Наглите ми близки спряха да общуват с мен, защото не пожелах да им помогна с кредита
Разведена съм от 6 години. Доскоро живеех сама със седемгодишната си щерка в апартамент чартърен. Сама взех това решение, тъй като не желаех да сътворявам проблеми на майка ми и баба ми.
Заплатата ми стига за щерка ми и мен. Освен това открих добра работа на повърхностен работен ден за себе си, правейки видеоклипове по поръчка. И някогашният ми мъж постоянно заплаща прехрана.
С течение на времето съумях да натрупам нужната сума, с цел да си купя личен едностаен апартамент. Апартаментът обаче не е огромен, единствено 40 квадрата.
Първият път след развода със брачна половинка ми беше доста мъчно финансово. Нямах поддръжка от фамилията и приятелите ми, всички ме осъждаха единствено, че съм разрушила фамилията си. И това откакто брачният партньор ми ми изневери със личната ми другарка.
От страна на личната ми вуйна, която ми беше и кръстница, се чуха единствено упреци. Тя сподели на майка ми, че съм неуспех и даде за образец личната си щерка, която е омъжена, има дете, личен дом и кола.
Разбира се, доста се разстроих да чуя такива думи по мой адрес. Но не можех да спра да поддържам връзка с нея, защото постоянно се засичахме в жилището на майка ми и баба ми, която умря напълно неотдавна.
Но последната ни среща остана в паметта ми за цялостен живот. И в случай че знаех за какво всички отиват на нея, нямаше да дойда. Майка ми ми се обади и сподели, че въпросът е незабавен.
Този път вуйна ми се въздържа да хвали фамилията си. Тя призна, че фамилията им сега претърпява тежки моменти. В допълнение към ипотечния заем те имали заем за кола и заем за ремонт на апартамент.
Тогава разбрах, че баба ми им е дала част от парите. Тя имаше прилична пенсия. След гибелта на бабата и уволнението на щерка й, всички заплащания паднали на плещите на брачна половинка. Но се оказало, че не му е по силите да заплаща всичко.
Изразих съчувствието си на вуйна си. Но това, което чух по-късно, ме шокира.
Леля ме помоли за помощ. Честно казано, не разбирах какво мога да направя за тях. Аз съм самотна майка, пребивавам в дребен едностаен апартамент и такива неща. Тя ми предложи да продам жилището си и да се преместя при майка ми. И когато всичко им се подреди, ще ми върнат всички пари с лихвите.
Бях възмутенa. Как въобще им е хрумнала такава концепция? Когато всичко вървеше добре за тях, те ме назоваха неуспех, само че в този момент желаят да им оказа помощ, в ущърб на себе си. Защо би трябвало да продавам жилището си?
Без съмнение отхвърлих молбата на вуйна си. Бях сюрпризирана от реакцията на майка ми. Тя ме назова лакомец. Оттогава връзката ми с околните е сведена до нула. Убедена съм, че съм прав, макар че се усещам зле.
