Разпети петък. За по-недисциплинираните миряни това е и краен срок

Разпети петък. За по-недисциплинираните миряни това е и краен период за подаване на данъчна декларация, в случай че не желаят да бъдат разпнати на кръста на Национална агенция за приходите.

След повече от година пандемично забраняване, нацията е стегнала бохчите. Благодарение на неръкотворната Му имунизационна стратегия и под закрилата на Св. Костадин - настойник на имунизираните с първа доза " Астра Зенека " - ние се усещаме изцяло здрави и безусловно готови да потеглим по също по този начин неръкотворните Му автомагистрали, да ме простите за тавтологията.

Кметица-светица Йорданка е основала божествена, или най-малко близка до божествена организация на трафика, която разрешава бързо и безпроблемно излизане от София. За има-няма половин безкрайност красивият мегаполис остава в огледалото за назад виждане, а ние баааавно, баааавно започваме да се придвижваме в посока Филипополис.

Слоу драйвингът ни разрешава да се насладим на всеки един аспект от делото Му: нови, блестящи мантинели, светлоотразители и маркировка, каквато няма на никое място другаде по земното кълбо. Един мирянин по този начин се прехласна, че се джасна в предния мирянин, което сътвори в допълнение закъснение. Но, какво значение има забавянето, апелирам ви: това не е пътешестване, това е поклонническо магистрално странствуване, няма за къде да бързаме.

Три часа и нещо минаха незабелязано и Филипополис остана наше дясно. Малко след този възвишен град скоростта на напредване падна под пешеходната такава. У миряните стартира да се натрупа напрежение и естествена потребност, мнозина напуснаха колите си и опишкаха мантинелите Му. Малки дечица, вид бебета, само че и по-големи и най-вероятно към момента непокръстени, почнаха да акат. Хора излизаха и започваха да се разхождат по спешната лента, макар риска оттова да мине я " Panamera ", я " Q7 ".

После спряхме. Това прекъсване изглеждаше да е като вечно, заради което в главите ни започнаха да се търкалят въпроси от сорта на: " Ще стигнем ли Чирпан до сряда? ". Погледите блуждаеха и като че ли хубостта на положения персонално от Него асфалт стартира да избледнява.

Времето малко ми се размива, само че някъде в този миг до нас доближи вестта, че апостоли са организирали жив щит пред обителта Му. Докато Той, затворен в скромната си министерска магерница, взима премъдри и безпогрешни решения, доста младежи, нахлузили тениски с лика Му, обикалят храма Му в Банкя.

След още три часа и половина стигнахме Чирпан. Земя като една човешка длан, дрън-дрън. То няма стигане, бе! Колко е тая човешка длан, тя като на момче от фитнес тая човешка длан - шест часа и половина от София до Чирпан. Яворов е роден в Чирпан, което няма нищо общо с пътешествието, но най-малко да има един учебен факт в този статус.

Имам възприятието, че в случай че бяхме взели самолета до Бургас, на Бургас Христо Иванов ни чакаше с неговата лодка, пък да се качим на лодката, пъра-пъра с лодката, да ни стовари на Росенец, пък оттова да изкачим нанагорното на Росенец и по пътя пеш да тръгнем за Синеморец, отново по-бързо щяхме да стигнем.

Десет часа и малко. Като видях табелата на Синеморец се усещах по този начин, както се е чувствал Руал Амундсен, когато е стигнал Южния Полюс.

Магистрали, автомагистрали, автомагистрали. Ясно е, че през вчерашния ден пътуваха извънредно доста хора, но аз друго си мисля. От жп-инфраструктура по-малко ли се краде, та там нищо не се разви като хората?

Когато се хвалиш толкоз доста с нещо като автомагистралите и пътищата, би било отлично то да е съвършено. А не да е, както споделя нашият огромен съвременник Иван Червенков: HUBAVO E, NO NE E GOTOVO.