Гастрофизиката: Новата наука за храненето
Професор Чарлз Спенс е създател на книгата Гастрофизика: Новата просвета за храненето. Ученът е пробен психолог в Оксофордския университет. В работата си се концентрира не върху това, което хората споделят, че мислят за храната, а върху това, което вършат, и за какво го вършат. За да се разбере това, би трябвало да се проникне надълбоко, да се проникне в мозъка.
Интересът на Спенс към метода, по който възприемаме храната, е подбуден още в детството му, с помощта на дядо му, който е бил притежател на бакалия. Той е поръсвал кафе на зърна зад щанда с храна, а при влизането на клиент ги стъпквал, освобождавайки опияняващ мирис на кафе. Това, което бакалинът е знаел интуитивно, а внукът му потвърждава научно, е, че на всички ни се въздейства във връзка с храните и напитките, без да го знаем. С гастрофизиката Спенс ни дава доста храна за размисъл.
Често става дума за упования – има значение какво мислим за това, което ще ядем. И когато вилицата се запъти към устата, мозъкът към този момент е решил дали му харесва, или не. Дегустацията на нещо горчиво може да ви накара да се чувствате по-враждебно. А опитването на нещо сладко води до по-романтични усеща. Дори мисленето за обич може да ви накара да смятате, че водата е по-сладка.
Очакването ни за усета на храната е също толкоз евентуално да повлияе върху възприемането й, колкото ни влияят цветът и мирисът й. Така че наподобява, че и усетът ни е обезсърчителен очевидец. Спенс споделя, че без мириса е мъчно е да разберете дали това, което дегустирате, е лук или ябълка, алено вино или студено кафе.
Спенс слага забавни въпроси като: Може ли да се вкуси формата на храната. Оказва се, че сервираната в закръглени форми храна се възприема като по-сладка, в сравнение с сервираната в ъгловати. Ако храната е сервирана в бели чинии, ни се коства по-сладка и ароматна, в сравнение с в случай че е в черни.
Направено в Съединени американски щати проучване е открило, че уязвимите пациенти, страдащи от заболяването на Алцхаймер, са нараснали с 25% приема си на храна и с 84% на течности, когато са преместени в чинии и чаши с висок контрастност на цветовете. Не е изненадващо, че търговците и експертите по продажби се възползват от това.
Представете си, да вземем за пример, опаковка на чорба, на която има купа с храната. Ако на фотографията има лъжица и тя е отдясно, има 15% по-голяма възможност да я купите, в сравнение с в случай че приборът е отляво. А обяснението е напълно просто – множеството хора работят с дясната ръка и се разпознават с дясното, даже и без да го осъзнават.
Ресторантите също са в играта. Спенс показва изследвания, които демонстрират, че плащаме два пъти повече за храната, в случай че наподобява по-привлекателна. Когато свири класическа музика, харчим повече. Ако музиката е бърза, ще ядем и ще си тръгнем бързо, само че в случай че е мудна, ще прекараме 10 минути по-дълго в хранене.
Изследователи във Англия са сменили музиката, която свири в бранша с виновността в супермаркет. Когато свирела френска музика, множеството клиенти купували френско вино, когато пуснали немска, множеството хора взели немско.
Оказва се, че мозъците ни вършат трикове на вкусовите ни рецептори. Не можем да имаме вяра на това, което виждаме, да не приказваме за това, което вкусваме, а и спомените ни са подозрителни. Освен това Спенс ни кара да се замислим какво би могло да се случи с храната в недалечно бъдеще – направена от 3Д принтери, вибриращи вилици, неща от научната фантастика.
