Багерът, който засенчи храма “Света Петка”
Разкопаха по празниците предпазената зона към Мелнишките пирамиди Възстановяването на църквата преди 6 години донесе популярност и горделивост. Днес градежът на паркинга породи министерски яд
Два багера в предпазената зона покрай Мелнишките пирамиди, провокира персонална инспекция на министъра на екологията Борислав Сандов, подвигна на крайник цялата районна екоинспекция в Сандански, отвори работа на локалната прокуратура, изпоти кмета на най-малката община и донесе петцифрена санкция на строителна компания.Без да се интересува, че това е два пъти предпазена територия в НАТУРА 2000, притежател на локален хотел решил да употребява затишието към празниците и вкарал техника, като за нула време изкопал дървета, шубраци и растения на повърхност от 2 декара. След това бързо изтеглил багерите, заравнил мястото на
предстоящ паркинг към именита черква
и решил, че работата му е съвсем опечена.За страдание, пропуснал една дребна детайлност - назначението на новия екоминистър, ръководителят на партията на Зелените - Борислав Сандов, един от най-ревностните бранители на предпазените зони в България. Още до момента в който влизал в новия си кабинет, Сандов изискал листата със сигналите и по този начин попаднал на нарушаването. Подчинените му в Сандански пък взеха решение, че в този момент е моментът да си запазят постовете и от този момент не са излезли от националния ефир, актуализирайки всеки ден информация какъв брой тъкмо скални маси са конфискувани, с цел да се заравни дерето, където трябвало да стопират колите до храма " Света Петка ".
Новината свари неопитен кмета на Мелник Сашо Филипов. При първото си появяване пред камерите той самоуверено съобщи, че не е виждал екскаватор, а белята станала от свлачище. Когато обаче се оказа, че има фотоси от машините, а министърът се ядоса, градоначалникът с половин уста призна, че в случай че е имало техника, това не е хубаво. Но незабавно оправда съгражданина си, че въпреки всичко би трябвало да има място за паркиране.
Докато обаче мисълта за удобството на индивида изпреварва тази за отбрана на природата, казусът няма да е изолиран. Но по този начин или другояче, в разгара на зимния сезон, Мелник е под прожекторите с грозния екскаватор вместо с неповторимата черква, сгушена до неземните Мелнишки пирамиди.
А единствено преди 6 години настроението в най-малкия град в България бе напълно празнично. С церемониален камбанен звън Неврокопският митрополит Серафим освети 15-вековният храм " Света Параскева " / " Света Петка ", който бе възобновен след повече от 100 години. Но даже и в руини, от много време тук се стичаха поклонници, защото мястото е свято.
В олтара й се съхраняват мощите на трима светци
- на Преподобната света Параскева, на свети Климент Охридски и на свети Пантелеймон.Тази черква е една от перлите в короната от храмове и манастири в района.Храмът се намира на към километър югоизточно над обитаемото място, в ската на Мелнишката цитадела - под Деспот-Славовия манастир " Св. Богородица Спилеотиса " / " Света Зонa ".
Местният предприемач Живко Литов, притежател на хотела " Литова къща ", дружно с професор д.и.н. Виолета Нешева са в основата на възкресяването на църквата, която е с богата история. Изградена през VI век, след това е разрушавана и възстановявана на няколко пъти: през IV-то десетилетие на ХIII век, в края на ХVI век и през втората половина на ХVIII - началото на ХIХ век. Окончателно е рухнала при Кресненско-Крупнишкото земетресение в 1904 година
През ХIII век църквата е енорийска /квартална/, а през османската ера изначало е обвързвана с дребен манастир на мелнишкия митрополит, а по-късно става благосъстоятелност на манастира " Св. Богородица Спилеотиса ", който пък е метох на Ватопед в Атон. През Възраждането още веднъж е енорийска.Патронът й през първия интервал не е прочут. През втория интервал обаче храмът е отдаден на светицата Преподобна Параскева - Петка Епиватска, превърната в Търновска и Българска застъпница и закрилница от цар Иван Асен II. Той тържествено е пренесъл през 1231 година свещените й мощи в старопрестолно Търново. Днес те се намират в румънския град Яш.
Възстановяването на църквата бе посрещнато с голям възторг от локалните хората, тъй като това бе следващата стъпка за възвръщането на славата на града от едно време. А точно: от Средновековието, когато наричали Мелник Богозиданият град. Колко тъкмо са били храмовете и манастирите в него през днешния ден е мъчно да се каже, само че надали е инцидентно, че е запомнен като Града на 100-те църкви, който привличал като магнит поклонници от близо и надалеч. Населеното място е било
страж на вярата и българщината епохи наред
Макар храмовете през днешния ден да са няколко, чудесата на Мелник, където живеят едвам 200 българи, са безчет.
Емблема на града е виното, а легедната твърди, че когато Бог реши да го пие, слиза тъкмо в Мелник. Знаели са го още римските императори, които се снабдявали с него. Оценил го е даже Уинстън Чърчил - въпреки да не е бил благоразположен към българите, за нищо на света не се е лишавал от фамозния им балсам.
Мястото носи духа на своите остарели жители посредством неповторимите къщи и мазета. А към него са подредени пясъчни пирамиди, които не престават да се трансформират и да изненадват. Точно от тях произтича и името на града.
Академик Иван Дуйчев твърди, че то идва от славянската дума " мел ", която значи бяла глина. Според учения тази дума изцяло разказва скалите, измежду които е ситуиран градът. Други пък са на мнение, че по-тъмният цвят на пясъчниците, които образуват пирамидите към Мелник, е дал съображение на античните поданици на селището да го нарекат с гръцката дума за потъмнял и мрачен, която има два разновидността - мелас и меланос.
Мелнишките пирамиди са оповестени за естествена забележителност през 1960 година. Те съставляват неповторимо естествено образувание, което притегля туристи от целия свят. Смята се, че са се образували при ерозия на глинена почва. Мелнишките пирамиди са към момента в развой на оформяне. Външният им тип и форма се трансформират с течение на времето.
Пясъчните формирания наподобяват освен на пирамиди. Те имат и форма на гъби, на конуси, на игли. Височината им доближава 100 метра. Характерно за Мелнишките пирамиди е, че наклоните са пясъчни, тук-там изцяло отвесни, а по върховете порастват широколистни растения и треви.
Легендата за пирамидите е обвързвана с Гарвановата канара
и чудно хубава мома. Казвала се Канта. Била горда и недостъпна за локалните ергени. Все чакала претендент от далечно и богато място. От троновете си в недостъпни планини забелязали хубостта на Канта два змея: пиринският дракон от Демиркапия и беласичкият от Лопово. Влюбени до лудост в Канта, двамата се вкопчили в люта борба между тях кой да завоюва любовта й. Над дома й дошли забулени в тъмни облаци. В смъртоносни хватки, крепко вплетени един в различен, змейовете сипели над земята светкавици, гръм и поройни дъждове. Така стряскали хора и стока, мълниите изкоренявали и подпалвали вековни дървета, дъждовните порои отвличали всичко по пътя си.
Залиняло селото, наплашили се хората, остаряло и младо тръпнело в смут при всеки нов сигнал за пореднна змейска битка. В ярка звездна нощ, пременена в сватбена одеждa, Канта застанала на върха на Гарванова канара и полетяла в дълбока пропаст. Овчари я чули да вика: " Прощавайте, благи селяни. За вас курбан ставам, млада и зелена, още неженена! ". Така нито един от змейовете не спечелил Канта. Двамата спрели борбата си и напуснали вечно тези земи. Така животът в Мелник се възродил и станал още веднъж спокоен и кротичък.
Не се знае по кое време тъкмо е зародил Мелник. Смята се, че в началото е бил единствено цитадела за защитата на южната българска граница в Първото българско царнство. Мелник се загатва на първо време в писмените извори при започване на XI век, по отношение на включването му в рамките на Византия след Беласишката борба.
Като граничен град сред България и Византия постоянно сменя суверенитета си. В първите години на XIII век шефът на Западните Родопи - Алексий Слав, става самостоятелен държател със столица в Мелник. Градът е обкръжен с крепостни стени. В средата на XIII век той влиза в рамките на Никейската империя.
С Алексий Слав е обвързвано друго поверие
Слав бил сестрин наследник на Асен, Петър и Калоян. Калоян го изпратил шеф на Родопската и част от Пиринската област. Първоначално той избрал за седалище Цепина, само че след гибелта на Калоян се преместил в Мелник.
По-късно Слав застанал на страната на Балдуиновия брат Хенрих II при похода му против Борил. При провалянето на българската армия получил като подарък за измяната към своя цар малолетната щерка на Хенрих за брачна половинка. Иван Асен II, на който държанието на родственика по никакъв начин не се понравило, отишъл в Мелник. Срещата му с Алексий Слав се състояла в храма " Св. Никола " край мелнишката цитадела високо над днешния град. По-нататък нищо повече не се чуло за Слав. До 2012 година, когато проф. Нешева откри гроба и тленните му остатъци.
Скътано уютно по южните скатове на Пирин планина, цялостно с митове и предания, през днешния ден това градче е най-посещаваната еднодневна дестинация за всички, които карат зимната си почивка в Банско или Сандански. Мелник очарова както с тесните, криволичещи улички, по този начин и с белосаните къщи, сгушени близо една до друга, запазили Възрожденската архитектура и дух. Там е Кордопуловата къща, превъзходна възрожденска сграда, в чиито тунели с дължина от 180 метра се е съхранявало виното, Болярската къща, която е резиденция на диктатор Алексий Слав, а също по този начин Пашовата къща, превърната в Исторически музей.
Туристите, които нямат време за разходки до църквата " Свети Никола " и останките от крепостта на диктатор Слав, остават да се любуват в някоя от винарните като гледат отдалеко по какъв начин слънцето се скрива зад Мелнишките пирамиди. Това също си има своето настоящо преимущество. Не срещат багери.
Два багера в предпазената зона покрай Мелнишките пирамиди, провокира персонална инспекция на министъра на екологията Борислав Сандов, подвигна на крайник цялата районна екоинспекция в Сандански, отвори работа на локалната прокуратура, изпоти кмета на най-малката община и донесе петцифрена санкция на строителна компания.Без да се интересува, че това е два пъти предпазена територия в НАТУРА 2000, притежател на локален хотел решил да употребява затишието към празниците и вкарал техника, като за нула време изкопал дървета, шубраци и растения на повърхност от 2 декара. След това бързо изтеглил багерите, заравнил мястото на предстоящ паркинг към именита черква
и решил, че работата му е съвсем опечена.За страдание, пропуснал една дребна детайлност - назначението на новия екоминистър, ръководителят на партията на Зелените - Борислав Сандов, един от най-ревностните бранители на предпазените зони в България. Още до момента в който влизал в новия си кабинет, Сандов изискал листата със сигналите и по този начин попаднал на нарушаването. Подчинените му в Сандански пък взеха решение, че в този момент е моментът да си запазят постовете и от този момент не са излезли от националния ефир, актуализирайки всеки ден информация какъв брой тъкмо скални маси са конфискувани, с цел да се заравни дерето, където трябвало да стопират колите до храма " Света Петка ".
Новината свари неопитен кмета на Мелник Сашо Филипов. При първото си появяване пред камерите той самоуверено съобщи, че не е виждал екскаватор, а белята станала от свлачище. Когато обаче се оказа, че има фотоси от машините, а министърът се ядоса, градоначалникът с половин уста призна, че в случай че е имало техника, това не е хубаво. Но незабавно оправда съгражданина си, че въпреки всичко би трябвало да има място за паркиране.
Докато обаче мисълта за удобството на индивида изпреварва тази за отбрана на природата, казусът няма да е изолиран. Но по този начин или другояче, в разгара на зимния сезон, Мелник е под прожекторите с грозния екскаватор вместо с неповторимата черква, сгушена до неземните Мелнишки пирамиди.
А единствено преди 6 години настроението в най-малкия град в България бе напълно празнично. С церемониален камбанен звън Неврокопският митрополит Серафим освети 15-вековният храм " Света Параскева " / " Света Петка ", който бе възобновен след повече от 100 години. Но даже и в руини, от много време тук се стичаха поклонници, защото мястото е свято. В олтара й се съхраняват мощите на трима светци
- на Преподобната света Параскева, на свети Климент Охридски и на свети Пантелеймон.Тази черква е една от перлите в короната от храмове и манастири в района.Храмът се намира на към километър югоизточно над обитаемото място, в ската на Мелнишката цитадела - под Деспот-Славовия манастир " Св. Богородица Спилеотиса " / " Света Зонa ".
Местният предприемач Живко Литов, притежател на хотела " Литова къща ", дружно с професор д.и.н. Виолета Нешева са в основата на възкресяването на църквата, която е с богата история. Изградена през VI век, след това е разрушавана и възстановявана на няколко пъти: през IV-то десетилетие на ХIII век, в края на ХVI век и през втората половина на ХVIII - началото на ХIХ век. Окончателно е рухнала при Кресненско-Крупнишкото земетресение в 1904 година
През ХIII век църквата е енорийска /квартална/, а през османската ера изначало е обвързвана с дребен манастир на мелнишкия митрополит, а по-късно става благосъстоятелност на манастира " Св. Богородица Спилеотиса ", който пък е метох на Ватопед в Атон. През Възраждането още веднъж е енорийска.Патронът й през първия интервал не е прочут. През втория интервал обаче храмът е отдаден на светицата Преподобна Параскева - Петка Епиватска, превърната в Търновска и Българска застъпница и закрилница от цар Иван Асен II. Той тържествено е пренесъл през 1231 година свещените й мощи в старопрестолно Търново. Днес те се намират в румънския град Яш.
Възстановяването на църквата бе посрещнато с голям възторг от локалните хората, тъй като това бе следващата стъпка за възвръщането на славата на града от едно време. А точно: от Средновековието, когато наричали Мелник Богозиданият град. Колко тъкмо са били храмовете и манастирите в него през днешния ден е мъчно да се каже, само че надали е инцидентно, че е запомнен като Града на 100-те църкви, който привличал като магнит поклонници от близо и надалеч. Населеното място е било
страж на вярата и българщината епохи наред
Макар храмовете през днешния ден да са няколко, чудесата на Мелник, където живеят едвам 200 българи, са безчет.
Емблема на града е виното, а легедната твърди, че когато Бог реши да го пие, слиза тъкмо в Мелник. Знаели са го още римските императори, които се снабдявали с него. Оценил го е даже Уинстън Чърчил - въпреки да не е бил благоразположен към българите, за нищо на света не се е лишавал от фамозния им балсам. Мястото носи духа на своите остарели жители посредством неповторимите къщи и мазета. А към него са подредени пясъчни пирамиди, които не престават да се трансформират и да изненадват. Точно от тях произтича и името на града.
Академик Иван Дуйчев твърди, че то идва от славянската дума " мел ", която значи бяла глина. Според учения тази дума изцяло разказва скалите, измежду които е ситуиран градът. Други пък са на мнение, че по-тъмният цвят на пясъчниците, които образуват пирамидите към Мелник, е дал съображение на античните поданици на селището да го нарекат с гръцката дума за потъмнял и мрачен, която има два разновидността - мелас и меланос.
Мелнишките пирамиди са оповестени за естествена забележителност през 1960 година. Те съставляват неповторимо естествено образувание, което притегля туристи от целия свят. Смята се, че са се образували при ерозия на глинена почва. Мелнишките пирамиди са към момента в развой на оформяне. Външният им тип и форма се трансформират с течение на времето. Пясъчните формирания наподобяват освен на пирамиди. Те имат и форма на гъби, на конуси, на игли. Височината им доближава 100 метра. Характерно за Мелнишките пирамиди е, че наклоните са пясъчни, тук-там изцяло отвесни, а по върховете порастват широколистни растения и треви.
Легендата за пирамидите е обвързвана с Гарвановата канара
и чудно хубава мома. Казвала се Канта. Била горда и недостъпна за локалните ергени. Все чакала претендент от далечно и богато място. От троновете си в недостъпни планини забелязали хубостта на Канта два змея: пиринският дракон от Демиркапия и беласичкият от Лопово. Влюбени до лудост в Канта, двамата се вкопчили в люта борба между тях кой да завоюва любовта й. Над дома й дошли забулени в тъмни облаци. В смъртоносни хватки, крепко вплетени един в различен, змейовете сипели над земята светкавици, гръм и поройни дъждове. Така стряскали хора и стока, мълниите изкоренявали и подпалвали вековни дървета, дъждовните порои отвличали всичко по пътя си.
Залиняло селото, наплашили се хората, остаряло и младо тръпнело в смут при всеки нов сигнал за пореднна змейска битка. В ярка звездна нощ, пременена в сватбена одеждa, Канта застанала на върха на Гарванова канара и полетяла в дълбока пропаст. Овчари я чули да вика: " Прощавайте, благи селяни. За вас курбан ставам, млада и зелена, още неженена! ". Така нито един от змейовете не спечелил Канта. Двамата спрели борбата си и напуснали вечно тези земи. Така животът в Мелник се възродил и станал още веднъж спокоен и кротичък.
Не се знае по кое време тъкмо е зародил Мелник. Смята се, че в началото е бил единствено цитадела за защитата на южната българска граница в Първото българско царнство. Мелник се загатва на първо време в писмените извори при започване на XI век, по отношение на включването му в рамките на Византия след Беласишката борба.
Като граничен град сред България и Византия постоянно сменя суверенитета си. В първите години на XIII век шефът на Западните Родопи - Алексий Слав, става самостоятелен държател със столица в Мелник. Градът е обкръжен с крепостни стени. В средата на XIII век той влиза в рамките на Никейската империя.
С Алексий Слав е обвързвано друго поверие
Слав бил сестрин наследник на Асен, Петър и Калоян. Калоян го изпратил шеф на Родопската и част от Пиринската област. Първоначално той избрал за седалище Цепина, само че след гибелта на Калоян се преместил в Мелник.
По-късно Слав застанал на страната на Балдуиновия брат Хенрих II при похода му против Борил. При провалянето на българската армия получил като подарък за измяната към своя цар малолетната щерка на Хенрих за брачна половинка. Иван Асен II, на който държанието на родственика по никакъв начин не се понравило, отишъл в Мелник. Срещата му с Алексий Слав се състояла в храма " Св. Никола " край мелнишката цитадела високо над днешния град. По-нататък нищо повече не се чуло за Слав. До 2012 година, когато проф. Нешева откри гроба и тленните му остатъци.
Скътано уютно по южните скатове на Пирин планина, цялостно с митове и предания, през днешния ден това градче е най-посещаваната еднодневна дестинация за всички, които карат зимната си почивка в Банско или Сандански. Мелник очарова както с тесните, криволичещи улички, по този начин и с белосаните къщи, сгушени близо една до друга, запазили Възрожденската архитектура и дух. Там е Кордопуловата къща, превъзходна възрожденска сграда, в чиито тунели с дължина от 180 метра се е съхранявало виното, Болярската къща, която е резиденция на диктатор Алексий Слав, а също по този начин Пашовата къща, превърната в Исторически музей.
Туристите, които нямат време за разходки до църквата " Свети Никола " и останките от крепостта на диктатор Слав, остават да се любуват в някоя от винарните като гледат отдалеко по какъв начин слънцето се скрива зад Мелнишките пирамиди. Това също си има своето настоящо преимущество. Не срещат багери.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ