Пропилени младини
Пропилях младините си и в този момент пребивавам със остарялата си майка
Как да не паднете духом, когато живеете сами с старата си майка? Възможно ли е да запазите позитивното си отношение към света?
Колко чудноват е животът. Обръщам се обратно и не разбирам къде е избягало времето. Преди седмица навърших 56 години и вместо празнично въодушевление ме обзе потиснатост. Припомних си за отминалите пропилени млади години.
Нямам си никого, който да ми се обади или да ме посети. Остана единствено мама, тъй че живеем дружно, поддържаме се. Когато и нея към този момент я няма, не мога да си показва какво ще върша. Тя към този момент е над 80. Но се оправя добре. Въпреки че здравето не се усъвършенства с годините, тя към момента може да излиза сама на двора и това е добре.
Аз самата се пенсионирах преди 5 години. Но въпреки всичко работя, другояче парите не ни стигат за нищо. Така че би трябвало да работя интензивно до последно.
Някои хора нямат жилище, родственици, нямат пари. Ние живеем умерено. Вечер сядаме да плетем и гледаме обичаните си стратегии по малкия екран. През почивните дни организираме събирания със съседи, в случай че те не са заети, слушаме какво се случва по света. Някои ще опишат по какъв начин синът на Катя отпътувал в чужбина, други – по какъв начин племенницата на Мария се е оженила. Слушам и претърпявам всичко това. Така че съм наситена с усещания.
Вижте още: Тиквички с извара
Ясно е, че децата не са мои, а животът е на някой различен. Но какъв е смисълът да скърбим непрекъснато за пропиляното време? Живея, както мога. Радвам се, когато животът на другите е по-добър. Моля се на Бог и му благодаря, че колкото и неприятности да са ми се случили през годините, той не ме изоставя.
