ПОСЛЕДНИЯТ ОТ ГОЛЕМИТЕ АПОСТОЛИ НА БЪЛГАРИЯ
Проф. д. ист. н. Трендафил Митев
Преди дни се навършиха 150 години от рождението на Гоце Делчев, което бе празнувано с шествие и празненства в Благоевград и региона. Малко се знае обаче за това, че великият бунтовник е споделял и социалистическите хрумвания за по-справедливо общество. Заради големият принос на Гоце Делчев за единна България не инцидентно е именуван последният български деятел.
Близо век и половина за Гоце Делчев не се сподели нито една неприятна дума, по тази причина и славата му не помръкна, макар превратностите на времето. Защо? Кои са аргументите, с цел да преобладават в оценките ни до през днешния ден единствено най-величавите измерения в облика на тази бележита историческа персона. Първо, когато се търсят пояснения за делото на Гоце Делчев на първо време е редно да се каже малко и ясно, че това е на първо място един популярен българин! И тук е добре да повторим - " Българин ", с основното " Б "! От една страна, тъй като тези като него не са чак толкоз доста в националното ни минало, а от друга - тъй като през днешния ден една нападателна идеология, наоколо до нашето Отечество, го афишира за " пръв македонец " - в смисъл на " не българин ".
А истината е добре известна: Гоце Делчев е роден в българско семейство от град Кукуш. Негови родители са Никола и Султана Делчеви. До 3 клас той учи в локалното българско учебно заведение. След това продължава образованието си в Солунската българска, мъжка гимназия. От там отпътува напряко да получи тапия и от Военното учебно заведение в София. В столицата на свободното Отечество той се среща с историята и теорията на военното изкуство и се допира до върховото достижение на ляво насочената, демократична политическа мисъл на новото време - социалистическото обучение. Деен участник е в емигрантския социалдемократически кръжок, образуван към Васил Главинов. Там чете брошурната литература, издавана в страната от зараждащото се социалистическо придвижване отпред с Димитър Благоев.
Гоце Делчев взе участие ефективно и в въодушевените диспути, за бъдещото заслужено общество на човечеството. Така неговата възрожденска, демократична политическа мисловност, възприема главното и от полезностите на обществено справедливото политическо мислене. Дори се счита, че една от аргументите, Гоце Делчев да бъде освободен предварително от Военното учебно заведение - преди да се дипломира, е точно
увлечението му по концепциите на социализма.
Една наклонност в следосвобожденския публичен живот, която не се толерира от държавното управление на Стефан Стамболов.
Възприел полезностите на българското национално освободително и модерното, обществено мислене, Гоце Делчев стартира да работи за освобождението на Македония от властта на султана. Там открива тесни връзки с водачите на ВМОРО отпред с Дамян Груев. Благодрение на своите организационни качества той се утвърждава бързо като водеща фигура в национално освободителното придвижване на българите в Македония.
Гоце Делчев е знаел добре турски и гръцки език и ги е употребявал, когато се е водел своята агитация, западно от р. Вардар, сред общности на българи, турци и гърци. Но, през целия си умишлен живот той е писал единствено на български език и категорично е подчертавал, че " като сме си българи ", ние имаме и своите преимущества, и своите дефекти! Една дума не е оставил написана на посърбения " македонски език ", тъй като до 1945 година той не съществува като културна действителност на Балканите.
Когато делото в Македония е имало нужда от външна помощ - Гоце я е търсил единствено в България и от българите. Никога не желал поддръжка от Сърбия, Гърция или друга страна. Никога не се е опирал и на финансирана от Атина и Белград националистически оранизации, с прояви и в Македония. Второто неповторимо измерение в активността на Гоце Делчев е свъзано с това, че той е типичен образец за един от най-рядко срещаните видове
национален и политически деятел.
Гоце Делчев не е просто бунтовник, въстаник или герой за независимост! Той надалеч надвишава визията и за " началник " на една национално придвижване, в днешния смисъл на тази дума. Гоце Делчев е последният същински политически деятел в българската национална история. Той продължава и надгражда практическия опит на апостолите - светци, от ранните епохи на новата епоха, които потеглиха сами сред народите на Римската империя, с цел да им донесат обновителното обучение за християнските добродетели като опция на императорския режим.
Гоце Делчев е и директен последовател на наследството на Апостола - Васил Левски. По неговия образец, Делчев е преди всичко публичен деятел, които се отхвърля непринудено от всичкото земно благополучие. Впоследствие апостолът самичък основава новият абстрактен и организационния инструмент - мощната ВМОРО, с чията помощ разпростира своята работа за активизирането на националната сила. В хода на това велико обновяване на всенародната мисъл и дело, апостолът умишлено не беседва единствено със " сипатизанти ". Той търси връзки, способи за увещание и благоприятни условия за спечелването на всички пластове от обществото, в името на великата последна цел.
Гоце Делчев обаче е най-взискателен на първо място към себе си, тъй като единствено тогава той може да служи за образец на целия народ. Ето за какво, когато той се е появявал в някое село из Македония, народът го е посрещал единствено по този начин, както са посрещани преди епохи само разпространителите на християнските добродетели в Римската империя.
В дните на неговия празник си припомняме, че той е неповторим
пълководец на битката за независимост
и обществена правдивост. Главната му политическа цел е била извоюването на самостоятелно самоуправление за всички народностни групи в Македония, отпред с българите. Той е желал свободата, не за земята на Македония, а за нейния народ, който живее и се труди за напредъка на тази прелестна земя.
" Народът би трябвало да се щади ", декларира той. " - даже в огъня на революцията! "
Според Гоце Делчев борбата с тираните би трябвало да се води от революционната организация. А народът би трябвало да излъчи революционерите и да го подкрепя материално. Само по този начин народът може по-късно да оцелее в свободната страна, с цел да разгърне своите обновителни сили, за основното - построяването на свободното и обществено заслужено човешко общество. Това е нова, истинска,
българска революционна тактика,
която не се открива другаде по света, в писмата и речите на Гоце Делчев.
Българският бунтовник има неповторими качества като модернист. Гоце знае и проповядва навсякъде, че първо трява да се извърши " моралната гражданска война " в националното схващане. Само по този начин българското общество в Македония ще схване и подкрепя активността на ВМОРО, като свое първостепенно обвързване. Поради това той на първо време стартира да работи в тази посока. Гоце Делчев обаче знае чудесно, против кого се е изправил. И точно заради това, революционната организация, би трябвало да е здрава, с добре устроени локални комитети. По места в състава им да се включват единствено най-преданите и способни младежи. Революционната организация обезателно би трябвало да е добре въоръжена. Нейните водачи и дейци са длъжни да владеят тайното искуство за работа с хората. Длъжна е да е честен активизатор на народа, само че да е и неговият пръв бранител, при опит за случайни дейности на властта. Благодарение на тази си тактическа философия, Гоце Делчев дава най-големия принос за това, ВМОРО да се трансформира в най-
страшната " страна в страната ",
с която е трябвало да се оправя султанското държавно управление в края на ХIХ и началото на ХХ век.
Друга причина и през днешния ден да се прекланяме пред Гоце Делчев е неговата забележителна дълбочина и хуманизмът на политическото му мислене. На него принадлежат едни от най-задълбочените оценки за ролята на индивида в поробеното и свободното общество, за смисъла на човешкия живот въобще, за етническата цивилизованост, измервана с търпимостта и толерантността на живите:
" Аз не ненавиждам турците, а османската деспотско тиранско система ", споделя той, следвайки изцяло стилистиката на Апостола Левски. " Ако тиранията е принуждение - революцията е принуждение против тиранията ", добавя Гоце.
" Аз разбирам живота като спокойно състезание сред народите, в полето на културата ". И добавя, че поради това " Дългът на поробения е да се бори за независимост - а на свободния за съвършенство "! Колко просто, ясно и безсмъртно го е споделил великият българския деятел и мъдрец на национално освободителната гражданска война.
Все думи, които не са изгубили смисъла си и през днешния ден. И няма да го изгубят в никакъв случай! Защото те са парченце от величавото измерение освен на Гоце Делчев, а и на многовековната българска народностна мисловност и мъдрост.
Днешните политици би трябвало да взимат образец от Гоце Делчев, ащото в случай че съблюдават неговият морал, надградят родолюбието му, придържат се към метода му на креативно мислене и деяние, България и българите биха постигнтали бележити висоти в своето развиване. Впрочем, на България през днешния ден най-вече е необходим тъкмо Апостол като Гоце Делчев!
Преди дни се навършиха 150 години от рождението на Гоце Делчев, което бе празнувано с шествие и празненства в Благоевград и региона. Малко се знае обаче за това, че великият бунтовник е споделял и социалистическите хрумвания за по-справедливо общество. Заради големият принос на Гоце Делчев за единна България не инцидентно е именуван последният български деятел.
Близо век и половина за Гоце Делчев не се сподели нито една неприятна дума, по тази причина и славата му не помръкна, макар превратностите на времето. Защо? Кои са аргументите, с цел да преобладават в оценките ни до през днешния ден единствено най-величавите измерения в облика на тази бележита историческа персона. Първо, когато се търсят пояснения за делото на Гоце Делчев на първо време е редно да се каже малко и ясно, че това е на първо място един популярен българин! И тук е добре да повторим - " Българин ", с основното " Б "! От една страна, тъй като тези като него не са чак толкоз доста в националното ни минало, а от друга - тъй като през днешния ден една нападателна идеология, наоколо до нашето Отечество, го афишира за " пръв македонец " - в смисъл на " не българин ".
А истината е добре известна: Гоце Делчев е роден в българско семейство от град Кукуш. Негови родители са Никола и Султана Делчеви. До 3 клас той учи в локалното българско учебно заведение. След това продължава образованието си в Солунската българска, мъжка гимназия. От там отпътува напряко да получи тапия и от Военното учебно заведение в София. В столицата на свободното Отечество той се среща с историята и теорията на военното изкуство и се допира до върховото достижение на ляво насочената, демократична политическа мисъл на новото време - социалистическото обучение. Деен участник е в емигрантския социалдемократически кръжок, образуван към Васил Главинов. Там чете брошурната литература, издавана в страната от зараждащото се социалистическо придвижване отпред с Димитър Благоев.
Гоце Делчев взе участие ефективно и в въодушевените диспути, за бъдещото заслужено общество на човечеството. Така неговата възрожденска, демократична политическа мисловност, възприема главното и от полезностите на обществено справедливото политическо мислене. Дори се счита, че една от аргументите, Гоце Делчев да бъде освободен предварително от Военното учебно заведение - преди да се дипломира, е точно
увлечението му по концепциите на социализма.
Една наклонност в следосвобожденския публичен живот, която не се толерира от държавното управление на Стефан Стамболов.
Възприел полезностите на българското национално освободително и модерното, обществено мислене, Гоце Делчев стартира да работи за освобождението на Македония от властта на султана. Там открива тесни връзки с водачите на ВМОРО отпред с Дамян Груев. Благодрение на своите организационни качества той се утвърждава бързо като водеща фигура в национално освободителното придвижване на българите в Македония.
Гоце Делчев е знаел добре турски и гръцки език и ги е употребявал, когато се е водел своята агитация, западно от р. Вардар, сред общности на българи, турци и гърци. Но, през целия си умишлен живот той е писал единствено на български език и категорично е подчертавал, че " като сме си българи ", ние имаме и своите преимущества, и своите дефекти! Една дума не е оставил написана на посърбения " македонски език ", тъй като до 1945 година той не съществува като културна действителност на Балканите.
Когато делото в Македония е имало нужда от външна помощ - Гоце я е търсил единствено в България и от българите. Никога не желал поддръжка от Сърбия, Гърция или друга страна. Никога не се е опирал и на финансирана от Атина и Белград националистически оранизации, с прояви и в Македония. Второто неповторимо измерение в активността на Гоце Делчев е свъзано с това, че той е типичен образец за един от най-рядко срещаните видове
национален и политически деятел.
Гоце Делчев не е просто бунтовник, въстаник или герой за независимост! Той надалеч надвишава визията и за " началник " на една национално придвижване, в днешния смисъл на тази дума. Гоце Делчев е последният същински политически деятел в българската национална история. Той продължава и надгражда практическия опит на апостолите - светци, от ранните епохи на новата епоха, които потеглиха сами сред народите на Римската империя, с цел да им донесат обновителното обучение за християнските добродетели като опция на императорския режим.
Гоце Делчев е и директен последовател на наследството на Апостола - Васил Левски. По неговия образец, Делчев е преди всичко публичен деятел, които се отхвърля непринудено от всичкото земно благополучие. Впоследствие апостолът самичък основава новият абстрактен и организационния инструмент - мощната ВМОРО, с чията помощ разпростира своята работа за активизирането на националната сила. В хода на това велико обновяване на всенародната мисъл и дело, апостолът умишлено не беседва единствено със " сипатизанти ". Той търси връзки, способи за увещание и благоприятни условия за спечелването на всички пластове от обществото, в името на великата последна цел.
Гоце Делчев обаче е най-взискателен на първо място към себе си, тъй като единствено тогава той може да служи за образец на целия народ. Ето за какво, когато той се е появявал в някое село из Македония, народът го е посрещал единствено по този начин, както са посрещани преди епохи само разпространителите на християнските добродетели в Римската империя.
В дните на неговия празник си припомняме, че той е неповторим
пълководец на битката за независимост
и обществена правдивост. Главната му политическа цел е била извоюването на самостоятелно самоуправление за всички народностни групи в Македония, отпред с българите. Той е желал свободата, не за земята на Македония, а за нейния народ, който живее и се труди за напредъка на тази прелестна земя.
" Народът би трябвало да се щади ", декларира той. " - даже в огъня на революцията! "
Според Гоце Делчев борбата с тираните би трябвало да се води от революционната организация. А народът би трябвало да излъчи революционерите и да го подкрепя материално. Само по този начин народът може по-късно да оцелее в свободната страна, с цел да разгърне своите обновителни сили, за основното - построяването на свободното и обществено заслужено човешко общество. Това е нова, истинска,
българска революционна тактика,
която не се открива другаде по света, в писмата и речите на Гоце Делчев.
Българският бунтовник има неповторими качества като модернист. Гоце знае и проповядва навсякъде, че първо трява да се извърши " моралната гражданска война " в националното схващане. Само по този начин българското общество в Македония ще схване и подкрепя активността на ВМОРО, като свое първостепенно обвързване. Поради това той на първо време стартира да работи в тази посока. Гоце Делчев обаче знае чудесно, против кого се е изправил. И точно заради това, революционната организация, би трябвало да е здрава, с добре устроени локални комитети. По места в състава им да се включват единствено най-преданите и способни младежи. Революционната организация обезателно би трябвало да е добре въоръжена. Нейните водачи и дейци са длъжни да владеят тайното искуство за работа с хората. Длъжна е да е честен активизатор на народа, само че да е и неговият пръв бранител, при опит за случайни дейности на властта. Благодарение на тази си тактическа философия, Гоце Делчев дава най-големия принос за това, ВМОРО да се трансформира в най-
страшната " страна в страната ",
с която е трябвало да се оправя султанското държавно управление в края на ХIХ и началото на ХХ век.
Друга причина и през днешния ден да се прекланяме пред Гоце Делчев е неговата забележителна дълбочина и хуманизмът на политическото му мислене. На него принадлежат едни от най-задълбочените оценки за ролята на индивида в поробеното и свободното общество, за смисъла на човешкия живот въобще, за етническата цивилизованост, измервана с търпимостта и толерантността на живите:
" Аз не ненавиждам турците, а османската деспотско тиранско система ", споделя той, следвайки изцяло стилистиката на Апостола Левски. " Ако тиранията е принуждение - революцията е принуждение против тиранията ", добавя Гоце.
" Аз разбирам живота като спокойно състезание сред народите, в полето на културата ". И добавя, че поради това " Дългът на поробения е да се бори за независимост - а на свободния за съвършенство "! Колко просто, ясно и безсмъртно го е споделил великият българския деятел и мъдрец на национално освободителната гражданска война.
Все думи, които не са изгубили смисъла си и през днешния ден. И няма да го изгубят в никакъв случай! Защото те са парченце от величавото измерение освен на Гоце Делчев, а и на многовековната българска народностна мисловност и мъдрост.
Днешните политици би трябвало да взимат образец от Гоце Делчев, ащото в случай че съблюдават неговият морал, надградят родолюбието му, придържат се към метода му на креативно мислене и деяние, България и българите биха постигнтали бележити висоти в своето развиване. Впрочем, на България през днешния ден най-вече е необходим тъкмо Апостол като Гоце Делчев!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ