Какво е разпределението на стойността по агрохранителната верига в ЕС и в България?
Анализът на Европейска комисия оценяващ Директивата за нелоялните търговски практики демонстрира, че българските земеделци се радват на доста положителни позиции
Окончателният обзор на използването на Директивата за нелоялните търговски практики в Европейски Съюз към този момент е подготвен и беше оповестен при започване на този месец. Докладът показва главните заключения от няколкогодишни старания по анализиране използването на новите европейски правила, влезнали в действие през 2019 година Нещо, повече, той проучва разпределението на добавената стойност и приходите от продажби сред главните участници в агрохранителната верига в Европейски Съюз - първично земеделие, преправка, търговия на едро, търговия на дребно. Какво демонстрират 131 страници задълбочено изследване с фокус върху България?
Основни заключения
Директивата е посочила успеваемостта си в насърчаването на по-справедлива бизнес просвета във веригите за доставки на агрохранителни артикули. Но тя демонстрира доста забавни елементи по страни:
· В България най-големият дял в добавената стойност по веригата имат земеделските производители – ок. 50%. Земеделието у нас има релативно по-голямо значение за образуването на крайната цена в съпоставяне със страни с високоразвита хранителна промишленост.
· В Европейски Съюз преработката и хранителната промишленост заемат максимален дял от добавената стойност, търговията на дребно има относително стеснен марж, а земеделието остава структурно едва (за разлика от България, където земеделието има двойно по-голям дял).
· Фокусът върху търговците като главен източник на високи цени не се удостоверява редовно от данните. Напротив, растежът на крайните потребителски цени е с доста по-ниски темпове по отношение на нарастването на цените на земеделската и модифицираната продукция.
· В България преработвателния отрасъл е по-фрагментиран, с дребен мащаб, ниска продуктивност и по-високи относителни разноски.
· В България търговците на дребно не усвояват непропорционално огромен дял от цената по веригата, изключително спрямо други страни членки. Ценовият напън идва от ниска успеваемост по веригата, фрагментация надолу по веригата и високи трансакционни разноски.
· Нелоялните търговски практики се правят по цялата верига на доставките. Фокусът върху търговците на дребно изкривява картината.
· Българското законодателство по повод нелоялните търговски практики е измежду по-строгите в Европейски Съюз, а що се отнася до глобите – измежду най-строгите.
· Страната ни е измежду тези с най-нисък дял на осъществената продукция от регистрирани организации на производители (при плодове и зеленчуци едвам 3%, по отношение на 85% за Белгия, например). Необходимо е поощряване на кооперирането.
Следва цялостното обобщение на отчета:
Научените уроци
Отчита се нужда от на осведомеността по отношение на Директивата, изключително за дребните и междинните оператори.
Директивата остава настояща, като не се следят нови, мощни потребности за нейното допълнение.
Изборите за използване, които страните направиха
По отношение на законодателството, 13 страни членки са възприели метода за напълно ново законодателство, до момента в който 14 (сред които е и България – в ЗЗК) са трансформирали към този момент съществуващи актове, с цел да приспособяват условията на Директивата.
С оглед на обсега на приложение и размера на бизнеса, Директивата дефинира предел от 350 милиона евро оборот, под който доставчиците са предпазени, само че страните членки могат да разширят този обсег. Прилагането на това условие е най-разнообразно в страните членки, като България и още пет страни са избрали метода да защитят бизнес връзките сред снабдители, при които оборота е под избран предел и купувачи с оборот над прага на доставчиците.
Като цяло, страните членки са следвали разграничението сред " черни “ (забранени) и " сиви “ (допустими, когато изискванията са авансово контрактувани по явен и категоричен начин) практики. Единственото изключение е Унгария, която не съблюдава това разграничаване.
За характерни типове нелоялни търговски практики, някои страни членки са избрали да надвишават минималното равнище, да вземем за пример, като са приложили по-строги условия за закъснение на заплащанията (11 страни членки, включително България).
Що се отнася до ограниченията за използване и глобите, страните членки са определили разнообразни органи за осъществяване, на които да дават пълномощия, и способи на правоприлагане. Германия да вземем за пример е определила своята Федерална работа по земеделие и храни като характерен за бранша орган, до момента в който други страни членки, като България, са определили свои национални органи за защита на конкуренцията. При разглеждането на финансови наказания и средства за отбрана са явни и разнообразни избори на страните членки отвън минималното равнище. Например, минималните и оптималните прагове за санкции и други еднообразно ефикасни наказания (където съществуват) варират от 5 евро (Германия) до 5 000 евро (Словения) за минимални суми и от 2 329,37 евро (Малта) до 2,5 милиона евро (Португалия) за оптимални суми, или от 0,2% (Латвия) до 10% (Чехия, Унгария, Италия, Нидерландия) от оборота на нарушителя за оптимални суми. С последните промени в Закон за защита на конкуренцията България се подрежда измежду страните с най-драконовски наказания.
България е и измежду страните определили по-строги правила по повод условия за заплащане – до 30 дни.
Натискът на рецесиите
Първите години от действието на Директивата съответстват с интервал, белязан от няколко изключителни външни фактора, по-специално пандемията от COVID-19 и съветската експанзия против Украйна. Те, наред с други неща, повлияват на ценовите равнища и индустриалните разноски, изключително през интервала, обзет от отчета.
Графика 1 (можете да видите в галерията) изобразява развиването на ценовите равнища за земеделските производители, преработвателите и потребителите по отношение на 2015 година Тя ясно демонстрира, че доникъде на 2023 година цените на производител, както и тези на преработвател порастват доста по-бързо от крайните цени на дребно за потребителите. След средата на 2023 година се вижда доста по-плавно повишение на потребителските цени, което компенсира разноските в търговията на дребно.
Графика 2 (отново в галерията) демонстрира, че след големия пик в индустриалните разноски на фермерите в интервала от края на 2021 година до началото на 2023 година цените на главните разходни съставни елементи са се върнали на равнища ок. 30% над равнищата от базовата 2020 година
Къде е България?
Броят на дейностите по използване на законодателството и изключително на случаите на нарушаване не наподобява да е мощно обвързван с съществуването на нелоялни търговски практики на място, а по-скоро зависи от стратегическите избори по отношение на правоприлагането, предходния опит, обвързван със съществуващо по-рано сходно законодателство, наличните запаси на контролните органи, както и делът на аграрния бранш в разпределението на добавената стойност по веригата.
А в България, както и в Румъния тя е измежду най-високите в Европейски Съюз – към и над 50%. Това значи, че за всяко евро, платено от потребителя 50 цента отиват във фермера, а останалите 50 се разпределят по веригата сред преработватели, търговци на едро и търговци на дребно. Средно за Европейски Съюз делът на фермерите е два пъти по-нисък – те вземат 25 цента на 1 евро.
Графика 3 – Дял на земеделските производители в добавената стойност по веригата на доставки (%)
По отношение на интеграцията на веригата за доставки на селскостопански артикули на равнище първоначални производители обстановката също е разнообразна. Например, в бранша на плодовете и зеленчуците делът на продукцията, предлагана на пазара от приети организации на производители, варира от на практика никакъв в някои страни членки (3% за България) до дял от 85% в Белгия (средно за интервала 2018-2022 г.).
Нелоялни търговски практики има по цялата верига
Анкета измежду доставчиците също по този начин събира информация за стадия от веригата за доставки, където най-често се срещат нелоялни търговски практики (Графика 4). За селскостопанските производители купувачите, които ги излагат на нелоялни търговски практики, са както преработвателите на първични материали, по този начин и търговците на едро и търговците на дребно. От своя страна преработвателите настояват, че търговците на дребно и търговците на едро са главните причинители на нелоялни търговски практики. Така да вземем за пример за фермерите най-често срещани са нелоялните търговски практики от преработватели на първична земеделска продукция, търговците на едро и едвам по-късно търговците на дребно.
Графика 4 - Вид купувачи, извършващи нелоялни търговски практики, съгласно респондентите в изследването (колоната за преработватели вляво, колоната за селскостопански производители вдясно).
От отчетът също по този начин излиза наяве, че България въобще не участва измежду страните с максимален дял сигнали, нарушавания и злоупотреби, макар, че е измежду петте страни, които са във фокуса на изследването, дружно с Естония, Германия, Унгария и Словения.
Текстът на целия отчет можете да достъпите от тук -
Окончателният обзор на използването на Директивата за нелоялните търговски практики в Европейски Съюз към този момент е подготвен и беше оповестен при започване на този месец. Докладът показва главните заключения от няколкогодишни старания по анализиране използването на новите европейски правила, влезнали в действие през 2019 година Нещо, повече, той проучва разпределението на добавената стойност и приходите от продажби сред главните участници в агрохранителната верига в Европейски Съюз - първично земеделие, преправка, търговия на едро, търговия на дребно. Какво демонстрират 131 страници задълбочено изследване с фокус върху България?
Основни заключения
Директивата е посочила успеваемостта си в насърчаването на по-справедлива бизнес просвета във веригите за доставки на агрохранителни артикули. Но тя демонстрира доста забавни елементи по страни:
· В България най-големият дял в добавената стойност по веригата имат земеделските производители – ок. 50%. Земеделието у нас има релативно по-голямо значение за образуването на крайната цена в съпоставяне със страни с високоразвита хранителна промишленост.
· В Европейски Съюз преработката и хранителната промишленост заемат максимален дял от добавената стойност, търговията на дребно има относително стеснен марж, а земеделието остава структурно едва (за разлика от България, където земеделието има двойно по-голям дял).
· Фокусът върху търговците като главен източник на високи цени не се удостоверява редовно от данните. Напротив, растежът на крайните потребителски цени е с доста по-ниски темпове по отношение на нарастването на цените на земеделската и модифицираната продукция.
· В България преработвателния отрасъл е по-фрагментиран, с дребен мащаб, ниска продуктивност и по-високи относителни разноски.
· В България търговците на дребно не усвояват непропорционално огромен дял от цената по веригата, изключително спрямо други страни членки. Ценовият напън идва от ниска успеваемост по веригата, фрагментация надолу по веригата и високи трансакционни разноски.
· Нелоялните търговски практики се правят по цялата верига на доставките. Фокусът върху търговците на дребно изкривява картината.
· Българското законодателство по повод нелоялните търговски практики е измежду по-строгите в Европейски Съюз, а що се отнася до глобите – измежду най-строгите.
· Страната ни е измежду тези с най-нисък дял на осъществената продукция от регистрирани организации на производители (при плодове и зеленчуци едвам 3%, по отношение на 85% за Белгия, например). Необходимо е поощряване на кооперирането.
Следва цялостното обобщение на отчета:
Научените уроци
Отчита се нужда от на осведомеността по отношение на Директивата, изключително за дребните и междинните оператори.
Директивата остава настояща, като не се следят нови, мощни потребности за нейното допълнение.
Изборите за използване, които страните направиха
По отношение на законодателството, 13 страни членки са възприели метода за напълно ново законодателство, до момента в който 14 (сред които е и България – в ЗЗК) са трансформирали към този момент съществуващи актове, с цел да приспособяват условията на Директивата.
С оглед на обсега на приложение и размера на бизнеса, Директивата дефинира предел от 350 милиона евро оборот, под който доставчиците са предпазени, само че страните членки могат да разширят този обсег. Прилагането на това условие е най-разнообразно в страните членки, като България и още пет страни са избрали метода да защитят бизнес връзките сред снабдители, при които оборота е под избран предел и купувачи с оборот над прага на доставчиците.
Като цяло, страните членки са следвали разграничението сред " черни “ (забранени) и " сиви “ (допустими, когато изискванията са авансово контрактувани по явен и категоричен начин) практики. Единственото изключение е Унгария, която не съблюдава това разграничаване.
За характерни типове нелоялни търговски практики, някои страни членки са избрали да надвишават минималното равнище, да вземем за пример, като са приложили по-строги условия за закъснение на заплащанията (11 страни членки, включително България).
Що се отнася до ограниченията за използване и глобите, страните членки са определили разнообразни органи за осъществяване, на които да дават пълномощия, и способи на правоприлагане. Германия да вземем за пример е определила своята Федерална работа по земеделие и храни като характерен за бранша орган, до момента в който други страни членки, като България, са определили свои национални органи за защита на конкуренцията. При разглеждането на финансови наказания и средства за отбрана са явни и разнообразни избори на страните членки отвън минималното равнище. Например, минималните и оптималните прагове за санкции и други еднообразно ефикасни наказания (където съществуват) варират от 5 евро (Германия) до 5 000 евро (Словения) за минимални суми и от 2 329,37 евро (Малта) до 2,5 милиона евро (Португалия) за оптимални суми, или от 0,2% (Латвия) до 10% (Чехия, Унгария, Италия, Нидерландия) от оборота на нарушителя за оптимални суми. С последните промени в Закон за защита на конкуренцията България се подрежда измежду страните с най-драконовски наказания.
България е и измежду страните определили по-строги правила по повод условия за заплащане – до 30 дни.
Натискът на рецесиите
Първите години от действието на Директивата съответстват с интервал, белязан от няколко изключителни външни фактора, по-специално пандемията от COVID-19 и съветската експанзия против Украйна. Те, наред с други неща, повлияват на ценовите равнища и индустриалните разноски, изключително през интервала, обзет от отчета.
Графика 1 (можете да видите в галерията) изобразява развиването на ценовите равнища за земеделските производители, преработвателите и потребителите по отношение на 2015 година Тя ясно демонстрира, че доникъде на 2023 година цените на производител, както и тези на преработвател порастват доста по-бързо от крайните цени на дребно за потребителите. След средата на 2023 година се вижда доста по-плавно повишение на потребителските цени, което компенсира разноските в търговията на дребно.
Графика 2 (отново в галерията) демонстрира, че след големия пик в индустриалните разноски на фермерите в интервала от края на 2021 година до началото на 2023 година цените на главните разходни съставни елементи са се върнали на равнища ок. 30% над равнищата от базовата 2020 година
Къде е България?
Броят на дейностите по използване на законодателството и изключително на случаите на нарушаване не наподобява да е мощно обвързван с съществуването на нелоялни търговски практики на място, а по-скоро зависи от стратегическите избори по отношение на правоприлагането, предходния опит, обвързван със съществуващо по-рано сходно законодателство, наличните запаси на контролните органи, както и делът на аграрния бранш в разпределението на добавената стойност по веригата.
А в България, както и в Румъния тя е измежду най-високите в Европейски Съюз – към и над 50%. Това значи, че за всяко евро, платено от потребителя 50 цента отиват във фермера, а останалите 50 се разпределят по веригата сред преработватели, търговци на едро и търговци на дребно. Средно за Европейски Съюз делът на фермерите е два пъти по-нисък – те вземат 25 цента на 1 евро.
Графика 3 – Дял на земеделските производители в добавената стойност по веригата на доставки (%)
По отношение на интеграцията на веригата за доставки на селскостопански артикули на равнище първоначални производители обстановката също е разнообразна. Например, в бранша на плодовете и зеленчуците делът на продукцията, предлагана на пазара от приети организации на производители, варира от на практика никакъв в някои страни членки (3% за България) до дял от 85% в Белгия (средно за интервала 2018-2022 г.).
Нелоялни търговски практики има по цялата верига
Анкета измежду доставчиците също по този начин събира информация за стадия от веригата за доставки, където най-често се срещат нелоялни търговски практики (Графика 4). За селскостопанските производители купувачите, които ги излагат на нелоялни търговски практики, са както преработвателите на първични материали, по този начин и търговците на едро и търговците на дребно. От своя страна преработвателите настояват, че търговците на дребно и търговците на едро са главните причинители на нелоялни търговски практики. Така да вземем за пример за фермерите най-често срещани са нелоялните търговски практики от преработватели на първична земеделска продукция, търговците на едро и едвам по-късно търговците на дребно.
Графика 4 - Вид купувачи, извършващи нелоялни търговски практики, съгласно респондентите в изследването (колоната за преработватели вляво, колоната за селскостопански производители вдясно).
От отчетът също по този начин излиза наяве, че България въобще не участва измежду страните с максимален дял сигнали, нарушавания и злоупотреби, макар, че е измежду петте страни, които са във фокуса на изследването, дружно с Естония, Германия, Унгария и Словения.
Текстът на целия отчет можете да достъпите от тук -
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ