Кирил Вътев пожела износът на зърно да стигне 6 млн. т
Производители и преработватели дружно ще вземат решение проблемите в консултативните препоръки
Износът на зърно да стигне 6 млн. тона през 2023 година Прогнозата-пожелание е на министъра на земеделието и храните Кирил Вътев, който публично даде старт на жътвата в землището на русенското село Борисово. Вътев заяви, че макар проблемите, които българските производители са имали с експорта поради вноса от Украйна, през 2022 година страната ни е изнесла 4 млн. тона зърно. По предварителните разбори се чака реколтата от пшеница да бъде по размер към междинната или малко над нея тази година. Пред фермерите Вътев напомни контрактуваното със земеделските министри на последното съвещание на Съвета на Европейски Съюз, извършено в Люксембург на 26 и 27 юни. Като акцентира, че европейските дотации са единствено средство за подкрепяне, той изясни, че главната цел би трябвало да бъде пазарът. Именно по тази причина пред сътрудниците си от Европейски Съюз министърът е предложил в случай че не от тази година, то най-малко от идната действителната поддръжка за сектора да стане търсенето на нови пазари в трети страни. " Проблемът с продукцията от Украйна е, че освен в региона на производството на зърно, тя се явява огромен съперник и за останалите селскостопански производства ", акцентира Вътев. Той уточни, че компликации има и със слънчогледа, млякото и пчелния мед. Освен това в страната влиза много нерафинирано слънчогледово масло, което също е предизвикателство, защото нашият слънчоглед не излиза от складовете, тъй като преработвателите си набират задоволително вносна суровина.
Министърът означи, че зърнопроизводството е горделивост за България и че този бранш през предходната година е бил на 11-то място по експорт в света. Той оцени като добър индикатор за работата със зърнопроизводителите обстоятелството, че ръководителят на НАЗ - Илия Проданов, към този момент е негов консултант.
-->
По мотив неотдавна състоялият се Консултативен съвет по зърното, към който с изключение на досегашните членове ще бъдат добавени и преработвателите на слънчоглед, министърът ще инициира сходна конструкция да имат всички останали консултативни препоръки. Става въпрос за плодове и зеленчуци, мляко, месо, механически култури, ръководство на водите и горите. Според Вътев единствено по този метод производителите и преработвателите могат да намерят общ език при решаването на проблемите.
Какво чакат фермерите?
" Избягвам да давам прогнози преди окочателната беритба, само че при настоящето развиване на есенниците и при положителни климатични условия най-малко в нашия регон чакаме по-добра годишна продукция за пшеницата и ечемика от предишното лято ", сподели Людмил Работов от Пловдивския съюз на зърнопроизводителите в изявление за sinor.bg. По думите му падналите през последните два месеца превалявания са били плодородни за развиването на есенните култури, само че тъкмо преди жътвата всеки дъжд би заплашил качеството на зърното, по тази причина и земеделците се надяват времето най-сетне да се стабилизира.
Големият проблем остават обаче цялостните хранилища с миналогодишна продукция и спадът в международните цени. Разходите на земеделците порастват, тъй като им се постанова да обеззаразяват в допълнение пшеницата. За да покрият тези разноски и на фона на сегашните борсови предложения, единственото избавление са високите добиви от декар при новата годишна продукция и опция за отпушване на вътрешната търговия и на износа.
Колкото до пролетните култури, земелците от Южна България напряко не могат да се начудят на положителното развиване при царевицата и слънчогледа. " Само на моите полета от 14 април до момента са паднали невиждани 170 литра на квадратен метър. Благодарение на тях царевицата се развива прелестно, даже ми се наложи с дрон да инспектирам редовете за бурени, тъй като от високите растения те не се виждаха ", изясни още ръководителят на съюза.
В Северна и Източна България упованията са много разпосочни. В изявление за радио " Добруджа " проф. доктор Иван Киряков, завеждащ отдел " Селекция на зърнено-житни и бобови култури " в Добруджанския аграрни институт, планува много шарена картина за добивите. Проблемът е, че в Добруджа има области с цялостно безводие. В Шабленско, Каварна и Балчик през последните два месеца е имало леки валежи. В Дуранкулашко и Шабленско са регистрирани едвам 2-3 литра на кв. м. На други места в Добруджа, където дъждовете са били по-обилни, съгласно проф. Киряков би могло да се получат към 900 кг хлебно зърно от декар.
Докато в сухите зони от района оптималните добиви ще бъдат към 450 кг от дка. Затова и междинните добиви в Добруджа се пресмятат на към 500 кг от дка. Дори да бъдат продадени в точния момент, с тези количества фермерите не биха могли да да покрият себестойността на производството си, разяснява още специалистът. Причината е, че поради влажната пролет земеделците направиха съществени разноски за битка с заболяванията.
Износът на зърно да стигне 6 млн. тона през 2023 година Прогнозата-пожелание е на министъра на земеделието и храните Кирил Вътев, който публично даде старт на жътвата в землището на русенското село Борисово. Вътев заяви, че макар проблемите, които българските производители са имали с експорта поради вноса от Украйна, през 2022 година страната ни е изнесла 4 млн. тона зърно. По предварителните разбори се чака реколтата от пшеница да бъде по размер към междинната или малко над нея тази година. Пред фермерите Вътев напомни контрактуваното със земеделските министри на последното съвещание на Съвета на Европейски Съюз, извършено в Люксембург на 26 и 27 юни. Като акцентира, че европейските дотации са единствено средство за подкрепяне, той изясни, че главната цел би трябвало да бъде пазарът. Именно по тази причина пред сътрудниците си от Европейски Съюз министърът е предложил в случай че не от тази година, то най-малко от идната действителната поддръжка за сектора да стане търсенето на нови пазари в трети страни. " Проблемът с продукцията от Украйна е, че освен в региона на производството на зърно, тя се явява огромен съперник и за останалите селскостопански производства ", акцентира Вътев. Той уточни, че компликации има и със слънчогледа, млякото и пчелния мед. Освен това в страната влиза много нерафинирано слънчогледово масло, което също е предизвикателство, защото нашият слънчоглед не излиза от складовете, тъй като преработвателите си набират задоволително вносна суровина.
Министърът означи, че зърнопроизводството е горделивост за България и че този бранш през предходната година е бил на 11-то място по експорт в света. Той оцени като добър индикатор за работата със зърнопроизводителите обстоятелството, че ръководителят на НАЗ - Илия Проданов, към този момент е негов консултант.
-->
По мотив неотдавна състоялият се Консултативен съвет по зърното, към който с изключение на досегашните членове ще бъдат добавени и преработвателите на слънчоглед, министърът ще инициира сходна конструкция да имат всички останали консултативни препоръки. Става въпрос за плодове и зеленчуци, мляко, месо, механически култури, ръководство на водите и горите. Според Вътев единствено по този метод производителите и преработвателите могат да намерят общ език при решаването на проблемите.
Какво чакат фермерите?
" Избягвам да давам прогнози преди окочателната беритба, само че при настоящето развиване на есенниците и при положителни климатични условия най-малко в нашия регон чакаме по-добра годишна продукция за пшеницата и ечемика от предишното лято ", сподели Людмил Работов от Пловдивския съюз на зърнопроизводителите в изявление за sinor.bg. По думите му падналите през последните два месеца превалявания са били плодородни за развиването на есенните култури, само че тъкмо преди жътвата всеки дъжд би заплашил качеството на зърното, по тази причина и земеделците се надяват времето най-сетне да се стабилизира.
Големият проблем остават обаче цялостните хранилища с миналогодишна продукция и спадът в международните цени. Разходите на земеделците порастват, тъй като им се постанова да обеззаразяват в допълнение пшеницата. За да покрият тези разноски и на фона на сегашните борсови предложения, единственото избавление са високите добиви от декар при новата годишна продукция и опция за отпушване на вътрешната търговия и на износа.
Колкото до пролетните култури, земелците от Южна България напряко не могат да се начудят на положителното развиване при царевицата и слънчогледа. " Само на моите полета от 14 април до момента са паднали невиждани 170 литра на квадратен метър. Благодарение на тях царевицата се развива прелестно, даже ми се наложи с дрон да инспектирам редовете за бурени, тъй като от високите растения те не се виждаха ", изясни още ръководителят на съюза.
В Северна и Източна България упованията са много разпосочни. В изявление за радио " Добруджа " проф. доктор Иван Киряков, завеждащ отдел " Селекция на зърнено-житни и бобови култури " в Добруджанския аграрни институт, планува много шарена картина за добивите. Проблемът е, че в Добруджа има области с цялостно безводие. В Шабленско, Каварна и Балчик през последните два месеца е имало леки валежи. В Дуранкулашко и Шабленско са регистрирани едвам 2-3 литра на кв. м. На други места в Добруджа, където дъждовете са били по-обилни, съгласно проф. Киряков би могло да се получат към 900 кг хлебно зърно от декар.
Докато в сухите зони от района оптималните добиви ще бъдат към 450 кг от дка. Затова и междинните добиви в Добруджа се пресмятат на към 500 кг от дка. Дори да бъдат продадени в точния момент, с тези количества фермерите не биха могли да да покрият себестойността на производството си, разяснява още специалистът. Причината е, че поради влажната пролет земеделците направиха съществени разноски за битка с заболяванията.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ