Пуши си лулата, в света има само вятър дим. Едва

Пуши си лулата, в света има единствено вятър пушек.

Едва ли има по-подходящо встъпление в тематиката от тази остаряла ирландска сентенция. Тя простичко, само че проницателно дава наличието на цялата изчерпателност на процеждащия през зъби благоуханен пушек, който дава усет на живота.

Тръгваме по димните следи на това ценителско изкуство с Георги Бояджиев , занаятчия на лули и един от създателите на клуба на феновете на лули „ Шапките “ и със Станимир Лучков , фотограф и член на този клуб.

Влизаме в димната завеса и търсим източника на дима. Първо приказва майсторът.

Георги Бояджиев: „ Историята на лулата е доста дълга. В този тип, който я виждаме и познаваме през днешния ден, я имаме след Наполеон. В тези години се открива материалът, от който в този момент се вършат лулите. И до през днешния ден промените са единствено механически. “



Станимир Лучков: „ В човешката история постоянно има занимания, които водят началото си от някаква античност. В дъното постоянно има някаква функционалност, което по-късно се трансформира в обред или бит. Дори с вторично прибавени към тях някакви културни конотации, които в началото не са им били присъщи. Така е да вземем за пример с татуировките. С течение на времето може да се окаже, че част от тези традиции са били нездравословни, тъй като в този момент не познаваме първичния им функционален смисъл. Може да е бил лечителски или пък да цели психическото приготовление на някаква персона за по-лесно контактуване с някакви шамански обреди и така нататък, което на нас към този момент ни е непознато. Ние оставяме обичая на имитационното потребление на сходен жест, който да го свърже с различен вид просвета, съпреживяване, среда, другарски връзки и така нататък “



Запалването по и на лулите

Бягането от масовката ли тласка двамата ни събеседници към този изискан уред?

Станимир Лучков: „ Както лулата, по този начин и всичко, което има детайл на задълбочаване, е в огромна степен самотно занятие. То допуска отделяне, само че не напълно. Защото си търси среда и съидейници. Същото е и с фотографията - самотно занятие, само че след това търсиш оценка на познати, другари и професионални кръгове. Много е значимо да бъдеш свестен, колкото и да мислиш друго. “

Георги Бояджиев: „ При мен нещата с лулите потеглиха от чисто любознание. Сега съзнавам, че светът на лулите, в който се потопих, стана за мен и метод на живот. Цялото пушене, колекциониране и така нататък е в действителност една доста обществена активност. “

Как стана прехода от пушач към занаятчия на лули: „ Не съм спирал да бъда пушач. Гледах лули, които желаех да си купя. Взех си една-две, само че те не ставаха. Винаги се оглеждах в това, което няма по какъв начин да си разреша. В един миг взех решение, че би трябвало да опитвам и от този момент все по този начин - към този момент 16-17 години. “

Георги научава майсторлъка по добре познатия емпиричен способ " проба-грешка ". " Беше януари месец, започнах да остъргвам на балкона с едни пили. На процедура съм самообразован. Помагали са ми някакви хора, само че единствено за обособени неща. Не съм ходил да се изучавам от някого. Старая се през днешния ден да подкрепям равнище, което е много покрай високото. "

Фина нотка на познавачество и усет към живота

Лулата е не просто признак за пушене. Големи персони в литературата и изкуството като цяло, са останали в историята като буйни пушачи на лули. Тя не просто им придава усет към живота, само че и става продължение на тяхната персона: Ърнест Хемингуей, Дж. Р. Р. Толкин, Марк Твен

Как навлиза в интелектуалната просвета този другояче нездравословен табиет? Как става по този начин, че му се придава аристократичност?

Станимир Лучков: " Когато една персона стане огромна, всичко което я заобикаля, като аксесоари, стартира да придобива друго знаково чувство. Така се принася някаква пасивност в културата, която носи връзка в поколенията. " Насока за Станимир към лулите дават литературни произведения като романа " Наследникът от Калкута " и книгите на Жул Верн, Карл Май, Майн Рид, които той чете в гимназиалните си години.

" Лулата е някакво миноритарно бягство от всекидневието. Тя е била доста известна при моряшките специалности - води началото си още от първите цивилизационни стъпки на човечеството. Морякът на транспортен съд е имал доста стеснен кръг от удоволствия. Можел е следено да използва някакъв алкохол и да пуши, също следено. На ветроходните кораби всичко е било извънредно пожароопасно. Дори има информации, че е можел да пуши лула единствено като премия. През това време до него са стояли негови сътрудници с ведра с вода. Една искра от огънчето може да докара до съдбовни последствия. "

С течение на времето пушенето на лула получава културен привкус и стартира да се обръща и повече внимание на удолоствието, което носи със себе си.


Ценителски пушек в свят на електронни цигари

Станимир Лучков: " Не мога да кажа, че лулата ще съпътства цялата история на човешката цивилизация. Всяко нещо си има начало и край. "
Георги Бояджиев: " Не мисля, че пушенето на лула би трябвало да се преглежда като нещо супер елитарно. Да, би могло да бъде, само че като цяло е по-скоро нещо по-обикновено. Лулата може да има колекционерска или художествена стойност, само че всъщност си остава инструмент за пушене. Както един автомобил може да бъде произведение на изкуството - ръчна направа и така нататък, по този начин и този инструмент може да бъде с спомагателна, принадена стойност. "



Не от всяко дърво става лула

Най-подходящото дърво за производството на лули е. Добива се по Средиземноморието - както европейската, по този начин и африканската част. Процесът по добива на този материал е много дълъг. Тънък миг е, че дървото не може да се работи незабавно, а би трябвало да отлежи.

Георги Бояджиев споделя за какво това дърво е желано: " Бриарът има доста огромна компактност, хубав фладер и съвсем не гори - извънредно компактен и здрав материал. " Има и други материали за потребление на лули, като морска пяна, круша, череша, маслина. Ефектът обаче е напълно друг, както и самият усет.

Още за тънкостите на ръчното произвеждане на лули и какво е " студено пушене " - може да чуете в звуковия файл с цялото изявление с Георги Бояджиев и Станимир Лучков.