Растение-пришълец краде вода в Етиопия
Разпространението на американските шубраци от типа Prosopis juliflora в заплашва с дефицит на прясна вода както хората, техните домашни животни и култури, по този начин и дивите животни и растения. Резултатите от проучването са оповестени от научното списание " Scientific Reports ", съобщи БГНЕС.
Поради глобализацията в един от главните екологични проблеми се трансфораха по този начин наречените инвазивни типове - растения, животни и други организми, които се популяризират заради човешката активност в необикновени екосистеми.
По-специално, заради обстоятелството, че бразилските огнени мравки са пристигнали в Съединените щати в средата на 20-ти век, няколко типа охлюви са изчезнали от лицето на Земята, а броят на други типове безгръбначни и даже бозайници доста е намалял.
Урс Шафнер, еколог от Международния център по земеделие и биология, и сътрудниците му, откриха различен образец за отрицателното влияние на инвазивен тип. В хода на своите проучвания те са изследвали резултатите от разпространяването на американския вечнозелен шубрак Prosopis juliflora в Етиопия. Родено в Мексико и южната част на, това растение е импортирано в Етиопия и Южна Африка преди към четиридесет години, с цел да украси улиците и да усъвършенства качеството на почвата. То обаче се трансформира в съществена опасност за локалната флора и фауна. Етиопските скотовъди даже почнали да назовават това растение „ Дяволското дърво “.
Факт е, че заради неналичието на естествени врагове храстът стартира да пораства доста бързо. В резултат на това в районите на разпространяването си той последователно измества всички други растения. В резултат почвите стартират да деградират, а домашните и дивите тревопасни животни са лишени от храна: листата и издънките на Prosopis juliflora съдържат невротоксини, тъй че никой не ги яде.
Освен това, заради това растение в Етиопия епидемията от се ускорява. Факт е, че при суша всички локални растения - източникът на захари за преносителите на малария, комарите - губят листата си. А Prosopis juliflora не ги губи, тъй че продължава да доставя комарите с храна. Природозащитниците се интересуват от това по какъв начин тази растителна линия въздейства върху съществуването на вода в района.
" Открихме, че всеки шубрак Prosopis juliflora употребява до 36 литра вода дневно , според от диаметъра на ствола и изискванията в региона. При суша, когато всички локални растения губят листата си, те се нуждаят от още повече вода. Изглежда той получава тази вода посредством извънредно дългите си корени, които могат да обхванат на 50 метра дълбочина в почвата “, сподели различен създател на проучването, еколог от Университета в Адис Абеба (Етиопия) Хайлу Шиферу.
Изчисленията на учените демонстрират, че общо американските шубраци употребяват повече от 3 милиона куб. м. вода годишно. Това има извънредно отрицателно влияние както върху природата, по този начин и върху стопанската система на Етиопия. Според еколозите тази вода би била задоволителна за поддържане на плантации от памук или захарна тръстика с повърхност от 460 хиляди хектара, реколтата от които би донесла към 330 - 450 милиона $.
Това допуска, че битката против разпространяването на Prosopis juliflora е значима освен във връзка с отбраната на екосистемите и здравето на етиопците, само че и стопански потребна за управляващите и жителите на страната. Съображения от този тип към този момент подтикнаха управляващите на ЮАР, където се популяризира този шубрак, да стартират битка против този инвазивен тип и да включат в това цялото население.
Поради глобализацията в един от главните екологични проблеми се трансфораха по този начин наречените инвазивни типове - растения, животни и други организми, които се популяризират заради човешката активност в необикновени екосистеми.
По-специално, заради обстоятелството, че бразилските огнени мравки са пристигнали в Съединените щати в средата на 20-ти век, няколко типа охлюви са изчезнали от лицето на Земята, а броят на други типове безгръбначни и даже бозайници доста е намалял.
Урс Шафнер, еколог от Международния център по земеделие и биология, и сътрудниците му, откриха различен образец за отрицателното влияние на инвазивен тип. В хода на своите проучвания те са изследвали резултатите от разпространяването на американския вечнозелен шубрак Prosopis juliflora в Етиопия. Родено в Мексико и южната част на, това растение е импортирано в Етиопия и Южна Африка преди към четиридесет години, с цел да украси улиците и да усъвършенства качеството на почвата. То обаче се трансформира в съществена опасност за локалната флора и фауна. Етиопските скотовъди даже почнали да назовават това растение „ Дяволското дърво “.
Факт е, че заради неналичието на естествени врагове храстът стартира да пораства доста бързо. В резултат на това в районите на разпространяването си той последователно измества всички други растения. В резултат почвите стартират да деградират, а домашните и дивите тревопасни животни са лишени от храна: листата и издънките на Prosopis juliflora съдържат невротоксини, тъй че никой не ги яде.
Освен това, заради това растение в Етиопия епидемията от се ускорява. Факт е, че при суша всички локални растения - източникът на захари за преносителите на малария, комарите - губят листата си. А Prosopis juliflora не ги губи, тъй че продължава да доставя комарите с храна. Природозащитниците се интересуват от това по какъв начин тази растителна линия въздейства върху съществуването на вода в района.
" Открихме, че всеки шубрак Prosopis juliflora употребява до 36 литра вода дневно , според от диаметъра на ствола и изискванията в региона. При суша, когато всички локални растения губят листата си, те се нуждаят от още повече вода. Изглежда той получава тази вода посредством извънредно дългите си корени, които могат да обхванат на 50 метра дълбочина в почвата “, сподели различен създател на проучването, еколог от Университета в Адис Абеба (Етиопия) Хайлу Шиферу.
Изчисленията на учените демонстрират, че общо американските шубраци употребяват повече от 3 милиона куб. м. вода годишно. Това има извънредно отрицателно влияние както върху природата, по този начин и върху стопанската система на Етиопия. Според еколозите тази вода би била задоволителна за поддържане на плантации от памук или захарна тръстика с повърхност от 460 хиляди хектара, реколтата от които би донесла към 330 - 450 милиона $.
Това допуска, че битката против разпространяването на Prosopis juliflora е значима освен във връзка с отбраната на екосистемите и здравето на етиопците, само че и стопански потребна за управляващите и жителите на страната. Съображения от този тип към този момент подтикнаха управляващите на ЮАР, където се популяризира този шубрак, да стартират битка против този инвазивен тип и да включат в това цялото население.
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ