Разкриха тайните на рицарския замък Вишеград
ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ, археолог, особено за СТАНДАРТ
Завършиха археологическите изследвания на неповторимо непокътнатата средновековна цитадела Вишеград, ситуирана картинно на брега на бент. „ Студен бунар “ единствено на 4-5 км по права линия от центъра на Кърджали. Тайнствената цитадела е измежду най-важните средновековни твърдини на Източните Родопи. Изворите сочат и други крепко укрепени градове от ХІІ-ХІV в. в този регион като Перперикон, Мнеакос, Устра, Ефрем, Кривус и Патмос. Повечето от тях са локализирани и впечатляват с високо непокътнатите си фортификационни уреди.
Вишеград нашумя с и
нтересното уведомление на старофренския хронист Жофроа дьо Вилардуен, описал Четвъртия кръстоносен поход и основаването през 1204 година на Латинската империя върху руините на разгромената Византия. Той споделя за похода в планината през август 1206 година на регента на империята Хенрих (Анри) дьо Ено. Тогава наследникът на графовете на Фландрия се озовава със своята войска пред стените на намиращия се на брега на реката Арда „ хубав палат ” Вишеград. Той го завладява и го прави своя резиденция. Тук Хенрих схваща за гибелта на брат си, пленения след фамозната борба при Одрин от април 1205 година от българския цар Калоян първи латински император Балдуин, а баронският съвет го избира за идващ държател.
От пребиваването в крепостта Вишеград на най-видните френски рицари през 1206 година е открита и сигурна диря – забрало на рицарски шлем, датиран чудесно по своите особености в първата половина на ХІІІ век. Заедно с него би трябвало да се отбележат и откритата рицарската тока за колан с ажурна декорация, както и остатъци от средновековно оръжие.
След отнемането на голяма маса пръст и камъни бе изцяло обяснен проекта на крепостта с необикновено непокътнатите тук-там до 9-10 м стени. Тя е имала три кули, като най-голяма е била централната с внушителните размери от 10/12 м. Най-впечатляваща е дългата близо 40 м триетажна постройка, където са се намирали складовете за муниции и жилищните елементи на замъка. Според нашите данни през ХІІ-ХІV в. това е била резиденцията на шефовете на Ахридос, както по това време са се наричали Източните Родопи. Във вътрешността на укреплението наред с огромната постройка е имало дървени бараки за прислужниците, както и дребен християнски параклис, чиито основи бяха разкрити при разкопките.
Проучванията демонстрираха, че средновековната цитадела Вишеград не е издигната на празно място. Още преди повече от три хилядолетия тук е имало малко тракийско светилище от късната бронзова и ранножелязната ера. През III-IV в. на същото място е повдигнат имала здрав римски кастел, издигнат с солидни каменни блокове. Той е направлявал значимия за Римската империя път по река Арда. През ХІ в. ромеите ремонтират високо непокътнатите остатъци от остарялата римска цитадела и по този начин я трансформират в феодален палат.
През 1206 година латинците не инцидентно са впечатлени от Вишеград, който доста им приличал на техните лични феодални родови крепости в родината им. Твърдината изиграва значима роля и през идващите две епохи. В края на ХІV в. тя е била завладяна от османските пълчища евентуално след блокада, тъй като разкопките демонстрират пълен слой от пожарища. Именно в него се откриха няколко солидни стоманени литургийни хоругвени кръста. Явно това са били християнските светини, които българските бойци са издигали над крепостните стени по време на отбраната против иноверците. От същата ера са и многочислените стрели, употребявани в жестоката борба.
Пълното откриване на замъка ще разреши на община Кърджали да трансформира Вишеград в „ Родопския Царевец “ с извънредно комфортен достъп и ефектно нощно осветяване.
Завършиха археологическите изследвания на неповторимо непокътнатата средновековна цитадела Вишеград, ситуирана картинно на брега на бент. „ Студен бунар “ единствено на 4-5 км по права линия от центъра на Кърджали. Тайнствената цитадела е измежду най-важните средновековни твърдини на Източните Родопи. Изворите сочат и други крепко укрепени градове от ХІІ-ХІV в. в този регион като Перперикон, Мнеакос, Устра, Ефрем, Кривус и Патмос. Повечето от тях са локализирани и впечатляват с високо непокътнатите си фортификационни уреди. Вишеград нашумя с и
нтересното уведомление на старофренския хронист Жофроа дьо Вилардуен, описал Четвъртия кръстоносен поход и основаването през 1204 година на Латинската империя върху руините на разгромената Византия. Той споделя за похода в планината през август 1206 година на регента на империята Хенрих (Анри) дьо Ено. Тогава наследникът на графовете на Фландрия се озовава със своята войска пред стените на намиращия се на брега на реката Арда „ хубав палат ” Вишеград. Той го завладява и го прави своя резиденция. Тук Хенрих схваща за гибелта на брат си, пленения след фамозната борба при Одрин от април 1205 година от българския цар Калоян първи латински император Балдуин, а баронският съвет го избира за идващ държател. От пребиваването в крепостта Вишеград на най-видните френски рицари през 1206 година е открита и сигурна диря – забрало на рицарски шлем, датиран чудесно по своите особености в първата половина на ХІІІ век. Заедно с него би трябвало да се отбележат и откритата рицарската тока за колан с ажурна декорация, както и остатъци от средновековно оръжие.
След отнемането на голяма маса пръст и камъни бе изцяло обяснен проекта на крепостта с необикновено непокътнатите тук-там до 9-10 м стени. Тя е имала три кули, като най-голяма е била централната с внушителните размери от 10/12 м. Най-впечатляваща е дългата близо 40 м триетажна постройка, където са се намирали складовете за муниции и жилищните елементи на замъка. Според нашите данни през ХІІ-ХІV в. това е била резиденцията на шефовете на Ахридос, както по това време са се наричали Източните Родопи. Във вътрешността на укреплението наред с огромната постройка е имало дървени бараки за прислужниците, както и дребен християнски параклис, чиито основи бяха разкрити при разкопките.
Проучванията демонстрираха, че средновековната цитадела Вишеград не е издигната на празно място. Още преди повече от три хилядолетия тук е имало малко тракийско светилище от късната бронзова и ранножелязната ера. През III-IV в. на същото място е повдигнат имала здрав римски кастел, издигнат с солидни каменни блокове. Той е направлявал значимия за Римската империя път по река Арда. През ХІ в. ромеите ремонтират високо непокътнатите остатъци от остарялата римска цитадела и по този начин я трансформират в феодален палат.
През 1206 година латинците не инцидентно са впечатлени от Вишеград, който доста им приличал на техните лични феодални родови крепости в родината им. Твърдината изиграва значима роля и през идващите две епохи. В края на ХІV в. тя е била завладяна от османските пълчища евентуално след блокада, тъй като разкопките демонстрират пълен слой от пожарища. Именно в него се откриха няколко солидни стоманени литургийни хоругвени кръста. Явно това са били християнските светини, които българските бойци са издигали над крепостните стени по време на отбраната против иноверците. От същата ера са и многочислените стрели, употребявани в жестоката борба.
Пълното откриване на замъка ще разреши на община Кърджали да трансформира Вишеград в „ Родопския Царевец “ с извънредно комфортен достъп и ефектно нощно осветяване.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ