Големият проблем на Хонконг - какво ще му се случи след 28 години
Протестното придвижване в Хонконг стартира като опълчване на към този момент спрения законопроект за екстрадиция, само че се трансформира в директно предизвикателство къл държавното управление на града и апели за цялостна народна власт.
Отвъд директните си претенции доста млади протестиращи показват опасения за бъдещето - безпокойствие, което отразява по-сериозната неустановеност за обещанието на Китай към Англия да поддържа свободния метод на живот на града в продължение на 50 години.
Този 50-годишен интервал изтича през 2047 година.
Защо е този боязън
Страховете са в две направления. Първо, доста хора от Хонконг споделят, че следят стягане на хватката на Пекин върху града им - от арестувания на продавачи на книги от сътрудници за сигурност от (континентален Китай) до експулсирането на задграничен публицист, хвърлянето в пандиза на млади деятели, обширните юридически тълкувания на Пекин по въпросите на града и рестриктивните мерки на изборната независимост.
Мнозина споделят, че законопроектът за екстрадиция - който би сложил хората на Хонконг според от следените от комунистическата партия на Китай съдилища - беше просто последният от редица образци на подкопаване на свободите.
Но страховете им отразяват и несигурността за бъдещето на Хонконг, която е записана в Основния закон - миниконституцията, която направлява връзките на Хонконг с Пекин след предаването от английското ръководство през 1997 година
Документът подсигурява права и свободи - в това число независимост на словото, на събирания и самостоятелна правосъдна система - присъщи на формулата " една страна, две системи ", която е в основата на съглашението сред Пекин и Лондон. Тези свободи остават надалеч по-големи от съществуващите в континентален Китай, където Комунистическата партия в последна сметка управлява доста аспекти на обществото, в това число медиите и съдилищата.
Член 5 от Основния закон гласи, че китайските " социалистическа система и политики " няма да се ползват в Хонконг и " предходната капиталистическа система и метод на живот ще останат непроменени в продължение на 50 години ".
Точно както английският колониален Хонконг беше прочут с описанието на Хан Суин (писател от европейско-азиатски произход) като действителен с " време назаем в място назаем ", часовникът тиктака и за 2047 година
Какво ще се случи след 2047 година?
Никой не знае. В диалози с представители на формалните управляващи, откриватели, хора от бизнеса и протестиращи има неустановеност за необятните правила и въздействието на характерни фактори като отдаването чартърен на парцели и правосъдната система. Някои имат вяра, че доста ще зависи от това по какъв начин Пекин гледа на града по това време и какви политически промени се случват в Китай през идващите 28 години.
" Разбира се, мъгляво е, само че е ясно, че след 50 години политиката на (континентален Китай) може да се промени. Не е нужно, само че може да се случи, " сподели Саймън Йънг, професор в Училището по право към университета на Хонконг. " Няма да ги задължават Член 5 и Съвместната декларация, " сподели той, имайки поради друго съглашение с Англия.
Правителството на града е казвало малко за Хонконг след 2047 година Бюрото му за конституционни въпроси съобщи през 2016 година, че Основният закон няма последна дата. " Суверенитетът на страната над Хонконг няма да се промени 50 години след завръщането на Хонконг на Родината майка, нито пък страната ще промени главните си политики към Хонконг след 50 години, " сподели тогава заместник-секретарят на бюрото Роналд Чан.
Говорител на бюрото удостовери отговора за " Ройтерс " тази седмица. " Изключено е приключването на Основния закон през 2047 година, както (Китайската национална република) няма да промени главните си политики към Хонконг, т. е. една страна, две системи. "
Въпреки митингите Ип Куок-хим, дълготраен полити,к подкрепящ управляващите, който е част от Изпълнителния съвет на Хонконг, главния настойнически орган, сподели, че има вяра, че Пекин към момента желае да продължи формулата след 2047 година " Във взаимоотношенията си с китайските водачи мога да усетя тази позиция, " сподели Ип, който е и пратеник в китайския парламент, Националния национален конгрес.
Бюрата за връзка с Хонконг и Макао не дадоха отговор на въпроси на " Ройтерс " по тематиката. Мнозина в Хонконг остават много по-скептични, опасявайки се, че Хонконг ще бъде обхванат от китайската система и свободите му, към този момент под опасност, ще се изпарят.
Как ще повлияе на митингите
Докато митингите навлизат в 12-ата си седмица, е ясно, че въпросът за 2047 година се появява все по-настойчиво. Засилващият се фокус върху въпроси като демократична промяна - обещавана от Основния закон - акцентира желанието да се защитят свободите на Хонконг в идните години.
Докато хиляди деятели затваряха летището в Хонконг предходната седмица, над главите им имаше табела в залата за идващи: " Нека се сътвори бъдещето. "
Отвъд директните си претенции доста млади протестиращи показват опасения за бъдещето - безпокойствие, което отразява по-сериозната неустановеност за обещанието на Китай към Англия да поддържа свободния метод на живот на града в продължение на 50 години.
Този 50-годишен интервал изтича през 2047 година.
Защо е този боязън
Страховете са в две направления. Първо, доста хора от Хонконг споделят, че следят стягане на хватката на Пекин върху града им - от арестувания на продавачи на книги от сътрудници за сигурност от (континентален Китай) до експулсирането на задграничен публицист, хвърлянето в пандиза на млади деятели, обширните юридически тълкувания на Пекин по въпросите на града и рестриктивните мерки на изборната независимост.
Мнозина споделят, че законопроектът за екстрадиция - който би сложил хората на Хонконг според от следените от комунистическата партия на Китай съдилища - беше просто последният от редица образци на подкопаване на свободите.
Но страховете им отразяват и несигурността за бъдещето на Хонконг, която е записана в Основния закон - миниконституцията, която направлява връзките на Хонконг с Пекин след предаването от английското ръководство през 1997 година
Документът подсигурява права и свободи - в това число независимост на словото, на събирания и самостоятелна правосъдна система - присъщи на формулата " една страна, две системи ", която е в основата на съглашението сред Пекин и Лондон. Тези свободи остават надалеч по-големи от съществуващите в континентален Китай, където Комунистическата партия в последна сметка управлява доста аспекти на обществото, в това число медиите и съдилищата.
Член 5 от Основния закон гласи, че китайските " социалистическа система и политики " няма да се ползват в Хонконг и " предходната капиталистическа система и метод на живот ще останат непроменени в продължение на 50 години ".
Точно както английският колониален Хонконг беше прочут с описанието на Хан Суин (писател от европейско-азиатски произход) като действителен с " време назаем в място назаем ", часовникът тиктака и за 2047 година
Какво ще се случи след 2047 година?
Никой не знае. В диалози с представители на формалните управляващи, откриватели, хора от бизнеса и протестиращи има неустановеност за необятните правила и въздействието на характерни фактори като отдаването чартърен на парцели и правосъдната система. Някои имат вяра, че доста ще зависи от това по какъв начин Пекин гледа на града по това време и какви политически промени се случват в Китай през идващите 28 години.
" Разбира се, мъгляво е, само че е ясно, че след 50 години политиката на (континентален Китай) може да се промени. Не е нужно, само че може да се случи, " сподели Саймън Йънг, професор в Училището по право към университета на Хонконг. " Няма да ги задължават Член 5 и Съвместната декларация, " сподели той, имайки поради друго съглашение с Англия.
Правителството на града е казвало малко за Хонконг след 2047 година Бюрото му за конституционни въпроси съобщи през 2016 година, че Основният закон няма последна дата. " Суверенитетът на страната над Хонконг няма да се промени 50 години след завръщането на Хонконг на Родината майка, нито пък страната ще промени главните си политики към Хонконг след 50 години, " сподели тогава заместник-секретарят на бюрото Роналд Чан.
Говорител на бюрото удостовери отговора за " Ройтерс " тази седмица. " Изключено е приключването на Основния закон през 2047 година, както (Китайската национална република) няма да промени главните си политики към Хонконг, т. е. една страна, две системи. "
Въпреки митингите Ип Куок-хим, дълготраен полити,к подкрепящ управляващите, който е част от Изпълнителния съвет на Хонконг, главния настойнически орган, сподели, че има вяра, че Пекин към момента желае да продължи формулата след 2047 година " Във взаимоотношенията си с китайските водачи мога да усетя тази позиция, " сподели Ип, който е и пратеник в китайския парламент, Националния национален конгрес.
Бюрата за връзка с Хонконг и Макао не дадоха отговор на въпроси на " Ройтерс " по тематиката. Мнозина в Хонконг остават много по-скептични, опасявайки се, че Хонконг ще бъде обхванат от китайската система и свободите му, към този момент под опасност, ще се изпарят.
Как ще повлияе на митингите
Докато митингите навлизат в 12-ата си седмица, е ясно, че въпросът за 2047 година се появява все по-настойчиво. Засилващият се фокус върху въпроси като демократична промяна - обещавана от Основния закон - акцентира желанието да се защитят свободите на Хонконг в идните години.
Докато хиляди деятели затваряха летището в Хонконг предходната седмица, над главите им имаше табела в залата за идващи: " Нека се сътвори бъдещето. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ