Професии, които само преди няколко години се считаха за стабилни,

Професии, които единствено преди няколко години се считаха за постоянни, към този момент не съществуват или са на път да изчезнат. В “червената книга ” от много време към този момент са чиновници от видеотеки и разносвачи на вестници. Кои занаяти са на път да останат в историята, разказва Юлиян Стоянов.

Това е Владимир, а това - Теодор. Общото сред двамата е, че работят специалности на изгубване.

Владимир е ключар към този момент 32 години. Наследява занаята от татко му, който взема решение да отвори ателие след рухването на комунизма. Чиракува няколко години и счита, че това е най-хубавия метод да се научи специалността.

 
На мен ми е забавно да се занимавам, да разглабям неща, да видя по какъв начин са направени и оттова продължих тази специалност. С наслаждение го правя това, което върша.
Владимир Иванов, ключар

Не със същия възторг били младежите, които все по-рядко желаят да станат ключари, споделя занаятчията.

 
- По-скоро гледат лесното изкарване на пари, в сравнение с с труд. - Къде в днешно време човек може да се научи да стане ключар? - При различен ключар вероятно.
Владимир Иванов, ключар
- Аз съм приключил медии и връзки, не съм приключил обущарски колеж. Даже не знам дали има такова учебно заведение. Всичко е процедура с годините и предпочитание.  - А има ли го това предпочитание в младежите? - Не.
Теодор Креманаров, обущар

Освен да намерим ключари, в днешно време е мъчно да си лъснем обувките при ваксаджия или да ни ги поправи обущар. Откриваме  Теодор Каменаров в дребна работилница в луксозен търговски център, където обувките, които поправя струват четирицифрени суми.

 
Няма хора, на които да им идва от вътрешната страна. Не мисля, че заплащането е проблем. Просто не одобряват драговолно специалността.
Теодор Креманаров, обущар

Неговите двама сина са към момента дребни, само че нямат интерес към обущарството.

 
Предполагам, че с друго ще се занимават - камиони, трупи, цехове и така нататък
Теодор Креманаров, обущар

И синовете на Владимир нямат интерес към занаята на татко си.

 
Никой няма интерес. Те са дребни още обаче никой няма интерес с това нещо да се занимава. Не е добре, тъй като искаш въпреки всичко някой да го наследи обаче ще забележим по-нататък.
Владимир Иванов, ключар

И до момента в който поправя поредния чифт, Теодор изяснява, че поминък се работи със сърце и душа. Нещо, което все по-често липсва.

 
Няма хора, на които да им идва от вътрешната страна. Не мисля, че заплащането е проблем. Просто не одобряват драговолно специалността.
Теодор Креманаров, обущар

Дали ще има кой да ни поправя обувките, часовниците, ключовете или да точи ножовете ни…може би ще разберем по-скоро, в сравнение с допускаме.

За Euronews Bulgaria Юлиян Стоянов.