Нобеловата лауреатка Еманюел Шарпантие започва работата си върху „генетична ножица“ преди двадесет години
Проф. Еманюел Шарпантие стартира още преди двадесет години работата по технологията, станала известна като „ генетична ножица ", за която бе отличена дружно с Дженифър Даудна с Нобеловата премия за химия през 2020 година Това описа самата Шарпантие на 72-ата Среща на Нобелови лауреати с млади учени в Линдау, Германия, провела се от 25 до 30 юни.
Това бе първото присъединяване на проф. Шарпантие в влиятелния конгрес и тя бе измежду най-търсените за контакт от младите учени Нобелови лауреати, участващи в срещата. Тази година събитието на брега на Боденското езеро събра 38 Нобелови лауреати и над 600 млади учени от повече от 90 страни в света.
Френската изследователка, която от 10 години работи в Германия и оглавява звеното за проучване на патогените в Института Макс Планк в Берлин, взе участие в две полемики в границите на форума и изнесе лекция за пътя й като академик до създаването на технологията CRISPR-Cas. Тя даде изявление пред публицисти от шест медии, измежду които и Българска телеграфна агенция.
Приносът на българската изследователка Елица Делчева за създаването на технологията CRISPR бе откроен от проф. Шарпантие в лекцията, която тя сервира пред няколкостотин участници във форума.
„ Имах привилегията да работя с доста въодушевени млади учени, които работеха настойчиво и по-специално Кшищоф Чилински, Елица Делчева ", сподели Шарпантие при започване на лекцията си.
Тя в действителност беше движещата мощ в плана, отговори Шарпантие на въпрос на Българска телеграфна агенция за ролята на Елица Делчева в проучването, отличено с Нобелова премия.
„ Да, просвета от България! ", възкликна изследователката, когато чу въпроса с името на Делчева. „ Трябва да кажа, че това беше необикновено - студентка в магистърска степен, която повика една докторантка, докара я при мен и ми сподели: " Еманюел, Маню - с това име ме назовават, ще остана, до момента в който довършим плана " - това бе публикация за списание " Нейчър ". Така че тя остана в магистърската степен две години ", сподели Шарпантие. С нея направихме опитите, които преди този момент не можахме да правим за цяла година, сподели микробиоложката. „ Така довършихме проучването за " Нейчър " и тя в действителност бе движеща мощ в плана ", заключи Шарпантие.
Елица Делчева е съавтор на публикация в сп. „ Нейчър " за CRISPR РНК от 30 март 2011 година Описаното проучване е стъпка от процеса на създаването на технологията, за която Шарпантие и Даудна бяха отличени с Нобелова премия.
Мобилността беше доста значима за моята кариера, сподели проф.Шарпантие на форума. „ Светът на микробиологията се развива доста бързо и може да се научи доста от тези дребни организми ", добави тя.
Еманюел Шарпантие стартира научната си активност с проучвания върху стрептококите - „ патоген, който провокира доста болести при хората, които предизвикват гибелта на половин милион души по света приблизително всяка година и лекуването изисква антибиотици ", сподели Шарпантие.
В лабораторията ми към този момент повече от двадесет години се опитваме да разберем по какъв начин бактериите разболяват хората и по какъв начин хората се отбраняват против инфекциите. Бактериите употребяват комплицирани механизми, с цел да се приспособяват. Те са непрекъснато под стрес, само че са развили дарба да се приспособяват на всевъзможни външни въздействия бързо, с цел да оцелеят и в тази ситуация с патогените - да провокират болести, добави тя.
В диалога с публицисти от шест медии тя сподели, че моторът на проучванията й постоянно е бил да работи върху бактерии и да търси или генетични принадлежности за справяне с тях, или подобен, който да помогне за създаване на новаторски тактики.
На форума тя акцентира, че през последното десетилетие проучванията в региона на биологията и приложенията на системите CRISPR-Cas се трансфораха в една от най-динамичните и разрастващи се области в естествените науки, с огромни вероятности за бъдещи биотехнически и биомедицински разработки.
Първоначално CRISPR-Cas е имунна система на основата на РНК, която е еволюирала необятно в бактериите в голям брой системи и подсистеми и чиято функционалност е да защищава тези микроорганизми от инвазия на вируси. Разгадаването на подробния механизъм на една от системите CRISPR-Cas - CRISPR-Cas9, с моя екип, докара до създаването на трансформираща технология в биологичните науки, която разрешава бързо и дейно целеустремено редактиране на генома, маркиране на хромозоми и контролиране на гени в огромно многообразие от кафези и организми. Програмируемият с РНК инструмент CRISPR-Cas9 е сполучлив, повсеместен, елементарно програмируем и е необятно признат от научната общественост, сподели Шарпантие.
От десетилетие насам системата CRISPR-Cas9 е неразделна част от инструментариума на всеки откривател за манипулиране на генетичната информация посредством въвеждане или поправяне на разновидности, подмяна на гени, модифициране на ДНК или модулиране на транскрипцията в клетка или организъм по целеустремен метод - а приложенията на тази революционна технология не престават да се развиват с бързи темпове. През последните години бяха открити и употребявани системи CRISPR-Cas, разнообразни от CRISPR-Cas9, които в допълнение допълват генетичния инструментариум на CRISPR-Cas.
Приложенията на технологията CRISPR-Cas са извънредно необятни, в това число основаването на трансгенни животни, генетичното модифициране на разнообразни видове еукариотни кафези, генетичното модифициране на растения и култури и други Фирми за принадлежности и комплекти за обслужване оферират артикули, свързани с CRISPR-Cas, и са основани биотехнологични компании за създаване на технологията за лекуване на съществени човешки генетични болести. Технологията притегля интереса и на фармацевтичната и биотехнологичната промишленост, освен с цел да се възползват от капацитета ѝ за опростяване на биопроизводството и скрининга, само че и с цел да я приложат за евентуално лекуване на съществени човешки болести, сподели Шарпантие.
Тя напомни, че от няколко години се организират международни срещи на учени по самодейност на Академиите на науките на Съединени американски щати, Китай и Англия, с цел да се подсигурява, че „ генетичната ножица " няма да се употребява при хора за друго, с изключение на за лекуване, а регламентът за това занапред следва. Проблем породи, откакто през 2018 година китайски академик разгласи, че е редактирал генома на два човешки ембриона, с цел да не развият СПИН.
Източник:БТА
Това бе първото присъединяване на проф. Шарпантие в влиятелния конгрес и тя бе измежду най-търсените за контакт от младите учени Нобелови лауреати, участващи в срещата. Тази година събитието на брега на Боденското езеро събра 38 Нобелови лауреати и над 600 млади учени от повече от 90 страни в света.
Френската изследователка, която от 10 години работи в Германия и оглавява звеното за проучване на патогените в Института Макс Планк в Берлин, взе участие в две полемики в границите на форума и изнесе лекция за пътя й като академик до създаването на технологията CRISPR-Cas. Тя даде изявление пред публицисти от шест медии, измежду които и Българска телеграфна агенция.
Приносът на българската изследователка Елица Делчева за създаването на технологията CRISPR бе откроен от проф. Шарпантие в лекцията, която тя сервира пред няколкостотин участници във форума.
„ Имах привилегията да работя с доста въодушевени млади учени, които работеха настойчиво и по-специално Кшищоф Чилински, Елица Делчева ", сподели Шарпантие при започване на лекцията си.
Тя в действителност беше движещата мощ в плана, отговори Шарпантие на въпрос на Българска телеграфна агенция за ролята на Елица Делчева в проучването, отличено с Нобелова премия.
„ Да, просвета от България! ", възкликна изследователката, когато чу въпроса с името на Делчева. „ Трябва да кажа, че това беше необикновено - студентка в магистърска степен, която повика една докторантка, докара я при мен и ми сподели: " Еманюел, Маню - с това име ме назовават, ще остана, до момента в който довършим плана " - това бе публикация за списание " Нейчър ". Така че тя остана в магистърската степен две години ", сподели Шарпантие. С нея направихме опитите, които преди този момент не можахме да правим за цяла година, сподели микробиоложката. „ Така довършихме проучването за " Нейчър " и тя в действителност бе движеща мощ в плана ", заключи Шарпантие.
Елица Делчева е съавтор на публикация в сп. „ Нейчър " за CRISPR РНК от 30 март 2011 година Описаното проучване е стъпка от процеса на създаването на технологията, за която Шарпантие и Даудна бяха отличени с Нобелова премия.
Мобилността беше доста значима за моята кариера, сподели проф.Шарпантие на форума. „ Светът на микробиологията се развива доста бързо и може да се научи доста от тези дребни организми ", добави тя.
Еманюел Шарпантие стартира научната си активност с проучвания върху стрептококите - „ патоген, който провокира доста болести при хората, които предизвикват гибелта на половин милион души по света приблизително всяка година и лекуването изисква антибиотици ", сподели Шарпантие.
В лабораторията ми към този момент повече от двадесет години се опитваме да разберем по какъв начин бактериите разболяват хората и по какъв начин хората се отбраняват против инфекциите. Бактериите употребяват комплицирани механизми, с цел да се приспособяват. Те са непрекъснато под стрес, само че са развили дарба да се приспособяват на всевъзможни външни въздействия бързо, с цел да оцелеят и в тази ситуация с патогените - да провокират болести, добави тя.
В диалога с публицисти от шест медии тя сподели, че моторът на проучванията й постоянно е бил да работи върху бактерии и да търси или генетични принадлежности за справяне с тях, или подобен, който да помогне за създаване на новаторски тактики.
На форума тя акцентира, че през последното десетилетие проучванията в региона на биологията и приложенията на системите CRISPR-Cas се трансфораха в една от най-динамичните и разрастващи се области в естествените науки, с огромни вероятности за бъдещи биотехнически и биомедицински разработки.
Първоначално CRISPR-Cas е имунна система на основата на РНК, която е еволюирала необятно в бактериите в голям брой системи и подсистеми и чиято функционалност е да защищава тези микроорганизми от инвазия на вируси. Разгадаването на подробния механизъм на една от системите CRISPR-Cas - CRISPR-Cas9, с моя екип, докара до създаването на трансформираща технология в биологичните науки, която разрешава бързо и дейно целеустремено редактиране на генома, маркиране на хромозоми и контролиране на гени в огромно многообразие от кафези и организми. Програмируемият с РНК инструмент CRISPR-Cas9 е сполучлив, повсеместен, елементарно програмируем и е необятно признат от научната общественост, сподели Шарпантие.
От десетилетие насам системата CRISPR-Cas9 е неразделна част от инструментариума на всеки откривател за манипулиране на генетичната информация посредством въвеждане или поправяне на разновидности, подмяна на гени, модифициране на ДНК или модулиране на транскрипцията в клетка или организъм по целеустремен метод - а приложенията на тази революционна технология не престават да се развиват с бързи темпове. През последните години бяха открити и употребявани системи CRISPR-Cas, разнообразни от CRISPR-Cas9, които в допълнение допълват генетичния инструментариум на CRISPR-Cas.
Приложенията на технологията CRISPR-Cas са извънредно необятни, в това число основаването на трансгенни животни, генетичното модифициране на разнообразни видове еукариотни кафези, генетичното модифициране на растения и култури и други Фирми за принадлежности и комплекти за обслужване оферират артикули, свързани с CRISPR-Cas, и са основани биотехнологични компании за създаване на технологията за лекуване на съществени човешки генетични болести. Технологията притегля интереса и на фармацевтичната и биотехнологичната промишленост, освен с цел да се възползват от капацитета ѝ за опростяване на биопроизводството и скрининга, само че и с цел да я приложат за евентуално лекуване на съществени човешки болести, сподели Шарпантие.
Тя напомни, че от няколко години се организират международни срещи на учени по самодейност на Академиите на науките на Съединени американски щати, Китай и Англия, с цел да се подсигурява, че „ генетичната ножица " няма да се употребява при хора за друго, с изключение на за лекуване, а регламентът за това занапред следва. Проблем породи, откакто през 2018 година китайски академик разгласи, че е редактирал генома на два човешки ембриона, с цел да не развият СПИН.
Източник:БТА
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ