България е първа по спад на заетостта през второто тримесечие
Разходи на работодателите за труд са се повишили с 5 на 100 в Европейския съюз и с 4,5 на 100 в еврозоната през второто тримесечие на актуалната година, отнесено към същото, второ тримесечие на 2022 година Това оповести европейската статистическа организация Евростат през днешния ден на страницата си.
Основни съставния елемент на разноските за труд се явяват възнагражденията и трудовите разноски, разнообразни от заплати, като вноските за обществено и здравно обезпечаване, които работодателя внася.
В Европейски Съюз почасовите надници са се нараснали с 5,1 на 100 през второто тримесечие на годишна база, а трудовите разноски, разнообразни от заплати, са нарастнали с 4,4 на 100. За същия интервал в еврозоната двата индикатора са били нагоре надлежно с 4,6 на 100 и 4 на 100, съобщи Българска телеграфна агенция.
Разбивка по стопански действия
През април-юни 2023 година в Европейски Съюз разноските за отработен част са нарастнали с годишен ритъм от 4,7 на 100 в индустрията, 4,8 на 100 в строителството и 5,2 на 100 в бранша на услугите. Секторът, който записва най-значително повишаване на почасовите хонорари, е бил " Добивна индустрия " (+12 на сто).
Същевременно в еврозоната заплатите са скочили с 3,9 на 100 в индустриалния бранш, 4,2 на 100 в строителството и 4,8 на 100 в бранша на услугите.
Разходи за почасово възнаграждение в другите страни
През второто тримесечие на 2023 година в съпоставяне със същото тримесечие на миналата година: Най-голямо нарастване на разноските за почасови хонорари през второто тримесечие на годишна основа са отчели Унгария (+17,3 на сто), Хърватия и Словения (+14,5 на 100 за всяка), Румъния (+ 14,4 на сто) и България (+14,2 на сто).
Безработица
Отделни данни за пазара на труда, оповестени от Евростат, сочат, че през второто тримесечие на годината 3,1 милиона безработни жители на Европейски Съюз, (24 на 100 от всички безработни през първото тримесечие) са намерили работа. Междувременно 6,7 милиона (51,4 на 100 от всички безработни през първото тримесечие) не са съумели да стартират работа, а 3,2 милиона безработни (24,5 на 100 от безработните през първото тримесечие) са излезли от пазара на труда.
От всички заети през първото тримесечие на 2023 година, 2,5 милиона, или 1,2 на 100 са останали без работа през второто тримесечие, а 5,2 милиона (2,5 на сто) са напуснали пазара на труда.
Заетост
През тримесечието, приключващо в края на март, коефициентът на претовареност в Европейски Съюз е възлизал на 75,4 на 100, което е представлявало нарастване с 0,1 процентни пункта (п.п.) спрямо първото тримесечие.
Промените в равнището на претовареност сред първото и второто тримесечие на 2023 година варират в другите страни от Европейски Съюз. Най-голямо нарастване е записано в Словения (+1,3 п.п.), Португалия (+1,1 п.п.) и Латвия (+1,0 п.п.).
Нивото на претовареност се е повишило в 20 страни от Европейски Съюз, останало е без изменение в Естония и е намаляло в 6 страни.
Най-голям спад на заетостта през второто, по отношение на първото тримесечие на 2023 година, е регистриран в България (-0,8 процентни пункта), Белгия (-0,7 п.п.) и Румъния (-0,6 п.п.).
Все отново заетостта в страната ни остава над средноевропейските равнища, като е представлявала дял от 77,6 на 100 от работоспособното население на страната през второто тримесечие.
Основни съставния елемент на разноските за труд се явяват възнагражденията и трудовите разноски, разнообразни от заплати, като вноските за обществено и здравно обезпечаване, които работодателя внася.
В Европейски Съюз почасовите надници са се нараснали с 5,1 на 100 през второто тримесечие на годишна база, а трудовите разноски, разнообразни от заплати, са нарастнали с 4,4 на 100. За същия интервал в еврозоната двата индикатора са били нагоре надлежно с 4,6 на 100 и 4 на 100, съобщи Българска телеграфна агенция.
Разбивка по стопански действия
През април-юни 2023 година в Европейски Съюз разноските за отработен част са нарастнали с годишен ритъм от 4,7 на 100 в индустрията, 4,8 на 100 в строителството и 5,2 на 100 в бранша на услугите. Секторът, който записва най-значително повишаване на почасовите хонорари, е бил " Добивна индустрия " (+12 на сто).
Същевременно в еврозоната заплатите са скочили с 3,9 на 100 в индустриалния бранш, 4,2 на 100 в строителството и 4,8 на 100 в бранша на услугите.
Разходи за почасово възнаграждение в другите страни
През второто тримесечие на 2023 година в съпоставяне със същото тримесечие на миналата година: Най-голямо нарастване на разноските за почасови хонорари през второто тримесечие на годишна основа са отчели Унгария (+17,3 на сто), Хърватия и Словения (+14,5 на 100 за всяка), Румъния (+ 14,4 на сто) и България (+14,2 на сто).
Безработица
Отделни данни за пазара на труда, оповестени от Евростат, сочат, че през второто тримесечие на годината 3,1 милиона безработни жители на Европейски Съюз, (24 на 100 от всички безработни през първото тримесечие) са намерили работа. Междувременно 6,7 милиона (51,4 на 100 от всички безработни през първото тримесечие) не са съумели да стартират работа, а 3,2 милиона безработни (24,5 на 100 от безработните през първото тримесечие) са излезли от пазара на труда.
От всички заети през първото тримесечие на 2023 година, 2,5 милиона, или 1,2 на 100 са останали без работа през второто тримесечие, а 5,2 милиона (2,5 на сто) са напуснали пазара на труда.
Заетост
През тримесечието, приключващо в края на март, коефициентът на претовареност в Европейски Съюз е възлизал на 75,4 на 100, което е представлявало нарастване с 0,1 процентни пункта (п.п.) спрямо първото тримесечие.
Промените в равнището на претовареност сред първото и второто тримесечие на 2023 година варират в другите страни от Европейски Съюз. Най-голямо нарастване е записано в Словения (+1,3 п.п.), Португалия (+1,1 п.п.) и Латвия (+1,0 п.п.).
Нивото на претовареност се е повишило в 20 страни от Европейски Съюз, останало е без изменение в Естония и е намаляло в 6 страни.
Най-голям спад на заетостта през второто, по отношение на първото тримесечие на 2023 година, е регистриран в България (-0,8 процентни пункта), Белгия (-0,7 п.п.) и Румъния (-0,6 п.п.).
Все отново заетостта в страната ни остава над средноевропейските равнища, като е представлявала дял от 77,6 на 100 от работоспособното население на страната през второто тримесечие.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ