Прополис
Прополисът, прочут още като клей, съставлява примес от восък, смоли и прашец от цветове или пъпки на растенията. Сместа е обогатена с ензими и е минала млечно-кисела ферментация още в храносмилателната система на пчелите. Прополисът е доста потребен пчелен артикул, който получава справедливо внимание в козметиката и медицината.
Събирайки го, пчелите също по този начин го употребяват като строителен материал и дезинфектант за своя кошер. Едно приблизително огромно пчелно семейство може да събере от 100 до 300 г прополис годишно. От огромно значение за събраното количество са типа на пчелите, географските ширини в които се намират, особеностите на климата, растителните типове.
Пчелите събират пчелния клей от растенията, като най-честите източници на прополис са елдата, тополите, върбите и конския кестен. По време на процеса на събиране безусловно целият кошер на дребните ни другари бива постлан с прополис, даже самите те се застилат с него, с цел да се защищават от нездравословните микроорганизми. Полирането на стените на дребните килийки с прополис покачва тяхната физическа резистентност, а в студено време се лимитира потока на въздух в кошера.
По своята същина прополисът съставлява смолисто вещество, което има ослепителен цвят, вариращ от тъмно-жълт до кафяво-зелен. Прясно извадения от кошера прополис е лепкава и мека маса.
Прополисът има и доста прелестен мирис, който може да се дефинира като примес от мед, восък и растителни пъпки. Той потъмнява при по-дълго предпазване, а при горене отделя доста приятната миризма на смола. При леко стопляне той омеква доста бързо и става елементарен и комфортен за обработка.
Състав на прополиса
Прополисът има доста комплициран химичен състав, а някои негови съставки към момента не са конкретизирани. В състава му влизат восък, растителни смоли, пъстър прашец и етерични масла, механични примеси и дъбилни субстанции, флавоноиди, гликозиди, органични киселини, естери, алдехиди, терпени, аминокиселини, алкохоли, въглеводороди, свободни мастни киселини, редица микроелементи, витамини В1, В2, В6, А, С и Е.
Съставът на прополиса в цифри наподобява по следния метод:
- восък и мастни киселини – от 25 до 35% с растителен и пчелен произход; - 10% етерични масла;
- почти 55% растителни смоли, в чийто състав влизат етери, фенолни киселини и флавоноиди;
- 16 на брой аминокиселини и 5% пъстър прашец;
- агрини и пролин – до 45%;
- механични и други примеси – 5%.
Метод за събиране на прополиса
Прополисът се събира посредством остъргване на горната повърхнина на стените или рамките на кошера посредством рамкоповдигач. Формират се топчета, които се слагат в пластмасови или целуфанови пликове. След това се съхраняват в ледник. Друг метод за събиране на потребното вещество е посредством слагане на специфични мрежи или решетки, чиито отвори не са по-големи от 5 мм. Целта е дребните отвори да се запушат с прополис. След това употребяваните мрежи или решетки се слагат в ледник. При ниски температури прополисът става трошлив и доста елементарно се отделя от тях.
Избор и предпазване на прополис
На пазара добре прочут е спиртният разтвор на прополиса, който се среща под наименованието клеева смес. Ако въпреки всичко имате опция да си набавите чист прополис от някой пчелар, би трябвало да го съхранявате на мрачно и изсъхнало място, надалеч от всевъзможни ароматизирани субстанции. Температурата не би трябвало да бъде по-висока от 25 °C. Ако спазвате горните инструкции, ще го запазите за по-дълго време. В случай че нямате опция да си набавите или съхранявате прополис, може да си купите и прополис на капсули.
Приложение и изгоди от прополиса
Прополисът съдържа огромно количество летливи етерични масла, които имат мощни антимикробни свойства. Антимикробното деяние на прополиса е доста добре изучено във връзка с редица бактерии – Staphylococcus, Salmonella, Streptococcus haemolyticus, Bacillus haemolyticus. Прополисът има мощно противогъбично деяние, най-много против другите типове нисши гъбички, които са виновници за някои болести по кожата и окосмената ѝ част. Той има изключително мощно деяние против следните гъбички – Ahorion, Candida albicans, Epidermophytom, Mikrosporium. Именно прополисът е една от дребното естествени съставки, които имат мощно антивирусно деяние.
Резултатите от извършени проучвания дават основанието да се счита, че прополисът е доста мощно профилактично средство против лъчева реакция, а също по този начин е положително лечебно средство против лъчеви провали. Почти няма подозрение в мощните противоракови и противотуморни свойства на прополиса.
Флавоноидите в прополиса са една от основните му целебни вещества, която се предлага в лекуването на над 40 болести. Главният лековит резултат е ориентиран към капилярната система и положението на съдовете. Той оказва положително съдоразширяващо деяние, има диуретичен и жлъчогонен резултат. Освен това прополисът въздейства благотворно върху жлезите с вътрешна секреция като щитовидна жлеза, тимус, надбъбречни жлези, панкреас. Външно прибавен прополис се употребява за лекуване на гнойни, травматични рани, екземи и изгаряния.
Прополисът намира доста необятно приложение при лекуването на разнообразни дихателни болести, болести на периферната нервна система – ишиас, плексит, радикулит, неврити и невралги; кожни заболявания. Много е ефикасен при болести на храносмилатената система – колит, диспепсия, гастрит, стоматит, афти, язва и други. Лекува гинекологични болести – ерозия на шийката на матката, трихомони. Намира доста необятно приложение в пастите за зъби и водите за уста.
