Онколози: У нас липсва целостта на лечението
„ Реално разполагаме с всички благоприятни условия за ранна диагностика на онкологични болести, само че казусът е във фракционирането на цялата система “. Това сподели генетикът и молекулярен биолог доктор Георги Димитров от Клиниката по здравна онкология на УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “ в подкаста на БНР „ В центъра на системата “.
По думите му липсват публични скринингови стратегии, които също по този начин да са от народен интерес, както и положителната пациентска начетеност по кое време какво да се направи, което е също значим аспект от скрининговата стратегия в Западна Европа. „ Т.е. липсва държавната политика в комбиниране с висока здравна просвета на популацията “, безапелационен беше доктор Димитров.
Той акцентира, че при някои от злокачествените болести като рак на гърдата скрининговите стратегии са от голямо значение. „ Доказано с голям брой изследвания е, че при скрининг болестта се диагностицира в доста ранен етап. И това е от изгода за пациента – прогнозата при вярно лекуване при тези пациентки е доста по-добра “, сподели още доктор Димитров.
„ При рака на простатата, което е моята компетентност, който рак е от така наречен обществено значими болести, а аз съм това потомство, което видя по какъв начин този тип рак се промени сериозно – и то в позитивна посока. Последните 10 години в които „ поголовно “ се изследва туморен маркер PSA при мъжете посредством скирингова стратегия, покрита от НЗОК, само че това би трябвало още по-масово да се разпространява измежду обществото. Защото това преобрази стадия, в който откриваме рака на простата. Вече при 70 на 100 откритите карциноми при рака на простата са в напълно начален етап и лекуването при тези пациенти е 90 на 100 сполучливо “, добави доцент Еленко Попов от Клиниката по урология и андрология на УМБАЛ „ Царица Йоанна - ИСУЛ ”.
Той съобщи, че напредъкът в лекуването на рака е „ трогателен “. „ При обществено значимите карциноми в урологията – рак на простата, на бъбрека и на пикочния мехур – от 2010 до момента прогнозата при напреднало метастатично заболяване беше сред 6 и 11 месеца – в този момент тя към този момент е сред 3 и 5 години – разликата е брутална “, сподели доцент Попов. Той добави, че при изпълнена профилактика и в България, пациентите се излекуват дейно. „ Това остава като едно прекарване, за което пациентът не чува в никакъв случай повече “, добави доцент Попов.
Според доцент Попов и доктор Димитров главният проблем за нашата страна е неналичието на профилактика. „ Ниската смъртност от злокачествени болести в Западна Европа се дължи на всеобщата ранна профилактика. Масовост е думата! Така е в Швеция за рака на маточната шийка. Ако се прави скрининг и ранна диагностика на рака на дебелото черво да вземем за пример, ще има огромен късмет за цялостно изцеление на тези пациенти “, акцентира доцент Попов.
Според доктор Димитров онкологичните болести в никакъв случай няма да изпреварят сърдечносъдовите болести, тъй като сърдечносъдовата система се амортизира с времето. Въпреки това по смъртност от онкологични болести сме на челните места в Европа.
„ И най-големият проблем е фракционирането – пътят на пациента е раздробен. Така го обясниха и вашите посетители в епизода на подкаста „ В центъра на системата “ за рака на гърдата, че пациентите са оставени сами да се оправят. Затова идват и трагичните резултати при нас “, сподели още доктор Димитров.
Според доцент Попов стандартите ги има, само че липсва звеното за съгласуваност и по тази причина не се извършват дейно. „ Всичко е съвършено в гара А, всичко е съвършено в гара Б, само че на пациента му е сложен пътят сред тези гари... Иначе всичко го имаме – процедурите, диагностицирането, лечението, имаме го на съвършено равнище и страната ги заплаща. Но някак си се губи алената нишка - целостта на лекуването, няма го модерното лекуване на рака - мултимодалност, мултидисциплинарност. Това е в ущърб на пациента. Тук има какво да се желае за пациента в България – насочващите табели, пътните знаци – това ще облекчи пътя на пациента с рак у нас “, сподели той.
„ Проблемът в действителност е сложен. Проблемът е неналичието на поредност. Това е по този начин, тъй като пациентът в България е клинична пътека, а не пациент. У нас се гони количеството, а не качеството в медицината. И по тази причина здравните институции би трябвало да наблегнат на качествения надзор над осъществяваната здравна активност “, добави доктор Георги Димитров.
Целия епизод на подкаста може да чуете
По думите му липсват публични скринингови стратегии, които също по този начин да са от народен интерес, както и положителната пациентска начетеност по кое време какво да се направи, което е също значим аспект от скрининговата стратегия в Западна Европа. „ Т.е. липсва държавната политика в комбиниране с висока здравна просвета на популацията “, безапелационен беше доктор Димитров.
Той акцентира, че при някои от злокачествените болести като рак на гърдата скрининговите стратегии са от голямо значение. „ Доказано с голям брой изследвания е, че при скрининг болестта се диагностицира в доста ранен етап. И това е от изгода за пациента – прогнозата при вярно лекуване при тези пациентки е доста по-добра “, сподели още доктор Димитров.
„ При рака на простатата, което е моята компетентност, който рак е от така наречен обществено значими болести, а аз съм това потомство, което видя по какъв начин този тип рак се промени сериозно – и то в позитивна посока. Последните 10 години в които „ поголовно “ се изследва туморен маркер PSA при мъжете посредством скирингова стратегия, покрита от НЗОК, само че това би трябвало още по-масово да се разпространява измежду обществото. Защото това преобрази стадия, в който откриваме рака на простата. Вече при 70 на 100 откритите карциноми при рака на простата са в напълно начален етап и лекуването при тези пациенти е 90 на 100 сполучливо “, добави доцент Еленко Попов от Клиниката по урология и андрология на УМБАЛ „ Царица Йоанна - ИСУЛ ”.
Той съобщи, че напредъкът в лекуването на рака е „ трогателен “. „ При обществено значимите карциноми в урологията – рак на простата, на бъбрека и на пикочния мехур – от 2010 до момента прогнозата при напреднало метастатично заболяване беше сред 6 и 11 месеца – в този момент тя към този момент е сред 3 и 5 години – разликата е брутална “, сподели доцент Попов. Той добави, че при изпълнена профилактика и в България, пациентите се излекуват дейно. „ Това остава като едно прекарване, за което пациентът не чува в никакъв случай повече “, добави доцент Попов.
Според доцент Попов и доктор Димитров главният проблем за нашата страна е неналичието на профилактика. „ Ниската смъртност от злокачествени болести в Западна Европа се дължи на всеобщата ранна профилактика. Масовост е думата! Така е в Швеция за рака на маточната шийка. Ако се прави скрининг и ранна диагностика на рака на дебелото черво да вземем за пример, ще има огромен късмет за цялостно изцеление на тези пациенти “, акцентира доцент Попов.
Според доктор Димитров онкологичните болести в никакъв случай няма да изпреварят сърдечносъдовите болести, тъй като сърдечносъдовата система се амортизира с времето. Въпреки това по смъртност от онкологични болести сме на челните места в Европа.
„ И най-големият проблем е фракционирането – пътят на пациента е раздробен. Така го обясниха и вашите посетители в епизода на подкаста „ В центъра на системата “ за рака на гърдата, че пациентите са оставени сами да се оправят. Затова идват и трагичните резултати при нас “, сподели още доктор Димитров.
Според доцент Попов стандартите ги има, само че липсва звеното за съгласуваност и по тази причина не се извършват дейно. „ Всичко е съвършено в гара А, всичко е съвършено в гара Б, само че на пациента му е сложен пътят сред тези гари... Иначе всичко го имаме – процедурите, диагностицирането, лечението, имаме го на съвършено равнище и страната ги заплаща. Но някак си се губи алената нишка - целостта на лекуването, няма го модерното лекуване на рака - мултимодалност, мултидисциплинарност. Това е в ущърб на пациента. Тук има какво да се желае за пациента в България – насочващите табели, пътните знаци – това ще облекчи пътя на пациента с рак у нас “, сподели той.
„ Проблемът в действителност е сложен. Проблемът е неналичието на поредност. Това е по този начин, тъй като пациентът в България е клинична пътека, а не пациент. У нас се гони количеството, а не качеството в медицината. И по тази причина здравните институции би трябвало да наблегнат на качествения надзор над осъществяваната здравна активност “, добави доктор Георги Димитров.
Целия епизод на подкаста може да чуете
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ