Уникално изследване: Спомени от другия свят след клинична смърт
Реаниматори учат и разгласяват спомените на своите пациенти, претърпели клинична гибел. Проучването, извършено в медицинския център Langone Health Medical Center на Нюйоркския университет, притегля вниманието на учени и други откриватели по целия свят.
Реаниматорът Сам Парниа показва резултатите от извънредно проучване, описващо спомените на пациенти след клинична гибел. В изследването са включени 567 пациенти от 25 лечебни заведения в Съединени американски щати и Обединеното кралство, които са били реанимирани. От участниците единствено 53 оцеляват в този сериозен миг, по-малко от 10 % от общия брой. От тях единствено 11 души съумяха да възстановят спомените си от интервала, когато сърцата им са спрели.
Изследователите се пробвали да преценяват дали мозъчната интензивност продължава по време на клинична гибел. За тази цел всичките 567 пациенти са получавали думите „ ябълка, круша и банан “, излъчени през слушалки по време на реанимация, и 10 разнообразни картини са били поредно показвани на екран на таблет. Изненадващо, единствено един от 28-те интервюирани души съумява да запомни трите плода в верния ред, само че никой не помни образната информация.
Спомените на пациентите за интервала на клинична гибел са разнородни. Те разказват събития, които наподобяват много реалистични и свързани с процеса на реанимация.
Един пациент споделя: „ Имах два електрода, прикрепени към гърдите ми и си припомням шока “. Някои мемоари обаче са по-мистични: „ Имах възприятието, че някой прави нещо на гърдите ми. Не усетих същински напън, само че имах възприятието, че някой търка гърдите ми много мощно. Беше много мъчително ". Някои пациенти разказват положението си като отделени от тялото: „ Вече не бях в тялото си, плувах и следих тялото си под тавана на интензивната стая “.
Подобни чувства повдигат въпроси за природата на съзнанието и връзката му с физическото тяло. Най-удивителните са спомените за други светове, свързани с небето или отвъдния живот.
Пациентите разказват срещи със същества, цялостни с обич и добрина, места, където няма боязън или зло, а единствено обич и истина. Те описаха за светлината и мира, които са изпитали в тези моменти.
За някои това е ясно удостоверение за съществуването на други светове и живот след гибелта. За учените, провели проучването, това е демонстрация на мозъчна интензивност в рискова обстановка, породена от кислороден апетит по време на прекъсване на сърцето. Те не назовават тези мемоари халюцинации, само че и не настояват, че са от действителни светове.
Реаниматорът Сам Парниа показва резултатите от извънредно проучване, описващо спомените на пациенти след клинична гибел. В изследването са включени 567 пациенти от 25 лечебни заведения в Съединени американски щати и Обединеното кралство, които са били реанимирани. От участниците единствено 53 оцеляват в този сериозен миг, по-малко от 10 % от общия брой. От тях единствено 11 души съумяха да възстановят спомените си от интервала, когато сърцата им са спрели.
Изследователите се пробвали да преценяват дали мозъчната интензивност продължава по време на клинична гибел. За тази цел всичките 567 пациенти са получавали думите „ ябълка, круша и банан “, излъчени през слушалки по време на реанимация, и 10 разнообразни картини са били поредно показвани на екран на таблет. Изненадващо, единствено един от 28-те интервюирани души съумява да запомни трите плода в верния ред, само че никой не помни образната информация.
Спомените на пациентите за интервала на клинична гибел са разнородни. Те разказват събития, които наподобяват много реалистични и свързани с процеса на реанимация.
Един пациент споделя: „ Имах два електрода, прикрепени към гърдите ми и си припомням шока “. Някои мемоари обаче са по-мистични: „ Имах възприятието, че някой прави нещо на гърдите ми. Не усетих същински напън, само че имах възприятието, че някой търка гърдите ми много мощно. Беше много мъчително ". Някои пациенти разказват положението си като отделени от тялото: „ Вече не бях в тялото си, плувах и следих тялото си под тавана на интензивната стая “.
Подобни чувства повдигат въпроси за природата на съзнанието и връзката му с физическото тяло. Най-удивителните са спомените за други светове, свързани с небето или отвъдния живот.
Пациентите разказват срещи със същества, цялостни с обич и добрина, места, където няма боязън или зло, а единствено обич и истина. Те описаха за светлината и мира, които са изпитали в тези моменти.
За някои това е ясно удостоверение за съществуването на други светове и живот след гибелта. За учените, провели проучването, това е демонстрация на мозъчна интензивност в рискова обстановка, породена от кислороден апетит по време на прекъсване на сърцето. Те не назовават тези мемоари халюцинации, само че и не настояват, че са от действителни светове.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ