Хранителни източници на изолевцин
Протеините са доста значим детайл от питателните потребности на индивида, а изолевцинът е алфа аминокиселина, представляваща част от протеините. Тя принадлежи към незаменимите аминокиселини, тъй като организмът ни не може да я синтезира самичък и я одобряваме единствено посредством храната.
Растенията и микроорганизмите могат да я създават от пирувиновата киселина.
Изолевцинът взе участие в построяването на белтъците в живите организми. Участва в синтеза на тъканите и е източник на сила при работата на централната нервна система.
От какъв брой изолевцин се нуждаем на ден
Затова организмът ни се нуждае непрекъснато от нея. Дневната нужна доза изолевцин се добива от 300-400 г говеждо или птиче месо, фасул и орехи или пък от 800 г елда.
За да може да се обезпечи количеството, е нужно да се включват в менюто колкото е допустимо повече храни с изолевцин, съдържащи тази аминокиселина.
Кога имаме потребност от изолевцин
Нуждата от изолевцин се усилва при увреждане на тъканите, мускулите или вътрешните органи, при разстройство на нервната система, при хипогликемия, при хронична липса на вкус.
Потребността от нея понижава при нарушаване в работата на чревния тракт, нараснал банкет на протеини, болести на черния дроб и бъбреците или при нетърпимост към аминокиселината.
За да се усвоява добре изолевцин, черният дроб и бъбреците би трябвало да са здрави. Също би трябвало да има добър банкет на валин и левцин, които са съпътстващи аминокиселини.
Защо ни е належащо да имаме на аминокиселина разполагаем в организма
Тя е нужна, тъй като контролира кръвната захар, устойчиво доставя сила, занимава се със синтеза на хемоглобина, възвръща мускулите, покачва силите на тялото, оказва помощ за бързо укрепване на рани, контролира холестерола.
С кои храни да си набавим изолевцин
Хранителните източници на изолевцин не са малко, тъй че разнообразното меню е гаранция, че в тялото ще попаднат нужните количества. Това са:
- ядки като кашуто, бадемите;
- меса като птичето, свинското и говеждото;
- черния дроб;
- морската риба;
- кокошите и пъдпъдъчите яйца;
- лещата;
- соята;
- елдата;
- млякото.
Доставянето на задоволително изолевцин с храната ще се отрази освен на здравето на тялото, само че и на хубостта му. Еластичната кожа, високият тонус и сияйният тип значи, че тялото е получило задоволително изолевцин и излъчва здраве.
Ако постоянно закусвате с каша от елда, обичате леща яхния или пък черен дроб по селски, значи не трябва да се притеснявате, че ще имате дефицит на изолвцин.
