Техеран има намерение да надиграе Тръмп в Афганистан
Разгърнатият от президента Доналд Тръмп насрещен напън на Съединени американски щати върху Иран към този момент не е довел до смяна на районната тактика на Техеран. Иранското въздействие в Сирия, Ливан, Ирак и Йемен пораства, а в този момент Техеран има желание да надиграе Тръмп и в Афганистан.
В този дух се изрече секретарят на Висшия съвет за национална сигурност (ВСНС) на Иран адмирал Али Шамхани, посетил на 26 декември Кабул за договаряния със своя афганистански сътрудник Хамдула Мохиб, консултант на президента на Афганистан по националната сигурност.
Али Шамхани първи от иранското управление обществено удостовери, че Техеран води договаряния с талибаните и координира своите договаряния с Кабул. Според него, оповестеното от президента Тръмп отчасти извеждане на американските войски от Афганистан открива „ прелестна опция ” да се реализира мир, „ опирайки се на вътрешните и районните благоприятни условия ”.
Шамхани прикани Съединени американски щати да приключат цялостното извеждане на войските, чието наличие няма да докара до завършек на гражданската война. Алтернатива на американското военно наличие иранският адмирал назовава мирното превъзмогване на историческите проблеми посредством договаряния с тези, „ които са подготвени да оставят оръжието и да бъдат с народа на Афганистан ”. Това е общата контура на политиката на Иран във връзка с Афганистан, за да се разшири междуафганистанския разговор и градивното взаимоотношение сред противоборстващите групи в раздираната от революция страна, преживяваща задгранична окупация. Американската интервенция тук единствено пречи.
След въвеждането на войските на Съединени американски щати и НАТО в Афганистан преди 17 години, през 2001 година, трябваше да се признае, че западната военна коалиция няма да смаже въоръжената опозиция на талибаните. Сега афганистанското държавно управление управлява не повече от половината територия на страната – най-ниското ниво, записано от 2015 година. Талибаните не престават да поемат под собствен надзор нови земи, а присъстващите в Афганистан непознати войски не могат да попречат на това.
Плановете на президента Тръмп плануват извеждането на към 7000 военнослужещи от Афганистан (примерно половината от оставащия там контингент на САЩ). Пентагонът има още към 25 хиляди бойци от разнообразни ЧВК. В страната остават още към 16 хиляди военнослужещи от 39 страни, поддържащи Съединени американски щати. На срещата на високо ниво на НАТО през юли 2018 година бе взето решение за разширението на финансовите отговорности на Северноатлантическия блок пред афганистанската войска до 2024 година, само че това не е задоволително за сполучливата битка против талибаните.
Положението се усложнява от това, че американските сили, имащи необятни компетенции да работят без значение от афганистанската войска, не съумяха да лишат талибаните от приходи от производството и продажбата на опиати. През ноември 2018 година Организация на обединените нации заяви, че общата повърхност, употребена в Афганистан за култивирането на опиумен мак, през 2018 година е в размер на 263 хиляди хектара. Това е с 20% по-малко спрямо 2017 година, когато посевите заемат рекордна повърхност, само че може да се изясни просто със засушаването в северната и западната част на Афганистан.
Правителството на Съединени американски щати, както и преди, залага на въоръжената битка и както и преди, с непознати ръце. Съединени американски щати за последните 15 години дават на Афганистан повече от 132 милиарда $ под формата помощ за стопанската система и въоръжените сили. Американската помощ ускорява позициите на държавното управление в Кабул, само че Афганистан, както и преди, е надалеч от стабилността.
Докладите за ситуацията в Афганистан разкриват неналичието на подготвеност у американската дипломация за начало на мирни договаряния. Афганистанските ръководители се раздират от съревнование по етнически и политически признаци. Приетото през 2014 година във Вашингтон решение за основаването на държавно управление на националното единение отпред с конкуриращите се президент Ашраф Гани и министър-председател Абдула Абдула единствено усили фрагментацията измежду афганистанското управление.
Подалият оставка министър на защитата на Съединени американски щати Джеймс Матис, критикувайки афганистанската политика на администрацията на Тръмп, акцентира, че Съединени американски щати не би трябвало да се изтеглят от Афганистан, до момента в който „ дипломатите не завоюват мира ”. Но талибаните по време на извършена през ноември тази година под американски патронаж среща в ОАЕ отхвърлиха да приказват с делегацията на афганистанското държавно управление. Те упорстват на директни договаряния с държавното управление на Съединени американски щати и едвам по-късно биха се съгласили на разговор с Кабул.
Какви може да са козовете на иранското управление при такива условия? Информацията на медиите към визитата на Шамхани в Кабул не сочат опцията за скорошни промени. Въпреки това, секретарят на иранския ВСНС, който е и заместител на висшия водач на Иран Аятолах Хаменей, бе признат от президента Гани, на срещата се обсъждаха иранските начинания по примирието с талибаните. Иранците, които поддържат връзки с управлението на талибаните, имат визия за издиганите от тях условия. Доколко тези условия могат да устроят държавното управление на Афганистан и по какъв начин ще се отнесат към това в Белия дом, ще се разбере по-нататък.
След нахлуването на Съединени американски щати в Афганистан, Иран в началото си сътрудничи с американците, с цел да сътвори новото афганистанско държавно управление, свободно от талибани. Когато силите на Съединени американски щати и НАТО остават в Афганистан, връзките на Иран с талибаните се трансформират. Техеран стартира да ги преглежда като значима мощ за противопоставяне на въздействието на Съединени американски щати край иранските граници. Отношенията с талибаните усилват за Техеран опциите за въздържане на въздействието на терористите от „ Ислямска страна ”. Иран е податлив да преглежда талибаните като една от дребното сили в Афганистан, способни да противостоят на „ Ислямска страна ”.
Незаконната наркотърговия е също по този начин сериозен проблем на иранско-афганистанската граница. Голяма част от тези опиати прониква през Иран в другите страни. Техеран упреква Кабул, че не е кадърен да обуздава производството на опиати и да предотвратява контрабандата им. За Иран това е огромен проблем: повече от 2,5 милиона иранци използват опиати, на първо място афганистански опиат.
Иран желае непоклатимост към себе си. Той основава структури за въздействие в Афганистан, влага в доверени лица от политици до военачалници, от хазарите до групите на Северния алианс. Сътрудничеството с талибаните може да бъде част от тази многостранна тактика. При това Техеран от ден на ден доближава до извода, че Съединени американски щати резервират наличието на своите войски в Афганистан за потреблението им срещу Иран./pogled.info
Превод: В.Сергеев
В този дух се изрече секретарят на Висшия съвет за национална сигурност (ВСНС) на Иран адмирал Али Шамхани, посетил на 26 декември Кабул за договаряния със своя афганистански сътрудник Хамдула Мохиб, консултант на президента на Афганистан по националната сигурност.
Али Шамхани първи от иранското управление обществено удостовери, че Техеран води договаряния с талибаните и координира своите договаряния с Кабул. Според него, оповестеното от президента Тръмп отчасти извеждане на американските войски от Афганистан открива „ прелестна опция ” да се реализира мир, „ опирайки се на вътрешните и районните благоприятни условия ”.
Шамхани прикани Съединени американски щати да приключат цялостното извеждане на войските, чието наличие няма да докара до завършек на гражданската война. Алтернатива на американското военно наличие иранският адмирал назовава мирното превъзмогване на историческите проблеми посредством договаряния с тези, „ които са подготвени да оставят оръжието и да бъдат с народа на Афганистан ”. Това е общата контура на политиката на Иран във връзка с Афганистан, за да се разшири междуафганистанския разговор и градивното взаимоотношение сред противоборстващите групи в раздираната от революция страна, преживяваща задгранична окупация. Американската интервенция тук единствено пречи.
След въвеждането на войските на Съединени американски щати и НАТО в Афганистан преди 17 години, през 2001 година, трябваше да се признае, че западната военна коалиция няма да смаже въоръжената опозиция на талибаните. Сега афганистанското държавно управление управлява не повече от половината територия на страната – най-ниското ниво, записано от 2015 година. Талибаните не престават да поемат под собствен надзор нови земи, а присъстващите в Афганистан непознати войски не могат да попречат на това.
Плановете на президента Тръмп плануват извеждането на към 7000 военнослужещи от Афганистан (примерно половината от оставащия там контингент на САЩ). Пентагонът има още към 25 хиляди бойци от разнообразни ЧВК. В страната остават още към 16 хиляди военнослужещи от 39 страни, поддържащи Съединени американски щати. На срещата на високо ниво на НАТО през юли 2018 година бе взето решение за разширението на финансовите отговорности на Северноатлантическия блок пред афганистанската войска до 2024 година, само че това не е задоволително за сполучливата битка против талибаните.
Положението се усложнява от това, че американските сили, имащи необятни компетенции да работят без значение от афганистанската войска, не съумяха да лишат талибаните от приходи от производството и продажбата на опиати. През ноември 2018 година Организация на обединените нации заяви, че общата повърхност, употребена в Афганистан за култивирането на опиумен мак, през 2018 година е в размер на 263 хиляди хектара. Това е с 20% по-малко спрямо 2017 година, когато посевите заемат рекордна повърхност, само че може да се изясни просто със засушаването в северната и западната част на Афганистан.
Правителството на Съединени американски щати, както и преди, залага на въоръжената битка и както и преди, с непознати ръце. Съединени американски щати за последните 15 години дават на Афганистан повече от 132 милиарда $ под формата помощ за стопанската система и въоръжените сили. Американската помощ ускорява позициите на държавното управление в Кабул, само че Афганистан, както и преди, е надалеч от стабилността.
Докладите за ситуацията в Афганистан разкриват неналичието на подготвеност у американската дипломация за начало на мирни договаряния. Афганистанските ръководители се раздират от съревнование по етнически и политически признаци. Приетото през 2014 година във Вашингтон решение за основаването на държавно управление на националното единение отпред с конкуриращите се президент Ашраф Гани и министър-председател Абдула Абдула единствено усили фрагментацията измежду афганистанското управление.
Подалият оставка министър на защитата на Съединени американски щати Джеймс Матис, критикувайки афганистанската политика на администрацията на Тръмп, акцентира, че Съединени американски щати не би трябвало да се изтеглят от Афганистан, до момента в който „ дипломатите не завоюват мира ”. Но талибаните по време на извършена през ноември тази година под американски патронаж среща в ОАЕ отхвърлиха да приказват с делегацията на афганистанското държавно управление. Те упорстват на директни договаряния с държавното управление на Съединени американски щати и едвам по-късно биха се съгласили на разговор с Кабул.
Какви може да са козовете на иранското управление при такива условия? Информацията на медиите към визитата на Шамхани в Кабул не сочат опцията за скорошни промени. Въпреки това, секретарят на иранския ВСНС, който е и заместител на висшия водач на Иран Аятолах Хаменей, бе признат от президента Гани, на срещата се обсъждаха иранските начинания по примирието с талибаните. Иранците, които поддържат връзки с управлението на талибаните, имат визия за издиганите от тях условия. Доколко тези условия могат да устроят държавното управление на Афганистан и по какъв начин ще се отнесат към това в Белия дом, ще се разбере по-нататък.
След нахлуването на Съединени американски щати в Афганистан, Иран в началото си сътрудничи с американците, с цел да сътвори новото афганистанско държавно управление, свободно от талибани. Когато силите на Съединени американски щати и НАТО остават в Афганистан, връзките на Иран с талибаните се трансформират. Техеран стартира да ги преглежда като значима мощ за противопоставяне на въздействието на Съединени американски щати край иранските граници. Отношенията с талибаните усилват за Техеран опциите за въздържане на въздействието на терористите от „ Ислямска страна ”. Иран е податлив да преглежда талибаните като една от дребното сили в Афганистан, способни да противостоят на „ Ислямска страна ”.
Незаконната наркотърговия е също по този начин сериозен проблем на иранско-афганистанската граница. Голяма част от тези опиати прониква през Иран в другите страни. Техеран упреква Кабул, че не е кадърен да обуздава производството на опиати и да предотвратява контрабандата им. За Иран това е огромен проблем: повече от 2,5 милиона иранци използват опиати, на първо място афганистански опиат.
Иран желае непоклатимост към себе си. Той основава структури за въздействие в Афганистан, влага в доверени лица от политици до военачалници, от хазарите до групите на Северния алианс. Сътрудничеството с талибаните може да бъде част от тази многостранна тактика. При това Техеран от ден на ден доближава до извода, че Съединени американски щати резервират наличието на своите войски в Афганистан за потреблението им срещу Иран./pogled.info
Превод: В.Сергеев
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ