Войната на Тръмп: Икономическа хватка вместо ракети
Размина ни се най-лошият сценарий, само че санкциите ще сгъстят тъмните облаци над световната икономика Вашингтон готов за преговори, Техеран се отказва от отмъщение за смъртта на Солеймани
Започва ли война и ще се окажат ли първите дни на новата 2020 година съдбовни за целия свят? Пред този въпрос тръпнеше светът през последната седмица след неочакваното убийство на Касем Солеймани.
Засега обаче изглежда, че апокалипсис като тези, които се случиха през XX век, ще се размине. Световните сили не се палят толкова лесно, а актът на летището в Багдад ще доведе само до пренареждане на политическия пъзел.
Началото - размяна на шамари
На 3 януари световните медии алармираха, че около 1 часа след полунощ местно време на летището в Багдад е загинал националният герой на Иран генерал Солеймани, пристигнал със самолет на сирийската авиокомпания Cham Wings. Заедно с него е поразен и предводителят на иракска шиитска групировка Абу Махди ал-Мухандис - герой от съпротивата срещу " Ислямска държава ", командир на организацията на " Хизбулла " в Ирак.
Ударът, извършен по заповед на американския президент Доналд Тръмп, е нанесен с 4 ракети с лазерно насочване, изстреляни от 2 американски дрона, долетели от Катар и командвани от Невада.
Много анализатори веднага видяха в акта " casus belli " - " повод за война ". И го сравниха с атентата срещу австрийския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево през 1914 година, който разпали Първата световна война, не оставила нито една държава безразлична.
Траурът за Солеймани обедини цялото 82-милионно население на Иран в желанието за отмъщение на " американския сатана ". Възбудата на многохилядното множество, дошло за погребението на генерала в родния му град Керман бе толкова силна, че над 50 души бяха стъпкани до гибел, а 212 - ранени, което доведе до отлагането на церемонията с един ден.
Конфликтът продължи да се развива не само с размяна на закани между Техеран и Вашингтон, само че и с конкретни действия.
Докато Доналд Тръмп обясняваше за евентуален удар срещу 52 ирански цели, на 8 януари персите изстреляха 22 балистични ракети срещу американски войници в Ирак - към Военновъздушни сили базата " Айн ал Асад " и съоръжение в Ербил.
Аятолах Али Хаменей - върховен духовен лидер на Иран, обяви атаката с кодово име " Мъченик Солеймани " за " шамар, ударен на американците ". Според Техеран - загиналите са над 80 " американски терористи ". Вашингтон обаче отрече да има жертви.
Малко по-късно иранският външен министър Мохамад Джавад Зариф заяви в Туитър, че страната му не " търси ескалация или война ", а ударът бил пропорционална мярка " за самозащита съгласно член 51 от устава на Организация на обединените нации ".
Въпреки първоначалния потрес, мнозина анализатори разчетоха този акт като предупреждение към Вашингтон, а не като заплаха за война. Според тях Иран умишлено е провел нападението така, че да избегне жертвите. И отново е пратил топката отвъд Океана.
Светът зачака реакцията на Вашингтон - ще има ли нови военни удари и ескалация на напрежението или ще бъде даден различен ход на конфликта.
Бизнесменът Тръмп обаче отново остана верен на себе си - вместо с оръжие, той реши да отвърне с нови икономически санкции срещу Иран.
В обръщение към нацията американският лидер заяви, че Съединени американски щати не искат да използват военната си мощност, въпреки че имат нови свръхзвукови оръжия, а икономическата им сила е най-добрият метод за възпиране.
Вашингтон е готов за преговори с Техеран, стана ясно в сряда от писмо на постоянния представител на Съединени американски щати в Организация на обединените нации Кели Крафт, изпратено до Съвета за сигурност на Организацията, съобщи Reuters.
Според Крафт, Съединени американски щати се стремят да " предотвратят допълнителна заплаха за международния мир и стабилност или ескалация от иранския режим ".
За убийството на генерала постоянният представител се позова на същия член 51 от устава на Организация на обединените нации, с който и иранците оправдаха ракетните удари - правото на държавата за самозащита.
Политическото танго на US президента
Това крачка назад ли е в политическото танго на Тръмп, или планът за удар срещу Иран е бил от самото начало замислен да следва политиката на санкции, типична за 45-ия президент на Съединени американски щати, се питат анализаторите.
Тръмп угоди на партньорите си в Близкия изток - Саудитска Арабия и Израел - с удара срещу милициите " Кудс " /в превод " Йерусалим " - третият най-свещен град за исляма/, ръководени от Солеймани. И Съединени американски щати нямат интерес да задълбочават допълнително конфликта.
Още повече, че над половината американци не одобряват заповедта на президента за убийството, според изследване на Ipsos и Reuters.
Но дори Тръмп да не взема особено на сериозно подобни проучвания, на него му е ясно, че Иран не е Ирак на Саддам Хюсеин. И евентуална военна интервенция срещу наследниците на персите изобщо няма да мине безболезнено, независимо кой я е предизвикал. Затова и в 40-годишните кавги на Съединени американски щати с Техеран преобладават заканите, а не конкретните действия. Още повече, че властите в Техеран виждат като мишена на своето отмъщение конкретно бизнес империята на Тръмп, стана ясно от заканите.
В Техеран също си дават сметка, че в случай че предизвикат масиран американски удар, това ще е гибелно за страната. Наясно са и със сдържаната позиция на Русия и Китай. Неслучайно те не поискаха извънредно заседание на Съвета за сигурност относно елиминирането на Солеймани.
Великите сили в ролята на сини каски
За Китай отношенията с Иран са ключови. От Персийския залив идват около 60% от нефта за китайската икономика, а при конфликт Вашингтон би могъл да ограничи доставките. Затова Китай търси баланс и няма интерес от конфронтация и оспорване на влиянието на Съединени американски щати на другия бряг на Залива.
За Русия добрите отношения с Иран са важни с оглед шиитското население в централноазиатските републики. Но руският интерес е концентриран в Сирия, където Москва вече няма нужда от Иран. Затова участието на Русия и Китай в този конфликт би било на сини каски - да успокоят Техеран и да запазят, доколкото е възможно, мира в региона.
Същата е и позицията на Европейски Съюз, който от самото начало призовава да се намали ескалацията. Държавите членки на НАТО едва ли биха искали в случай на война да се задейства член 5 от Северноатлантическия договор, според който атака срещу една страна от Алианса е атака срещу всички и те са длъжни да се намесят. Дори да не поискат това, Съединени американски щати биха настоявали да се използват за военни операции бази на пакта на различни места в Европа. Дори и да е само за логистични цели, това ще въвлече косвено и други страни в конфликта.
Вече е ясно, че и Иран приключи с отмъщението си за смъртта на своя национален герой ген. Касем Солеймани. Страната няма да предприема нови военни действия, в случай че и Съединени американски щати не продължават с агресията си. Това заяви постоянният представител на Иран при Организация на обединените нации Маждид Тахт Раванчи в отговор на въпрос на ТАСС за реакция на Техеран след изявлението на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп.
" Всички наши действия бяха пропорционални на убийството на ген. Касем Солеймани. Те са завършени. Ако Съединени американски щати повече няма да предприемат военни действия по отношение на Иран, от наша страна също няма да предприемаме такива действия ", подчерта той.
Да се надяваме, че най-лошият сценарий се е разминал.
Остават обаче санкциите. Както и тези срещу Китай, те ще продължават да сгъстяват черните облаци над световната, и в частност - на нашата икономика.
Започва ли война и ще се окажат ли първите дни на новата 2020 година съдбовни за целия свят? Пред този въпрос тръпнеше светът през последната седмица след неочакваното убийство на Касем Солеймани.
Засега обаче изглежда, че апокалипсис като тези, които се случиха през XX век, ще се размине. Световните сили не се палят толкова лесно, а актът на летището в Багдад ще доведе само до пренареждане на политическия пъзел.
Началото - размяна на шамари
На 3 януари световните медии алармираха, че около 1 часа след полунощ местно време на летището в Багдад е загинал националният герой на Иран генерал Солеймани, пристигнал със самолет на сирийската авиокомпания Cham Wings. Заедно с него е поразен и предводителят на иракска шиитска групировка Абу Махди ал-Мухандис - герой от съпротивата срещу " Ислямска държава ", командир на организацията на " Хизбулла " в Ирак.
Ударът, извършен по заповед на американския президент Доналд Тръмп, е нанесен с 4 ракети с лазерно насочване, изстреляни от 2 американски дрона, долетели от Катар и командвани от Невада.
Много анализатори веднага видяха в акта " casus belli " - " повод за война ". И го сравниха с атентата срещу австрийския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево през 1914 година, който разпали Първата световна война, не оставила нито една държава безразлична.
Траурът за Солеймани обедини цялото 82-милионно население на Иран в желанието за отмъщение на " американския сатана ". Възбудата на многохилядното множество, дошло за погребението на генерала в родния му град Керман бе толкова силна, че над 50 души бяха стъпкани до гибел, а 212 - ранени, което доведе до отлагането на церемонията с един ден.
Конфликтът продължи да се развива не само с размяна на закани между Техеран и Вашингтон, само че и с конкретни действия.
Докато Доналд Тръмп обясняваше за евентуален удар срещу 52 ирански цели, на 8 януари персите изстреляха 22 балистични ракети срещу американски войници в Ирак - към Военновъздушни сили базата " Айн ал Асад " и съоръжение в Ербил.
Аятолах Али Хаменей - върховен духовен лидер на Иран, обяви атаката с кодово име " Мъченик Солеймани " за " шамар, ударен на американците ". Според Техеран - загиналите са над 80 " американски терористи ". Вашингтон обаче отрече да има жертви.
Малко по-късно иранският външен министър Мохамад Джавад Зариф заяви в Туитър, че страната му не " търси ескалация или война ", а ударът бил пропорционална мярка " за самозащита съгласно член 51 от устава на Организация на обединените нации ".
Въпреки първоначалния потрес, мнозина анализатори разчетоха този акт като предупреждение към Вашингтон, а не като заплаха за война. Според тях Иран умишлено е провел нападението така, че да избегне жертвите. И отново е пратил топката отвъд Океана.
Светът зачака реакцията на Вашингтон - ще има ли нови военни удари и ескалация на напрежението или ще бъде даден различен ход на конфликта.
Бизнесменът Тръмп обаче отново остана верен на себе си - вместо с оръжие, той реши да отвърне с нови икономически санкции срещу Иран.
В обръщение към нацията американският лидер заяви, че Съединени американски щати не искат да използват военната си мощност, въпреки че имат нови свръхзвукови оръжия, а икономическата им сила е най-добрият метод за възпиране.
Вашингтон е готов за преговори с Техеран, стана ясно в сряда от писмо на постоянния представител на Съединени американски щати в Организация на обединените нации Кели Крафт, изпратено до Съвета за сигурност на Организацията, съобщи Reuters.
Според Крафт, Съединени американски щати се стремят да " предотвратят допълнителна заплаха за международния мир и стабилност или ескалация от иранския режим ".
За убийството на генерала постоянният представител се позова на същия член 51 от устава на Организация на обединените нации, с който и иранците оправдаха ракетните удари - правото на държавата за самозащита.
Политическото танго на US президента
Това крачка назад ли е в политическото танго на Тръмп, или планът за удар срещу Иран е бил от самото начало замислен да следва политиката на санкции, типична за 45-ия президент на Съединени американски щати, се питат анализаторите.
Тръмп угоди на партньорите си в Близкия изток - Саудитска Арабия и Израел - с удара срещу милициите " Кудс " /в превод " Йерусалим " - третият най-свещен град за исляма/, ръководени от Солеймани. И Съединени американски щати нямат интерес да задълбочават допълнително конфликта.
Още повече, че над половината американци не одобряват заповедта на президента за убийството, според изследване на Ipsos и Reuters.
Но дори Тръмп да не взема особено на сериозно подобни проучвания, на него му е ясно, че Иран не е Ирак на Саддам Хюсеин. И евентуална военна интервенция срещу наследниците на персите изобщо няма да мине безболезнено, независимо кой я е предизвикал. Затова и в 40-годишните кавги на Съединени американски щати с Техеран преобладават заканите, а не конкретните действия. Още повече, че властите в Техеран виждат като мишена на своето отмъщение конкретно бизнес империята на Тръмп, стана ясно от заканите.
В Техеран също си дават сметка, че в случай че предизвикат масиран американски удар, това ще е гибелно за страната. Наясно са и със сдържаната позиция на Русия и Китай. Неслучайно те не поискаха извънредно заседание на Съвета за сигурност относно елиминирането на Солеймани.
Великите сили в ролята на сини каски
За Китай отношенията с Иран са ключови. От Персийския залив идват около 60% от нефта за китайската икономика, а при конфликт Вашингтон би могъл да ограничи доставките. Затова Китай търси баланс и няма интерес от конфронтация и оспорване на влиянието на Съединени американски щати на другия бряг на Залива.
За Русия добрите отношения с Иран са важни с оглед шиитското население в централноазиатските републики. Но руският интерес е концентриран в Сирия, където Москва вече няма нужда от Иран. Затова участието на Русия и Китай в този конфликт би било на сини каски - да успокоят Техеран и да запазят, доколкото е възможно, мира в региона.
Същата е и позицията на Европейски Съюз, който от самото начало призовава да се намали ескалацията. Държавите членки на НАТО едва ли биха искали в случай на война да се задейства член 5 от Северноатлантическия договор, според който атака срещу една страна от Алианса е атака срещу всички и те са длъжни да се намесят. Дори да не поискат това, Съединени американски щати биха настоявали да се използват за военни операции бази на пакта на различни места в Европа. Дори и да е само за логистични цели, това ще въвлече косвено и други страни в конфликта.
Вече е ясно, че и Иран приключи с отмъщението си за смъртта на своя национален герой ген. Касем Солеймани. Страната няма да предприема нови военни действия, в случай че и Съединени американски щати не продължават с агресията си. Това заяви постоянният представител на Иран при Организация на обединените нации Маждид Тахт Раванчи в отговор на въпрос на ТАСС за реакция на Техеран след изявлението на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп.
" Всички наши действия бяха пропорционални на убийството на ген. Касем Солеймани. Те са завършени. Ако Съединени американски щати повече няма да предприемат военни действия по отношение на Иран, от наша страна също няма да предприемаме такива действия ", подчерта той.
Да се надяваме, че най-лошият сценарий се е разминал.
Остават обаче санкциите. Както и тези срещу Китай, те ще продължават да сгъстяват черните облаци над световната, и в частност - на нашата икономика.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ