Работещите българи ползват болнични средно два пъти в годината, като

Работещите българи употребяват болнични приблизително два пъти в годината, като най-масови са тези сред 4 и 8 дни. Това демонстрира статистиката на Национален осигурителен институт за деветмесечието на годината. През предходната година най-масово са се изписвали от 8 до 14 дни лекуване у дома. Основната причина бе по-дългата карантина за COVID-19.
Българите са употребили 714 180 болнични през тази година. Това са 24,23% от всички обезпечени. Те са отсъствали от работа 10 734 665 дни, като приблизително дневно са получавали по 44,26 лева За тях страната е платила 475 млн. лева
382 617 родители пък са били в болничен, с цел да гледат деца или родственици. Осигурителният институт е платил 89 500 665 лева на член от фамилията, които е трябвало да си останат у дома поради боледуващо дете. Средната дълготрайност на този тип болнични е пет дни.
По-често грижите за боледуващото дете се поемат от майките, като 143 216 мъже са употребили болнични за грижа за непосредствен.
На второ четене в бюджетната комисия бе отхвърлено предлагането на “Продължаваме смяната ” бизнесът да заплаща първите два дни от болничните.
Сега първите 3 дни се покриват от работодателя в размер на 70% от дневното брутно заплащане. Условието е да са плащани социалноосигурителни вноски за предходните 18 месеца. След 3-ия ден стават 80% и се поема от страната.
Така при 5 дни домашно лекуване и брутна заплата 1000 лева на месец за първите три дни болнични ще получите от работодателя 33,3 лева дневно, или общо 99,9 лева За идващите 2 дни компенсацията се поема от Национален осигурителен институт, който би трябвало да ви изплати 76,2 лева
Бизнесът се бори от 13 година да анулира това си обвързване. Тогава, поради рецесията от 2009 година, бе решено първите три дни да са за сметка на работодателя, само че тази краткотрайна мярка стана непрекъсната.
От “Продължаваме смяната ” са внесли предложение минималната заплата да се вдигне до 868 лева С промени сред първо и второ четене в Кодекса на труда те оферират размерът ѝ да е половината от брутната за страната за последните 2 тримесечия, за които има данни на националната статистика.
Според техните калкулации минималната заплата би трябвало да е 868 лева от 1 януари следващата година. Според тяхното предложение в размера ѝ би трябвало да включени и така наречен клас прослужено време и останали добавки, контрактувани в групов трудов контракт.
От ГЕРБ оферират минималната заплата да се дефинира от 1 септември, като тя да е половината от междинната брутна заплата на миналата година.
Служебното държавно управление пък към този момент разгласява за публично разискване вид минималната заплата да се вдигне с 60 лева и към този момент да е 770 лева Миналата седмица депутатите отхвърлиха четири оферти за нарастване на минималната заплата. Те се предложиха при гласуването на удължителния закон. Паралелно промени за минималната заплата се внесоха и в Кодекса на труда.
383-ма бащи са употребили новият отпуск за развъждане на деца до 8 година Той беше въведен от 1 август. За два месеца те са получили общо 246 660 лева Средно дневно те са взели 33.47 лева
Според новите правила бащите имат право на 2 месеца отпуск, до момента в който детето стане на 8 години. Условието е те да не са употребили отпуските при раждане /след 6-месечна възраст на детето/, развъждане на дете до 2 година и при осиновяване. Ако татковците са употребили някои от тях за интервал по-малък от 2 месеца, те имат право на отпуск за разликата.