Градът: разказ с продължение от Здравка Евтимова
Пропищя градът.
Пропищяха близките села.
Хората пристигаха да нагледат виличките си.
Оградите от стоманена тел липсваха, от време на време металните колове бяха отнесени, от време на време стърчаха унило на местата си, вратите бяха разрушени, постоянно на масите във фургончетата някой бе палил огън. Всичко годно за задигане бе отмъкнато – принадлежности, облекла, вилици лъжици, чаши, даже остарели тв приемници, а това, което не струваше пукната пара, сигурно бе горяло дълго, тъй като на пода притежателите намираха въглени и пепел. Стените ги чакаха опушени, неми.
Същото се случваше на жилища, за чиито притежатели бе известно, че са си вдигнали багажа и са отпътували в чужбина – Испания, Англия, Швеция. Къде ли нямаше хора от Радомирско, запилели се по света за повече пари. Хак да им е! Да печелят, да се натъпчат до гръкляна с евра и британски лири; жилищата им били изтърбушени – разправят - като заклано теле, на което са извадили вътрешности, дроб, бъбреци, месо и кожа - всичко, което става за ястие. Полиция плъзна под дърво и камък. Човек ще рече – в случай че преди този момент не си глътне езика от боязън – че е избухнала някаква зараза. Слава Богу не беше избухнала, в доказателство на това съмнение специфичните коли си отпътуваха.
Вместо сняг заваля дребен дъжд, толкоз дребен, че ти иде да пипнеш небето за гушата и да стискаш, до момента в който от него се изцедят всичките планети, комети и звезди, отпред със слънцето – след това да затвориш тия калпави звезди в някой апартамент, чийто собственик е отпътувал да бъхти в Испания. Да видят със личните си очи тия планети какви е деца раждала, раждала, ражда и днеска българска майка юнашка – да изкъртят вратите на дрешника ви, да възпламенят одеялата ви, да измъкнат чиниите от шкафа ви в кухнята, да разглобят крановете и чучурите в банята, да отмъкнат пружините на старите кревати, да възпламенят матраците, да вървят на тоалетна в средата на хола ви, да скъсат на части фотографията на щерка ви, когато си зима свидетелството за приключен втори клас в начално учебно заведение „ Кирил и Методий “.
Какво да правиш? Ами радваш се, че не са бутнали блока и можеш да направиш ремонт. Добре че не са ровили в кашона в секцията – там си държал някои остарели учебници по електротехника, другояче и тях щяха да възпламенят. Старото ви долни дрехи, което не сте си занесли в Мадрид или в Манчестър, е свито на топка и е натъпкано в тоалетната паница. Вратите на вградения дрешник в коридора са строшени; в случай че сте родени под някоя щастлива звезда – са единствено откъртени. Мокетът ви е раздран и измъкнат, лакираният паркет е нарязан – несъмнено със сатъра за пържоли, който, несъмнено, са занесли със себе си.
- Така е - ще ви кажат сестрите близначки Дочка и Донка Ананиеви. - Щом сте толкова хайде да не споделяме какво. Като бягате да работите на непознато, като сте зинали да изядете целия свят и не ви стига мозъка по какъв начин да се оправите с хайдуците. Хак да ви е!
- А по какъв начин се оправихте вие, бе девойки, като сте толкова интелигентни?
- Ами ей по този начин. Като едни културни дами сложихме три шишета от кока кола цялостни с ракия – хем до копачката цялостни – пред вратата на жилището. Хайдуците да не са зверове? - питаме ние. Не са. И те имат вътрешности като вас и нас, и техните гърла желаят алкохол като всички естествени хора. Ние също по този начин ги разбираме крадците – до трите бутилки алкохол сложихме пет подкови луканка. Да седнат, да пийнат, да се замезят.
На това място Дочка, по-интелигентната от двете хлебарки близначки, означи:
– Ами човек, като пийне и като се замези, какво желае? Ами жена желае. Затова аз се бръкнах. Донка е стисната и не ги разсъждава до дъно нещата. Тя беше срещу. Но аз купих една надуваема кукла. Как защо? Ясно защо. А вие? Обраха ви като най-елементарни такива, каквито сте си, апелирам да ни извините. Подпалиха ви, вървяха по потребност в холовете ви, а нас нито ни обраха, нито ни възпламениха, нито ни вървяха. Ракията изпиха и луканката замезиха. Куклата изобщо не е развалена. Апартаментчето ни е живо и крепко, единствено външната врата са надраскали, само че туй е нищо. Абсолютно нищо.
Тогава целият окръг се удари в главата – умни дами споделят едни, а другите, недоволните и бръмчащите – постоянно има черногледи видове, които обичат кавгата. Откъде накъде да купуват ракия на хайдуци? Да не желаят и щерките си да оставят до ракията и подковите луканка? А не може ли по един нож в тила?
Остави ги тия, дето роптаят. Първобитни са, никаква приемливост в тях, никакво образование – споделиха двете сестри Дочка и Донка, обаче тъкмо час откакто го споделиха, тези долни апаши наподобява не схванаха какво значи „ приемливост “. Вмъкнали се в апартаментчето на сестричките, окрали де го има одеяло, блуза, изтръгнали тоалетната паница, прибрали вазичките, масата, табуретките, удовлетворили потребността си на две места - в хола и в кухнята.
Всичко прибрали, единствено любовните писма на двете сестри скъсали на части и ги хвърлили от балкона с южно ревю. Относно северния балкон – който бил остъклен - строшили стъклата с чука за пържоли. Полицията не можа да открие причинителите и проверява още десетина дни. Окрадените останаха да си оправят жилищата, само че тъй като беше март, а перничани и софиянци бяха наболи през есента фиданки по парцелите си – хайдуците изкопаха и прибраха дръвчетата, та цялостен хълм замязя на кашкавал с дълбоки шупли.
Хората от окръга поклатиха глави. „ Специалистите отново ще заловен вятъра “ - и отново хванаха вятъра. Остана следствие против незнаен причинител, до момента в който съседите видяха в джипа на Риж Димитър едно от скъпите декорации на близначките Донка и Дочка. Видяха тв приемник в лятната кухня на Риж Димитър, който доста приличал на техния - бил малко надраскан в лявото ъгълче с топлийка, за което детето изяло пердах...
Обаче току до кафе „ Соларис “, където Риж Димитър си пиеше уискито всеки ден в 11:00 часа – с доста добре опечени фъстъци (собственичката на заведението ги слагаше във фурната, щом дребният пръст на Риж Димитър се повдигнеше на два сантиметра от покривката на масата. Всеизвестно бе желанието на Рижия фъстъците да бъдат топли и обелвани от люспите пред очите му) – та тъкмо откакто си изсърбал уискито и се назобил с фъстъци, Риж Димитър излязъл от „ Соларис “, люшнал се като чувал с репи и още преди да падне на улицата до шадраванчето, клепачите му се подули.
Отначало като подметки, след това като възглавнички за плуване в басейн - и позеленели. Народът наобиколил Рижия, гледал зелените му клепки, цъкал и плюел настрани. Никой не рекъл:
- Ще не вземе някой да закара тоз разбойник при Елена билкарката, че ще вземе да окьоравее? - ами плюел съвсем до главата на позеленелия. Народът бързо отминавал, все едно нищо не бил видял, все едно обелка от вафла лежала на улицата или дори нещо по-долно и по-изцапано от обелка.
Тогава едно дете, облечено в яке съвсем до токовете на ботушите му - всички го забелязали, тъй като някаква партида от седем-осем сходни якета се появили на цена два лв. парчето във „ Втора ръка - втори късмет “, и народът ги изкупил като преоценените хлебчета на сестрите Дочка и Донка – това дете в дългото като змия палто изтичало до падналия и взело да шушне нещо. Чак като му отворило едното око с палец и показалец, се схванало кое е досадното пале – Дамянка, внучката на Елена билкарката.
Детето сипало в окото на хайдука нещо от едно тумбесто синьо шише.
- Остави го да почине, ма! – викнал един мъж. – Махни се да не ти свия един зад врата!
Детето не го послушало, небрежно отворило другото око и там също сипало от тумбестото шише. Мъжът, а и една дребна жена, ядно дръпнали дребната настрани, само че късно – хайдукът се размърдал и седнал на снега.
- Много си жалко, бе дете – споделил мъжът. - Утре тоя къщата на баба ти ще обере.
- А на тебе ще ти отреже носа! – изфучала дамата.
Обаче Риж Димитър се надигнал - той е доста крепък в тоя град и в окръга - дамата бързо си навела главата в шала, дето носела, мъжът нахлузил шапката до очите и се заровил в яката на ватенката си.
- Ела! – викнал Риж Димитър на детето. Това го видели с очите си трима клиенти на кафене „ Соларис “ дружно с Диди, сервитьорката. Детето се вкопало в земята и не смеело да мръдне. Диди, сервитьорката, допусна по-късно, че се подмокрило, тъй като под дългото му палто се появила локва. – Ела тука!
Детето доближило и тогава – да. И другите видели локвата, която Диди им показала най-изрично.
- Дръж! – споделил Риж Димитър, бръкнал в джоба си и извадил пачка. Тя по никакъв начин не била тънка пачка. Клепките му към момента били жълти и приличали на бананови кори, несъмнено не виждал. – Прибирай! – наредил той и набутал в ръцете на детето още една пачка в цвета на столевките.
Детето хвърлило парите на земята, притиснало тумбестото шише към дългото палто на мястото, където би трябвало да е сърцето.
- Зимай, бе отпадък – ревнал Риж Димитър.
Детето гушнало пачките, разревало се и бавно, като куче с пречупен гръбнак, почнало да се изнизва към библиотеката – само че тъкмо по това време библиотеката била затворена.
После внезапно детето се втурнало, само че не можело бързо да бяга заради втория късмет на палтото. Паднало в снега, почнало да лази и по този начин, стиснало тумбесто шише и пачки, на четири крайници, излазило до стръмната уличка към гробищата.
Много време минало, до момента в който Диди, сервитьорката на „ Соларис “, си помислила на глас:
- Абе по какъв начин по този начин това дете се оказа толкова бързо при Риж Димитър? И по какъв начин по този начин толкова инцидентно под палтото му се оказа това тумбесто шише.... – след това си прехапала езика и не загатнала, че това хлапе се мотало известно време в „ Соларис “, до момента в който Рижият поръчал уиски, а самата Диди белела люспите на фъстъците. Тя на никого не съобщила, че тука има нещо.
- Хлапето добре се оказа и добра пачка прибра – означи един от клиентите и поръча още една каменарка, почтено и честно менте, което народът пиеше на драго сърце из тези месата.
В „ Соларис “ единствено Риж Димитър поръчаше уиски в 11:00 часа предобед.
Пропищяха близките села.
Хората пристигаха да нагледат виличките си.
Оградите от стоманена тел липсваха, от време на време металните колове бяха отнесени, от време на време стърчаха унило на местата си, вратите бяха разрушени, постоянно на масите във фургончетата някой бе палил огън. Всичко годно за задигане бе отмъкнато – принадлежности, облекла, вилици лъжици, чаши, даже остарели тв приемници, а това, което не струваше пукната пара, сигурно бе горяло дълго, тъй като на пода притежателите намираха въглени и пепел. Стените ги чакаха опушени, неми.
Същото се случваше на жилища, за чиито притежатели бе известно, че са си вдигнали багажа и са отпътували в чужбина – Испания, Англия, Швеция. Къде ли нямаше хора от Радомирско, запилели се по света за повече пари. Хак да им е! Да печелят, да се натъпчат до гръкляна с евра и британски лири; жилищата им били изтърбушени – разправят - като заклано теле, на което са извадили вътрешности, дроб, бъбреци, месо и кожа - всичко, което става за ястие. Полиция плъзна под дърво и камък. Човек ще рече – в случай че преди този момент не си глътне езика от боязън – че е избухнала някаква зараза. Слава Богу не беше избухнала, в доказателство на това съмнение специфичните коли си отпътуваха.
Вместо сняг заваля дребен дъжд, толкоз дребен, че ти иде да пипнеш небето за гушата и да стискаш, до момента в който от него се изцедят всичките планети, комети и звезди, отпред със слънцето – след това да затвориш тия калпави звезди в някой апартамент, чийто собственик е отпътувал да бъхти в Испания. Да видят със личните си очи тия планети какви е деца раждала, раждала, ражда и днеска българска майка юнашка – да изкъртят вратите на дрешника ви, да възпламенят одеялата ви, да измъкнат чиниите от шкафа ви в кухнята, да разглобят крановете и чучурите в банята, да отмъкнат пружините на старите кревати, да възпламенят матраците, да вървят на тоалетна в средата на хола ви, да скъсат на части фотографията на щерка ви, когато си зима свидетелството за приключен втори клас в начално учебно заведение „ Кирил и Методий “.
Какво да правиш? Ами радваш се, че не са бутнали блока и можеш да направиш ремонт. Добре че не са ровили в кашона в секцията – там си държал някои остарели учебници по електротехника, другояче и тях щяха да възпламенят. Старото ви долни дрехи, което не сте си занесли в Мадрид или в Манчестър, е свито на топка и е натъпкано в тоалетната паница. Вратите на вградения дрешник в коридора са строшени; в случай че сте родени под някоя щастлива звезда – са единствено откъртени. Мокетът ви е раздран и измъкнат, лакираният паркет е нарязан – несъмнено със сатъра за пържоли, който, несъмнено, са занесли със себе си.
- Така е - ще ви кажат сестрите близначки Дочка и Донка Ананиеви. - Щом сте толкова хайде да не споделяме какво. Като бягате да работите на непознато, като сте зинали да изядете целия свят и не ви стига мозъка по какъв начин да се оправите с хайдуците. Хак да ви е!
- А по какъв начин се оправихте вие, бе девойки, като сте толкова интелигентни?
- Ами ей по този начин. Като едни културни дами сложихме три шишета от кока кола цялостни с ракия – хем до копачката цялостни – пред вратата на жилището. Хайдуците да не са зверове? - питаме ние. Не са. И те имат вътрешности като вас и нас, и техните гърла желаят алкохол като всички естествени хора. Ние също по този начин ги разбираме крадците – до трите бутилки алкохол сложихме пет подкови луканка. Да седнат, да пийнат, да се замезят.
На това място Дочка, по-интелигентната от двете хлебарки близначки, означи:
– Ами човек, като пийне и като се замези, какво желае? Ами жена желае. Затова аз се бръкнах. Донка е стисната и не ги разсъждава до дъно нещата. Тя беше срещу. Но аз купих една надуваема кукла. Как защо? Ясно защо. А вие? Обраха ви като най-елементарни такива, каквито сте си, апелирам да ни извините. Подпалиха ви, вървяха по потребност в холовете ви, а нас нито ни обраха, нито ни възпламениха, нито ни вървяха. Ракията изпиха и луканката замезиха. Куклата изобщо не е развалена. Апартаментчето ни е живо и крепко, единствено външната врата са надраскали, само че туй е нищо. Абсолютно нищо.
Тогава целият окръг се удари в главата – умни дами споделят едни, а другите, недоволните и бръмчащите – постоянно има черногледи видове, които обичат кавгата. Откъде накъде да купуват ракия на хайдуци? Да не желаят и щерките си да оставят до ракията и подковите луканка? А не може ли по един нож в тила?
Остави ги тия, дето роптаят. Първобитни са, никаква приемливост в тях, никакво образование – споделиха двете сестри Дочка и Донка, обаче тъкмо час откакто го споделиха, тези долни апаши наподобява не схванаха какво значи „ приемливост “. Вмъкнали се в апартаментчето на сестричките, окрали де го има одеяло, блуза, изтръгнали тоалетната паница, прибрали вазичките, масата, табуретките, удовлетворили потребността си на две места - в хола и в кухнята.
Всичко прибрали, единствено любовните писма на двете сестри скъсали на части и ги хвърлили от балкона с южно ревю. Относно северния балкон – който бил остъклен - строшили стъклата с чука за пържоли. Полицията не можа да открие причинителите и проверява още десетина дни. Окрадените останаха да си оправят жилищата, само че тъй като беше март, а перничани и софиянци бяха наболи през есента фиданки по парцелите си – хайдуците изкопаха и прибраха дръвчетата, та цялостен хълм замязя на кашкавал с дълбоки шупли.
Хората от окръга поклатиха глави. „ Специалистите отново ще заловен вятъра “ - и отново хванаха вятъра. Остана следствие против незнаен причинител, до момента в който съседите видяха в джипа на Риж Димитър едно от скъпите декорации на близначките Донка и Дочка. Видяха тв приемник в лятната кухня на Риж Димитър, който доста приличал на техния - бил малко надраскан в лявото ъгълче с топлийка, за което детето изяло пердах...
Обаче току до кафе „ Соларис “, където Риж Димитър си пиеше уискито всеки ден в 11:00 часа – с доста добре опечени фъстъци (собственичката на заведението ги слагаше във фурната, щом дребният пръст на Риж Димитър се повдигнеше на два сантиметра от покривката на масата. Всеизвестно бе желанието на Рижия фъстъците да бъдат топли и обелвани от люспите пред очите му) – та тъкмо откакто си изсърбал уискито и се назобил с фъстъци, Риж Димитър излязъл от „ Соларис “, люшнал се като чувал с репи и още преди да падне на улицата до шадраванчето, клепачите му се подули.
Отначало като подметки, след това като възглавнички за плуване в басейн - и позеленели. Народът наобиколил Рижия, гледал зелените му клепки, цъкал и плюел настрани. Никой не рекъл:
- Ще не вземе някой да закара тоз разбойник при Елена билкарката, че ще вземе да окьоравее? - ами плюел съвсем до главата на позеленелия. Народът бързо отминавал, все едно нищо не бил видял, все едно обелка от вафла лежала на улицата или дори нещо по-долно и по-изцапано от обелка.
Тогава едно дете, облечено в яке съвсем до токовете на ботушите му - всички го забелязали, тъй като някаква партида от седем-осем сходни якета се появили на цена два лв. парчето във „ Втора ръка - втори късмет “, и народът ги изкупил като преоценените хлебчета на сестрите Дочка и Донка – това дете в дългото като змия палто изтичало до падналия и взело да шушне нещо. Чак като му отворило едното око с палец и показалец, се схванало кое е досадното пале – Дамянка, внучката на Елена билкарката.
Детето сипало в окото на хайдука нещо от едно тумбесто синьо шише.
- Остави го да почине, ма! – викнал един мъж. – Махни се да не ти свия един зад врата!
Детето не го послушало, небрежно отворило другото око и там също сипало от тумбестото шише. Мъжът, а и една дребна жена, ядно дръпнали дребната настрани, само че късно – хайдукът се размърдал и седнал на снега.
- Много си жалко, бе дете – споделил мъжът. - Утре тоя къщата на баба ти ще обере.
- А на тебе ще ти отреже носа! – изфучала дамата.
Обаче Риж Димитър се надигнал - той е доста крепък в тоя град и в окръга - дамата бързо си навела главата в шала, дето носела, мъжът нахлузил шапката до очите и се заровил в яката на ватенката си.
- Ела! – викнал Риж Димитър на детето. Това го видели с очите си трима клиенти на кафене „ Соларис “ дружно с Диди, сервитьорката. Детето се вкопало в земята и не смеело да мръдне. Диди, сервитьорката, допусна по-късно, че се подмокрило, тъй като под дългото му палто се появила локва. – Ела тука!
Детето доближило и тогава – да. И другите видели локвата, която Диди им показала най-изрично.
- Дръж! – споделил Риж Димитър, бръкнал в джоба си и извадил пачка. Тя по никакъв начин не била тънка пачка. Клепките му към момента били жълти и приличали на бананови кори, несъмнено не виждал. – Прибирай! – наредил той и набутал в ръцете на детето още една пачка в цвета на столевките.
Детето хвърлило парите на земята, притиснало тумбестото шише към дългото палто на мястото, където би трябвало да е сърцето.
- Зимай, бе отпадък – ревнал Риж Димитър.
Детето гушнало пачките, разревало се и бавно, като куче с пречупен гръбнак, почнало да се изнизва към библиотеката – само че тъкмо по това време библиотеката била затворена.
После внезапно детето се втурнало, само че не можело бързо да бяга заради втория късмет на палтото. Паднало в снега, почнало да лази и по този начин, стиснало тумбесто шише и пачки, на четири крайници, излазило до стръмната уличка към гробищата.
Много време минало, до момента в който Диди, сервитьорката на „ Соларис “, си помислила на глас:
- Абе по какъв начин по този начин това дете се оказа толкова бързо при Риж Димитър? И по какъв начин по този начин толкова инцидентно под палтото му се оказа това тумбесто шише.... – след това си прехапала езика и не загатнала, че това хлапе се мотало известно време в „ Соларис “, до момента в който Рижият поръчал уиски, а самата Диди белела люспите на фъстъците. Тя на никого не съобщила, че тука има нещо.
- Хлапето добре се оказа и добра пачка прибра – означи един от клиентите и поръча още една каменарка, почтено и честно менте, което народът пиеше на драго сърце из тези месата.
В „ Соларис “ единствено Риж Димитър поръчаше уиски в 11:00 часа предобед.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ