Проф. д-р Вера Ганчева ( 1943 -2020, София) след завършване

Проф. доктор Вера Ганчева ( 1943 -2020, София) след довеждане докрай на славянска лингвистика в Софийския университет (1965) учи шведски език и литература в университета в Стокхолм (1965-1968). Била е поредно кореспондент, зам. основен редактор и основен редактор на сп. ЛИК (1966-1976) в Българска телеграфна агенция, основен редактор и шеф на издателство " Народна просвета " (1978-1989), създател и шеф на издателство " Хемус " ООД (1991-2001), шеф на Народната библиотека " Св. св. Кирил и Методий " (1996-97), след това до през днешния ден притежател и шеф на издателство „ Хемус”. Преподавала е културна история на Скандинавския север, нордска литература и митология, странознание на Швеция и на Исландия в компетентност " Скандинавистика " на Софийския университет (от 1993). Авторка на книги, отдадени на персони, проблеми и феномени в международната литература и просвета: " Телескоп, път и две сиамски котки " (1984), " Гладът като самун " (1988), " Синьо + жълто = зелено " (1992), " Амалгама " (1993), " Швеция - страната и хората " (2001), „ Емануел Сведенборг – проектант на вечността “ (2012). Превеждала е и е представяла (повечето за пръв път у нас) създатели най-вече от Скандинавския север като Огуст Стриндберг, Кнут Хамсун, Артур Лундквист, Тумас Транстрьомер, Астрид Линдгрен, Аксел Сандемусе, Таряй Весос, Юхан Борген, Ролф Якобсен и доста други. За работата си като литературовед и преводач е удостоявана с български и задгранични оценки, измежду които изпъкват златна значка на Националния конвент на специалистите (2006), високият датски медал " Рицарски кръст на Данеброг " (2002), шведският ‛Кралски медал на Полярната звезда‛ - първа степен (2008), норвежкият Кралски медал за заслуги към Норвегия – първа степен (2012), премиите на Шведската академия (1983, 2001, 2013), на Съюза на шведските писатели (1994), Международното отличие (за превод) на името на Ханс К. Андерсен (1979) и други Председател на сдружението " Приятели на Швеция в България " (от 1993).

-Уважаема Вера Ганчева, дано стартираме нашия диалог с вашето детство и първия ви допир с литературата?

-Най-хубавите мемоари от моето детство и ранна младост са свързани с часовете, блажено дълги и несмущавани, които прекарвах в усамотение измежду книгите в бащината библиотека – неголяма стая с остъклени шкафове до тавана, задоволително дълбоки, с цел да вместят няколко хиляди тома в по две плътни редици на всеки рафт. Естествено, не можех да ги изчета всичките, пък и до през днешния ден значително от тях са единствено прелистени, други (все още) недокоснати, само че даже вероятността да сторя това като че ли ставаше метафора на предпочитание, на нужда, не по-малко сгряваща от действителното ѝ угаждане. Този дотелевизионен уют на домашната библиотека, затъмнена и тиха като храм, чувството за свещенодействие, подсилвано от екстаза на съвсем физическото прикосновение с възвишеното, от тръпката при всяка „ крачка оттатък огледалото “, несъмнено са изиграли решаваща роля при образуването на моята сетивност и темперамент. Трудно ми е да опиша с думи атмосферата на това отдадено посвещение в четенето, освен като наслаждение или източник на знания, а и като изкуство, усвоявано съгласно Гьоте от самия него цели осемдесет години...