Проф. Христо Пимпирев: На Антарктида сънуваме живи и мъртви
Проф. Христо Пимпирев е български академик и полярен откривател. Роден е на 13 февруари 1953 година От 2005 година е професор по геология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски ” и е част от Академичния съвет на образователното заведение. Проф. Пимпирев е доайен на българската антарктическа стратегия, участник в Първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/88. Той е началник на годишните национални научни експедиции до Антарктика и председател-учредител на Българския антарктически институт. Той е и първият българин, развял нашето знаме на Южния полюс - на 8 януари 2013 година Проф. Пимпирев стъпва на най-южната точка на планетата като част от състава на интернационална експедиция, отдадена на 100-годишнината от покоряването на Южния полюс от Руал Амундсен и Робърт Скот. А някъде на остров Ливингстън един бряг и един хладилник носят неговото име. „ Смяната на зимното с лятното часово време и назад не оказва въздействие върху човешкия организъм, само че при разлика от пет часа се обърква чувството за светлата и тъмната част на деня и е нужна акомодация ”, съобщи проф. Христо Пимпирев, учител в Софийския университет „ Св. Климент Охридски ” и дълготраен началник на българските експедиции до Антарктида. - Проф. Пимпирев, върнахме се към зимното часово време. На вас по какъв начин се отразява промяната на времето?
- Като академик, който непрестанно минава през часовите пояси на Земята, считам, че е несериозно да се твърди, че един час промяна във времето въздейства върху здравето на хората. Сега светът е толкоз отворен, че смяна с един час не може да ни се отрази отрицателно. Лично аз и другите учени от българските антарктически експедиции сменяме по пет, по седем или по 10 часа времето по няколко пъти през годината при експедициите ни до Антарктида и на никого не са му се отразили зле здравословно тези промени.
Друг въпрос е, че в днешното време, в което се употребяват доста и разнообразни технологии, към този момент е противоречиво дали в действителност се пести електрическа енергия при промяната на зимното с лятното часово време. Заради това учени оспорват тази промяна на часовото време, само че въпреки всичко това е световно решение на Европейския съюз.
Възможността посредством промяната на часовото време да се удължи денят, е добра. Даже и да не се пести към този момент електрическа енергия, считам, че е хубаво, когато в България през лятото е ярко до 21.30 часа. По-дългият ден дава повече благоприятни условия за вътрешна сила на хората, тъй като могат да прекарват време измежду природата и това е потребно. По-дългото слънчево греене се отразява позитивно на човешката душeвност. При по-дълъг ден хората имат повече жизнеспособност и по-големи благоприятни условия да оползотворяват времето си, в това число и на открито измежду природата. Когато нощта е по-дълга от деня, хората са принудени да стоят повече в затворени пространства и това работи отрицателно на душeвността им.
- Как върви подготовката за 26-ата българска антарктическа задача?
- Първите български полярници би трябвало да заминат в края на ноември за Антарктида, с цел да открият полярната ни станция за новия сезон. Акцентът ще е върху планове, свързани с климатичните промени, защото Антарктида
е лакмусът
на климата
на Земята
С очите си виждаме последствията от световното стопляне и бъдещето на човечеството не е доста розово, в случай че не спре да замърсява атмосферата и не си помогне единствено. Тези студове по време на горещниците, както се водят по националния ни календар, бяха с едни от най-ниските температури. Сега, противоположното, 25 градуса съвсем в края на октомври.
Не е доста розово бъдещето на човечеството и всеки един от нас би трябвало да се замисли по какъв начин да не замърсява планетата си. Пораженията човешки са необратими, само че можем с старания да спрем разрушаването на Земята. До края на века равнището на океана ще се увеличи с 30-40 см, ще докара до заливане на едни гъстонаселени елементи от планетата. Там живеят милиарди хора и е допустимо да настъпи страшна миграция. Ще бъдат залети доста плодородни земи, ще има мощен дефицит на храна, ща настъпи апетит. Трябва да спрем със замърсяването на планетата.
- Продължавате ли да сънувате странни сънища в базата?
- О, да, случва се. Няма новопостъпил, който да не е сънувал като живи свои умряли близки. В това няма нищо ужасно, на никого душeвността не се е увредила от тези колоритни сънища. Проф. Биолчев най-добре го е описал – по какъв начин неговите умряли родители са влезнали безусловно в стаята му, където спи.
В базата сякаш забравяш за останалия свят, там зависиш напълно и единствено от себе си и сътрудниците си. Зависим си и от атмосферните условия, които в действителност са доста тежки. Ние към момента нямаме телевизия, не ни липсва, само че и при нас настъпват технологиите. Психотерапията ни е да си приказваме с пингвините – оказва помощ, повярвайте ми.
- Боледувате ли от грип или други вирусни болести на Ледения континент?
- Това е мястото, където съвсем не болен съм, защото няма вируси, няма бактерии, не е като живота в тропиците, където отвред те дебне някоя болест. На този континент грипът е чужд. Но когато дълго време си там, като се върнеш в света, цялостен с вируси, доста бързо се разболяваш – имунитетът ти в тази стерилна среда
отвиква да се
бори с бацилите
И другото рисково е, че в случай че някой донесе вирус, всички се разболяваме. Лекарят на експедицията се грижи да взимаме синтетични витамини, имуностимулатори, тъй като плодовете и зеленчуците устоят единствено една седмица в сурово положение и няма свежи витамини.
- Как се грижите за здравето си, с цел да сте в кондиция за експедициите?
- Ходя най-малко 3 пъти седмично на плуване, навъртявам над 2 км в басейна. През почивните дни се качвам на Витоша или върша преходи другаде от по 15-ина километра. Смятам, че можем да се поддържаме в добра кондиция и с по-бързо вървене по 1 час даже по улиците на града. Аз обичам да се движа, за мен отмората и почивката са посредством придвижването.
Най-харесвам Докторската градина - един от дребното непокътнати, красиви паркове в София, един бял дроб в центъра на столицата ни. По времето на Фердинанд е била ботаническа градина – в нея има много редки типове растения. Например гинко билоба – пораства в Югоизточна Азия, повече от 200 млн. години съществува.
Жив и здрав съм, в добра кондиция, положителното ми физическо положение ми разрешава да пътувам до Антарктида, скоро нямам желание да се отхвърлям.
- С какво се храните в базата?
- Основната ни храна е месо, риба, месим си самун, имаме макарони, картофи, ориз. Вкусът на хляба ни е доста прелестен, нали ние си го вършим. Освен самун си вършим и баници. Липсват ни пресните плодове и зеленчуци, те малко устоят в студа, само че пък имаме сушени такива, както и ядки.
Там няма магазин, където да отидеш да си купиш, каквото ти се яде. Храната ни е уравновесена и към този момент никой не се оплаква. Но всичко се пресмята, с цел да не останем без храна до края на престоя ни там. Имаме подготвени храни, консерви, сушени супи. Тези от нас, които не знаят по какъв начин, се научиха и да готвят, и то добре.
Люба МОМЧИЛОВА
- Като академик, който непрестанно минава през часовите пояси на Земята, считам, че е несериозно да се твърди, че един час промяна във времето въздейства върху здравето на хората. Сега светът е толкоз отворен, че смяна с един час не може да ни се отрази отрицателно. Лично аз и другите учени от българските антарктически експедиции сменяме по пет, по седем или по 10 часа времето по няколко пъти през годината при експедициите ни до Антарктида и на никого не са му се отразили зле здравословно тези промени.
Друг въпрос е, че в днешното време, в което се употребяват доста и разнообразни технологии, към този момент е противоречиво дали в действителност се пести електрическа енергия при промяната на зимното с лятното часово време. Заради това учени оспорват тази промяна на часовото време, само че въпреки всичко това е световно решение на Европейския съюз.
Възможността посредством промяната на часовото време да се удължи денят, е добра. Даже и да не се пести към този момент електрическа енергия, считам, че е хубаво, когато в България през лятото е ярко до 21.30 часа. По-дългият ден дава повече благоприятни условия за вътрешна сила на хората, тъй като могат да прекарват време измежду природата и това е потребно. По-дългото слънчево греене се отразява позитивно на човешката душeвност. При по-дълъг ден хората имат повече жизнеспособност и по-големи благоприятни условия да оползотворяват времето си, в това число и на открито измежду природата. Когато нощта е по-дълга от деня, хората са принудени да стоят повече в затворени пространства и това работи отрицателно на душeвността им.
- Как върви подготовката за 26-ата българска антарктическа задача?
- Първите български полярници би трябвало да заминат в края на ноември за Антарктида, с цел да открият полярната ни станция за новия сезон. Акцентът ще е върху планове, свързани с климатичните промени, защото Антарктида
е лакмусът
на климата
на Земята
С очите си виждаме последствията от световното стопляне и бъдещето на човечеството не е доста розово, в случай че не спре да замърсява атмосферата и не си помогне единствено. Тези студове по време на горещниците, както се водят по националния ни календар, бяха с едни от най-ниските температури. Сега, противоположното, 25 градуса съвсем в края на октомври.
Не е доста розово бъдещето на човечеството и всеки един от нас би трябвало да се замисли по какъв начин да не замърсява планетата си. Пораженията човешки са необратими, само че можем с старания да спрем разрушаването на Земята. До края на века равнището на океана ще се увеличи с 30-40 см, ще докара до заливане на едни гъстонаселени елементи от планетата. Там живеят милиарди хора и е допустимо да настъпи страшна миграция. Ще бъдат залети доста плодородни земи, ще има мощен дефицит на храна, ща настъпи апетит. Трябва да спрем със замърсяването на планетата.
- Продължавате ли да сънувате странни сънища в базата?
- О, да, случва се. Няма новопостъпил, който да не е сънувал като живи свои умряли близки. В това няма нищо ужасно, на никого душeвността не се е увредила от тези колоритни сънища. Проф. Биолчев най-добре го е описал – по какъв начин неговите умряли родители са влезнали безусловно в стаята му, където спи.
В базата сякаш забравяш за останалия свят, там зависиш напълно и единствено от себе си и сътрудниците си. Зависим си и от атмосферните условия, които в действителност са доста тежки. Ние към момента нямаме телевизия, не ни липсва, само че и при нас настъпват технологиите. Психотерапията ни е да си приказваме с пингвините – оказва помощ, повярвайте ми.
- Боледувате ли от грип или други вирусни болести на Ледения континент?
- Това е мястото, където съвсем не болен съм, защото няма вируси, няма бактерии, не е като живота в тропиците, където отвред те дебне някоя болест. На този континент грипът е чужд. Но когато дълго време си там, като се върнеш в света, цялостен с вируси, доста бързо се разболяваш – имунитетът ти в тази стерилна среда
отвиква да се
бори с бацилите
И другото рисково е, че в случай че някой донесе вирус, всички се разболяваме. Лекарят на експедицията се грижи да взимаме синтетични витамини, имуностимулатори, тъй като плодовете и зеленчуците устоят единствено една седмица в сурово положение и няма свежи витамини.
- Как се грижите за здравето си, с цел да сте в кондиция за експедициите?
- Ходя най-малко 3 пъти седмично на плуване, навъртявам над 2 км в басейна. През почивните дни се качвам на Витоша или върша преходи другаде от по 15-ина километра. Смятам, че можем да се поддържаме в добра кондиция и с по-бързо вървене по 1 час даже по улиците на града. Аз обичам да се движа, за мен отмората и почивката са посредством придвижването.
Най-харесвам Докторската градина - един от дребното непокътнати, красиви паркове в София, един бял дроб в центъра на столицата ни. По времето на Фердинанд е била ботаническа градина – в нея има много редки типове растения. Например гинко билоба – пораства в Югоизточна Азия, повече от 200 млн. години съществува.
Жив и здрав съм, в добра кондиция, положителното ми физическо положение ми разрешава да пътувам до Антарктида, скоро нямам желание да се отхвърлям.
- С какво се храните в базата?
- Основната ни храна е месо, риба, месим си самун, имаме макарони, картофи, ориз. Вкусът на хляба ни е доста прелестен, нали ние си го вършим. Освен самун си вършим и баници. Липсват ни пресните плодове и зеленчуци, те малко устоят в студа, само че пък имаме сушени такива, както и ядки.
Там няма магазин, където да отидеш да си купиш, каквото ти се яде. Храната ни е уравновесена и към този момент никой не се оплаква. Но всичко се пресмята, с цел да не останем без храна до края на престоя ни там. Имаме подготвени храни, консерви, сушени супи. Тези от нас, които не знаят по какъв начин, се научиха и да готвят, и то добре.
Люба МОМЧИЛОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ