Разследват собственика на изоставените коне
Прокуратурата проверява възможна корист с евросредства на притежателя на изоставените в Осоговската планина коне, който е получавал дотации.
Обяви тази заран пред bTV представителят на основния прокурор Румяна Арнаудова, откакто през вчерашния ден стана ясно, че към 70 от изоставените 100-на коне са умрели от мраз и апетит.
Още през вчерашния ден стартира досъдебно произвеждане за причиняване на гибелта на животни, като е проявена особена свирепост.
Вече е изискана информация от Държавен фонд „ Земеделие” по какъв начин са разходвани средства и до каква степен дотацията, която притежателят на стадото Петър Пищалов е получавал, е употребена по предопределение, с цел да се грижи за животните, добави тя.
От думите на началника на отдел във фонд „ Земеделие” Янислав Янчев стана ясно, че от 2013 година до момента Пищалов е получил към 35 000 лева евросубсидии за животните. Отделно е вземал средства и за пасищата.
Изискана е и информация от фонд „ Земеделие” дали са правени инспекции на Пищалов.
"Според данните, с които разполагаме, животните явно са били оставени да гладуват и за тях не са били полагани грижи. Възможно е да има повече от един причинител, по тази причина не конкретизираме към този миг кои са лицата, на които ще бъде повдигнато обвиняване. Събират се доказателства ", сподели още Арнаудова във връзка информацията, че някой различен стои зад Петър Пищалов.
Днес притежателят на конете е свикан на разпит в полицията в Кюстендил. От през вчерашния ден той е неоткриваем, даже профилът му във Facebook е заличен.
Пищалов има регистрирани 2 животновъдни обекта – в с. Буново и в с. Гърбево, Кюстендилска област, посочи още служителят на фонд „ Земеделие”.
"От 2009 година Пищалов е претендент по схемите и ограниченията по директни заплащания, а от 2013 година съответно декларира за подкрепяне и коне. До този миг за въпросните каракачански коне по едната мярка, по която е кандидатствал по остарялата Програма за развиване на селските региони, е получил общо към 17 000 лева След това от 2015 година стартира да кандидатства с други животни, отново от същата порода, и по нова мярка, по която за 2 година също е получил 17 700 лева ", сподели още Янчев.
От страна на фонд „ Земеделие” последната инспекция на Пищалов е по заявката за 2016 година За 2017 година притежателят на конете не е попаднал в графата „ рискови”, а през 2016 година инспекцията е открила дребни нередности, за които той получава глоба.
По думите на Янчев, Пищалов би следвало да отглежда тези животни, като не понижава техния брой. По новата мярка той е декларирал 51 коня, които има ангажимент да отглежда в продължение на 5 година, с цел да резервира породата. Когато понижи броя, има планувани наказания и най-тежката от тях е да върне получените досега средства, сподели представителят на фонд „ Земеделие”.
"Ние не можем да направляваме всички 120 000 стопани в цялата страна всяка година физически, призна той и добави, че с изключение на ДФЗ ангажирани с контрола са и редица други институции ", акцентира Янчев.
Управителят на конна база Веселин Герджиков дефинира като неприемливо оставянето на конете на произвола на ориста.
„ Дори и тези коне да са каракачански, те не могат напълно да изкарат зимата в такива условия. Пасищни животни са и са по-адаптивни, само че това не значи, че можем да ги зарежем даже за месец, не за три, както е в тази ситуация. Животните би трябвало да имат непрекъснато наблюдаване, с цел да се следи тяхното състояние”, безапелационен беше той.
Експерти от Българската организация по сигурност на храните през вчерашния ден са посетили животновъдните обекти в с. Буново, благосъстоятелност на Пищалов и неговите компании, където са открили умряла крава. По думите на доктор Емил Гъгнев от БАБХ – Кюстендил общото здравословно положение на животните очевидно е било приемливо.
„ Тъй като притежателят не присъстваше в животновъдните обекти, в негово неявяване не можехме да правим по-задълбочени инспекции. Днес е обезпечен екип, който има подготвеност да влезе в обекта и да стартира инспекции, при изискване че притежателят присъства”, добави доктор Гъгнев.
В Осоговската планина Петър Пищалов няма регистриран животновъден обект. Няма позволение за напредването на конете от Буново до планината, сподели още той.
Д-р Гъгнев изясни, че не са получавали сигнал от притежателя за изгубени или бедстващи коне. Нямало и сигнали от полицията, прокуратурата или жители.
Днес спасители, доброволци и специалисти се надяват да съумеят да доближат и останалите коне, защото метеорологичните условия са малко по-добри от вчерашните – има мъгла, само че няма снеговалеж. След апелите за помощ се отзовават доста хора, които са се заели да докарат сено за тях.
Обяви тази заран пред bTV представителят на основния прокурор Румяна Арнаудова, откакто през вчерашния ден стана ясно, че към 70 от изоставените 100-на коне са умрели от мраз и апетит.
Още през вчерашния ден стартира досъдебно произвеждане за причиняване на гибелта на животни, като е проявена особена свирепост.
Вече е изискана информация от Държавен фонд „ Земеделие” по какъв начин са разходвани средства и до каква степен дотацията, която притежателят на стадото Петър Пищалов е получавал, е употребена по предопределение, с цел да се грижи за животните, добави тя.
От думите на началника на отдел във фонд „ Земеделие” Янислав Янчев стана ясно, че от 2013 година до момента Пищалов е получил към 35 000 лева евросубсидии за животните. Отделно е вземал средства и за пасищата.
Изискана е и информация от фонд „ Земеделие” дали са правени инспекции на Пищалов.
"Според данните, с които разполагаме, животните явно са били оставени да гладуват и за тях не са били полагани грижи. Възможно е да има повече от един причинител, по тази причина не конкретизираме към този миг кои са лицата, на които ще бъде повдигнато обвиняване. Събират се доказателства ", сподели още Арнаудова във връзка информацията, че някой различен стои зад Петър Пищалов.
Днес притежателят на конете е свикан на разпит в полицията в Кюстендил. От през вчерашния ден той е неоткриваем, даже профилът му във Facebook е заличен.
Пищалов има регистрирани 2 животновъдни обекта – в с. Буново и в с. Гърбево, Кюстендилска област, посочи още служителят на фонд „ Земеделие”.
"От 2009 година Пищалов е претендент по схемите и ограниченията по директни заплащания, а от 2013 година съответно декларира за подкрепяне и коне. До този миг за въпросните каракачански коне по едната мярка, по която е кандидатствал по остарялата Програма за развиване на селските региони, е получил общо към 17 000 лева След това от 2015 година стартира да кандидатства с други животни, отново от същата порода, и по нова мярка, по която за 2 година също е получил 17 700 лева ", сподели още Янчев.
От страна на фонд „ Земеделие” последната инспекция на Пищалов е по заявката за 2016 година За 2017 година притежателят на конете не е попаднал в графата „ рискови”, а през 2016 година инспекцията е открила дребни нередности, за които той получава глоба.
По думите на Янчев, Пищалов би следвало да отглежда тези животни, като не понижава техния брой. По новата мярка той е декларирал 51 коня, които има ангажимент да отглежда в продължение на 5 година, с цел да резервира породата. Когато понижи броя, има планувани наказания и най-тежката от тях е да върне получените досега средства, сподели представителят на фонд „ Земеделие”.
"Ние не можем да направляваме всички 120 000 стопани в цялата страна всяка година физически, призна той и добави, че с изключение на ДФЗ ангажирани с контрола са и редица други институции ", акцентира Янчев.
Управителят на конна база Веселин Герджиков дефинира като неприемливо оставянето на конете на произвола на ориста.
„ Дори и тези коне да са каракачански, те не могат напълно да изкарат зимата в такива условия. Пасищни животни са и са по-адаптивни, само че това не значи, че можем да ги зарежем даже за месец, не за три, както е в тази ситуация. Животните би трябвало да имат непрекъснато наблюдаване, с цел да се следи тяхното състояние”, безапелационен беше той.
Експерти от Българската организация по сигурност на храните през вчерашния ден са посетили животновъдните обекти в с. Буново, благосъстоятелност на Пищалов и неговите компании, където са открили умряла крава. По думите на доктор Емил Гъгнев от БАБХ – Кюстендил общото здравословно положение на животните очевидно е било приемливо.
„ Тъй като притежателят не присъстваше в животновъдните обекти, в негово неявяване не можехме да правим по-задълбочени инспекции. Днес е обезпечен екип, който има подготвеност да влезе в обекта и да стартира инспекции, при изискване че притежателят присъства”, добави доктор Гъгнев.
В Осоговската планина Петър Пищалов няма регистриран животновъден обект. Няма позволение за напредването на конете от Буново до планината, сподели още той.
Д-р Гъгнев изясни, че не са получавали сигнал от притежателя за изгубени или бедстващи коне. Нямало и сигнали от полицията, прокуратурата или жители.
Днес спасители, доброволци и специалисти се надяват да съумеят да доближат и останалите коне, защото метеорологичните условия са малко по-добри от вчерашните – има мъгла, само че няма снеговалеж. След апелите за помощ се отзовават доста хора, които са се заели да докарат сено за тях.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ