Съдбата ме постави на колене, но знаех едно – нямаше да изоставя детето си!
Разбрах за бременността едвам на третия месец. Не знаех какво да върша. Страхувах се, тъй като имах наследник на 15 години, който отгледах сама. Живеехме чартърен, без родственици и другари.
Знаех, че не мога да се оправя с две деца. Преди това работих на две места, само че какво щеше да стане след раждането на бебето? На кого да го оставя? И къде да пребивавам с него? В квартира в рисков регион измежду съседи, които са пияни?
Претеглих всичко и взех решение да направя аборт. Гинекологът не искаше да прекъсва бременността и ми предложи да родя и по-късно да се откажа от детето. Прати ме на психолог.
Една блага жена стартира да ме пита за какво желая да се откажа от бебето. Тя се опита да ме убеди и ме насочи към няколко организации, които биха могли да ми оказват помощ. Сред тях беше и номерът на благотворителната фондация „ Щъркел “.
Не споделих на никого за бременността. Не поддържах контакт с биологичния си татко. Той се съгласи единствено да ми заплати квартирата за няколко месеца авансово. И на това съм признателна.
Приятелите ми се отвърнаха от мен и споделиха, че всичко е по моя виновност. Не желаех да пребивавам по този начин и помолих Бог да ме избави от това дете.
Успях да скрия бременността си до 30 седмици, а по-късно синът ми разбра. Молеше ме да не давам детето в сиропиталище и даде обещание да оказва помощ, макар че преди този момент постоянно е казвал, че не желае братя или сестри.
Страхувах се за бъдещето на детето си. Ами в случай че той в никакъв случай не бъде осиновен? Ами в случай че осиновителите му го малтретират? Тогава набрах номера на фондацията. Предложиха ми краткотрайно жилище, храна и облекла. Просто си поех признателна въздух, тъй като преди този момент никой не ми беше оказал помощ даже с една стотинка.
Служителите на фондацията оказват помощ на майката да промени мирогледа си и да увеличи самочувствието си. Те не разубеждават майките и не постановат мнението си, а просто убеждават дамите, че могат да се оправят.
Понякога специалистите схващат, че за детето ще бъде по-добре да отиде в детски мом. Да, това също се случва. Като цяло психологът по време на диалог с бъдещата майка стига до дъното на душевните й струни.
Когато отидох да раждам, седях и плачех. Около мен имаше щастливи майки, разчувствани съпрузи, блъсканица и наслада. А аз бях сама. Синът ми не беше позволен до мен, тъй като е малолетен.
Исках да съм на мястото на тези дами, само че разбрах, че любовта към детето ми надмогва всичко.
Реших да задържа детето. Веднага след родилния дом при мен пристигнаха девойки от фондацията с дарове за бебето и цветя. След изписването синът ми предложи да опише всичко на баба си – моята майка. Тя се изненада, само че не ме укори. Тя напряко се разтопи, когато видя новороденото си внуче.
Отначало се срамих да се появявам на обществено място с малко дете. Как да се появя в парка… измежду младите майки и аз, една 40-годишна жена. А след това стопирах да се стресирам и се отпуснах.
Беше ни мъчно финансово, само че с икономисване и ограничения успявахме да се оправим. Веднъж месечно ми раздаваха храна и каша от благотворителна организация. Новите ми другари също подариха играчки и всевъзможни детски дрънкулки.
Малко по-късно станах гледачка в дома на едно семейство. Мишо, синът ми, оказа помощ доста. Той гледаше брат с, до момента в който бях на работа. Скоро той самичък си откри работа на повърхностен работен ден. В такива моменти майка ми ни заместваше.
Всичките ми страхове бяха разсеяни – съумях да се оправя. Да, не пребивавам в разкош, само че не съм предала децата си. Искам да не помни по какъв начин желаех да се отърва от дребния Сашко, само че към този момент не съумявам.
Да си добра майка е мъчно. Това е огромна отговорност. Много бих желала всяка жена да откри силата в себе си. Не изоставяйте децата си, даже да ви е доста зле на сърцето.
Почукайте на затворени порти. Търсете тези, които ще ви оказват помощ. Момичетата от фондацията към момента се интересуват от ориста ми и ми звънят, в случай че нуждая се от нещо. Слава Богу, оправям се сама, само че съм им признателна за грижите.
