Разумността е един от факторите за продължаване на живота. Вторият

Разумността е един от факторите за продължение на живота. Вторият фактор за продължение на живота е Любовта. Ще ви дам следното предписание: никого не нападайте, никого не критикувайте. 

Продължителността на живота е според от интензивността на човешките мисли и усеща. Колкото по-светли и възвишени мисли и усеща има човек, толкоз те са по-интензивни. 

Ако не благодари за всичко, което му е обещано, човек прибързано остарява. Следователно, в случай че желаете да се подмладите, благодарете за всичко - за мислите, за възприятията, за постъпките, които проявявате. 

Ако диша надълбоко, човек ще живее повече време на Земята; в случай че диша незадълбочено, плитко, годините му са преброени. Дългият живот зависи и от вярното хранене. Ако знае по какъв начин да се храни, човек може да живее повече време. 

Многото ястие изтощава човешкия организъм. Колкото по-малко човек яде, толкоз повече животът му се продължава. 

Достатъчно е да погледнете ръката на индивида, с цел да познаете какъв брой време ще живее на Земята. Това се дефинира от линиите на ръката, както и от тяхната дължина и ширина. И по носа познаваме какъв брой време ще живее човек. Колкото по-широк е носът и по-отворени са ноздрите, толкоз по-дълъг е животът на индивида. Той приема повече въздух, в сравнение с, в случай че носът е стеснен и ноздрите сплеснати.  Колкото по-малко въздух приема човек, толкоз по-слабо се окислява кръвта, заради което се явяват чести болести - ту в мозъка, ту в дробовете, ту в стомаха. Тогава споделяме, че кръвта на индивида е нечиста. Който има необятен гръден панер, с огромна дълбочина, той ще живее по-дълго на Земята. 

Природата дава на индивида време и сила, като му заповядва да пести силата за сметка на времето. Тя не разрешава да се харчи силата й на вятъра. Който наруши това предписание, той е наказан на премеждия. Който пести своята сила, той печели, той не остарява прибързано. Днес всички хора се оплакват от прибързано остаряване. Защо? - Защото прахосват своята сила. 

Едни хора остаряват от безсистемно консумиране на витална сила. Други пък остаряват от безработие. Едни доста работят, други - малко; едни доста ядат и преяждат, други малко ядат и повече гладуват. Това са крайности в живота, които са причина за прибързано остаряване. Балансирайте крайностите и вие ще се подмладите. 

Когато възприятията в индивида вземат връх над мислите, той прибързано умира. Който има доста и в същото време мощни стремежи, той скоро остарява. Умът му отслабва и той престава да мисли. 

Хората остаряват и умират, тъй като подпушват в себе си известни сили, които остават неоползотворени. Тези сили унищожават формите, които са ги подпушили. Това опустошение на формите назоваваме гибел. Това се отнася освен за индивида, а и за всички същества - те минават през същия развой и учат тоя популярен закон, че би трябвало да се приспособяват към новите условия, които Природата основава. 

Остаряването на индивида се дължи на струпване на известни киселини в организма, както и на утайки, които провокират болестт
Страшно е да гледате по какъв начин човек последователно се втвърдява, до момента в който пристигна до цялостен фалимент - не може да мисли, да усеща, да диша, да се движи. Докато е на Земята, човек би трябвало да мисли, да усеща, да се движи, да диша надълбоко, да работи. Рече ли, че не се нуждае от доста мисъл, той е дал към този момент път на склерозата в себе си. Чуете ли някой да споделя, че човек може да яде каквото откри, ще знаете, че той е отворил вратата на организма си за всички заболявания.  
За да се развива човек вярно, в мозъка и в сърцето му би трябвало да има непрекъснат прилив на сили. Прекрати ли се приливането на тия сили, човек стартира да остарява. Всяко остаряване води до сгъстяване. Както градинарят полива всички зеленчуци в градината, по този начин човек би трябвало да насочи мисълта си към всички центрове на мозъка си, да приижда към тях сила, да ги   храни. Полива ли единствено едни центрове, а други изоставя, той се развива едностранчиво. Хората са нещастни и заради това, че са едностранчиво развити. 

Тури ли огън в сърцето си, човек прибързано умира. Такъв огън е гневът. Ако всеки ден се гневи и не употребява силата му за работа, човек самичък се унищожава. 

Има  неща в света, които са вероятни, само че има и такива, които са невъзможни. Тъй щото човек би трябвало да знае каква е вероятността да стане нещо или да не стане. За всеки даден случай човек би трябвало да знае каква е вероятността да почине или да остане жив. Дойде ли до гибел, Небето всеки път предизвестява индивида да я избегне по някакъв метод. Страданията, тестванията не са нищо друго с изключение на предизвестия от Невидимия  свят, които имат за цел да предпазят индивида от гибел. Без тях човек би отивал към гибелта, както мухата към огъня. 

Като умира прибързано, човек самичък се лишава от ония условия, при които животът му може вярно да се развива. Всяка преждевременна гибел е равна на самоубийство. Момента, в който личността намерения, че е свободна, независима, изцяло самостоятелна и може да прави каквото желае, гибелта настава за нея.

Една от дилемите на актуалния човек е да продължи живота си. Следователно желае ли да продължи живота си, човек би трябвало да води елементарен, чист живот, без никакви непознати въздействия, без никакви външни примеси.

* От книгата „ Здраве и болест ”, мисли от беседи и лекции на Учителя за проблемите на човешкото здраве

Снимки: petardanov.com