Телата на мъжете принадлежат на техните майки ♥ Ги КОРНО
(Reclining Boy Leaning on His Elbow, 1917, by Egon Schiele)
Тялото на бащата
Едно от главните последици от отсъствието на бащата е, че синовете му са лишени от телата си. Тъй като тялото е основата на цялата еднаквост, тя би трябвало да стартира да се оформя дружно с него. Идентичността на сина е вкоренена в тялото на бащата.
Телата на мъжете принадлежат на техните майки
Тъй като майката основава детето в тялото си, областите, които то асоциира с нея, са вътрешните, а тези, асоциирани с бащата - външните. Естествено майката се радва на специфична непосредственост с детето си, когато то е към момента в утробата й, и удължава това взаимодействие и откакто то се роди. Сменя пелените на бебето, гушка го, люлее го, с цел да заспи, и му пее. Накратко, с директния си достъп до неговото тяло тя по всякакъв начин го насища със себе си.
Бащата, въпреки това, постоянно остава вън. Неговата сперма навлиза в дамата извън и директно след раждането той още веднъж е изтикан настрани - жена му се „ залепва “ за бебето като нейно персонално владеене. Планът обаче е бил и двамата да имат детето като двойка. Оставането на бащата извън може да не го разстрои: още една уста, която би трябвало да се храни - това може да значи, че би трябвало да работи по-упорито от преди, и в този случай той приема обстановката. Ако не я одобри обаче, може да откри, че е фрустриран, „ осуетен татко “, който е държан настрани от тялото на детето си от мощното възприятие за благосъстоятелност на жена си. Във всеки случай, до момента в който детето продължи да живее в фамилната среда, обстановката евентуално в съществени линии ще си остане същата - ще има мощен контакт с майка си и доста слаб с татко си.
Основният резултат от това е, че синът няма да се развие позитивно във връзка с тялото на татко си и по-скоро ще се развие негативно против тялото на майка си и против женското тяло по принцип. На този стадий любовната история сред майката и сина се трансформира в битка за власт и синът стартира своята война против дамите. Смехотворното във връзка с тази война е, че произтича от безусловно неразбирателство: царството на тялото, на сетивата и на възприятията се счита принадлежащо извънредно на дамите, а царството на мозъка, на външния свят и на работното място се свързва извънредно с мъжете. Чувствеността и чувствителността са човешко завещание, което сигурно не принадлежи само нито на мъжете, нито на дамите.
На даже още по-дълбоко ниво това предизвиква катаклизми в метода, по който мъжете преглеждат телата си, и води до угнетяване на цялата страст и „ телесност ”. Във вижданията на сина мъжете не могат да си разрешат да допират, милват, миришат, усещат, да се смеят или да плачат, тъй като това са неща, които той е виждал единствено майка му да прави. Юношата ще се пробва да отхвърли, че има тяло. Той даже ще се опита да потисне мощния, зараждащ се сексуален нагон, който се счита неверен. По-късно в живота, когато се люби, ще се концентрира върху гениталното наслаждение и деликатно ще следи възбудата или игривостта му да не надскочат ерогенните зони от боязън, че работи прекомерно доста като жена. Само когато е изцяло самичък, той ще си разреши чувствеността, която счита за неверна. Иначе ще се ангажира във форми на наслаждение, които разрешават на мъжете да бъдат чувствени, без да бъдат възприемани като мамино детенце - да вземем за пример оценяването на положителната храна и изтънчените виновност.
Първият резултат от това, че бащите оставят синовете си на изключителните грижи на майка им, е страхът на сина от дамите и изключително страхът да не бъде жена. Вторият резултат е, че през целия живот синовете ще имат боязън от тела - телата на дамите и техните лични.
Бащиното сърце
Синът, който е изплашен от тялото си, ще е още по-уплашен от сърцето си. Трябва да помним, че в нашата просвета да бъдеш мъж значи „ да не изразяваш страсти “. Мъжествеността по този метод се дефинира в отрицателни термини: тя е да не плачеш, да не слушаш себе си, да не приказваш за възприятията си, да не изглеждаш прекомерно мекушав. Истинските мъже не ядат торти. Те не танцуват. С други думи, мъжката ни еднаквост се основава на блокирането на всевъзможен израз на телата и страстите ни. Тази ригидност и непрозрачност образуват основата, върху която мъжете построяват идентичността си. Не че мъжете не са чувствителни - по-скоро на тях им е неразрешено да показват тази сензитивност, в случай че желаят да бъдат считани за мъже от другите. В този смисъл ставането мъж изисква сполучливото изрязване от себе си на сърцето и тялото. Фактически човек е толкоз повече мъж, колкото по-добре съумява да извърши тази ампутация, без да плаче или да се оплаква.
Иронията е, че от мъжете по-късно се чака да имат способността за фамилиарност с техните сътрудници и с децата си. Как, по дяволите, човек, който е изрязал от себе си тялото и сърцето си - и за това му се възхищава цялото общество, - ще се стреми към фамилиарност с който и да било?
Докато бащите не инкорпорират в себе си другата страна на мъжкото - страната, която е способна на обич и деликатност, в мъжката общественост или във взаимоотношенията сред мъжете и дамите няма да настъпи основна смяна. Бащите да станат прочувствено присъстващи за синовете и дъщерите си - това за мен е едно от дребното вероятни решения на възходящите проблеми на междуличностните връзки в нашето общество.
Мъжете са откъснати от своите страсти, тъй като не са виждали бащите си или другите мъже да показват вътрешни усеща. За благополучие с краха на патриархалните полезности - значително резултат от феминисткото придвижване - от ден на ден мъже осъзнават, че са прочувствени инвалиди. Все повече от тях отхвърлят да задушават своята сензитивност.
От: „ Отсъстващи татковци, изгубени синове “, Ги Корно, изд. „ Изток-Запад “
Картина: Reclining Boy Leaning on His Elbow, 1917, by Egon Schiele; chinaoilpaintinggallery
