Искра Ангелова: Политиците трябва незабавно да пренаредят приоритетите си и да инвестират в здравеопазване, образование и култура |
Разговорът за децата в България постоянно е обагрен мощно прочувствено, политически, обществено, правно. В България няма утвърдена Стратегия за децата към този момент 3 години. Няма и спокоен и балансиран диалог за това каква е ролята на родителите, институциите, гражданските организации за развиването на децата на България. Детската беднотия, детската смъртност, ранното отпадане от учебно заведение са единствено част от проблемите. Инициативата „ Парламентарна група на децата “ е опит за диалог по тематиката за децата, част от която са диалозите с известни персони. Своите мисли по тематиката споделя актрисата и публицист Искра Ангелова.
- Кое е най-важното и първото, което би трябвало да създадат бъдещите ръководещи за децата?
- Аз не мисля, че политиците ни си дават сметка по какъв начин и до каква степен всичко е обвързано. Като медиен човек виждам да вземем за пример по какъв начин ние у нас съзнателно не даваме на нашата щерка да гледа телевизия поради пошлото, злокобно престъпното и жълто-таблоидното наличие по нашите малките екрани. За мен е неприемливо да се дават филми за над 16-годишни в праймтайма на малките екрани вечер, както и беше и е неприемливо да се описват мръсни вицове и да се слуша чалга преди среднощ.
Всичко това докара и своите последици – сега имаме цяло ново потомство, което желае да наподобява на тези ролеви модели – от модифицираните герои, извадени от утайката на обществото, които стават звезди в Биг Брадър, до тези VIP персони с тип на проститутки или нарушители, които са герои на светските летописи или на телевизионните излъчвания от ранна заран до късна вечер. Това потомство отрасна в тази „ културна “ среда и то към този момент има право да гласоподава. За мен медиите са доста отговорни, рисувайки този перверзен и преиначен облик на действителността и създавайки тези ролеви модели, посредством които манипулираха децата по този начин, че те в този момент да дънят чалга пред „ Александър Невски “, облечени като стриптийзьори и нарушители точно на абитуриентския си бал. Всичкото това сме го позволили някак и то е доста, доста срамно. (Аз персонално се борех с него още от зората му, само че за жал никой не ми обръщаше внимание…) Ще минат години, до момента в който се възвърне някакъв обикновен усет, морал и срам.
В на практика проект – като начало не би било неприятно влизането в детска градина в София да не е по-трудно от влизането в Харвард и MIT. Toва, несъмнено, в кръга на шегата. И основаване на хубава и добре оборудвана детска болница.
Специална културна просветителна политика т.е. – целеустремено и настойчиво въвеждане и среща на децата с всички изкуства, само че и с живите изкуства. Акцент върху тази част от просветителната стратегия. Имам доста хрумвания по какъв начин тъкмо това би могло да се случи.
- От Вашия опит като родител – в коя сфера са най-сериозните проблеми на децата и фамилиите у нас?
- Аз изпитвам голяма потребност от помощ във връзка с времето, в което аз работя, а детето ми е болно, да речем, и го виждам. Не знам по какъв начин може да се провежда това. Системата с бавачките у нас не работи – никой не желае да е Мери Попинс, няма такава традиция, ние сме страна, в която децата ги гледат бабите им. Бих помислила за образуване на някаква помощ за работещите родители, чиито деца са се разболели или са във почивка.
Още не съм се сблъскала с учебниците ни и тяхното наличие, нито с образователната стратегия, по тази причина ще е мъчно да ги разясня – това ми следва наесен.
Бих синхронизирала нашата образователна стратегия с образователната стратегия на децата в Чехия или Англия – колкото повече опит черпим от другите страни, толкоз по-голям късмет ще имаме да подобрим още веднъж образованието ни. Не знам по какъв начин се стигна дотук?! Ние сме освен най-бедната, корумпираната, несвободната, бързо умиращата, болната и нещастната страна в Европейски Съюз, само че сме и най-фунцкионално необразовани. Ако бях на мястото на нашите политици – бих пренаредила незабавно целите си и бих вложила и развивала три области през идващите 4 години:
Здравеопазване
Образование
Култура
- Вие като родител чувствате ли се подкрепена от страната в грижата за децата?
- Засега не. Детската градина в центъра на София, в която по знамение беше класирано детето ми, беше на път да я травмира вечно – тя беше подложена на физическо принуждение там и в никакъв случай не го не помни. Затова пък в предучилищната случи на учителка. Бих желала да имам вяра, че повече млади и кадърни хора ще желаят да влязат в българското обучение и по този начин равнището му ще се вдигне. Имаме прелестен педиатър – само че това също са обособените хора, които вършат изключенията от правилото. Поначало системата изтезава лекарите и по тази причина няма педиатри – може ли, кажете ми, един доктор да дава отговор за 4000 деца? Това е парадокс.
За жал, аз нямам чувството, че в тази страна детето ми ще порасне в сигурни ръце. Нямам огромно доверие в страната въобще. Разчитам на обособените хора, на тяхната сериозност, начетеност, морал, добрина или емпатия… Дано да бъркам.
- Променихме ли се като общество в отношението си към децата през последните години?
- Не мога да кажа. За мен – като виждам телевизия – е крещяща неналичието на просветително, занимателно или културно наличие за деца. В този смисъл да вземем за пример Българска национална телевизия не извършва лицензията си. Отделно от това аз сформирах цяла голяма енциклопедия с учебен смисъл – Мамапедия. В нея интервюирах лекари и експерти по всички въпроси, които биха интересували една майка. Но това е частен план. Членувам в разнородни групи на майки в интернет и видях, че липсва систематизирано и експертно поднесено наличие по доста тематики. Често майките се осведомят на правилото „ Една жена сподели “, а това може да бъде доста рисково. Огромното количество спорна информация постоянно може да бъде даже объркващо. На мен ми липсва единна платформа, която да адресира децата и техните родители – във връзка с здраве, обучение, отмора, изкуство, занимания, логика на психиката. Може би е хубаво да се намерения за такава.
- А от Вашия опит като експерт – какво е значимо да се направи за развиването на децата в региона на културата?
- Специален акцент в програмата върху детската литература, детските представления, музикални творби, балет и други Въвеждането на наложително проучване на музикален инструмент в учебно заведение. Обвързването на образователната стратегия с културния календар на града. Създаването на научно-популярни, културни, просветителни излъчвания и филми/сериали за деца. Поощряването на културни кръжоци и детски академии за изкуства в дребните обитаеми места.
- Какво би трябвало да се случи, с цел да не отглеждаме емигранти?
- Да стартираме да ценим можещите, умните, знаещите. Елитът на България. Онези качества, които са ни правели положителни в учебно заведение и в университетите – нашата ученолюбивост, съобразителност, забавни хрумвания, обща просвета и бърза мисъл – не ни служат в живота ни в България. У нас не се ценят положителните експерти, предприемчивите революционери и съобразителните изобретатели, а послушните реализатори и посредствените подмазвачи.
Когато децата ни стартират да могат да се осъществят почтено и тук – те сами ще предпочетат да останат. Защо множеството ни лекари напуснаха страната? Някъде там е отговорът.
- В каква България бихте желали да пораства вашето дете?
- В една България, където всеки си работи по специалността – работи това, от което схваща най-добре. И го прави почтено, с чисти планове, без злоба и измама. България, в която има меритокрация!
Иска ми се да не ни гледат на кръв по улиците, когато вървим с нея с пъстрите си облекла и усмивки… Иска ми се децата от учебното заведение насреща да не пушат от сутринта цигари на входа му, а през прозорците на зрелостниците да не дъни чалга. Искам детето ми да не се среща непрекъснато с облици като този на „ мутрата “ или „ проститутката “, а да вижда по-често чисти, спретнати, почтени и добре възпитани хора – както на улицата, по този начин и по малкия екран, в сериалите или филмите ни. Хора, които не наподобяват на орки от филм на ужасите. Искам тя да може да кара кола, без с това да рискува живота си, да отиде на концерт в клуб, без всички там да се напият и да може да иде на море, без да се опасявам, че ще я надрусат или изнасилят.
Някак живеем в едно непрекъснато влакче на ужасите и мен доста ще ме е боязън тя да се вози на него, колкото и да е независима и интелигентна.
- Смятате ли, че е допустимо политическите партии да се обединят по тематиките, свързани с децата? Как съгласно Вас може да бъде потребна самодейността „ Парламентарна група за децата “?
- Аз бих водила политическите партии на открити уроци в учебните заведения, бих ги срещала с учители и деца, бих ги занимавала непрекъснато с децата ни. Лицемерието от моето детство, когато всички слагахме униформите и марширувахме пред мавзолея, пеейки соцпесни, свърши. Днес всички могат да опишат тъкмо какво ги тревожи, боли, травмира или безпокои. Работата на политиците е да ни лекуват, пазят, образоват, глобяват – чак когато сме направили закононарушение. Те не са ни началници, а са нашите наемници в Народното събрание – по този начин би трябвало да се отнасят към нас – като към свои работодатели. И да чуват какво желаят работодателите им от тях.
Нашите политици от дълго време минаха оттатък положителното и злото и ни се карат непрекъснато, заплашват ни и ни размахват пръст. Лично аз, в случай че бях политик, доста бих се засрамила, в случай че попътувам из България и я видя – мръсна, изоставена, бедна, жалка, обезлюдена, опоскана и застроена с бетон, а на всички места се веят найлонови торбички. Във всяко малко село има казино… А детска площадка… хм, ами няма или е на 60 години. Бих попътувала по света, в случай че съм на нашите политици. И в най-малкото гръцко село има прелестна и нова детска градинка. У нас царува съсипия. Срамно е.
Бих предложила горещо на политиците ни да прочетат Питър Пан, Мечо Пух, приказките за Нарния, Алиса в страната на чудесата, Карлсон, Пипи, Муминтрол, Мери Попинс.
И след това отново да си отговорят на въпроса за какво отглеждаме емигранти. И по какъв начин да оказват помощ на децата ни. Как?!
*Интервюто с Искра Ангелова e взето във връзка акцията на Национална мрежа за децата „ Парламентарна група за децата “.
- Кое е най-важното и първото, което би трябвало да създадат бъдещите ръководещи за децата?
- Аз не мисля, че политиците ни си дават сметка по какъв начин и до каква степен всичко е обвързано. Като медиен човек виждам да вземем за пример по какъв начин ние у нас съзнателно не даваме на нашата щерка да гледа телевизия поради пошлото, злокобно престъпното и жълто-таблоидното наличие по нашите малките екрани. За мен е неприемливо да се дават филми за над 16-годишни в праймтайма на малките екрани вечер, както и беше и е неприемливо да се описват мръсни вицове и да се слуша чалга преди среднощ.
Всичко това докара и своите последици – сега имаме цяло ново потомство, което желае да наподобява на тези ролеви модели – от модифицираните герои, извадени от утайката на обществото, които стават звезди в Биг Брадър, до тези VIP персони с тип на проститутки или нарушители, които са герои на светските летописи или на телевизионните излъчвания от ранна заран до късна вечер. Това потомство отрасна в тази „ културна “ среда и то към този момент има право да гласоподава. За мен медиите са доста отговорни, рисувайки този перверзен и преиначен облик на действителността и създавайки тези ролеви модели, посредством които манипулираха децата по този начин, че те в този момент да дънят чалга пред „ Александър Невски “, облечени като стриптийзьори и нарушители точно на абитуриентския си бал. Всичкото това сме го позволили някак и то е доста, доста срамно. (Аз персонално се борех с него още от зората му, само че за жал никой не ми обръщаше внимание…) Ще минат години, до момента в който се възвърне някакъв обикновен усет, морал и срам.
В на практика проект – като начало не би било неприятно влизането в детска градина в София да не е по-трудно от влизането в Харвард и MIT. Toва, несъмнено, в кръга на шегата. И основаване на хубава и добре оборудвана детска болница.
Специална културна просветителна политика т.е. – целеустремено и настойчиво въвеждане и среща на децата с всички изкуства, само че и с живите изкуства. Акцент върху тази част от просветителната стратегия. Имам доста хрумвания по какъв начин тъкмо това би могло да се случи.
- От Вашия опит като родител – в коя сфера са най-сериозните проблеми на децата и фамилиите у нас?
- Аз изпитвам голяма потребност от помощ във връзка с времето, в което аз работя, а детето ми е болно, да речем, и го виждам. Не знам по какъв начин може да се провежда това. Системата с бавачките у нас не работи – никой не желае да е Мери Попинс, няма такава традиция, ние сме страна, в която децата ги гледат бабите им. Бих помислила за образуване на някаква помощ за работещите родители, чиито деца са се разболели или са във почивка.
Още не съм се сблъскала с учебниците ни и тяхното наличие, нито с образователната стратегия, по тази причина ще е мъчно да ги разясня – това ми следва наесен.
Бих синхронизирала нашата образователна стратегия с образователната стратегия на децата в Чехия или Англия – колкото повече опит черпим от другите страни, толкоз по-голям късмет ще имаме да подобрим още веднъж образованието ни. Не знам по какъв начин се стигна дотук?! Ние сме освен най-бедната, корумпираната, несвободната, бързо умиращата, болната и нещастната страна в Европейски Съюз, само че сме и най-фунцкионално необразовани. Ако бях на мястото на нашите политици – бих пренаредила незабавно целите си и бих вложила и развивала три области през идващите 4 години:
Здравеопазване
Образование
Култура
- Вие като родител чувствате ли се подкрепена от страната в грижата за децата?
- Засега не. Детската градина в центъра на София, в която по знамение беше класирано детето ми, беше на път да я травмира вечно – тя беше подложена на физическо принуждение там и в никакъв случай не го не помни. Затова пък в предучилищната случи на учителка. Бих желала да имам вяра, че повече млади и кадърни хора ще желаят да влязат в българското обучение и по този начин равнището му ще се вдигне. Имаме прелестен педиатър – само че това също са обособените хора, които вършат изключенията от правилото. Поначало системата изтезава лекарите и по тази причина няма педиатри – може ли, кажете ми, един доктор да дава отговор за 4000 деца? Това е парадокс.
За жал, аз нямам чувството, че в тази страна детето ми ще порасне в сигурни ръце. Нямам огромно доверие в страната въобще. Разчитам на обособените хора, на тяхната сериозност, начетеност, морал, добрина или емпатия… Дано да бъркам.
- Променихме ли се като общество в отношението си към децата през последните години?
- Не мога да кажа. За мен – като виждам телевизия – е крещяща неналичието на просветително, занимателно или културно наличие за деца. В този смисъл да вземем за пример Българска национална телевизия не извършва лицензията си. Отделно от това аз сформирах цяла голяма енциклопедия с учебен смисъл – Мамапедия. В нея интервюирах лекари и експерти по всички въпроси, които биха интересували една майка. Но това е частен план. Членувам в разнородни групи на майки в интернет и видях, че липсва систематизирано и експертно поднесено наличие по доста тематики. Често майките се осведомят на правилото „ Една жена сподели “, а това може да бъде доста рисково. Огромното количество спорна информация постоянно може да бъде даже объркващо. На мен ми липсва единна платформа, която да адресира децата и техните родители – във връзка с здраве, обучение, отмора, изкуство, занимания, логика на психиката. Може би е хубаво да се намерения за такава.
- А от Вашия опит като експерт – какво е значимо да се направи за развиването на децата в региона на културата?
- Специален акцент в програмата върху детската литература, детските представления, музикални творби, балет и други Въвеждането на наложително проучване на музикален инструмент в учебно заведение. Обвързването на образователната стратегия с културния календар на града. Създаването на научно-популярни, културни, просветителни излъчвания и филми/сериали за деца. Поощряването на културни кръжоци и детски академии за изкуства в дребните обитаеми места.
- Какво би трябвало да се случи, с цел да не отглеждаме емигранти?
- Да стартираме да ценим можещите, умните, знаещите. Елитът на България. Онези качества, които са ни правели положителни в учебно заведение и в университетите – нашата ученолюбивост, съобразителност, забавни хрумвания, обща просвета и бърза мисъл – не ни служат в живота ни в България. У нас не се ценят положителните експерти, предприемчивите революционери и съобразителните изобретатели, а послушните реализатори и посредствените подмазвачи.
Когато децата ни стартират да могат да се осъществят почтено и тук – те сами ще предпочетат да останат. Защо множеството ни лекари напуснаха страната? Някъде там е отговорът.
- В каква България бихте желали да пораства вашето дете?
- В една България, където всеки си работи по специалността – работи това, от което схваща най-добре. И го прави почтено, с чисти планове, без злоба и измама. България, в която има меритокрация!
Иска ми се да не ни гледат на кръв по улиците, когато вървим с нея с пъстрите си облекла и усмивки… Иска ми се децата от учебното заведение насреща да не пушат от сутринта цигари на входа му, а през прозорците на зрелостниците да не дъни чалга. Искам детето ми да не се среща непрекъснато с облици като този на „ мутрата “ или „ проститутката “, а да вижда по-често чисти, спретнати, почтени и добре възпитани хора – както на улицата, по този начин и по малкия екран, в сериалите или филмите ни. Хора, които не наподобяват на орки от филм на ужасите. Искам тя да може да кара кола, без с това да рискува живота си, да отиде на концерт в клуб, без всички там да се напият и да може да иде на море, без да се опасявам, че ще я надрусат или изнасилят.
Някак живеем в едно непрекъснато влакче на ужасите и мен доста ще ме е боязън тя да се вози на него, колкото и да е независима и интелигентна.
- Смятате ли, че е допустимо политическите партии да се обединят по тематиките, свързани с децата? Как съгласно Вас може да бъде потребна самодейността „ Парламентарна група за децата “?
- Аз бих водила политическите партии на открити уроци в учебните заведения, бих ги срещала с учители и деца, бих ги занимавала непрекъснато с децата ни. Лицемерието от моето детство, когато всички слагахме униформите и марширувахме пред мавзолея, пеейки соцпесни, свърши. Днес всички могат да опишат тъкмо какво ги тревожи, боли, травмира или безпокои. Работата на политиците е да ни лекуват, пазят, образоват, глобяват – чак когато сме направили закононарушение. Те не са ни началници, а са нашите наемници в Народното събрание – по този начин би трябвало да се отнасят към нас – като към свои работодатели. И да чуват какво желаят работодателите им от тях.
Нашите политици от дълго време минаха оттатък положителното и злото и ни се карат непрекъснато, заплашват ни и ни размахват пръст. Лично аз, в случай че бях политик, доста бих се засрамила, в случай че попътувам из България и я видя – мръсна, изоставена, бедна, жалка, обезлюдена, опоскана и застроена с бетон, а на всички места се веят найлонови торбички. Във всяко малко село има казино… А детска площадка… хм, ами няма или е на 60 години. Бих попътувала по света, в случай че съм на нашите политици. И в най-малкото гръцко село има прелестна и нова детска градинка. У нас царува съсипия. Срамно е.
Бих предложила горещо на политиците ни да прочетат Питър Пан, Мечо Пух, приказките за Нарния, Алиса в страната на чудесата, Карлсон, Пипи, Муминтрол, Мери Попинс.
И след това отново да си отговорят на въпроса за какво отглеждаме емигранти. И по какъв начин да оказват помощ на децата ни. Как?!
*Интервюто с Искра Ангелова e взето във връзка акцията на Национална мрежа за децата „ Парламентарна група за децата “.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ