Русия изстреля космически кораб за Луната
Рано тази заран от космодрума “Восточний ” в Далечния изток с ракетата притежател “Союз-2.1б ” беше изстреляна автоматизираната станция “Луна-25 ” – първата задача до естествения сателит на Земята в историята на модерна Русия. Очаква се апаратът да се дойде на Луната на 21 август, в региона на кратера Богуславски. С този полет Русия влиза в конкуренцията за Луната.
Основната задача на “Луна-25 ” ще бъде да отработи технологията за меко кацане. При тази задача за първи път галактически уред ще кацне на Южния полюс на естествения сателит на Земята. Той също ще изследва вътрешната конструкция и изследва естествените запаси, в това число водата, както и въздействието върху повърхността на Луната на галактическите лъчи и електромагнитната радиация.
На автоматизираната станция са конфигурирани няколко камери. Те ще снимат в елементи кацането и гледка на Луната.
Един от значимите опити, които ще бъдат извършени от съветската автоматизирана станция “Луна-25 ”, ще бъде проучването на плазмено-праховата екзосфера на естествения сателит на Земята, сподели пред ТАСС учен Лев Зелени от Института за галактически проучвания към Руската академия на науките и теоретичен началник на първия стадий на лунната стратегия.
Той дефинира Луната като “замръзнало заспало царство ”, където дълго време нищо не се трансформира, с изключение на рухването на астероиди. Когато на повърхността се приземи уред, това “равновесие ” се нарушава, подвига се прахуляк, създаващ рискове за съответната сонда и вероятно за хора.
“Много е значимо да се схванат свойствата на тази екзосфера на Луната, да се наблюдава по какъв начин този прахуляк се отсрочва. За тази цел апаратът “Луна-25″ разполага със особено съоръжение ”, изясни специалистът.
Според него праховата екзосфера на Луната е доста значима характерност на естествения сателит на Земята, която ще окаже въздействие върху проучванията й от хората.
За разлика от Земята, прахът на Луната не е толкоз “безобиден ”: той е доста тънък, има остри ръбове и електрически заряд. “Трябва да разберем естествената среда на Луната. Прахът е значим детайл от нея. Праховите частици се зареждат на повърхността на Луната под въздействието на слънчевата ултравиолетова светлина и могат да се повдигнат над повърхността, образувайки плазмено-прахова среда. Трябва да разберем свойствата й и по какъв начин ще се отрази на технологиите и хората ”, изясни научният началник на първия стадий на лунната стратегия.
След “Луна-25 ”, Русия възнамерява да изстреля уред “Луна-26 ” през 2027 година, “Луна-27 ” – през 2028 година, а “Луна-28 ” – през 2030 година или по-късно, заяви ръководителят на Роскосмос Юрий Борисов.
Той изясни, че по-късно ще има преход към идната фаза на съветската стратегия. “С сътрудниците от Китай ще преминем към нова фаза – опцията за пилотирано посещаване на Луната и построяването на лунна база. Това е дълга значима стратегия, към която се надяваме да се причислят доста страни ”, акцентира Борисов.
Основната задача на “Луна-25 ” ще бъде да отработи технологията за меко кацане. При тази задача за първи път галактически уред ще кацне на Южния полюс на естествения сателит на Земята. Той също ще изследва вътрешната конструкция и изследва естествените запаси, в това число водата, както и въздействието върху повърхността на Луната на галактическите лъчи и електромагнитната радиация.
На автоматизираната станция са конфигурирани няколко камери. Те ще снимат в елементи кацането и гледка на Луната.
Един от значимите опити, които ще бъдат извършени от съветската автоматизирана станция “Луна-25 ”, ще бъде проучването на плазмено-праховата екзосфера на естествения сателит на Земята, сподели пред ТАСС учен Лев Зелени от Института за галактически проучвания към Руската академия на науките и теоретичен началник на първия стадий на лунната стратегия.
Той дефинира Луната като “замръзнало заспало царство ”, където дълго време нищо не се трансформира, с изключение на рухването на астероиди. Когато на повърхността се приземи уред, това “равновесие ” се нарушава, подвига се прахуляк, създаващ рискове за съответната сонда и вероятно за хора.
“Много е значимо да се схванат свойствата на тази екзосфера на Луната, да се наблюдава по какъв начин този прахуляк се отсрочва. За тази цел апаратът “Луна-25″ разполага със особено съоръжение ”, изясни специалистът.
Според него праховата екзосфера на Луната е доста значима характерност на естествения сателит на Земята, която ще окаже въздействие върху проучванията й от хората.
За разлика от Земята, прахът на Луната не е толкоз “безобиден ”: той е доста тънък, има остри ръбове и електрически заряд. “Трябва да разберем естествената среда на Луната. Прахът е значим детайл от нея. Праховите частици се зареждат на повърхността на Луната под въздействието на слънчевата ултравиолетова светлина и могат да се повдигнат над повърхността, образувайки плазмено-прахова среда. Трябва да разберем свойствата й и по какъв начин ще се отрази на технологиите и хората ”, изясни научният началник на първия стадий на лунната стратегия.
След “Луна-25 ”, Русия възнамерява да изстреля уред “Луна-26 ” през 2027 година, “Луна-27 ” – през 2028 година, а “Луна-28 ” – през 2030 година или по-късно, заяви ръководителят на Роскосмос Юрий Борисов.
Той изясни, че по-късно ще има преход към идната фаза на съветската стратегия. “С сътрудниците от Китай ще преминем към нова фаза – опцията за пилотирано посещаване на Луната и построяването на лунна база. Това е дълга значима стратегия, към която се надяваме да се причислят доста страни ”, акцентира Борисов.
Източник: novinionline.com
КОМЕНТАРИ