Два типа тяло издават повишена опасност от рак на дебелото черво
Два вида тяло издават нараснала заплаха от рак на дебелото черво. Ракът на дебелото черво при хора под 50-годишна възраст е едно от най-бързо увеличаващите се злокачествени болести, написа. Има разнообразни хипотези за аргументите, без някоя от тях да е събрала задоволителен брой необорими доказателства. Самият факт на зачестяване на случаите обаче кара лекарите да обръщат по-голямо внимание на профилактиката. Като цяло включват нормите на здравословния живот с акцент върху диетата, придвижването и отхвърли от пушене.
Много общо казано, това са условия, (не)спазването на които си
проличава от пръв взор единствено от външния тип на индивида.
Вероятно обикновеният за определяне първоначален статус е предизвикал интернационална група от учени да се задълбочи в търсенето на връзка сред вида тяло и риска от рак на дебелото черво.
Новото им изследване, оповестено в Science Advances, разглежда влиянието на растежа на индивида,
затлъстяването, показателя на телесна маса и разпределението на мазнините в тялото
върху самостоятелния риск от колоректален карцином. Колоректален рак е по-точното наименование на заболяването, тъй като, въпреки и сходни, туморите имат специфичност според от това къде тъкмо са ситуирани. Дали в “същинското ” дебело черво – в сектора сред апендикса и правото черво (ректума), или в последните сантиметри на ректума до ануса.
Учените преглеждат огромна извадка – близо 320 хиляди души,
които съгласно вида тяло разпределят в 4 групи: като цяло със затлъстяване; високи, само че с съразмерно разпределена мастна маса; високи със затлъстяване към корема и хора с по-нисък растеж и високо тегло и показател на телесна маса, само че съвсем естествени обиколки на талията и бедрата.
Сравняването на антропометричните особености на заболелите посочило, че
затлъстелите хора от първата група са имали 10% по-висок риск от рак.
А високи от двата пола със затлъстяване към корема били приблизително с 12% по-висока възможност за колоректален карцином, като при дамите повишаването доближава до смущаващите 18%.
Д-р Хайнц Фрайслинг от Международната организация за проучване на рака в Лион и водещ откривател в плана обръща внимание, че формалното слагане под един знаменател на хора със подобен показател на телесната маса не регистрира точно рисковете от наднорменото тегло и затлъстяването.
Проучването открива, че
високият риск за високите хора без талия и за тотално затлъстелите
не е единствено европейски и американски феномен. Същата е заплахата и за хора с африкански и азиатски генезис, в случай че попадат в двата рискови вида тяло.
В изследванията са изследвани цялостните геноми на участници в масивите на Biobank във Англия и са откроени над 3400 генетични разновидността, свързани с риска от злокачественото заболяване. Така изследването чертае
разнообразни хипотетични причинно-следствени връзки сред подтипове на затлъстяване
и рака на дебелото черво.
“Резултатите от нашия генетичен разбор на тъканно равнище допускат няколко механизма, които евентуално отразяват разнообразни подтипове на затлъстяване. Това е нарушеният надзор на кръвната захар и метаболизма – процеси, които трансформират храната в сила. Но също и клетъчното инфектиране вследствие на хормоните, създадени в мастната тъкан, които извършват функционалности на цитокини. В медицината се назовават адипокини. Най-популярен измежду тях е хормонът лептин, който при здрави хора оповестява на мозъка, че сме сити.
Като адипокин обаче може да е евентуално обвързван с развиването на рака, тъй като усилва скоростта на разделяне на клетките ”, изяснява Фрайслинг пред Medical News Today. Множество други изследвания са потвърдили, че лептинът предизвиква образуването на кръвоносни съдове, които да хранят тумора, и по този начин спомага за оцеляването и разрастването му. Паралелно хормонът може да потисне естествената стратегия за заличаване на остарели и заболели кафези, което води до градация на рака и метастази.
Много общо казано, това са условия, (не)спазването на които си
проличава от пръв взор единствено от външния тип на индивида.
Вероятно обикновеният за определяне първоначален статус е предизвикал интернационална група от учени да се задълбочи в търсенето на връзка сред вида тяло и риска от рак на дебелото черво.
Новото им изследване, оповестено в Science Advances, разглежда влиянието на растежа на индивида,
затлъстяването, показателя на телесна маса и разпределението на мазнините в тялото
върху самостоятелния риск от колоректален карцином. Колоректален рак е по-точното наименование на заболяването, тъй като, въпреки и сходни, туморите имат специфичност според от това къде тъкмо са ситуирани. Дали в “същинското ” дебело черво – в сектора сред апендикса и правото черво (ректума), или в последните сантиметри на ректума до ануса.
Учените преглеждат огромна извадка – близо 320 хиляди души,
които съгласно вида тяло разпределят в 4 групи: като цяло със затлъстяване; високи, само че с съразмерно разпределена мастна маса; високи със затлъстяване към корема и хора с по-нисък растеж и високо тегло и показател на телесна маса, само че съвсем естествени обиколки на талията и бедрата.
Сравняването на антропометричните особености на заболелите посочило, че
затлъстелите хора от първата група са имали 10% по-висок риск от рак.
А високи от двата пола със затлъстяване към корема били приблизително с 12% по-висока възможност за колоректален карцином, като при дамите повишаването доближава до смущаващите 18%.
Д-р Хайнц Фрайслинг от Международната организация за проучване на рака в Лион и водещ откривател в плана обръща внимание, че формалното слагане под един знаменател на хора със подобен показател на телесната маса не регистрира точно рисковете от наднорменото тегло и затлъстяването.
Проучването открива, че
високият риск за високите хора без талия и за тотално затлъстелите
не е единствено европейски и американски феномен. Същата е заплахата и за хора с африкански и азиатски генезис, в случай че попадат в двата рискови вида тяло.
В изследванията са изследвани цялостните геноми на участници в масивите на Biobank във Англия и са откроени над 3400 генетични разновидността, свързани с риска от злокачественото заболяване. Така изследването чертае
разнообразни хипотетични причинно-следствени връзки сред подтипове на затлъстяване
и рака на дебелото черво.
“Резултатите от нашия генетичен разбор на тъканно равнище допускат няколко механизма, които евентуално отразяват разнообразни подтипове на затлъстяване. Това е нарушеният надзор на кръвната захар и метаболизма – процеси, които трансформират храната в сила. Но също и клетъчното инфектиране вследствие на хормоните, създадени в мастната тъкан, които извършват функционалности на цитокини. В медицината се назовават адипокини. Най-популярен измежду тях е хормонът лептин, който при здрави хора оповестява на мозъка, че сме сити.
Като адипокин обаче може да е евентуално обвързван с развиването на рака, тъй като усилва скоростта на разделяне на клетките ”, изяснява Фрайслинг пред Medical News Today. Множество други изследвания са потвърдили, че лептинът предизвиква образуването на кръвоносни съдове, които да хранят тумора, и по този начин спомага за оцеляването и разрастването му. Паралелно хормонът може да потисне естествената стратегия за заличаване на остарели и заболели кафези, което води до градация на рака и метастази.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ