Работодателските организации се възпротивиха на намеренията на финансовия министър Асен

...
Работодателските организации се възпротивиха на намеренията на финансовия министър Асен
Коментари Харесай

Бизнесът се разбунтува срещу предложение за плащане на заплати само по банков път

Работодателските организации се възпротивиха на желанията на финансовия министър Асен Василев да вкара със закона за бюджета за 2023 година обвързване всички компании с личен състав над 50 души да изплащат заплатите на чиновниците си единствено по банков път.
Темата е обсъждана неведнъж през последните години като мярка против неофициалната претовареност и неплащането на налози и осигуровки. Работодателските организации обаче са скептични, че това ще изсветли стопанската система и ще прекрати казуса " заплати в плик ". За сметка на това работещите в дребните обитаеми места и в браншове като селското стопанство мощно ще бъдат затруднени да изтеглят парите си от банковите сметки и да заплащат с карта в магазина.
Според АИКБ с сходна мярка няма да секне порочната процедура служащи да слючват трудов контракт с компанията публично на по-ниско заплащане от контрактуваното и то да се превежда по банков път, а разликата до контрактувания размер да се заплаща под масата.
От БСК предизвестяват, че преди да се задължат компаниите да превеждат заплати единствено по банков път, би трябвало да бъде обезпечена нужната инфраструктура в цялата страна – банкомати и в най-малките обитаеми места, ПОС-устройства в магазини и снабдители на услуги, както и интернет съгласуваност.
Не на последно място апелът на работодателските организации е за по-достъпни, т.е. по-ниски банкови такси както за наетите лица, по този начин и за търговците.
Справка в цените на банките демонстрира, че месечната такса за обслужване на сметка, обвързана с дебитна карта, в преобладаващите случаи е към 3 лв.. Освен това при всяко изтегляне от бакомат на банката-издател на картата се начислява най-малко 0.30 лева такса, а в случай че устройството е на друга банка - най-малко 1.30 лева Повечето огромни банки у нас вкараха надалеч по-големи такси при прилагане на банкомат - % от теглената сума. Например в банката с най-вече клонове в страната - ДСК, този % е 0.12%, в случай че банкоматът е на ДСК - т.е. банката прибира 1.20 лева за изтеглена сума от 1000 лева За изтегляне от непознати устройства - таксата е 0.17% или 1.70 лева за 1000 лева
От АИКБ непосредствено оферират, в случай че преводът на заплатите стане със закон наложително по банков път, то банковите заплащания би трябвало бъдат безвъзмездни или банковите такси да са алегорични. " В противоположен случай това е обезпечаване на спомагателни доходи и облаги на банките в България ", акцентират от АИКБ.
В момента банките оферират понижена цена за пенсионерите, които получават пенсиите по банкова път. Но и тези такси са високи и непрекъснато порастват през последните години на фона на най-ниските пенсии в страната. Така да вземем за пример всеки месец се начислява такса обслужване на пенсионерска дебитна карта, която варира сред 1.50 и 1.90 лева Начисляват се и по 30 ст. за изтегляне на суми, не е спестена и таксата от 1.50 лева единствено за инспекцията на наличност по картата.
Бизнесът недоволства и против желанието на Василев да задължи всички дивиденти да се изплащат по банков път. Това също се прави за против фиктивно разпределяне на дивиденти, които след това отиват за разплащане на заплати под масата, без осигуровки и налози.
Подобна мярка ще сътвори обилни компликации за предприятия с десетки хиляди акционери като да вземем за пример някогашните приватизационни фондове и други обществени компании, предизвести АИКБ. Практиката сега е да се подписа контракт с банка, която се ангажира да заплати в брой на каса дял на всеки акционер на компанията, включен в акционерната книга. Много от акционерите на тези предприятия нямат банкови сметки, а даже и да имат, предприятията не разполагат с информация за номера на банковите им сметки. Често тези акционери имат няколко акции и размерът на дивидента е допустимо да е по-нисък от банковата такса за разпореждане на банков превод за заплащането. Затова от АИКБ упорстват да се сложи " предел на същественост ", под който дивиденти може да се изплащат на ръка.
От БСК дават сходен образец със земеделските кооперации с огромен членски състав (над 50-100 член-кооператора), където дивиденти постоянно са до 50 лв. годишно. В множеството случаи тези суми се изплащат персонално на всеки член-кооператор, защото те живеят в обитаемото място, където действа кооперацията. Ако би трябвало съответната кооперация да прави 50-100 обособени банкови транзакции, то таксите за превод в някои случаи могат да се окажат по-големи от дивидентите. Освен това всеобщо става въпрос за възрастни член-кооператори без банкови сметки, за които ще е усложнение да разкрият сметки, а неналичието на банкомати в селските региони ще затрудни потреблението на тези суми, колкото и да са минимални. 
Същият проблем се обрисува и за наетите чиновници и служащи в кооперациите и кооперативните съюзи. В Централния кооперативен съюз (ЦКС) има 601 кооперации, 28 кооперативни съюза, 44 кооперативни търговски сдружения, повече от 100 000 член-кооператори и близо 5000 заети. " В България оперират значително предприятия, които имат личен състав от 50 или повече души, чиито седалища се намират в дребни обитаеми места без банкомат и търговски обекти с ПОС-терминали. Това би затруднило работещите в тези предприятия, те ще бъдат натоварени с спомагателни разноски и за превоз до обитаемо място с банкомат, показват от БСК.
Друга характерна активност, която може да пострада, са записаните аграрни стопани, както и на предприятията - производители и преработватели на селскостопанска продукция, която изисква краткосрочно наемане на огромен брой служащи за събиране на реколтата. Поради спецификата и сезонния темперамент на тази активност в Кодекса на труда беше открита опция за подписване на еднодневни трудови контракти за краткотрайна, сезонна селскостопанска работа. Трудовото заплащане по тези контракти се изплаща персонално на служащия против квитанция за получената в брой сума в края на работния ден. Икономически голословно е въвеждането на условие тези работодатели да осъществят спомагателни разноски за осъществяване на голям брой банкови преводи на дребни суми, от една страна, а от друга, това би означавало някои от служащите, които нямат разкрити банкови сметки, да бъдат задължени да открият такива на свое име, което от своя страна ще ги обремени с спомагателни и ненужни разноски. Всички тези последствия ще доведат до спомагателен отлив на сезонните служащи в селското стопанство, което така и така изпитва компликации в обезпечаването на работна ръка.
Източник: bulnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР