Папа Климент I, който умря, защото напои хората
Ранната историята на римокатолическа черква е толкоз удивително нищожна, че от I век никой не е безусловно сигурен кои са били някои от папите и даже когато и за какво изобщо са управлявали. Години наред някои антични учени считали, че Климент е правоприемник на Свети Петър, до момента в който други настояват, че е Лин. Към объркването прибавя и чисто и просто самоличността на един (или двама?) от тези ранни папи: дали Анаклет или Клет е един човек или двама души (а даже не повдигаме въпроса в какъв ред се възкачват на Светия престол).
Днес учените към този момент са постигнали единодушие по отношение на този прославен ред на папите (като не обръщаме внимание дали се дължи на действителни доказателства или просто тъй като им е омръзнало от препирнята) и този ред подхожда на излизащият годишно в папския годишник Annuario Pontifico. Този лист стартира с Петър, следван от Лин и Анаклет (който е същият човек като Клет), по-късно е Климент и най-после, както виждате на картинката от Wikipedia – Еварист.
За разлика от някои от другите ранни папи, за съществуването на Климент има действителни исторически доказателства. В писмото на Свети Павел до Филипяните (Фил. 4: 3) Павел споделя за Климент, че се е „ борил от моята страна “. Разчитайки на това, доста учени считат, че Климент играе роля в евангелската задача на Павел към езичниците.
Свети Климент, худ. Джовани Батиста Тиеполо
В минали времена някои настояват, че този Климент в действителност е бил Тит Флавий Клеменс – аристократ, обвързван с цезарите и племенник на римския император Веспасиан (управлявал 69-79 година сл. Хр.). Подобно на Климент I, Веспасиан е екзекутиран поради религиозните си убеждения и даже има надпис, описващ неговото страдалчество, издълбан в камъка под църквата „ Сан Клементе “ в Рим: „ Т. Flavii Clementis Viri Consularis et Martyris Tumulus illustratis “. Въпреки това обаче множеството учени се съмняват, че Флавий Клеменс в действителност е папа Климент, вярвайки, че този папа в действителност е от еврейски генезис.
Според някои източници Климент е посочен от Св. Петър за собствен правоприемник, само че в началото отхвърля тази чест, позволявайки на Лин и Анаклет да служат пред него. Счита се, че защото мнозина в по това време не са били склонни да следват Петър, Климент, най-малко първоначално, се ненавиждал опцията да постанова каквато и да е власт.
Все отново в последна сметка става папа и едно от формалните му решения е толкоз значимо, че са непокътнати недвусмислени доказателства за него. Част от писанията на Апостолски отци (произведения, които идват от хора, които са имали толкоз непосредствен контакт с апостолите, че думите им са наричани „ ехтене на същинско апостолско обучение “), а точно първото писмо на Климент до Коринтяните (написано някъде сред 95 и 140 година сл. н. е.), включва увещанието му към хора от тази общественост, които вследствие на спор с духовните си водачи, ги отстраняват от службите им.
Писмото среща необятно внимание като част от църковния канон през ІV в. Някои учени означават, че то съдържа три „ неточности “: той приказва за феникса като за същинска птица, която се намира в „ Арабия и близките страни “; разказва Исус сякаш е елементарен човек и не е божество; и допуска, че има други светове оттатък океана.
Климент
Към края Климент бил пропъден от император Траян през Евксиново море (Черно море) до Херсонес (Крим), където се твърди, че е избавил хората от жадна гибел като е предиздвикал „ шадраван да избие като по знамение за облекчението на християните “. Както можете да си визиите, това впечатлило локалните хора и всички незабавно последвали вярата му и построили 75 църкви из целия полуостров.
Така повишената му известност разгневява императора и той подрежда да бъде погубен по съответен метод – като завързат котва за врата ми и го хвърлят от транспортен съд надалеч в морето. Така и става и Климент, несъмнено, умира, само че гибелта му дава начало на прелестна легенда:
Въпреки че се твърди, че това се случва всяка последваща година, като морето всякога остава отдръпнато за седмица, няма скорошни сведения това да се случва в действителност. Вместо това, през IX век, до момента в който пътува из Крим, Св. Кирил сякаш открива някои кости дружно с котва в една погребална могила. Той ги афишира за останките на Климент I и ги сложи във висок олтар на базиликата „ Сан Клементе “ в Рим.
