Актрисата Линда Русева пред Lupa.bg: Риза на Анна Ахматова ме вдъхнови за нов спектакъл
Разговорът с актрисата Линда Русева стартира с закачлив и в това време любопитен роман от нейна страна, още преди да съм й задала първия въпрос. „ Когато с Васил Михайлов и Ивайло Христов играехме преди години пиесата на Стефан Цанев „ Другата гибел на Жана Д`Арк “ Васил Михайлов ми сподели следното: „ Едно е да си на сцена, да играеш и да се правиш на артист и да можеш да се оправиш с тази работа, и да се чувстваш добре, и да завладяваш публиката, и да можеш да приказваш вярно текста, и да го интерпретираш, друго е да даваш изявление. Интервюто е доста комплицирана работа, моето момиче “. И аз оттогава по този начин съм се наплашила в хубавия смисъл на думата да давам изявленията “, показа Линда Русева пред Lupa.bg.
И добави: „ Защото всеки желае да каже нещо пъклен свястно, да бъде интелигентен, да бъде забавен, да бъде обстоен, а в това време толкоз доста нелепости се изричат в тези изявленията. Но в никакъв случай няма да не помни тази поговорка на Васил Михайлов за акъла на артиста. Шегувам се, несъмнено “.
Линда Русева приключва НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “ през 1991 година в класа на проф. Елка Михайлова. Кариерата й стартира на сцената на „ Театър 313 “, а през годините взе участие в знакови постановки на сцените на Театър „ Българска войска “, Младежки спектакъл „ Николай Бинев “, Драматичен спектакъл „ Стоян Бъчваров “ – Варна, Народния спектакъл „ Иван Вазов “. Линда Русева взе участие в редица филми и телевизионни сериали, измежду които " Седем часа разлика ", " Знакът на българина ", " Цахес ", " Къщата ", " Врабците през октомври ", " Пук ", " Лили Рибката " и други В последните три години работата й е обвързвана и с аудиокнигите и радиотеатъра.
По време на пандемията актрисата откри собствен метод да помогне на хората в обществена изолираност и най-много на децата като четеше приказки по видеофона и качваше клиповете на своя канал в YouTube и на страницата си във фейсбук. Проектът й носеше названието „ Приказки с Линди ".
Сега даровитата актриса с аристократично лъчение излиза на театралната сцена с първия си моноспектакъл „ Анна. Допълнена действителност. Репетиция “. Зад плана стоят и още няколко надарени дами - драматургът Майя Праматарова, режисьорът Катя Христова, сценографът Тита Димова-Вантек, фотографът Кайя Христова, илюстраторът Мила Лозанова, създателят на филмовия откъс към спектакъла Катерина Бабурска. Спектакълът е подсилен от изкуствоведа и куратор на изложба Credo Bonum Весела Ножарова, както и от още няколко другари и съидейници.
Пред Lupa.bg Линда Русева описа по какъв начин се е родила концепцията за „ Анна. Допълнена действителност. Репетиция “, за своето връщане в театъра, за това мъчно ли е да се играе моноспектакъл и за любовта си към театралното изкуство.
Снимка: Агнес Методиева
- Линда, по какъв начин се роди вашият моноспектакъл „ Анна. Допълнена действителност. Репетиция “?
- Роди се напълно инцидентно, изведнъж. В персонален диалог със сценографката на представлението Тита Димова-Вантек – говорейки си ей по този начин на кафе, й споделих за мои предходни прекарвания с Анна Ахматова.
Преди доста години получих като подарък от актрисата Домна Ганева една копринена блуза. Ризата ми беше подарена след една моя премиера. Идеята на тази ефирна нежна светла блуза беше, че тя е на снахата на Анна Ахматова. И това ми остана в главата и си споделих: „ Боже, това е велика блуза. “ Облякох я и ми стоеше доста хубаво, тя е необятна, доста театрална, само че в никакъв случай не съм я носила на открито. Сложих ризата в дрешника, само че ми остана като спомен в главата. Разказах тази преживелица на Тита, говорихме си за лирика и за всякакви други неща и внезапно тя сподели: „ Дай да създадем нещо, което е обвързвано с Анна Ахматова. “
Свързахме се с драматурга Майя Праматарова, която изначало се учуди на нашата концепция, само че в последна сметка написа една доста хубава пиеса. Кандидатствахме на смешка в Национален фонд „ Култура “ за финансиране, те пък харесаха плана и ни субсидираха, с цел да можем да създадем този театър. Намерихме и пространство, където да играя – изложба Credo Bonum.
Снимка: Кая Христова
- Защо предпочетохте да играете в изложба, а не в спектакъл?
- Защото моноспектакълът е ексцентричен. Това е едната причина. Другата е финансова, тъй като е доста комплицирано самостоятелен план да бъде приютен внезапно някъде. Ние взехме решение, че този театър може да се играе на всички места и бихме могли да го покажем и в по-нестандартно пространство. Постановката и сценографията са измислени във връзка на тази зала в галерията. Впоследствие към плана привлякохме и Катя Петрова като режисьор. На нея й хареса и се включи. Аз не съм режисьор и щеше да бъде комплицирано да се боря със себе си.
Снимка: Кая Христова
- И по този начин се оформи едно дамско каре, въодушевено от Анна Ахматова.
- Да, бързо сглобихме едно дамско каре с помощ от другари, също мадами. Идеята ни, популярност Богу, беше осъществена. Надявам се да има смисъл от цялата тази настройка, от нашите старания, тъй като е огромно изпитание да направиш нещо такова, когато не си подсилен нито от спектакъл, нито от хора, които да работят за теб по време на зрелище. Ние всичко си вършим сами – грим, музика, осветяване, атрибут. (смее се) Успях да изиграя няколко представления през ноември. Дори заснехме спектакъла.
Сега на 1, 2, 4 и 5 март следва нова серия и ще се веселя спектакълът да се схване от публиката. Ще се опитаме да му вдъхнем още живот и да го държим безсънен и жив. Ще играя и на 5 март - деня, когато Ахматова умира през 1966 година Чисто съвпадане е, че тогава планираме зрелище, въпреки че в действителност няма инцидентни неща. Ще споменем този факт без да променяме постановката по някакъв метод. И по-късно ще изпием по една чаша вино като едно увещание за нея и честване на нейната незабравима личност.
Снимка: Кая Христова
- Ще търсите ли театрална зала или предпочитате по-интимна конюнктура и по тази причина залагате на по-особено арт пространство като галерията?
- Може да се играе на всички места, може и в театрална зала, в случай че ни поканят и в случай че някой ни вземе под крилото си. Иначе в Credo Bonum е доста прелестно, въпреки организацията от време на време да е комплицирана, тъй като там непрестанно има изложения и събития и театрално зрелище е комплицирано да бъде поместено без подготовка. Трябва да имаш подготовки в залата един-два дни преди да го играеш пред аудитория.
- Къде репетирате в действителност?
- Къде ли не – у дома, даже на улицата сме репетирали. Специално благодаря на Credo Bonum, те ни поканиха и приютиха. Продължаваме да се борим. Благодарна съм на всички, които застанаха зад мен и посредством, на които се случи този театър - на драматурга Майя Праматарова, на режисьора Катя Петрова, на сценографа Тита Димова-Вантек, на куратора на Credo Bonum Весела Ножарова, на приятелите и съидейниците, които от самото начало ми помагаха и бяха до мен. Не мога да изброя тук всички, само че те си знаят. Без тяхната поддръжка нямаше по какъв начин този театър да се случи. Ние сме един дребен обединен екип.
Снимка: Агнес Методиева
- Вие какво открихте за себе си във връзка с света на Анна Ахматова?
- Първо гледах доста нейни фотоси, като се изключи че и преди този момент съм чела доста нейна лирика.
Анна Ахматова ми харесва образно, харесва ми нейната лирика, вълнува ме нейното творчество, то ме предизвика по всевъзможен метод. В нея има нещо доста модерно. Тя не е единствено една поетеса от Сребърния век, която е творила дълги години.
Анна Ахматова е една почтена дама, която е била страховит безгрижник и е отстоявала женствеността си, ползите си, любовта си, поезията си, работата си и не е мръднала от тази пътека, по която е вървяла. Това мен доста ме впечатлява. Тя е била отдадена в това, което прави – и в любовта, и в писането, и в отстояване на мнението си, и в стила си на живот. Тя е доста забавна персона.
Среща се и с други забавни персони, за които става дума и в нашия театър. Той не може да обхване цялата й история, само че визира много тематики с препратки в днешно време. Да не приказваме за войната в този момент и войните, които е претърпяла Анна Ахматова и през какво е предходна – през революции и какво ли още не.
Снимка: Кая Христова
- Ситуацията с емиграцията и гоненията против съветската интелигенция, която не поддържа властта, се повтаря – и тогава, и в този момент натискът и унижението в Русия върху създателите е голям.
- Абсолютно се повтаря. Като някакво колело, което се завърта и отново се връща изначало. В пиесата става дума за философския параход – за насилственото изселване от Русия след революцията на цвета на интелигенцията. Сега се случва същото. Дори не мога да допускам, че е едно към едно. Идеята ни за театър за Анна Ахматова се роди преди няколко години и в този момент тематиката за мястото на съветската интелигенция и нейните връзки с властта се оказа изключително настояща.
Анна е като актуален персонаж от световния свят. Защото тя пътува на всички места – живяла е и във Франция, и в Италия. Тя не е човек, който е застопорен в Русия.
Анна Ахматова е била космополит, влюбвала се е, разлюбвала е, танцувала е, живяла е, страдала е ужасно доста. Но е издържала на всички гонения и случки, които са й се случили в живота. Тя е имала заплашителен дух, с цел да изтърпи всичко. Не знам какво я е крепяло. Може би любовта и интелигентността й. Тя е имала извънреден интелектуален вид мислене. Как този дух е издържал на всички физически неволи и на психическия тормоз и на гоненията от страна на властта. Възхищавам й се.
Снимка: Агнес Методиева
- Особено мъчително е обаче, когато създатели се разделят в отношението си към властта.
- Стойностните създатели и хората на изкуството постоянно са срещу политическите хрумки на действителността, в която живеят. И постоянно са били съпротива, без значение с какви убеждения са. Ако приказваме за Русия нея никой не може да я разбере. Нито един континент не може да разбере каква е логиката на деяние и на размишление на руснаците. Те са необятната съветска душа, само че тя в действителност е необятна. Достига до огромни височини и низини. И там някъде, в случай че се засечеш в нещо би могъл да направиш заварка.
Снимка: Кая Христова
- Как се чувствате сама на сцената – по-сложно ли е да сте сама против феновете?
- По-сложно е. Много по-добре е на сцената да имаш сътрудник, на който да разчиташ. И е доста прелестно да си партнираш с някого, изключително с сътрудник, който харесваш и с който си пасвате. Това е огромно наслаждение. Тук пробвам да си партнирам с публиката, което също е доста комплицирано.
Защото публиката всякога е друга и като видиш очите на всеки фен поотделно, тъй като аз ги виждам, такова е и осветлението и такава е и средата, в която играя, първоначално е доста стряскащо. Но пък е предизвикателно и те държи нащрек.
Много мои сътрудници още до момента в който репетирах ми споделиха: „ Боже, по какъв начин си се хванала да правиш моноспектакъл. Това е огромен подвиг. “ И аз в първия миг си споделих: „ Какъв подвиг?! “ Но май си е много рисково. Ти си самичък и не разчиташ на нищо друго, с изключение на на себе си, само че това за мен е стимулиращо. Възприемам го позитивно. Това ми е нужно, аз би трябвало да го опитвам, би трябвало да се опитам да бъда оптимално потребна на публиката и на представлението. Суетата я няма, когато ти си толкоз замислен, тя изчезва в това, което правиш и това е огромен кеф. Един час съм в друга галактика. В друга действителност.
Снимка: Кая Христова
- Не облякохте ли въпреки всичко ризата, обвързвана с Анна Ахматова, по време на представлението?
- Не, блузата стои в дрешника у дома. Но тя ме държи и се нося на нейните криле. Обикновено като екипът се събира екипът преди зрелище си има собствен обред, и във футбола е по този начин. Нашият обред седи в дрешника. Но го има.
- По време на премиерните спектакли на финала, когато звучи валсът на Шостакович ваш сътрудник, който бе измежду публиката, се впусна да танцува с вас. Беше забавна импровизация. Очаквахте ли такова предизвикателство?
- Да, беше ненадейно за мен, само че беше прелестно. Имаме такива непредвидени аварийни разновидности за край. Надявам се да има отново. Хубавото на театъра е, че ти си в този момент, тъкмо сега, в този часови пояс на този терен. И се чувстваш по избран метод. Следващия път ще е друго.
Снимка: Кая Христова
- Трудно ли е да си свободен актьор в България?
- Адски комплицирано е. Безумно комплицирано е, такова дране, копане. Гледах спектакъла „ В самотата на памуковите полета “ с Джон Малкович и Ингеборга Дапкунайте в Народния спектакъл. Представете си ги на свободна сцена какъв брой ще им бъде мъчно, без значение какъв брой са положителни. Всичко работи за тях.
Мога да дам и образец с сътрудници, които са на щат в театри - зад тях стои огромен екип - те имат хора, които се грижат за костюмите, осветлението, звука, реквизита, асистент-режисьори. Ти не мислиш за техническата част, за техническите параметри и за това по какъв начин би трябвало да излезеш на сцената. Ти мислиш единствено по какъв начин да играеш, да си съсредоточен в това, което единствено ти правиш.
Фризьорът ти прави прическа, гримьорът – грима, поставят ти пръстена на пръста, обличат те, водят те до сцената, оповестяват ти по кое време би трябвало да излезеш, включват ти музика, осветяване и ти просто би трябвало да играеш, ти би трябвало да си съсредоточен в твоята работа. Докато самосиндикално да се бориш в тази джунгла е безумство – ти си всичко.
Снимка: Агнес Методиева
- Вие през множеството време от вашата кариера сте били свободен актьор. Кое въпреки всичко ви поддържа, тъй че да не се откажете от актьорството и да продължавате напред?
- Актьорството ме притегля. Последните години не съм играла в театъра, най-вече снимах в киното. Кеф е, когато играеш нещо, което ти е забавно и което искаш да правиш. Понякога изпитвам завист на сътрудниците, които постоянно играят и са щатни в театъра, само че въпреки това не им изпитвам завист, тъй като те не играят всички неща, които желаят. Мъжете артисти са доста по-облагодетелствани, тъй като международната драматургия предлага доста повече мъжки функции. Не че мъжете не могат да играят и женски облици, както във времената на Шекспир, само че въпреки всичко да не се връщаме към Шекспировия спектакъл.
Сложно е да си на свободна процедура, да се бориш и да си промотираш нещата, да наемаш зали, да събираш екип, да ръководиш. Трудоемко е, изпива ти силите. Но все пак си заслужава. Но като си избрал да си артист се бориш по този метод.
Ето Анна Ахматова е избрала да бъде поетеса, избрала е да остане в Съветския съюз, когато е било най-сложно, не е избягала, останала е в Русия и се е борила по собствен личен метод. Случили са й се толкоз житейски неволи. Но не е престанала да написа, не е престанала да превежда, не е престанала да твори, тъй като това я е държало жива.
Снимка: Агнес Методиева
- Защо се насочихте към актьорското майсторство?
- Като бяхме дребни нали все ни питаха какъв искаш да станеш и аз все съм казвала: пожарникар, криминалист, детектив. Но в действителност моето първо осъществяване на сцена е било в британската забавачка в читалище „ Светлина “. Играех овчарчето Калитко. (смее се)
Нашите ме дадоха по-късно в небезизвестната детска градина от близкото минало “Хо Ши Мин “ в квартал „ Емил Марков “ (сега „ Гоце Делчев “, б.а.), от която аз съм избягала още на втория месец. Бях злоядо дете, не ядях и имах страхотни проблеми с лелките в кухнята. И не желаех да бъда манипулирана и заставяна да върша неща, които не ми се вършат или пък да дремя следобяд. Това ми беше супер неприятно и в никакъв случай не съм го правила. Сега бих си легнала с огромно наслаждение и бих си направила сиеста.
Но преди да избягам от детската градина участвах във филм на Би Би Си и все съм в кадър с дядо ми, хваната за неговата ръка. Много го обичах и той ме водеше на детска градина. Това беше документален репортаж за България като аз съм взела участие във всичките подиуми и съм отговаряла на въпроси, които са ми задавали публицистите. И един от въпросите бил какво ще направя, в случай че имам вълшебна пръчка. Не помня тогава какво съм дала отговор.
Снимка: Агнес Методиева
- А в този момент какво бихте създали, в случай че имахте вълшебна пръчка?
- Първо ще спра войната в Украйна, тъй като това е най-голямата идиотия на човечеството. Второ ще се погрижа за всички животни. Аз ужасно обичам животните и в случай че не бях станала актриса, щях да вървя в джунглата да избавям животни. По принцип не е късно.
„ Нешънъл Джиографик “ може да ме поканят в сходни експедиции. И като всичко се уреди с тези два казуса, ще провеждам околосветско странствуване с транспортен съд за всички мои другари със занимателна стратегия на борда. Ще има театрални представления, пърформанси, концерти, балети. Ще създадем императорски разгул в жанр Римската империя. Ще бъде ужасно (смее се). И ще се науча да изсвирвам на пиано. С вълшебната пръчка единствено ще си докосна пръстите и ще стартира примерно да изсвирвам Рахманинов от раз.
Снимка: Агнес Методиева
- На кого сте кръстена – Линда не е българско име?
- Мама е решила по този начин да ме кръсти. Била съм с две имена, само че второто име не са го вписали. Трябвало да се споделям Линда-Катрин. Мама си отиде от този свят преди две години, Бог да я елементарни, само че не можа да ми изясни за какво не са вписали Катрин, а единствено Линда. Мама имаше остарели каталози и изрязваше снимки на артисти и ги лепеше в едни албуми. Тя е познавала Даниел Дарийо (Френска актриса и певица, нейната кино кариера е една от най-дългите в историята на киното – осем десетилетия. Умира на 100 години през 2017 година, б.а.) и има подпис от нея. Има и фотография на американската актриса с индиански корени Линда Дарнел. На мама доста й е харесало това име. И оттова й е пристигнало да ме кръсти Линда.
И добави: „ Защото всеки желае да каже нещо пъклен свястно, да бъде интелигентен, да бъде забавен, да бъде обстоен, а в това време толкоз доста нелепости се изричат в тези изявленията. Но в никакъв случай няма да не помни тази поговорка на Васил Михайлов за акъла на артиста. Шегувам се, несъмнено “.
Линда Русева приключва НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “ през 1991 година в класа на проф. Елка Михайлова. Кариерата й стартира на сцената на „ Театър 313 “, а през годините взе участие в знакови постановки на сцените на Театър „ Българска войска “, Младежки спектакъл „ Николай Бинев “, Драматичен спектакъл „ Стоян Бъчваров “ – Варна, Народния спектакъл „ Иван Вазов “. Линда Русева взе участие в редица филми и телевизионни сериали, измежду които " Седем часа разлика ", " Знакът на българина ", " Цахес ", " Къщата ", " Врабците през октомври ", " Пук ", " Лили Рибката " и други В последните три години работата й е обвързвана и с аудиокнигите и радиотеатъра.
По време на пандемията актрисата откри собствен метод да помогне на хората в обществена изолираност и най-много на децата като четеше приказки по видеофона и качваше клиповете на своя канал в YouTube и на страницата си във фейсбук. Проектът й носеше названието „ Приказки с Линди ".
Сега даровитата актриса с аристократично лъчение излиза на театралната сцена с първия си моноспектакъл „ Анна. Допълнена действителност. Репетиция “. Зад плана стоят и още няколко надарени дами - драматургът Майя Праматарова, режисьорът Катя Христова, сценографът Тита Димова-Вантек, фотографът Кайя Христова, илюстраторът Мила Лозанова, създателят на филмовия откъс към спектакъла Катерина Бабурска. Спектакълът е подсилен от изкуствоведа и куратор на изложба Credo Bonum Весела Ножарова, както и от още няколко другари и съидейници.
Пред Lupa.bg Линда Русева описа по какъв начин се е родила концепцията за „ Анна. Допълнена действителност. Репетиция “, за своето връщане в театъра, за това мъчно ли е да се играе моноспектакъл и за любовта си към театралното изкуство.
Снимка: Агнес Методиева
- Линда, по какъв начин се роди вашият моноспектакъл „ Анна. Допълнена действителност. Репетиция “?
- Роди се напълно инцидентно, изведнъж. В персонален диалог със сценографката на представлението Тита Димова-Вантек – говорейки си ей по този начин на кафе, й споделих за мои предходни прекарвания с Анна Ахматова.
Преди доста години получих като подарък от актрисата Домна Ганева една копринена блуза. Ризата ми беше подарена след една моя премиера. Идеята на тази ефирна нежна светла блуза беше, че тя е на снахата на Анна Ахматова. И това ми остана в главата и си споделих: „ Боже, това е велика блуза. “ Облякох я и ми стоеше доста хубаво, тя е необятна, доста театрална, само че в никакъв случай не съм я носила на открито. Сложих ризата в дрешника, само че ми остана като спомен в главата. Разказах тази преживелица на Тита, говорихме си за лирика и за всякакви други неща и внезапно тя сподели: „ Дай да създадем нещо, което е обвързвано с Анна Ахматова. “
Свързахме се с драматурга Майя Праматарова, която изначало се учуди на нашата концепция, само че в последна сметка написа една доста хубава пиеса. Кандидатствахме на смешка в Национален фонд „ Култура “ за финансиране, те пък харесаха плана и ни субсидираха, с цел да можем да създадем този театър. Намерихме и пространство, където да играя – изложба Credo Bonum.
Снимка: Кая Христова
- Защо предпочетохте да играете в изложба, а не в спектакъл?
- Защото моноспектакълът е ексцентричен. Това е едната причина. Другата е финансова, тъй като е доста комплицирано самостоятелен план да бъде приютен внезапно някъде. Ние взехме решение, че този театър може да се играе на всички места и бихме могли да го покажем и в по-нестандартно пространство. Постановката и сценографията са измислени във връзка на тази зала в галерията. Впоследствие към плана привлякохме и Катя Петрова като режисьор. На нея й хареса и се включи. Аз не съм режисьор и щеше да бъде комплицирано да се боря със себе си.
Снимка: Кая Христова
- И по този начин се оформи едно дамско каре, въодушевено от Анна Ахматова.
- Да, бързо сглобихме едно дамско каре с помощ от другари, също мадами. Идеята ни, популярност Богу, беше осъществена. Надявам се да има смисъл от цялата тази настройка, от нашите старания, тъй като е огромно изпитание да направиш нещо такова, когато не си подсилен нито от спектакъл, нито от хора, които да работят за теб по време на зрелище. Ние всичко си вършим сами – грим, музика, осветяване, атрибут. (смее се) Успях да изиграя няколко представления през ноември. Дори заснехме спектакъла.
Сега на 1, 2, 4 и 5 март следва нова серия и ще се веселя спектакълът да се схване от публиката. Ще се опитаме да му вдъхнем още живот и да го държим безсънен и жив. Ще играя и на 5 март - деня, когато Ахматова умира през 1966 година Чисто съвпадане е, че тогава планираме зрелище, въпреки че в действителност няма инцидентни неща. Ще споменем този факт без да променяме постановката по някакъв метод. И по-късно ще изпием по една чаша вино като едно увещание за нея и честване на нейната незабравима личност.
Снимка: Кая Христова
- Ще търсите ли театрална зала или предпочитате по-интимна конюнктура и по тази причина залагате на по-особено арт пространство като галерията?
- Може да се играе на всички места, може и в театрална зала, в случай че ни поканят и в случай че някой ни вземе под крилото си. Иначе в Credo Bonum е доста прелестно, въпреки организацията от време на време да е комплицирана, тъй като там непрестанно има изложения и събития и театрално зрелище е комплицирано да бъде поместено без подготовка. Трябва да имаш подготовки в залата един-два дни преди да го играеш пред аудитория.
- Къде репетирате в действителност?
- Къде ли не – у дома, даже на улицата сме репетирали. Специално благодаря на Credo Bonum, те ни поканиха и приютиха. Продължаваме да се борим. Благодарна съм на всички, които застанаха зад мен и посредством, на които се случи този театър - на драматурга Майя Праматарова, на режисьора Катя Петрова, на сценографа Тита Димова-Вантек, на куратора на Credo Bonum Весела Ножарова, на приятелите и съидейниците, които от самото начало ми помагаха и бяха до мен. Не мога да изброя тук всички, само че те си знаят. Без тяхната поддръжка нямаше по какъв начин този театър да се случи. Ние сме един дребен обединен екип.
Снимка: Агнес Методиева
- Вие какво открихте за себе си във връзка с света на Анна Ахматова?
- Първо гледах доста нейни фотоси, като се изключи че и преди този момент съм чела доста нейна лирика.
Анна Ахматова ми харесва образно, харесва ми нейната лирика, вълнува ме нейното творчество, то ме предизвика по всевъзможен метод. В нея има нещо доста модерно. Тя не е единствено една поетеса от Сребърния век, която е творила дълги години.
Анна Ахматова е една почтена дама, която е била страховит безгрижник и е отстоявала женствеността си, ползите си, любовта си, поезията си, работата си и не е мръднала от тази пътека, по която е вървяла. Това мен доста ме впечатлява. Тя е била отдадена в това, което прави – и в любовта, и в писането, и в отстояване на мнението си, и в стила си на живот. Тя е доста забавна персона.
Среща се и с други забавни персони, за които става дума и в нашия театър. Той не може да обхване цялата й история, само че визира много тематики с препратки в днешно време. Да не приказваме за войната в този момент и войните, които е претърпяла Анна Ахматова и през какво е предходна – през революции и какво ли още не.
Снимка: Кая Христова
- Ситуацията с емиграцията и гоненията против съветската интелигенция, която не поддържа властта, се повтаря – и тогава, и в този момент натискът и унижението в Русия върху създателите е голям.
- Абсолютно се повтаря. Като някакво колело, което се завърта и отново се връща изначало. В пиесата става дума за философския параход – за насилственото изселване от Русия след революцията на цвета на интелигенцията. Сега се случва същото. Дори не мога да допускам, че е едно към едно. Идеята ни за театър за Анна Ахматова се роди преди няколко години и в този момент тематиката за мястото на съветската интелигенция и нейните връзки с властта се оказа изключително настояща.
Анна е като актуален персонаж от световния свят. Защото тя пътува на всички места – живяла е и във Франция, и в Италия. Тя не е човек, който е застопорен в Русия.
Анна Ахматова е била космополит, влюбвала се е, разлюбвала е, танцувала е, живяла е, страдала е ужасно доста. Но е издържала на всички гонения и случки, които са й се случили в живота. Тя е имала заплашителен дух, с цел да изтърпи всичко. Не знам какво я е крепяло. Може би любовта и интелигентността й. Тя е имала извънреден интелектуален вид мислене. Как този дух е издържал на всички физически неволи и на психическия тормоз и на гоненията от страна на властта. Възхищавам й се.
Снимка: Агнес Методиева
- Особено мъчително е обаче, когато създатели се разделят в отношението си към властта.
- Стойностните създатели и хората на изкуството постоянно са срещу политическите хрумки на действителността, в която живеят. И постоянно са били съпротива, без значение с какви убеждения са. Ако приказваме за Русия нея никой не може да я разбере. Нито един континент не може да разбере каква е логиката на деяние и на размишление на руснаците. Те са необятната съветска душа, само че тя в действителност е необятна. Достига до огромни височини и низини. И там някъде, в случай че се засечеш в нещо би могъл да направиш заварка.
Снимка: Кая Христова
- Как се чувствате сама на сцената – по-сложно ли е да сте сама против феновете?
- По-сложно е. Много по-добре е на сцената да имаш сътрудник, на който да разчиташ. И е доста прелестно да си партнираш с някого, изключително с сътрудник, който харесваш и с който си пасвате. Това е огромно наслаждение. Тук пробвам да си партнирам с публиката, което също е доста комплицирано.
Защото публиката всякога е друга и като видиш очите на всеки фен поотделно, тъй като аз ги виждам, такова е и осветлението и такава е и средата, в която играя, първоначално е доста стряскащо. Но пък е предизвикателно и те държи нащрек.
Много мои сътрудници още до момента в който репетирах ми споделиха: „ Боже, по какъв начин си се хванала да правиш моноспектакъл. Това е огромен подвиг. “ И аз в първия миг си споделих: „ Какъв подвиг?! “ Но май си е много рисково. Ти си самичък и не разчиташ на нищо друго, с изключение на на себе си, само че това за мен е стимулиращо. Възприемам го позитивно. Това ми е нужно, аз би трябвало да го опитвам, би трябвало да се опитам да бъда оптимално потребна на публиката и на представлението. Суетата я няма, когато ти си толкоз замислен, тя изчезва в това, което правиш и това е огромен кеф. Един час съм в друга галактика. В друга действителност.
Снимка: Кая Христова
- Не облякохте ли въпреки всичко ризата, обвързвана с Анна Ахматова, по време на представлението?
- Не, блузата стои в дрешника у дома. Но тя ме държи и се нося на нейните криле. Обикновено като екипът се събира екипът преди зрелище си има собствен обред, и във футбола е по този начин. Нашият обред седи в дрешника. Но го има.
- По време на премиерните спектакли на финала, когато звучи валсът на Шостакович ваш сътрудник, който бе измежду публиката, се впусна да танцува с вас. Беше забавна импровизация. Очаквахте ли такова предизвикателство?
- Да, беше ненадейно за мен, само че беше прелестно. Имаме такива непредвидени аварийни разновидности за край. Надявам се да има отново. Хубавото на театъра е, че ти си в този момент, тъкмо сега, в този часови пояс на този терен. И се чувстваш по избран метод. Следващия път ще е друго.
Снимка: Кая Христова
- Трудно ли е да си свободен актьор в България?
- Адски комплицирано е. Безумно комплицирано е, такова дране, копане. Гледах спектакъла „ В самотата на памуковите полета “ с Джон Малкович и Ингеборга Дапкунайте в Народния спектакъл. Представете си ги на свободна сцена какъв брой ще им бъде мъчно, без значение какъв брой са положителни. Всичко работи за тях.
Мога да дам и образец с сътрудници, които са на щат в театри - зад тях стои огромен екип - те имат хора, които се грижат за костюмите, осветлението, звука, реквизита, асистент-режисьори. Ти не мислиш за техническата част, за техническите параметри и за това по какъв начин би трябвало да излезеш на сцената. Ти мислиш единствено по какъв начин да играеш, да си съсредоточен в това, което единствено ти правиш.
Фризьорът ти прави прическа, гримьорът – грима, поставят ти пръстена на пръста, обличат те, водят те до сцената, оповестяват ти по кое време би трябвало да излезеш, включват ти музика, осветяване и ти просто би трябвало да играеш, ти би трябвало да си съсредоточен в твоята работа. Докато самосиндикално да се бориш в тази джунгла е безумство – ти си всичко.
Снимка: Агнес Методиева
- Вие през множеството време от вашата кариера сте били свободен актьор. Кое въпреки всичко ви поддържа, тъй че да не се откажете от актьорството и да продължавате напред?
- Актьорството ме притегля. Последните години не съм играла в театъра, най-вече снимах в киното. Кеф е, когато играеш нещо, което ти е забавно и което искаш да правиш. Понякога изпитвам завист на сътрудниците, които постоянно играят и са щатни в театъра, само че въпреки това не им изпитвам завист, тъй като те не играят всички неща, които желаят. Мъжете артисти са доста по-облагодетелствани, тъй като международната драматургия предлага доста повече мъжки функции. Не че мъжете не могат да играят и женски облици, както във времената на Шекспир, само че въпреки всичко да не се връщаме към Шекспировия спектакъл.
Сложно е да си на свободна процедура, да се бориш и да си промотираш нещата, да наемаш зали, да събираш екип, да ръководиш. Трудоемко е, изпива ти силите. Но все пак си заслужава. Но като си избрал да си артист се бориш по този метод.
Ето Анна Ахматова е избрала да бъде поетеса, избрала е да остане в Съветския съюз, когато е било най-сложно, не е избягала, останала е в Русия и се е борила по собствен личен метод. Случили са й се толкоз житейски неволи. Но не е престанала да написа, не е престанала да превежда, не е престанала да твори, тъй като това я е държало жива.
Снимка: Агнес Методиева
- Защо се насочихте към актьорското майсторство?
- Като бяхме дребни нали все ни питаха какъв искаш да станеш и аз все съм казвала: пожарникар, криминалист, детектив. Но в действителност моето първо осъществяване на сцена е било в британската забавачка в читалище „ Светлина “. Играех овчарчето Калитко. (смее се)
Нашите ме дадоха по-късно в небезизвестната детска градина от близкото минало “Хо Ши Мин “ в квартал „ Емил Марков “ (сега „ Гоце Делчев “, б.а.), от която аз съм избягала още на втория месец. Бях злоядо дете, не ядях и имах страхотни проблеми с лелките в кухнята. И не желаех да бъда манипулирана и заставяна да върша неща, които не ми се вършат или пък да дремя следобяд. Това ми беше супер неприятно и в никакъв случай не съм го правила. Сега бих си легнала с огромно наслаждение и бих си направила сиеста.
Но преди да избягам от детската градина участвах във филм на Би Би Си и все съм в кадър с дядо ми, хваната за неговата ръка. Много го обичах и той ме водеше на детска градина. Това беше документален репортаж за България като аз съм взела участие във всичките подиуми и съм отговаряла на въпроси, които са ми задавали публицистите. И един от въпросите бил какво ще направя, в случай че имам вълшебна пръчка. Не помня тогава какво съм дала отговор.
Снимка: Агнес Методиева
- А в този момент какво бихте създали, в случай че имахте вълшебна пръчка?
- Първо ще спра войната в Украйна, тъй като това е най-голямата идиотия на човечеството. Второ ще се погрижа за всички животни. Аз ужасно обичам животните и в случай че не бях станала актриса, щях да вървя в джунглата да избавям животни. По принцип не е късно.
„ Нешънъл Джиографик “ може да ме поканят в сходни експедиции. И като всичко се уреди с тези два казуса, ще провеждам околосветско странствуване с транспортен съд за всички мои другари със занимателна стратегия на борда. Ще има театрални представления, пърформанси, концерти, балети. Ще създадем императорски разгул в жанр Римската империя. Ще бъде ужасно (смее се). И ще се науча да изсвирвам на пиано. С вълшебната пръчка единствено ще си докосна пръстите и ще стартира примерно да изсвирвам Рахманинов от раз.
Снимка: Агнес Методиева
- На кого сте кръстена – Линда не е българско име?
- Мама е решила по този начин да ме кръсти. Била съм с две имена, само че второто име не са го вписали. Трябвало да се споделям Линда-Катрин. Мама си отиде от този свят преди две години, Бог да я елементарни, само че не можа да ми изясни за какво не са вписали Катрин, а единствено Линда. Мама имаше остарели каталози и изрязваше снимки на артисти и ги лепеше в едни албуми. Тя е познавала Даниел Дарийо (Френска актриса и певица, нейната кино кариера е една от най-дългите в историята на киното – осем десетилетия. Умира на 100 години през 2017 година, б.а.) и има подпис от нея. Има и фотография на американската актриса с индиански корени Линда Дарнел. На мама доста й е харесало това име. И оттова й е пристигнало да ме кръсти Линда.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ