И Айнщайн няма да покрие новите академични изисквания на МОН
Просветният министър акад. Николай Денков хвърли поредна бомба във висшето обучение. Предложените от него планове на нова методика за атестиране на преподавателите и повишени минимални условия за академично израстване безусловно подлудиха гилдията. Целта на радикалните промени е да се увеличи качеството на образование, само че ректори и преподаватели се съмняват, че резултатът от тях може да се окаже в противоположна посока.
Според министър Денков съпротивата е от тези вузове, в които близо 70% от доцентите и професорите не покриват условията за длъжността. Критики към концепциите му обаче насочат и преподаватели с блестяща научна кариера, които нямат проблем да отговорят и на новите индикатори. Въпросът, който си задават всички, е не се ли стяга прекалено примката към висшите учебни заведения.
Юридическа каша
Проблемите с новите правила стартират още на равнище нормативни актове. Новите минимални условия пред професорите и доцентите се оферират с промени в правилника към закона за университетския състав, а с решение на Министерския съвет ще бъде призната и самата методика за препоръка.
Правилата за препоръка във висшите учебни заведения обаче по закон се уреждат от самите висши учебни заведения. За да се трансформират, са нужни промени в закона за висше обучение, а не просто решение на Министерски съвет. " Докато обсъждаме правилника към закона, ще приемем решение на Министерски съвет за нещо, което е предмет точно на правилника, който още не е признат. Това е парадокс ", разказва обстановката правист.
Някои текстове в предлагането за решение на Министерски съвет опонират на закона за висшето обучение. Не е ясно да вземем за пример по кой ред ще се прави втората препоръка за преподавателите, получили отрицателна оценка на първата. Според ЗВО при две поредни негативни атестации, преподавателят се освобождава, като срокът за повторна препоръка е 3 година за асистенти и основни асистенти, и 5 година за доценти и професори. Според новите критерии обаче втората препоръка би трябвало да е след 1 година - време, прекомерно незадоволително съгласно преподаватели.
Финансова насила
Огромна опозиция буди изискването университетите да вкарат новата методика като изискване да получат обещаните 20 млн. лева към бюджетите си за 2022 година Юристи разясняват, че законът за бюджета има еднократно деяние - за 2022 година, и няма по какъв начин да вкарва правила за идната година. Това поражда въпроса и по коя методика ще работят частните университети, които не вземат участие в разпределението на спомагателните 20 млн. лева Ако за тях останат в действие старите правила за препоръка, то сигурно разминаването може да стане предмет на инспекция за дискриминация.
Реверанс към Scopus и Web of Science
От гилдията виждат мощен лобизъм при новите правила. Според тях, те толерират международните бази данни Scopus и Web of Science за сметка на българските научни издания. Монография във въпросните две международни бази данни да вземем за пример носи 150 точки, само че в случай че е в друга база данни - единствено 60 точки. В много посоки за професор са нужни 150 точки от научна активност. Само 20 т. от тях обаче могат да дойдат от изявления в други издания (за инженерните специалности даже ги няма и тези 20 т.), останалите точки би трябвало да са от изявления точно в Scopus и Web of Science.
" Излиза, че би трябвало да имаш близо 10 публикации в Scopus. Но знаете ли какъв брой коства единствено една обява в тази база - от 1000 евро нагоре. Кой млад академик може да влага такава сума? " пита ректорът на Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи проф. Миглена Темелкова. В нейния университет да вземем за пример бюджетът за просвета е 50 хиляди лева, които биха стигнали за публикуването на 25 публикации, т.е. по 1/3 публикация на учител.
Според проф. Темелкова първите минимални условия за академично израстване, въведени преди 4 година, са били уравновесено направени за равномерен преход от руско-немския модел (без условия за цитирания в Scopus и WoS) към англо-саксонския. " Гилдията още привиква с тези условия, а се постановат нови, по-строги, нямащи нищо общо със старите ", споделя тя. Затова, съгласно нея, по-разумно би било първо да се влага във въвеждането на някои български издания в Scopus, след което да се вкарват сходни правила.
" Защо в случай че ме цитира непознат докторант, това ще ми носи 0.5 точки, а в случай че ме цитира български докторант - 0 точки. Защо няма да ми се признае научният труд, оповестен в българско научно издание? ", пита още проф. Темелкова, виждайки дискриминация.
" За да си академик, към този момент би трябвало да си богат ", заключават преподаватели, съгласно които новите правила ще доведат до отлив на млади учени. Според тях не е за занемаряване и фактът, че за израстване ще е нужно съвсем двойно повече време, в сравнение с до момента - да вземем за пример вместо за 2-3 година да минеш от основен помощник в доцент, по новите условия ще са нужни най-малко 5 година непрестанно издание.
Твърде висока летва
" Приветствам минималните условия за академично израстване - не е действително да имаме над 8000 хабилитирани лица. Но с новите правила летвата се подвига неимоверно високо и близо 50% от преподавателите няма да могат да отговорят на тях ", разяснява ректор на широкопрофилен университет. Той дава пример със своя публикация в Web of Science, която в този момент му носи 30 точки, само че с новите правила точките ще са единствено 10 (тъй като не е в някой от 4-те квартила, т.е. измежду най-високата наука).
" Хубаво е, че условията се разнообразяват - има повече индикатори и опция да трупаш точки от тях. Но се детайлизират и завишават извънредно доста - преди трябваше да имаш обява в реферирано и индексирано научно списание, в този момент тя би трябвало да е наложително в Scopus или Web of Science ", разяснява още той. Ректорът вижда и друга неправда - условието да имаш най-малко един приключил докторант, с цел да станеш професор, съгласно него е невероятно за осъществяване в някои вузове, където просто липсват докторанти в някои посоки.
" Предложените минимални критерии не са минимални, а са оптимални и безредни. Условията са неизпълними за огромна част от преподавателите, те са за първите 2% от международните учени ", споделя проф. Христо Бонджолов, ректор на Великотърновския университет. По думите му таблиците с наукометричните индикатори подценяват преподавателската работа на доцентите и професорите, която е 80% от цялата им активност. А останалите 20% научна активност на процедура се приравняват на 100%. " Ще има остра реакция от Академичния ни съвет. Имам възприятието, че умишлено се разбутва академичната общественост. Висшето обучение е консервативна система - не трябва всяка година да се вършат промени ", разяснява още той.
" Научните критерии, по които ще се правят оценка преподавателите, са хипертрофирали за сметка на останалите. Излиза, че вузовете ще получават пари главно за брой студенти, а преподавателите им ще бъдат оценени най-вече съгласно науката, която вършат ", обобщава учител.
Песимистично за " Терзиевците "
" Освен че са завишени 5 пъти, част от новите изисквания са и невъзможни, с изключение на за Българска академия на науките ", споделя учител от СУ. Според него условието за монография в издателство, включено в листата на научните издателства, оповестен от МОН (даващо 150 т.), е чиста корупционна процедура, а за издание на монография в WoS (също носи 150 т.) - безусловно нереелистично, тъй като в тази база данни не се разгласяват монографии.
" Защо ако Българска академия на науките ме предложения на конференция, ще получа точки, а в случай че други институти ме поканят, няма да получа нищо? Защо за научна публикация ще получа 2 пъти по-малко точки, в сравнение с за научно-популярна публикация? Дори Айнщайн с неговата доктрина на относителността няма късмет да покрие критериите на МОН ", споделя още преподавателят, съгласно който крайният резултат от всичко това ще е обезценяване на науката.
Някои негови сътрудници стигат и по-далеч - съгласно тях измененията ще разрешат на власт на дойдат " Терзиевците ". " Сега ще се нароят още повече професори. Те няма да фалшифицират наукометрията, те просто ще си я плащат ", споделя различен скептично надъхан професор. Според него системата за академично израстване е работеща, само че има потребност от задръстване на пробойните, довели до феномени като Венелин Терзиев, за който МОН откри плагиатство в два дисертационни труда. Спешна е, счита той, и нуждата от същински надзор в системата, без който даже и новите правила могат да бъдат заобиколени, както демонстрира българският талант.
И отново за обществените и филантропични науки
Дежурна рецензия към минималните условия е, че те са подобаващи за точните науки, само че не и за филантропичните. На последния съвет на ректорите министър Николай Денков изнесе данни, съгласно които в Scopus и WoS има изявления от всички области, т.е. казусът е у нас.
Преподаватели обаче не одобряват тезата му и настояват, че писания в региона на обществените науки имат изрично по-малък шанс да попаднат в бази данни като Scopus, в сравнение с точните науки. " Може да откриете дисертация в региона на управлението, само че в интеграция с инженерни науки, с програмиране и така нататък А чист икономист да попадне в Scopus? Много мъчно е в тази област да откриеш топлата вода ", споделя учител. " Как учител по право да написа на британски език - той написа за българската правосъдна система и няма късмет да го цитират на открито. Същото е и с преподавателите по българска история ", допълва друг.
Стари професори - по нови правила?
Според плана, новостите ще важат за преподавателите, които занапред желаят да израстват в академичното занятие, а заварените процедури ще се организират по досегашния ред. Това обаче би означавало професори на " две скорости ". " Тази година доцент се става с 400 т., само че догодина трябват 500 т. Така се обезценява ужасно доста трудът и достиженията на сътрудниците ", питат се преподаватели. Според обсъждани сега в Народно събрание промени в закона за висше образование само записаните в НАЦИД преподаватели могат да се броят за акредитацията на висшето учебно заведение. Логичният въпрос, който изниква, е: " Ще има ли закрити университети затова? ". Преподаватели се притесняват, че точно по този метод ще се случи " оптимизацията " в системата.
Според министър Денков съпротивата е от тези вузове, в които близо 70% от доцентите и професорите не покриват условията за длъжността. Критики към концепциите му обаче насочат и преподаватели с блестяща научна кариера, които нямат проблем да отговорят и на новите индикатори. Въпросът, който си задават всички, е не се ли стяга прекалено примката към висшите учебни заведения.
Юридическа каша
Проблемите с новите правила стартират още на равнище нормативни актове. Новите минимални условия пред професорите и доцентите се оферират с промени в правилника към закона за университетския състав, а с решение на Министерския съвет ще бъде призната и самата методика за препоръка.
Правилата за препоръка във висшите учебни заведения обаче по закон се уреждат от самите висши учебни заведения. За да се трансформират, са нужни промени в закона за висше обучение, а не просто решение на Министерски съвет. " Докато обсъждаме правилника към закона, ще приемем решение на Министерски съвет за нещо, което е предмет точно на правилника, който още не е признат. Това е парадокс ", разказва обстановката правист.
Някои текстове в предлагането за решение на Министерски съвет опонират на закона за висшето обучение. Не е ясно да вземем за пример по кой ред ще се прави втората препоръка за преподавателите, получили отрицателна оценка на първата. Според ЗВО при две поредни негативни атестации, преподавателят се освобождава, като срокът за повторна препоръка е 3 година за асистенти и основни асистенти, и 5 година за доценти и професори. Според новите критерии обаче втората препоръка би трябвало да е след 1 година - време, прекомерно незадоволително съгласно преподаватели.
Финансова насила
Огромна опозиция буди изискването университетите да вкарат новата методика като изискване да получат обещаните 20 млн. лева към бюджетите си за 2022 година Юристи разясняват, че законът за бюджета има еднократно деяние - за 2022 година, и няма по какъв начин да вкарва правила за идната година. Това поражда въпроса и по коя методика ще работят частните университети, които не вземат участие в разпределението на спомагателните 20 млн. лева Ако за тях останат в действие старите правила за препоръка, то сигурно разминаването може да стане предмет на инспекция за дискриминация.
Реверанс към Scopus и Web of Science
От гилдията виждат мощен лобизъм при новите правила. Според тях, те толерират международните бази данни Scopus и Web of Science за сметка на българските научни издания. Монография във въпросните две международни бази данни да вземем за пример носи 150 точки, само че в случай че е в друга база данни - единствено 60 точки. В много посоки за професор са нужни 150 точки от научна активност. Само 20 т. от тях обаче могат да дойдат от изявления в други издания (за инженерните специалности даже ги няма и тези 20 т.), останалите точки би трябвало да са от изявления точно в Scopus и Web of Science.
" Излиза, че би трябвало да имаш близо 10 публикации в Scopus. Но знаете ли какъв брой коства единствено една обява в тази база - от 1000 евро нагоре. Кой млад академик може да влага такава сума? " пита ректорът на Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи проф. Миглена Темелкова. В нейния университет да вземем за пример бюджетът за просвета е 50 хиляди лева, които биха стигнали за публикуването на 25 публикации, т.е. по 1/3 публикация на учител.
Според проф. Темелкова първите минимални условия за академично израстване, въведени преди 4 година, са били уравновесено направени за равномерен преход от руско-немския модел (без условия за цитирания в Scopus и WoS) към англо-саксонския. " Гилдията още привиква с тези условия, а се постановат нови, по-строги, нямащи нищо общо със старите ", споделя тя. Затова, съгласно нея, по-разумно би било първо да се влага във въвеждането на някои български издания в Scopus, след което да се вкарват сходни правила.
" Защо в случай че ме цитира непознат докторант, това ще ми носи 0.5 точки, а в случай че ме цитира български докторант - 0 точки. Защо няма да ми се признае научният труд, оповестен в българско научно издание? ", пита още проф. Темелкова, виждайки дискриминация.
" За да си академик, към този момент би трябвало да си богат ", заключават преподаватели, съгласно които новите правила ще доведат до отлив на млади учени. Според тях не е за занемаряване и фактът, че за израстване ще е нужно съвсем двойно повече време, в сравнение с до момента - да вземем за пример вместо за 2-3 година да минеш от основен помощник в доцент, по новите условия ще са нужни най-малко 5 година непрестанно издание.
Твърде висока летва
" Приветствам минималните условия за академично израстване - не е действително да имаме над 8000 хабилитирани лица. Но с новите правила летвата се подвига неимоверно високо и близо 50% от преподавателите няма да могат да отговорят на тях ", разяснява ректор на широкопрофилен университет. Той дава пример със своя публикация в Web of Science, която в този момент му носи 30 точки, само че с новите правила точките ще са единствено 10 (тъй като не е в някой от 4-те квартила, т.е. измежду най-високата наука).
" Хубаво е, че условията се разнообразяват - има повече индикатори и опция да трупаш точки от тях. Но се детайлизират и завишават извънредно доста - преди трябваше да имаш обява в реферирано и индексирано научно списание, в този момент тя би трябвало да е наложително в Scopus или Web of Science ", разяснява още той. Ректорът вижда и друга неправда - условието да имаш най-малко един приключил докторант, с цел да станеш професор, съгласно него е невероятно за осъществяване в някои вузове, където просто липсват докторанти в някои посоки.
" Предложените минимални критерии не са минимални, а са оптимални и безредни. Условията са неизпълними за огромна част от преподавателите, те са за първите 2% от международните учени ", споделя проф. Христо Бонджолов, ректор на Великотърновския университет. По думите му таблиците с наукометричните индикатори подценяват преподавателската работа на доцентите и професорите, която е 80% от цялата им активност. А останалите 20% научна активност на процедура се приравняват на 100%. " Ще има остра реакция от Академичния ни съвет. Имам възприятието, че умишлено се разбутва академичната общественост. Висшето обучение е консервативна система - не трябва всяка година да се вършат промени ", разяснява още той.
" Научните критерии, по които ще се правят оценка преподавателите, са хипертрофирали за сметка на останалите. Излиза, че вузовете ще получават пари главно за брой студенти, а преподавателите им ще бъдат оценени най-вече съгласно науката, която вършат ", обобщава учител.
Песимистично за " Терзиевците "
" Освен че са завишени 5 пъти, част от новите изисквания са и невъзможни, с изключение на за Българска академия на науките ", споделя учител от СУ. Според него условието за монография в издателство, включено в листата на научните издателства, оповестен от МОН (даващо 150 т.), е чиста корупционна процедура, а за издание на монография в WoS (също носи 150 т.) - безусловно нереелистично, тъй като в тази база данни не се разгласяват монографии.
" Защо ако Българска академия на науките ме предложения на конференция, ще получа точки, а в случай че други институти ме поканят, няма да получа нищо? Защо за научна публикация ще получа 2 пъти по-малко точки, в сравнение с за научно-популярна публикация? Дори Айнщайн с неговата доктрина на относителността няма късмет да покрие критериите на МОН ", споделя още преподавателят, съгласно който крайният резултат от всичко това ще е обезценяване на науката.
Някои негови сътрудници стигат и по-далеч - съгласно тях измененията ще разрешат на власт на дойдат " Терзиевците ". " Сега ще се нароят още повече професори. Те няма да фалшифицират наукометрията, те просто ще си я плащат ", споделя различен скептично надъхан професор. Според него системата за академично израстване е работеща, само че има потребност от задръстване на пробойните, довели до феномени като Венелин Терзиев, за който МОН откри плагиатство в два дисертационни труда. Спешна е, счита той, и нуждата от същински надзор в системата, без който даже и новите правила могат да бъдат заобиколени, както демонстрира българският талант.
И отново за обществените и филантропични науки
Дежурна рецензия към минималните условия е, че те са подобаващи за точните науки, само че не и за филантропичните. На последния съвет на ректорите министър Николай Денков изнесе данни, съгласно които в Scopus и WoS има изявления от всички области, т.е. казусът е у нас.
Преподаватели обаче не одобряват тезата му и настояват, че писания в региона на обществените науки имат изрично по-малък шанс да попаднат в бази данни като Scopus, в сравнение с точните науки. " Може да откриете дисертация в региона на управлението, само че в интеграция с инженерни науки, с програмиране и така нататък А чист икономист да попадне в Scopus? Много мъчно е в тази област да откриеш топлата вода ", споделя учител. " Как учител по право да написа на британски език - той написа за българската правосъдна система и няма късмет да го цитират на открито. Същото е и с преподавателите по българска история ", допълва друг.
Стари професори - по нови правила?
Според плана, новостите ще важат за преподавателите, които занапред желаят да израстват в академичното занятие, а заварените процедури ще се организират по досегашния ред. Това обаче би означавало професори на " две скорости ". " Тази година доцент се става с 400 т., само че догодина трябват 500 т. Така се обезценява ужасно доста трудът и достиженията на сътрудниците ", питат се преподаватели. Според обсъждани сега в Народно събрание промени в закона за висше образование само записаните в НАЦИД преподаватели могат да се броят за акредитацията на висшето учебно заведение. Логичният въпрос, който изниква, е: " Ще има ли закрити университети затова? ". Преподаватели се притесняват, че точно по този метод ще се случи " оптимизацията " в системата.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ