Миньорите и енергетиците са готови за преговори. Какви са исканията им
Протестиращите представители на работещите в ТЕЦ-ове и мини , които от петък в цялата страна, излязоха в понеделник с условия, по които да договарят с държавното управление.
Това се случи, откакто през уикенда два пъти отхвърлиха да се срещнат с ръководещите - първо с, а по-късно и с.
Началото на митингите беше провокирано от решението на държавното управление териториалните проекти на страната, свързани с енергийния преход във въглищните райони - Стара Загора , Перник и Кюстендил .
Заради неналичието на проекти страната към този момент загуби 96 млн. евро през 2022 година и рискуваше да загуби още 826 млн. евро през тази година. Под риск са общо над 10 милиарда лева , както и средства по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), които са свързани с постигането на задачите за климатична индиферентност на Европейски Съюз до 2050 година
По време на среща в понеделник, траяла няколко часа, представители на протестиращите и профсъюизите се договориха за шест точки , които дефинираха като начална рамка за договаряния. Те изпратиха изискванията си до Народното събрание и желаеха среща с представители на шестте парламентарни партии .
По думите им задачата е да се реализира договаряне на условия с всички водещи партии, тъй като в последните години държавните управления в страната се сменят постоянно. Според протестиращите по този метод ще бъде обезпечено, че изискванията им ще бъдат изпълнени.
Готовността за договаряния пристигна, откакто в неделя Николай Денков показа „ входните позиции “, от които кабинетът е подготвен да договаря.
Какво тъкмо желаеха протестиращите?
Условие 1: Осигуряване на механизъм за потенциал на въглищните централи като сериозна инфраструктура на енергийната система за страната.
Според протестиращите договарянето на сходно изискване значи да се подсигурява работата на централите в сегашния им потенциал до 2038 година
Това е обезпечено с няколко решения на Народното събрание.
В неделя министър председателят Денков сподели, че основа за диалозите е договарянето на гаранция, че въглищните централи няма да бъдат затваряни до 2038 година
Условие 2: Незабавно осъществяване на решенията на Народното събрание от 31 октомври 2020 година и 12 януари 2023 година
Първото решение задължава Министерския съвет да предприеме ограничения за „ естественото действие на „ Топлоелектрическа централа Марица изток 2 “, без значение от мнението на Европейската комисия по този въпрос.
С него се подсигурява работата на ТЕЦ-овете, техният потенциал да не бъде лимитиран, както и присъединение на България към платформата „ Въглищни райони в преход “, без да се поема ангажимент за закриване на централи.
Протестиращите упорстват още за отпадане от Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) на уговорката на България за понижаване на въглеродните излъчвания от произвеждане на електрическа енергия с 40% по отношение на 2019 година Именно това планува решението на Народното събрание от януари.
Условие 3: Изработване на енергийна тактика на Република България до 2050 година със наложително присъединяване на обществените сътрудници.
Последната призната от Народното събрание енергийна тактика на България е до 2020 година През януари 2023 година служебното държавно управление на Гълъб Донев одобри в Министерския съвет нова тактика за интервала 2023 - 2053 година В последна сметка такава не беше призната от Народното събрание.
Условие 4: Отлагане на либерализацията на енергийния пазар за битови консуматори от януари 2026 година до постигане на средноевропейски равнища на семействата в състояние на енергийна беднотия.
Към днешна дата семействата употребяват ток на контролирани цени, които се дефинират на всеки шест месеца от Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР), а не на пазарен принцип.
С признатите на първо четене законови промени през септември се планува от 2026 година и семействата да стартират да купуват ток, чиято цена се образува на свободния пазар. С промени в закона от 2020 година на свободния пазар електрическа енергия към този момент купуват „ небитовите “ клиенти - т.е. компаниите.
Някои парламентарни партии и част от протестиращите споделят, че либерализирането на пазара за семействата ще докара до доста повишение на сметките. Други пък настояват тъкмо противоположното.
Приемането на сходни законодателни промени е обвързвано с един от траншовете по ПВУ за България.
Условие 5: Прозрачност на процедурите по капиталовите планове и включване в териториалните проекти на централите, мините и засегнатите общини в съответните райони с техните планове.
Протестиращите желаят от депутатите в териториалните проекти да бъдат включени и препоръчани от тях капиталови планове в районите. Според част от стачкуващите такива към този момент са били изпращани на Министерския съвет, само че те са били „ изхвърлени в кофата “.
Условие 6: Категорично отпадане от териториалните проекти на дружество за преработка на въглищните райони.
Подобен план за основаване на държавно дружество беше заложен в ПВУ в края на 2021 година и беше показан от тогавашния длъжностен вицепремиер Атанас Пеканов . Тогава сдружението беше показано като опция за служащите, чийто контракти с енергийни и минни сдружения са прекъснати, да бъдат преназначавани в него.
Според протестиращите обаче основаване на сходно сдружение ще докара до отклонение на средства, а концепцията за действието му е непрозрачна.
Това се случи, откакто през уикенда два пъти отхвърлиха да се срещнат с ръководещите - първо с, а по-късно и с.
Началото на митингите беше провокирано от решението на държавното управление териториалните проекти на страната, свързани с енергийния преход във въглищните райони - Стара Загора , Перник и Кюстендил .
Заради неналичието на проекти страната към този момент загуби 96 млн. евро през 2022 година и рискуваше да загуби още 826 млн. евро през тази година. Под риск са общо над 10 милиарда лева , както и средства по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), които са свързани с постигането на задачите за климатична индиферентност на Европейски Съюз до 2050 година
По време на среща в понеделник, траяла няколко часа, представители на протестиращите и профсъюизите се договориха за шест точки , които дефинираха като начална рамка за договаряния. Те изпратиха изискванията си до Народното събрание и желаеха среща с представители на шестте парламентарни партии .
По думите им задачата е да се реализира договаряне на условия с всички водещи партии, тъй като в последните години държавните управления в страната се сменят постоянно. Според протестиращите по този метод ще бъде обезпечено, че изискванията им ще бъдат изпълнени.
Готовността за договаряния пристигна, откакто в неделя Николай Денков показа „ входните позиции “, от които кабинетът е подготвен да договаря.
Какво тъкмо желаеха протестиращите?
Условие 1: Осигуряване на механизъм за потенциал на въглищните централи като сериозна инфраструктура на енергийната система за страната.
Според протестиращите договарянето на сходно изискване значи да се подсигурява работата на централите в сегашния им потенциал до 2038 година
Това е обезпечено с няколко решения на Народното събрание.
В неделя министър председателят Денков сподели, че основа за диалозите е договарянето на гаранция, че въглищните централи няма да бъдат затваряни до 2038 година
Условие 2: Незабавно осъществяване на решенията на Народното събрание от 31 октомври 2020 година и 12 януари 2023 година
Първото решение задължава Министерския съвет да предприеме ограничения за „ естественото действие на „ Топлоелектрическа централа Марица изток 2 “, без значение от мнението на Европейската комисия по този въпрос.
С него се подсигурява работата на ТЕЦ-овете, техният потенциал да не бъде лимитиран, както и присъединение на България към платформата „ Въглищни райони в преход “, без да се поема ангажимент за закриване на централи.
Протестиращите упорстват още за отпадане от Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) на уговорката на България за понижаване на въглеродните излъчвания от произвеждане на електрическа енергия с 40% по отношение на 2019 година Именно това планува решението на Народното събрание от януари.
Условие 3: Изработване на енергийна тактика на Република България до 2050 година със наложително присъединяване на обществените сътрудници.
Последната призната от Народното събрание енергийна тактика на България е до 2020 година През януари 2023 година служебното държавно управление на Гълъб Донев одобри в Министерския съвет нова тактика за интервала 2023 - 2053 година В последна сметка такава не беше призната от Народното събрание.
Условие 4: Отлагане на либерализацията на енергийния пазар за битови консуматори от януари 2026 година до постигане на средноевропейски равнища на семействата в състояние на енергийна беднотия.
Към днешна дата семействата употребяват ток на контролирани цени, които се дефинират на всеки шест месеца от Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР), а не на пазарен принцип.
С признатите на първо четене законови промени през септември се планува от 2026 година и семействата да стартират да купуват ток, чиято цена се образува на свободния пазар. С промени в закона от 2020 година на свободния пазар електрическа енергия към този момент купуват „ небитовите “ клиенти - т.е. компаниите.
Някои парламентарни партии и част от протестиращите споделят, че либерализирането на пазара за семействата ще докара до доста повишение на сметките. Други пък настояват тъкмо противоположното.
Приемането на сходни законодателни промени е обвързвано с един от траншовете по ПВУ за България.
Условие 5: Прозрачност на процедурите по капиталовите планове и включване в териториалните проекти на централите, мините и засегнатите общини в съответните райони с техните планове.
Протестиращите желаят от депутатите в териториалните проекти да бъдат включени и препоръчани от тях капиталови планове в районите. Според част от стачкуващите такива към този момент са били изпращани на Министерския съвет, само че те са били „ изхвърлени в кофата “.
Условие 6: Категорично отпадане от териториалните проекти на дружество за преработка на въглищните райони.
Подобен план за основаване на държавно дружество беше заложен в ПВУ в края на 2021 година и беше показан от тогавашния длъжностен вицепремиер Атанас Пеканов . Тогава сдружението беше показано като опция за служащите, чийто контракти с енергийни и минни сдружения са прекъснати, да бъдат преназначавани в него.
Според протестиращите обаче основаване на сходно сдружение ще докара до отклонение на средства, а концепцията за действието му е непрозрачна.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ