Развитие на малките и средни предприятия и то от млади

Развитие на дребните и междинни предприятия и то от младежи навътре в страната. Това е един от огромните фокуси в Националната стратегия за развиване „ България 2030 ”. Проектът е оповестен на Портала за публични съвещания към Министерския съвет и срокът за оферти по него е 27 октомври 2019 година

Акцент на политиката на страната ще продължи да бъде финансирането на предприятията, само че в идващите 10 години специфичен фокус ще бъде подложен върху дребните и междинни предприятия, както и върху новаторските нововъзникващи предприятия, ориентирани към създаването, внедряването в произвеждане и трайната пазарна реализация на нововъведения. Те ще бъдат подпомагани посредством фондове за начално финансиране и фондове за рисков капитал на последващите стадии от развиване на предприятията.

Три стратегически цели пред България слага документът, направен от кабинета и систематизиран и показан за разискване от екипа на финансовия министър Владислав Горанов. Те са:
Технологична промяна Демографски напредък Намаляване на неравенствата
Те ще бъдат реализирани с 5 оси на развиване:
Иновативна и умна България Зелена и устойчива България Свързана и интегрирана България Отзивчива и обективна България Духовна и витална България
Постигане на кръгова и нисковъглеродна стопанска система е първата цел за развиване на страната ни. В момента стопанската система на България е най-ресурсоемката в Европейски Съюз. Поради това и замърсяването на въздуха у нас е с едно от най-страшните равнища в Европа. Затова за идващите 10 години държавното управление си слага за цялостен да обърне линейната ни стопанска система в кръгова като внедрява нисковъглеродни, ресурсно ефикасни и безотпадни технологии. Целта е не депониране на боклуци, а повторна приложимост, преработване и оползотворяване на огромната част от образуваните боклуци в индустриалните процеси и бита. В момента страната ни съществено изостава от останалите страни в Европейски Съюз по преработване на битови боклуци. По данни на Евростат у нас те са 34,6%, а в Европейски Съюз 46,4%. За задачата ще има:


Повече ток от ВЕИ.Икономически тласъци за по-голяма енергийна успеваемост на енергийните компании и на хората.Пазарни тласъци за понижаване на разходването на сила от бизнеса, в това число посредством подпомагането на вложенията в енергоефективно съоръжение и строителство.По-висок дял на компостираните био боклуци и рециклираните битови, индустриални и строителни боклуци за сметкана тяхното изгаряне и депониране.Ще се предизвиква разделното събиране на битови боклуци.Използване на опаковки, които се рециклират.
За възстановяване на качеството на въздуха у нас, политиката на държавното управление ще бъде ориентирана към понижаване на излъчванията на едни от най-значимите замърсители - ФПЧ, серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк в страната. Защото данните са повече от тревожни. У над 78 на 100 от хората живеят при нечист въздух, до момента в който за страните от Европейски Съюз процентът е 17. За задачата се ще подкрепят:

Екотронспорт в градовете.
Стимули за потребление на електрически автомобили и колела.Строежи на нови паркове.Структурни ограничения за справяне със замърсяването на въздуха и за хармонизиране на задачите за качеството на въздуха със характерни основни секторни политики, като енергетика и превоз.
За да се получи софтуерна промяна и нова кръгова стопанска система обаче от първостепенна значимост са нововъведенията. Затова за идващите 10 години кабинетът слага като безспорен приоритет за страната образованието и научно-изследователската и развойна активност. Съпътстващ програмата „ България 2030 ” разбор на постигнатото от страната ни в интервала 2010-2020 година сочи, че у нас има доста научни звена, занимаващите с нововъведения. Но те са пръснати из университети и центрове в страната, нямат връзка по сред си и бизнесът действително не може да употребява техните артикули. И губи от това. В момента делът на новаторските предприятия у нас е 27 на 100, до момента в който в страните от Европейски Съюз е приблизително 50,6%. Наполовина изоставаме и с навлизането на цифровите технологии в стопанската система. У нас хората от 25 до 64 години, които не престават образованието си са 2%, а в Европа 11,1. Тук плануваните ограничения са:
Намаляване на децата, които отпадат от учебно заведение.Политика за образование през целия живот.Програми за нови умения – дигинални, езикови и други
Големият акцент обаче е подложен върху научно-изследователската и развойна активност. Идеята е нововъведенията и технологии да навлязат по-дълбоко в стопанската система и то посредством подкрепяне на дребни и междинни предприятия, създавани от младежи не в София, а в страната. Това ще увеличи развиването на районите и ще подкрепи решаването на огромния проблем с демографския срив. Развитието на районите ще докара и до превъзмогване на обществените неравенства. За да се случи това една от главните цели и реализиране на стабилно селско стопанство. Това ще стане посредством:
Приоритетни вложения в производството на плодове, зеленчуци.Развитие на отглеждането на животни и биологично производството. Секторни интервенции в пчеларството.Помощ за лозаро-винарския бранш.По-добър достъп на земеделските производители до финансов запас, който да им разреши да влагат в развиването на биологично земеделие.Ефективно ръководство на естествените запаси като вода, почва и въздух.Защита на биологичното многообразие, възстановяване на екосистемните услуги и запазване на местообитанията и ландшафта.
Развитието на районите, което ще докара до понижаване на обществените неравенства, допуска и по-добра съгласуваност. Затова кабинетът слага специфичен акцент върху превоза. Тук ограниченията са:
Подобряване на жп превоза посредством целеви вложения. Развитието му, както и по-високото качество на услугата ще подтиква потреблението му от повече хора, а това ще помогне за възстановяване качеството на въздуха у нас.Подобряването на цялостното техническо положение на пристанищната инфраструктура, както и подобряването на положението на българския сектор на плавателния пътна р. Дунав. Целта е родните пристанища да поемат доставката на доста повече товари, които да могат да се транспортират към Европа и по Дунава.
За развиването на районите кабинетът изключително залага на туризма. Анализът на интервала 2010-2020 година демонстрира имаме доста добра леглова база, само че с извънредно ниска претовареност – едвам 30 %. Причината е неприятно ръководство на хотелите у нас. Затова държавното управление си слага за цел да увеличи заетостта до 50. За това обаче на развиването на конгресен туризъм и на културно-исторически туризъм. Специален акцент се слага и върху яхтения туризъм.

С стратегия „ България 2030 ” кабинетът слага огромната цел: „ През 2030 година България е страна с висок витален стандарт и конкурентноспособна, нисковъглеродна стопанска система ”. Ангажиментът за създаване на народен стратегически документ за развиване на страната в средно- и дълготраен интервал е залегнал в Програмата за ръководство на държавното управление на Република България за интервала 2017-2021 година, призната с Решение 447 на Министерския съвет от 2017 г.