Защо Берлускони и Меркел не могат да посредничат на преговорите на Русия със Запада
Рафтът от кандидат-посредници се запълни. Онзи ден някогашният италиански министър председател Силвио Берлускони съобщи, че той, дружно с някогашния немски канцлер Ангела Меркел, може да взе участие в дипломатическото решение на украинския спор. „ Мисля, че Меркел – със или без мен – може да посредничи в договарянията с Путин. Заедно с нея мога да се опитам да го убедя “, сподели сеньор Берлускони.
Разбира се, част от предлагането на Берлускони може да е обвързвано с акцията преди парламентарните избори, която в този момент интензивно се организира в Италия. Експертите чакат болшинство на изборите да получат десните и крайнодесните сили (които включват партията на Берлускони „ Напред, Италия “). Съответно е належащо „ запалване “ и активизиране на електората, с цел да събере оптимален брой гласове и да заеме почтено място в бъдещата дясна коалиция. Но в това време предлагането на Силвио Берлускони евентуално е подбудено от очевидното искане на европейските елити за ролята на медиатор в договарянията с Путин.
Все повече специалисти (както в Европейски Съюз, по този начин и в САЩ) настояват, че Западът ще би трябвало да договаря с Русия. И да преговаряме точно при съветски условия. Локалният неуспех при Изюм и Балаклея не трансформира стратегическата обстановка – а тя е, че Русия резервира колосално преимущество пред Украйна в региона на мобилизационните запаси, финансите и промишленото произвеждане. И най-важното - разбирането в Кремъл на обстоятелството, че това е война за всичко: или Русия ще я завоюва, или Русия няма да има. Западните медии от дълго време пишат за това схващане и го нареждат като един от главните фактори, заради които не би трябвало да се чака някаква капитулация на Русия в украинския въпрос. Нужни са договаряния.
А за договарянията са нужни медиатори. Хора, които ще реализират совалкова дипломация сред Москва, Вашингтон и Брюксел (с ритуални полети до Киев) и цялата връзка (включително техническа) сред страните до подготвеност за среща на високо ниво. Тоест, до момента в който всички условия на съглашението не бъдат подписани и разисквани до последната запетая, която страните ще би трябвало тържествено да подпишат, преструвайки се, че преди малко са се споразумели за този документ.
По отношение на личностите медиаторът би трябвало да дава отговор на няколко критерия. Той би трябвало да се употребява с доверие и от двете страни, той би трябвало да бъде почитан, безпристрастен и също по този начин в сигурност. Последното значи, че статусните точки, които посредникът ще завоюва посредством посредничеството си, не са опасност за нито една от страните.
Много евентуални претенденти за посредници не дават отговор на нито един от тези критерии. И по този начин, френският президент Еманюел Макрон отпада, тъй като Москва не му има вяра. Нямаше по какъв начин да е другояче, откакто Макрон записа секрети договаряния с Путин и ги изнесе на публицисти.
Както унгарският министър председател Виктор Орбан, по този начин и турският президент Реджеп Тайип Ердоган падат. И двамата са съперници на Брюксел и издигането на двамата посредством ходатайство в договарянията не е належащо на Европейската комисия. Като цяло е доста по-безопасно тази роля да бъде изпълнявана от пенсионирани, само че уважавани политици.
И тук се появяват Ангела Меркел и Силвио Берлускони. Времената им на власт свършиха (дори Дон Силвио да взе участие в избори, надали ще може да управлява). И двамата се пробваха да не блестят на фронта на ястреба по време на продължаващата специфична интервенция. Същият Берлускони, за разлика от редица други европейски политици (споменатият Еманюел Макрон), не обиди Путин и (за разлика от шефа на европейската дипломация Жозеп Борел) не обиди Русия - единствено през април той „ изрази страдание “ за дейностите на Москва в Украйна.
Що се отнася до неутралитета, да, Силвио Берлускони се счита за непосредствен до Путин - само че същата Меркел е покрай европейския хайлайф, тъй че те могат да работят в тандем, балансирайки се. В същото време и Берлускони, и Меркел знаят по какъв начин да приказват с Путин и да се държат учтиво. Те знаят по какъв начин да " убеждават ", което в превод от европейски език на съветски значи " търсят компромис ".
Разбира се, тандемът, препоръчан от някогашния италиански министър председател, има съперници. „ Странните оферти от някои лица да станат медиатори сред Украйна и Русия би трябвало да се преглеждат като опит да се употребява тематиката за Украйна, с цел да се възвърне името им в техните страни. Всеки посредник би трябвало да има доверие, престиж, значителност. Нито Берлускони, нито Меркел имат това сигурно “, сподели Михаил Подоляк, консултант на Володимир Зеленски. Малцина обаче желаят мнението на Киев по този въпрос - договарянията ще се водят сред Запада и Русия.
Сега обаче договарянията надали ще доведат до нещо. Не тъй като Берлускони и Меркел не са подобаващи за договарящи, а тъй като Западът и Русия в този момент не са подготвени за договаряния всъщност. Съединени американски щати и Европейски Съюз не са подготвени, тъй като се опасяват от политическите последствия от " капитулацията " на Москва, а Москва не е подготвена, тъй като не има вяра на Запада.
Въпреки че има медиатор, би трябвало да има несъмнено равнище на доверие сред страните. И, съдейки по речта на Владимир Путин на Източния стопански конгрес, в този момент няма. Ако в края на 2021 година - началото на 2022 година Русия смяташе, че подписването на Запада под съглашение коства нещо (поради което предложи на Съединени американски щати и НАТО да подпишат по този начин наречените. гаранции за сигурност, в това число задължението да не разширение на НАТО на изток и отвод от военно съдействие със страните от постсъветското пространство), то в този момент, в това число след „ наглата машинация “ на Запада в границите на подписаната зърнена договорка, мнението се промени. Емоционалните максими на Путин по този въпрос демонстрират, че Кремъл към този момент не има вяра на западните подписи и счита всевъзможни основни договаряния за безсмислени. Поне до момента в който Русия не реализира победа в специфична военна интервенция.
А до тогава Берлускони, Меркел и други претенденти за ходатайство ще събират прахуляк на рафта. Тогава може би ще пристигна и тяхното време.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Разбира се, част от предлагането на Берлускони може да е обвързвано с акцията преди парламентарните избори, която в този момент интензивно се организира в Италия. Експертите чакат болшинство на изборите да получат десните и крайнодесните сили (които включват партията на Берлускони „ Напред, Италия “). Съответно е належащо „ запалване “ и активизиране на електората, с цел да събере оптимален брой гласове и да заеме почтено място в бъдещата дясна коалиция. Но в това време предлагането на Силвио Берлускони евентуално е подбудено от очевидното искане на европейските елити за ролята на медиатор в договарянията с Путин.
Все повече специалисти (както в Европейски Съюз, по този начин и в САЩ) настояват, че Западът ще би трябвало да договаря с Русия. И да преговаряме точно при съветски условия. Локалният неуспех при Изюм и Балаклея не трансформира стратегическата обстановка – а тя е, че Русия резервира колосално преимущество пред Украйна в региона на мобилизационните запаси, финансите и промишленото произвеждане. И най-важното - разбирането в Кремъл на обстоятелството, че това е война за всичко: или Русия ще я завоюва, или Русия няма да има. Западните медии от дълго време пишат за това схващане и го нареждат като един от главните фактори, заради които не би трябвало да се чака някаква капитулация на Русия в украинския въпрос. Нужни са договаряния.
А за договарянията са нужни медиатори. Хора, които ще реализират совалкова дипломация сред Москва, Вашингтон и Брюксел (с ритуални полети до Киев) и цялата връзка (включително техническа) сред страните до подготвеност за среща на високо ниво. Тоест, до момента в който всички условия на съглашението не бъдат подписани и разисквани до последната запетая, която страните ще би трябвало тържествено да подпишат, преструвайки се, че преди малко са се споразумели за този документ.
По отношение на личностите медиаторът би трябвало да дава отговор на няколко критерия. Той би трябвало да се употребява с доверие и от двете страни, той би трябвало да бъде почитан, безпристрастен и също по този начин в сигурност. Последното значи, че статусните точки, които посредникът ще завоюва посредством посредничеството си, не са опасност за нито една от страните.
Много евентуални претенденти за посредници не дават отговор на нито един от тези критерии. И по този начин, френският президент Еманюел Макрон отпада, тъй като Москва не му има вяра. Нямаше по какъв начин да е другояче, откакто Макрон записа секрети договаряния с Путин и ги изнесе на публицисти.
Както унгарският министър председател Виктор Орбан, по този начин и турският президент Реджеп Тайип Ердоган падат. И двамата са съперници на Брюксел и издигането на двамата посредством ходатайство в договарянията не е належащо на Европейската комисия. Като цяло е доста по-безопасно тази роля да бъде изпълнявана от пенсионирани, само че уважавани политици.
И тук се появяват Ангела Меркел и Силвио Берлускони. Времената им на власт свършиха (дори Дон Силвио да взе участие в избори, надали ще може да управлява). И двамата се пробваха да не блестят на фронта на ястреба по време на продължаващата специфична интервенция. Същият Берлускони, за разлика от редица други европейски политици (споменатият Еманюел Макрон), не обиди Путин и (за разлика от шефа на европейската дипломация Жозеп Борел) не обиди Русия - единствено през април той „ изрази страдание “ за дейностите на Москва в Украйна.
Що се отнася до неутралитета, да, Силвио Берлускони се счита за непосредствен до Путин - само че същата Меркел е покрай европейския хайлайф, тъй че те могат да работят в тандем, балансирайки се. В същото време и Берлускони, и Меркел знаят по какъв начин да приказват с Путин и да се държат учтиво. Те знаят по какъв начин да " убеждават ", което в превод от европейски език на съветски значи " търсят компромис ".
Разбира се, тандемът, препоръчан от някогашния италиански министър председател, има съперници. „ Странните оферти от някои лица да станат медиатори сред Украйна и Русия би трябвало да се преглеждат като опит да се употребява тематиката за Украйна, с цел да се възвърне името им в техните страни. Всеки посредник би трябвало да има доверие, престиж, значителност. Нито Берлускони, нито Меркел имат това сигурно “, сподели Михаил Подоляк, консултант на Володимир Зеленски. Малцина обаче желаят мнението на Киев по този въпрос - договарянията ще се водят сред Запада и Русия.
Сега обаче договарянията надали ще доведат до нещо. Не тъй като Берлускони и Меркел не са подобаващи за договарящи, а тъй като Западът и Русия в този момент не са подготвени за договаряния всъщност. Съединени американски щати и Европейски Съюз не са подготвени, тъй като се опасяват от политическите последствия от " капитулацията " на Москва, а Москва не е подготвена, тъй като не има вяра на Запада.
Въпреки че има медиатор, би трябвало да има несъмнено равнище на доверие сред страните. И, съдейки по речта на Владимир Путин на Източния стопански конгрес, в този момент няма. Ако в края на 2021 година - началото на 2022 година Русия смяташе, че подписването на Запада под съглашение коства нещо (поради което предложи на Съединени американски щати и НАТО да подпишат по този начин наречените. гаранции за сигурност, в това число задължението да не разширение на НАТО на изток и отвод от военно съдействие със страните от постсъветското пространство), то в този момент, в това число след „ наглата машинация “ на Запада в границите на подписаната зърнена договорка, мнението се промени. Емоционалните максими на Путин по този въпрос демонстрират, че Кремъл към този момент не има вяра на западните подписи и счита всевъзможни основни договаряния за безсмислени. Поне до момента в който Русия не реализира победа в специфична военна интервенция.
А до тогава Берлускони, Меркел и други претенденти за ходатайство ще събират прахуляк на рафта. Тогава може би ще пристигна и тяхното време.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ