребност от пакет от ограничения, които да нападат по едно и също време другите проблеми. " Промишлеността се нуждае от технологии и филтри, с цел да понижи излъчванията. Общественият превоз би трябвало да се усъвършенства и да стане по-достъпен. Трябва да се работи и за по-добра изолираност на постройките, с цел да се понижи изразходваната за отопление сила ", споделя той.
Освен това мощно замърсяващите коли би трябвало да бъдат спрени от придвижване, а потреблението на въглища за отопление също би трябвало да бъде лимитирано. " Не живеем в XIX, а в XXI век. Вместо да откриваме нови блокове на въглищните централи, имаме потребност от повече възобновими източници ", твърди Лемес. И още нещо: не е нужно занапред да откриваме нови решения, защото доста други страни имат насъбран позитивен опит към този момент. Само би трябвало да бъде прибавен.
На 26 октомври измервателните станции демонстрираха, че Белград е градът с най-замърсения въздух в света, следван от Сараево. При това столиците на Сърбия и Босна и Херцеговина не са изключение: управляващите в тези страни показват, че това е всекидневно за началото на зимния отоплителен сезон и че и в други градове от Западните Балкани картината е същата. По този метод те се пробват да успокоят популацията, че няма причина за суматоха и че високите стойности на замърсяване на въздуха са нещо изцяло всекидневно за този сезон.
Властите омаловажават казуса
Отговорните институции в Сърбия, Хърватия и Босна и Херцеговина не вършат нищо, или ограниченията са незадоволителни, с цел да се оправят с казуса. Според Радомир Лазович от гражданската самодейност " Не оставяйте Белград да се задуши " постоянно даже те работят против по-добрата осведоменост на обществото. Той дава образец със завода за изгаряне на боклуци, който се строи наоколо до Белград. Въпреки че Европейската капиталова банка е отказала финансиране, защото планът не дава отговор на стандартите, признати от Сърбия като страна - кандидатка за участие в Европейски Съюз, осъществяването му продължава.
Омаловажаването на казуса, представян от управляващите за някакво " непрестанно появяващо се замърсяване ", е опит от тяхна страна да успокоят жителите, споделя Лазович. Това той дефинира като " бягство от действителността ". Не можеш да твърдиш, че замърсяването просто се случва - това не дава отговор на истината. " Винаги има източници на това замърсяване и благоприятни условия то да бъде лимитирано ", споделя още той.
Газ вместо въглища
Докато в доста градове на Балканите качеството на въздуха е изключително неприятно през зимния сезон, в босненските градове Зеница, Тузла и Лукавач замърсяването е целогодишно. За това сигнализира Самир Лемес от гражданското обединяване " Еко конгрес Зеница ".
" Собствениците на индустриални уреди съвсем не влагат в нови технологии, които биха намалили излъчванията. Всички предходни вложения в такива технологии бяха спрени от войната през 1990-те години, а последвалата приватизация не усъвършенства с нищо обстановката ", споделя Лемес.
Доказателство за думите му откриваме в статистиката. През 2018 година концентрацията на нездравословни излъчвания във въздуха на Зеница, център на металургията в Босна и Херцеговина, надвишава нормите през цели 252 дни от годината - при позволени три дни от годината.
Сараево също постоянно е в класациите на градовете в Европа с най-замърсен въздух. Босненската столица се намира в долина, а ситуацията се утежнява в допълнение от всеобщото горене на въглища за отопление. Още през 70-те години на предишния век управата на града стартира да газифицира обособените квартали, което понижи доста концентрацията на серен диоксид и сажди във въздуха, напомня Лемес. Но подобрението не траяло дълго - повишаването на трафика и високите цени на газа, поради които огромна част от жителите и през днешния ден избират да се отопляват на твърдо гориво, са главните аргументи за влошаващите се индикатори. Друг фактор са безредното създаване на многоетажни жилищни постройки и многото частни парцели без централно отопление. " Зелените площи също са малко ", добавя Лемес.
Последствията - голям брой болести
Така жителите са обречени да дишат замърсен въздух. Един от тях е Ненад от Сараево, който от години страда от астма. " За нас, хронично болните, зимният сезон е непосилен. Най-лошото е, че при смог ние не можем да се придвижваме свободно. Но би трябвало някак да стигнем до работа. Или до лекаря ", споделя той.
Качеството на въздуха предизвиква здравословни проблеми и в прилежаща Хърватия. Според шефа на Педиатричната болница в Загреб, лекуваща заболявания на дихателната система, до 15 години половината от популацията ще страда от алергии. " Замърсяването на въздуха вреди на лигавицата и в композиция с алергиите провокира алергични възпаления ", предизвестява той.
Въпреки че от пет години Хърватия е членка на Европейския съюз, равнищата на замърсяване в страната не са се подобрили спрямо останалите страни в района. Градовете по крайбрежието се радват на по-добро качество на въздуха - с помощта на географското си състояние. Във вътрешната част на страната обаче, включително и в столицата Загреб, допустимите правила постоянно биват надвишавани.
Ефективни ограничения има, някой би трябвало да ги приложи
Според Самир Лемес от " Еко конгрес Зеница " елементарно решение на казуса няма. Той счита, че има потребност от пакет от ограничения, които да нападат по едно и също време другите проблеми. " Промишлеността се нуждае от технологии и филтри, с цел да понижи излъчванията. Общественият превоз би трябвало да се усъвършенства и да стане по-достъпен. Трябва да се работи и за по-добра изолираност на постройките, с цел да се понижи изразходваната за отопление сила ", споделя той.
Освен това мощно замърсяващите коли би трябвало да бъдат спрени от придвижване, а потреблението на въглища за отопление също би трябвало да бъде лимитирано. " Не живеем в XIX, а в XXI век. Вместо да откриваме нови блокове на въглищните централи, имаме потребност от повече възобновими източници ", твърди Лемес. И още нещо: не е нужно занапред да откриваме нови решения, защото доста други страни имат насъбран позитивен опит към този момент. Само би трябвало да бъде прибавен.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ