Проф. д-р Пламен Киров е ръководител на Катедрата по конституционноправни

Проф. доктор Пламен Киров е началник на Катедрата по конституционноправни науки в Юридическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Бил е учител в Нов български университет, УНСС, ЮЗУ „ Неофит Рилски ”. Бивш парламентарен арбитър и представител на България в Европейската комисия за народна власт посредством право на Съвета на Европа (Венецианска комисия), написа Марица бг.

– Кой е най-приемливият модел за държавно ръководство за нашите условия?

– Не знам за какво би трябвало да си избираме модел, откакто към този момент сме си избрали и действа добре като механизъм за разделяне на управляващите. Този модел е заложен в конституцията, само че не работи автоматизирано, а посредством политиците в другите институции. Когато имаме хипертрофирала партийна система, а стратегиите на партиите в Народното събрание си наподобяват като две капки вода и упоритостите са кой да употребява властта, не можем да чакаме нещо друго.

Президентско ръководство рано или късно ще докара до двупартиен полярен политически модел. От този избор на гласоподавателите на референдума не следва промяна на формата на ръководство в страната

– Проф. Киров, осъществима ли е концепцията, предлагана от Има Такъв Народ, с референдум да бъде задействана процедура за промяна на модела на ръководство на страната?

– С референдум могат да бъдат регистрирани настроенията измежду българските гласоподаватели. Но с цел да се види в каква степен има последователи концепцията за трансформиране на парламентарната република в президентска, първо би трябвало да се изясни на гласоподавателите какво съставлява президентската република.

Това, което си показват уредниците на референдума, е в действителност много по-различно от практиката на президентските републики, така наречен президенциализъм. Струва ми се, че уредниците първо позволяват неточност – считат, че Франция е президентска република, осъждам по изказванията им.

Франция не е президентска република – класическата, достоверната президентска република са Съединени американски щати. Оттам насетне има най-различни латиноамерикански разновидности на президентска република.

Както е известно, Латинска Америка постоянно е подражавала на Съединени американски щати, само че резултатите от президенциализма в Южна Америка са потресаващи.

Франция при Петата френска република след 1958 година заимства детайли от президентската република, само че ги съчетава с детайли на парламентарно ръководство.

Затова приказваме за Петата френска република като типичен образец за полупрезидентска република. В Русия имаме супер президентска република, по мнението на някои конституционалисти и анализатори.

Моделите са разнообразни и би трябвало да се види какъв тъкмо модел желаеме да създадем.

– Ние класическа парламентарна република ли сме?

– Не, не сме – до момента в който в страни парламентарни републики като Федерална република Германия, Италия, прилежаща Гърция президентът се избира от Народното събрание.

При нас президентът се избира директно, освен това се избира дружно с вицепрезидент, какъвто няма във Франция да вземем за пример. Така че ние имаме детайли на хибридно ръководство, не е класиката в жанра на парламентарните републики.

При нас има внасяне на детайли, които ускоряват фигурата на президента и се оказаха доста сполучливи.

Потвърждение на това е фактът, че други страни от Централна и Източна Европа копираха опита ни от конституцията от 1991 година, когато одобряваха новите си конституции след рухването на социализма и възцаряването на демокрацията.

Така че първо би трябвало да се обясни на гласоподавателите какво съставлява президентската република, с цел да не стане като на предходния референдум – всички гласоподаваха за мажоритарна изборна система и най-после последователите на тая система не са наясно какво тъкмо съставлява и ровят в интернет да се ограмотяват.

– Подходяща ли е класическата президентска република за нашите условия?

– Нека да обяснят основателите на референдума. Могат да провеждат референдум, правили са го един път, единствено този път въпросът е различен и е позволен.

Ако гласоподавателите се засилват и се произнесат всеобщо с „ да “ за президентска република, примерно 60-70 %, от този избор на гласоподавателите на референдума не следва промяна на формата на ръководство в страната.

Нашата конституция може да бъде изменена във връзка с формата на държавно ръководство с Велико национално заседание, за чието привикване би трябвало да има решение на настоящ парламент.

Но първо е належащо в Народно събрание да бъде импортиран законопроект за изменение на конституцията. Инициатори на подобен законопроект могат да бъдат президентът или повече от половината народни представители.

След внасянето би трябвало законопроектът да бъде съществено разискван в Народното събрание, като срокът е раздължен – не по-малко от два месеца и не по-късно от пет месеца от внасянето.

Едва тогава, в случай че Народното събрание гласоподава с квалифицирано болшинство от две трети, може да се стигне до избори за Велико национално заседание, при което Народното събрание, взел решение за това, се разпуска.

400-те депутати от Великото Народно събрание ще се произнесат по законопроекта, само че това не значи, че са длъжни да трансформират формата на държавно ръководство.

Великото Народно събрание независимо преценя дали да се направи тази стъпка – това зависи от политическите сили, показани във Велико народно събрание, които би трябвало да гласоподават с болшинство от две трети, на три четения, с цел да бъде изменена конституцията за формата на държавно ръководство.

– Т. е. реализирането на смяна на държавното ръководство е доста мъчно изпълнимо на процедура?

– Не е невероятно, конституцията дава процедурата. Но това не може да стане с референдум. Инициаторите сигурно са наясно с това.

По-скоро ми се коства, че това е политическа акция, обвързвана евентуално с идните избори за Народно събрание. Но това е законна цел, която би могла да бъде преследвана и с тези средства.

Нека да проведат референдум, само че не трябва жителите да си мислят, че като гласоподават на референдума, страната ще стане автоматизирано президентска република.

Може би беше по-добре, в случай че Има Такъв Народ, която провежда референдума, първо да беше написала план за изменение на конституцията, в който да опише по какъв начин тъкмо ще се реализира правилото на разделяне на управляващите при президентско ръководство.

Така ще бъде ясно какво тъкмо желаят да бъде подкрепено от жителите на референдума. Защото смяната в посока президентско ръководство е доста необятен набор от съответни модели, а не един модел.

Затова мисля, че в тази ситуация по-скоро задачата е агитация и повдигане на политическия интерес на гласоподавателите към уредника на референдума с оглед присъединяване в последващи избори.

Референдумът може да бъде проведен съгласно технологията, планувана в закона за директното присъединяване на жителите в държавната власт и локално самоуправление. Но даже триумф на референдума от това смяната не следва автоматизирано.

– Каква е разликата сред президентска и полупрезидентска република?

– Проф. Морис Дюверже, бележит френски конституционалист, назовава модела при Петата френска република „ двуглавия орел “, тъй като в действителност няма единствен индивид на изпълнителната власт, както при парламентарната и президентската република.

А имаме два субекта – президентът и държавното управление, което той назначава, само че то е под парламентарен надзор и може да му бъде гласувано съмнение. Доста комплицирано е.

Всъщност при тази форма на ръководство министър председателят е политически пленник на президента, който постанова политиката, само че отговорността за нея се носи от премиера. Тази форма действа във Франция. Сложно е, когато парламентарното болшинство е от една политическа мощ, а президентът – от друга, и се конкурират.

– Смятате ли, че промяна на модела би помогнала на страната да преодолее парламентарната рецесия, в която сме от много време?

– Кризата в парламентаризма не е в самата парламентарна форма на ръководство, а в политическата система, в политическите играчи. С тези играчи и при президентско ръководство кочината ще е същата. Освен това, споделят, че нашата форма не е ефикасна, и дават образеца с мъчителния избор на ръководител на Народното събрание.

А не помнят, че в Съединени американски щати, където има президентска форма на ръководство, имаше цели 16 гласувания, с цел да изберат ръководител на Камарата на представителите, долната камара на Конгреса, т.е. и там не са застраховани от обстановка, в която не може безпрепятствено да се излъчи ръководител на Камарата.

Не би следвало да се счита, че когато има борба сред президент и Конгрес, тъй като са от разнообразни партии, моделът ще действа безпрепятствено.

Напротив, при ожесточението, с което са се хванали в мъртва хватка републиканци и демократи, тази форма на ръководство може да докара до такова блокиране на изпълнителната и законодателната власт, че да се стигне до съществено разтърсване на политическата система на Съединени американски щати.

– Т.е. вместо да се окаже решение на рецесия, смяната на формата на ръководство може да ни сътвори сериозен проблем?

– Ще напомня мисъл от известната книга „ Алиса в страната на чудесата “ на Луис Карол: „ Когато човек не знае къде отива, постоянно стига другаде “.

Момчетата, които желаят да трансформират формата на ръководство в президентска република, би трябвало да знаят, че директните избори за президент – който е изпълнителната власт при президенциализма, извършва се от президента еднолично в този модел – рано или късно ще докара до двупартиен полярен политически модел.

И дребните политически партии просто ще изчезнат от политическия ландшафт у нас. Ще се стигне до образуването на два блока, вероятно с трета партия в ролята на балансьор. И всички с дребни парламентарни групи, които сега се прескачат като зайци в Народно събрание, просто ще изчезнат.

– А по какъв начин ще бъде следен президент отпред на парламентарна република у нас?

– Трябва да се разсеят подозренията, че Народното събрание може да управлява президента в границите на неговия парламентарен мандат. Не може Народното събрание да реализира надзор във връзка с президента, както сега реализира надзор във връзка с държавното управление, защото има двойна легитимност на институциите – и президентът като изпълнителна власт, и Народното събрание черпят своите компетенции директно от вота на гласоподавателите.

И Народното събрание не може да реализира политически надзор за дейностите на президента при президентско ръководство и не може да му приключи мандата предварително, както сега с избор на съмнение приключва мандата на държавното управление. Защото президентът дава отговор само за държавна измяна и нарушаване на конституцията и би трябвало да се възбуди доста комплицирана процедура за премахване от власт, така наречен импийчмънт.

– Може би изборната серпантина, в която се въртим, ражда екзотични оферти?

– У нас всички схващат от футбол и конституционно право. Но при футбола никой не упреква разпоредбите за некадърната игра на състезателите както при ръководството – конституционния модел. Когато играчите се провалят, упрекват ги в несръчност. Когато обаче в политическата сфера подлагат на критика неприятния резултат, постоянно упрекват разпоредбите, калпавата конституция. Не, калпави са политическите играчи – също като при футбола.