Вирусолог: Няма два еднакви грипни сезона и прогнозите за този не са лесни
Ранната есен е това вълшебно време от годината, когато чакаме природата да обагри в златисто и бакъреночервено света към нас. Но е и оня интервал, в който експертите стартират да насочват вниманието ни към идния есенно-зимен сезон на респираторните вирусни инфекции - главно грип, респираторно синцитиален вирус (RSV), а към този момент и COVID-19.
Прогнозите за идните грипни сезони в никакъв случай не са били лесни. Първо, тъй като няма два идентични грипни сезона и второ, тъй като новопоявилият се SARS-CoV-2 " внесе ужас " освен в нашия свят, само че и в този на вирусите и микроорганизмите изобщо.
Това сподели в изявление, за вирусните болести през есента и зимата, проф. доктор Радостина Александрова от Института по пробна морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките.
Очакванията на Центъра за надзор и предварителна защита на болесттите в Съединени американски щати (CDC) са настъпващият сезон да бъде сходен на предишния във връзка с общия брой хоспитализации от COVID-19, RSV и грип, изясни вирусологът.
Какво научихме от грипния сезон в Южното полукълбо?
Междувременно, в Южното полукълбо грипният сезон преди малко завърши. Макар да не е наложително същият сюжет да се повтори и в Северното полукълбо, специалистите постоянно деликатно наблюдават какво се случва там, с цел да " предскажат " какво следва за останалия свят.
Разбрахме, че е допустимо грипният сезон при нас да стартира с четири до шест седмици по-рано, в сравнение с през сезоните преди пандемията, както беше и предходната година. Затова не е изключено пикът на грипа също да настъпи изпреварващо - в края на декември 2023 година или началото на януари 2024 година (обикновено е през януари-февруари) , сподели проф. Александрова.
Тя напомни, че на 8 септември 2023 година Центърът за надзор и предварителна защита на болесттите в Съединени американски щати (CDC) разгласява резултати от изследване, което преглежда данни за хоспитализации на деца и възрастни, свързани с респираторни болести, в съвсем 500 лечебни заведения в пет южноамерикански страни (Аржентина, Бразилия, Чили, Парагвай и Уругвай) по време на зимния грипен сезон през 2023 година (от март до юли 2023 г.). То разкри, че при хората, имунизирани против този вирус, вероятността да попаднат в болница с грип е била на половина по-малка (с 52%) спрямо неимунизираните. Тази информация е значима, тъй като удостоверява, че имунизацията против грип обезпечава отбрана против съществени последици. Нейната успеваемост зависи и от съвпадението сред включените в състава A вируси и циркулиращите варианти на грипа.
Добри вести пристигнаха от Австралия и от няколко други южни страни, съгласно които не е имало изненадващо рискови или непредвидени въздействия от грипа , сподели вирусологът.
За кого е изключително целесъобразна противогрипната ваксина?
Центърът за надзор и предварителна защита на болесттите в Съединени американски щати (CDC) предлага годишна противоагрипна ваксина на всички на възраст шест месеца или повече, стига да не са налични избрани признаци или положения (например извънредно редките случаи на тежки, животозастрашаващи алергии към характерни съставки на имунизацията - това ограничаване е в действие за всички ваксини).
Противогрипните ваксини са изключително значими за хора, които са на възраст над 65 години, за децата, които към момента не са навършили две години, за бременни или за неотдавна родили дами.
Кога да се слагат имунизациите против грип?
Съветът на Центъра за надзор и предварителна защита на болесттите в Съединени американски щати (CDC) е противогрипните ваксини да бъдат сложени до края на октомври (в началото на сезона), преди грипът да стартира да циркулира необятно.
Нужно е да се обезпечи време на имунната система да построи отбрана, за което са нужни две-три седмици. Предлагането на имунизацията обаче ще продължи и по-късно, през целия грипен сезон. Това е по този начин, тъй като развиването му може да не е еднообразно в другите области и тъй като е по-добре имунизацията да бъде сложена по-късно, в сравнение с да не бъде направена въобще, изясни проф. Радостина Александрова.
Какво се случва с разпространяването на COVID-19?
След няколко месеца на доста ниски равнища на разпространяване на SARS-CoV-2, повишаването на случаите на COVID-19 в Съединени американски щати и на Стария континент към този момент е налице. Покачването стартира още през август, за което на 17 август 2023 година заяви и Европейският център за надзор на болесттите (ECDC), сподели проф. Александрова.
Тя изясни, че завръщането на хората от отпуск и влизането на учениците и студентите в класните стаи подкрепя този развой. За това способстват и новите, по-лесно разпространяващи се разновидности на вируса, както и фактът, че е минало значително време от последната сложена ваксина.
Поради по-слабата циркулация на вируса в последните месеци, имунната ни система не е имала опция да се среща с него и да опреснява паметта си. Според експертите вероятността равнището на приетите в болница да доближи стойностите, регистрирани при пиковете в близкото минало, е доста дребна. Причините за това са сложни и включват базовото равнище на отбрана против тежко протичане на инфекцията, което голямата част от популацията е придобила заради сложена ваксина и/или преболедуване; отслабената " хватка " на Омикрон и неговите разновидности, които избират горните отдели на дихателната система и провокират относително по-мека клинична картина; обогатените ни знания за вируса и заболяването, и насъбрания в лекуването опит.
Вирусът не стопира да се трансформира и това не трябва да ни учудва, нито фактът, че всеки идващ негов вид, който съумява да се наложи и да притегли вниманието ни, бяга по-успешно от имунния отговор спрямо предходните. Към момента няма данни за вид на SARS-CoV-2 с нараснала тежест на клиничната картина , сподели проф. Александрова.
Тя означи обаче, че когато приказваме за COVID-19, не трябва да се не помнят две неща. Първото от тях е, че колкото и " безопасен " да наподобява на пръв взор SARS-CoV-2, продължава да е рисков за възрастни хора и за хора със съпътстващи болести, при които може да провокира тежко и животозастрашаващо заболяване. Това е повода, заради която при тези групи хора се предлага слагането на обновената моновалентна ваксина против този вирус - " осъвременена " в сходство с циркулиращите сега разновидности.
Продължителният COVID-19 още е съществено предизвикателство
Проф. Радостина Александрова акцентира, че дългият COVID19 продължава да е съществено предизвикателство. Тя означи, че съгласно обява в " Nature Reviews Microbiology " от 17 април 2023 година, това е инвалидизиращо заболяване, което се среща при минимум 10% от инфекциите със SARS-CoV-2. Описани са повече от 200 признака, засягащи голям брой органи и системи. Засегнатите поданици на планетата надвишават 65 милиона. Предполага се, че фактори, като женски пол, тежко в началото заболяване и съпътстващи болестни положения са свързани с риска от демонстрация на нескончаем COVID-19. Между 2 и 4 милиона американци са изгубили работата си точно заради това затруднение.
Все още не е изцяло ясно в каква степен имунизацията против SARS-CoV-2 обезпечава отбрана против дълъг COVIDД-19 и дали може да способства за възобновяване на пациентите, в случай че той към този момент е настъпил при тях. Изясняването на тези въпроси е обект на усилена работа от страна на учените. Статия в списание " BMJ Medicine " от началото на 2023 година се проучват данни за 614 392 пациенти в пет страни (САЩ, Обединеното кралство, Франция, Италия и Нидерландия). Получените резултати допускат, че имунизациите против SARS-CoV-2 може да имат предпазващ резултат против развиването на дълъг COVID-19, както и да оказват помощ при съществуването на подобен.
Респираторно синцитиален вирус
Тази година за първи път разполагаме с две ваксини против RSV, утвърдени за хора на 60 и повече години. Едната от тях има зелена светлина за приложение и при бременни дами, като концепцията е построеният от майката имунитет да се съобщи на бебето и да го защищити през първите шест месеца от живота му - най-критичният интервал във връзка с тази зараза.
Защо е значимо това? Над 90% от децата се срещат с RSV през първите две години от живота си и нормално той протича като простуда и отминава за една-две седмици, изясни вирусологът. Проф. Александрова посочи, че не по този начин стои въпросът обаче при рискови групи деца, към които спадат децата, които са родени преждевременно; които имат хронично белодробно или сърдечно заболяване; с нервно-мускулни нарушавания, в това число със усложнения при преглъщане или изчистване на слузни секрети; с отслабена имунна система. Особено уязвими са децата на шест месеца или по-малките. При тях вирусът може да засегне долните отдели на дихателната система и да провокира бронхиолит (възпаление на дребните дихателни пътища в белия дроб) или пневмония (инфекция на белите дробове).
По данни на Центъра за надзор и предварителна защита на болесттите в Съединени американски щати (CDC) две до три от всеки 100 бебета, инфектирани с RSV, може да се наложи да бъдат приети в болница. Другата уязвима група хора са възрастните на 65 и повече години, изключително при съществуване на белодробни и сърдечни болести, и при проблеми с имунната система.
Може ли се слагат няколко ваксини по едно и също време?
През този сезон за първи път ще разполагаме с ваксини и против трите вируса - грип, SARS-CoV-2 и RSV. Ваксините против грип и COVID-19 може да бъдат сложени по едно и също време (на две разнообразни места) - процедура, която беше прилагана постоянно през последните два грипни сезона. И защото имунизацията против RSV е относително нова, към момента не разполагаме с данни дали е допустимо да се ползва по едно и също време с други ваксини, изясни вирусологъг.
Професор Радостина Александрова е български биолог с професионални ползи в региона на клетъчната и молекулярната биология, вирусологията, имунологията, пробната онкология и онкофармакологията, тъканното инженерство (костното тъканно моделиране) и патобиохимията. През 1991 година е приключила с отличие специалността " Биохимия и микробиология " (днес " Молекулярна биология " ) в Биологическия факултет на Софийския университет (СУ) " Св. Климент Охридски ", със специализация по " Вирусология ". Доктор е по " Вирусология " и е професор по " Морфология ". Работи в Института по пробна морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (ИЕМПАМ-БАН). Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Член е на публицистичните колегии на няколко български и интернационалните научни списания, на Съюза на учените в България, на Българското анатомично сдружение.
Прогнозите за идните грипни сезони в никакъв случай не са били лесни. Първо, тъй като няма два идентични грипни сезона и второ, тъй като новопоявилият се SARS-CoV-2 " внесе ужас " освен в нашия свят, само че и в този на вирусите и микроорганизмите изобщо.
Това сподели в изявление, за вирусните болести през есента и зимата, проф. доктор Радостина Александрова от Института по пробна морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките.
Очакванията на Центъра за надзор и предварителна защита на болесттите в Съединени американски щати (CDC) са настъпващият сезон да бъде сходен на предишния във връзка с общия брой хоспитализации от COVID-19, RSV и грип, изясни вирусологът.
Какво научихме от грипния сезон в Южното полукълбо?
Междувременно, в Южното полукълбо грипният сезон преди малко завърши. Макар да не е наложително същият сюжет да се повтори и в Северното полукълбо, специалистите постоянно деликатно наблюдават какво се случва там, с цел да " предскажат " какво следва за останалия свят.
Разбрахме, че е допустимо грипният сезон при нас да стартира с четири до шест седмици по-рано, в сравнение с през сезоните преди пандемията, както беше и предходната година. Затова не е изключено пикът на грипа също да настъпи изпреварващо - в края на декември 2023 година или началото на януари 2024 година (обикновено е през януари-февруари) , сподели проф. Александрова.
Тя напомни, че на 8 септември 2023 година Центърът за надзор и предварителна защита на болесттите в Съединени американски щати (CDC) разгласява резултати от изследване, което преглежда данни за хоспитализации на деца и възрастни, свързани с респираторни болести, в съвсем 500 лечебни заведения в пет южноамерикански страни (Аржентина, Бразилия, Чили, Парагвай и Уругвай) по време на зимния грипен сезон през 2023 година (от март до юли 2023 г.). То разкри, че при хората, имунизирани против този вирус, вероятността да попаднат в болница с грип е била на половина по-малка (с 52%) спрямо неимунизираните. Тази информация е значима, тъй като удостоверява, че имунизацията против грип обезпечава отбрана против съществени последици. Нейната успеваемост зависи и от съвпадението сред включените в състава A вируси и циркулиращите варианти на грипа.
Добри вести пристигнаха от Австралия и от няколко други южни страни, съгласно които не е имало изненадващо рискови или непредвидени въздействия от грипа , сподели вирусологът.
За кого е изключително целесъобразна противогрипната ваксина?
Центърът за надзор и предварителна защита на болесттите в Съединени американски щати (CDC) предлага годишна противоагрипна ваксина на всички на възраст шест месеца или повече, стига да не са налични избрани признаци или положения (например извънредно редките случаи на тежки, животозастрашаващи алергии към характерни съставки на имунизацията - това ограничаване е в действие за всички ваксини).
Противогрипните ваксини са изключително значими за хора, които са на възраст над 65 години, за децата, които към момента не са навършили две години, за бременни или за неотдавна родили дами.
Кога да се слагат имунизациите против грип?
Съветът на Центъра за надзор и предварителна защита на болесттите в Съединени американски щати (CDC) е противогрипните ваксини да бъдат сложени до края на октомври (в началото на сезона), преди грипът да стартира да циркулира необятно.
Нужно е да се обезпечи време на имунната система да построи отбрана, за което са нужни две-три седмици. Предлагането на имунизацията обаче ще продължи и по-късно, през целия грипен сезон. Това е по този начин, тъй като развиването му може да не е еднообразно в другите области и тъй като е по-добре имунизацията да бъде сложена по-късно, в сравнение с да не бъде направена въобще, изясни проф. Радостина Александрова.
Какво се случва с разпространяването на COVID-19?
След няколко месеца на доста ниски равнища на разпространяване на SARS-CoV-2, повишаването на случаите на COVID-19 в Съединени американски щати и на Стария континент към този момент е налице. Покачването стартира още през август, за което на 17 август 2023 година заяви и Европейският център за надзор на болесттите (ECDC), сподели проф. Александрова.
Тя изясни, че завръщането на хората от отпуск и влизането на учениците и студентите в класните стаи подкрепя този развой. За това способстват и новите, по-лесно разпространяващи се разновидности на вируса, както и фактът, че е минало значително време от последната сложена ваксина.
Поради по-слабата циркулация на вируса в последните месеци, имунната ни система не е имала опция да се среща с него и да опреснява паметта си. Според експертите вероятността равнището на приетите в болница да доближи стойностите, регистрирани при пиковете в близкото минало, е доста дребна. Причините за това са сложни и включват базовото равнище на отбрана против тежко протичане на инфекцията, което голямата част от популацията е придобила заради сложена ваксина и/или преболедуване; отслабената " хватка " на Омикрон и неговите разновидности, които избират горните отдели на дихателната система и провокират относително по-мека клинична картина; обогатените ни знания за вируса и заболяването, и насъбрания в лекуването опит.
Вирусът не стопира да се трансформира и това не трябва да ни учудва, нито фактът, че всеки идващ негов вид, който съумява да се наложи и да притегли вниманието ни, бяга по-успешно от имунния отговор спрямо предходните. Към момента няма данни за вид на SARS-CoV-2 с нараснала тежест на клиничната картина , сподели проф. Александрова.
Тя означи обаче, че когато приказваме за COVID-19, не трябва да се не помнят две неща. Първото от тях е, че колкото и " безопасен " да наподобява на пръв взор SARS-CoV-2, продължава да е рисков за възрастни хора и за хора със съпътстващи болести, при които може да провокира тежко и животозастрашаващо заболяване. Това е повода, заради която при тези групи хора се предлага слагането на обновената моновалентна ваксина против този вирус - " осъвременена " в сходство с циркулиращите сега разновидности.
Продължителният COVID-19 още е съществено предизвикателство
Проф. Радостина Александрова акцентира, че дългият COVID19 продължава да е съществено предизвикателство. Тя означи, че съгласно обява в " Nature Reviews Microbiology " от 17 април 2023 година, това е инвалидизиращо заболяване, което се среща при минимум 10% от инфекциите със SARS-CoV-2. Описани са повече от 200 признака, засягащи голям брой органи и системи. Засегнатите поданици на планетата надвишават 65 милиона. Предполага се, че фактори, като женски пол, тежко в началото заболяване и съпътстващи болестни положения са свързани с риска от демонстрация на нескончаем COVID-19. Между 2 и 4 милиона американци са изгубили работата си точно заради това затруднение.
Все още не е изцяло ясно в каква степен имунизацията против SARS-CoV-2 обезпечава отбрана против дълъг COVIDД-19 и дали може да способства за възобновяване на пациентите, в случай че той към този момент е настъпил при тях. Изясняването на тези въпроси е обект на усилена работа от страна на учените. Статия в списание " BMJ Medicine " от началото на 2023 година се проучват данни за 614 392 пациенти в пет страни (САЩ, Обединеното кралство, Франция, Италия и Нидерландия). Получените резултати допускат, че имунизациите против SARS-CoV-2 може да имат предпазващ резултат против развиването на дълъг COVID-19, както и да оказват помощ при съществуването на подобен.
Респираторно синцитиален вирус
Тази година за първи път разполагаме с две ваксини против RSV, утвърдени за хора на 60 и повече години. Едната от тях има зелена светлина за приложение и при бременни дами, като концепцията е построеният от майката имунитет да се съобщи на бебето и да го защищити през първите шест месеца от живота му - най-критичният интервал във връзка с тази зараза.
Защо е значимо това? Над 90% от децата се срещат с RSV през първите две години от живота си и нормално той протича като простуда и отминава за една-две седмици, изясни вирусологът. Проф. Александрова посочи, че не по този начин стои въпросът обаче при рискови групи деца, към които спадат децата, които са родени преждевременно; които имат хронично белодробно или сърдечно заболяване; с нервно-мускулни нарушавания, в това число със усложнения при преглъщане или изчистване на слузни секрети; с отслабена имунна система. Особено уязвими са децата на шест месеца или по-малките. При тях вирусът може да засегне долните отдели на дихателната система и да провокира бронхиолит (възпаление на дребните дихателни пътища в белия дроб) или пневмония (инфекция на белите дробове).
По данни на Центъра за надзор и предварителна защита на болесттите в Съединени американски щати (CDC) две до три от всеки 100 бебета, инфектирани с RSV, може да се наложи да бъдат приети в болница. Другата уязвима група хора са възрастните на 65 и повече години, изключително при съществуване на белодробни и сърдечни болести, и при проблеми с имунната система.
Може ли се слагат няколко ваксини по едно и също време?
През този сезон за първи път ще разполагаме с ваксини и против трите вируса - грип, SARS-CoV-2 и RSV. Ваксините против грип и COVID-19 може да бъдат сложени по едно и също време (на две разнообразни места) - процедура, която беше прилагана постоянно през последните два грипни сезона. И защото имунизацията против RSV е относително нова, към момента не разполагаме с данни дали е допустимо да се ползва по едно и също време с други ваксини, изясни вирусологъг.
Професор Радостина Александрова е български биолог с професионални ползи в региона на клетъчната и молекулярната биология, вирусологията, имунологията, пробната онкология и онкофармакологията, тъканното инженерство (костното тъканно моделиране) и патобиохимията. През 1991 година е приключила с отличие специалността " Биохимия и микробиология " (днес " Молекулярна биология " ) в Биологическия факултет на Софийския университет (СУ) " Св. Климент Охридски ", със специализация по " Вирусология ". Доктор е по " Вирусология " и е професор по " Морфология ". Работи в Института по пробна морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (ИЕМПАМ-БАН). Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Член е на публицистичните колегии на няколко български и интернационалните научни списания, на Съюза на учените в България, на Българското анатомично сдружение.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ