Знаете ли коя е най-старата църква в Пловдив?
, ръководител на Спомоществователно съдружие " Свети Димитър “ в изявление за предаването " Цветовете на Пловдив " на Радио " Фокус " , за най-старата черква " Свети Димитър “ в Пловдив.
Г-н Георгиев, доколкото разбирам, изложбата, отдадена на храм “Свети Димитър " в Пловдив, към този момент е показана в Народна библиотека “Иван Вазов ", кажете какво може да бъде забелязано в нея?
Ние подехме тази самодейност, с цел да напомним, че в действителност предходната година сдружението ни направи 20 години от своето битие. Затова подехме една такава самодейност да създадем две изложения. Първата към този момент се състоя в Народната библиотека “Иван Вазов ", желаеме да покажем началото и по този начин да се каже развиването до стартирането на актуализирания манастирски комплекс. Казва се манастирски комплекс, тъй като той не включва единствено църквата, а включва още няколко други помощни здания, две къщи плюс Аязмото и по тази причина споделям манастирския комплекс. Искаме да покажем началото и разрухата, която беше преди 20 години и нежеланото положение, в което се намираше целият този манастирски комплекс.
Тогава там беше се настанила една жена, една бабичка с голям брой кучета и котки и беше съвсем невероятно дори да се влезе в манастирския комплекс. Трябва да ви кажа по какъв начин породи концепцията, това беше преди 20 години, когато храмът се отваряше в действителност в продължение на повече от 40 години, единствено на Димитров ден се отваряше този храм. Нямаше никаква поддръжка и вътре беше меко казано, в безобразно положение храма - паяжини, нечистотия, остарели движимости насъбрани. Храмът не беше пипан несъмнено от най-малко 100 години. Храмът е затворен 1952-1953 г, откакто дотогава се е употребил от Руската черква, бил е даден за прилагане от Руската черква. И тогава е затворен и в продължение на всички тези години е стоял по този начин в забвение. Даже, когато търсих храм “Свети Димитър ", попитах къде в Пловдив има, доста малко хора се сетиха, че има подобен в Стария град. И по този начин в действителност потегли концепцията, споделих с мои другари, Димитровци и по този начин, по този начин. Събрахме се една група запалянковци, направихме сдружението, и по този начин в продължение на съвсем 20 години. Ние първия стадий го отворихме 2007 година, първият стадий споделям, на църквата. След това продължихме реконструкцията извън, с църковните здания, с Аязмото. И в този момент общо взето продължаваме да вършим някои действия, свързани с поддръжката на храмовия комплекс. Освен тази галерия, ние планираме към втората половина на месец май, в Градската градина, където са тези пана за открити изложения, там сме включени в графика на общината. И там малко по-мащабно, желаеме да я доразширим тази експозиция, която сме създали, и да покажем на нашите съграждани от Пловдив в действителност какво е свършило това съдружие в продължение на всички тези 20 години.
Това май е първата черква в Пловдив, нали по този начин?
Да, да, надали ще ми отива да върша безспорни изводи. Но тя е построена през 1836 година, тогава е съградена първата черква, една от най-старите, освен в Пловдив, може би и в България. С неповторим мраморен иконостас, който също реставрирахме, там за информация, свалихме старите икони, които просто не пасваха на отворите на иконостаса, направихме нови икони. А старите ги реставрирахме и ги изложихме в притвора на църквата, в този момент са там реставрирани, и всеки би могъл да отиде, да ги види. Защото има неповторими икони там основани.
По какъв метод сдружението обнови църквата, със лични средства ли?
Средствата, над 700 000 лева, са вложени в реставрацията на манастирския комплекс. Основно средства бяха подаяние от членовете на сдружението, персонални дарения и също по този начин от продажбата от творби на изкуството, на картини. Всяка година правехме търгове, картините главно се даряваха от нашия другар Димитър Инджов. Картините бяха изкупувани главно от нас, от членовете на сдружението и главните суми отиваха в касата на сдружението. Това бяха източниците на приходи главно. Интересно е да ви опиша, че на тази галерия в библиотеката има едно Евангелие, заа което ние разбрахме и взехме решение да възобновим обкова, тъй като нямаше обков. Тогава с шефа на библиотеката Димитър Минев отидохме до Бачковския манастир, до Сионий, помолихме го за подпомагане да си заплатим, само че той сподели, че ще ни откри майстори. И направи огромен жест, като сподели, че това ще бъде подаяние пък от Бачковския манастир за този храм.
И в този момент това Евангелие може да се види на тази галерия?
Да, може да се види, и в действителност то е било в църквата “Свети Димитър ", има връзка, това е първото Евангелие, което е било и се е употребило в църквата “Свети Димитър " в Стария град, тъй че и него съхраняваме. И ще си бъде разполагаем в Народната библиотека “Иван Вазов " разбира се, за любознателните, и за историци и така нататък
Така че, църквата за повторно възкръсва след вашите реставрации и всичко, което вие направихте за нея.
Точно по този начин, желая също да загатна, че когато дядо Арсений беше пловдивски митрополит, тогава в действителност първите диалози организирахме с него и той прегърна концепцията. После концепцията я продължихме с пловдивския митрополит Николай и постоянно сме работили в тясна връзка с Пловдивската митрополия, и постоянно сме срещали подпомагане и помощ от тях. Даже, 20-годишнината, не знам дали си спомняте, ние я правихме октомври месец 2023 година в Голямата базилика, имаше повече от 250 индивида, имаше регистриран отчет от мен, имаше и доста селекциониран добър концерт, който ние подарихме на пловдивчани. Беше проведено от община Пловдив, с тяхно подпомагане стана всичко.
Чудесно, доста благодаря, доста забавно беше и го описваме около Великден това, с цел да припомняме хубавите неща, които се случват.
Един добър мотив да си спомним и за този тип действия, които вършим в Пловдив.
Благодаря ви, да сте живи и здрави да продължавате да го вършиме!
Г-н Георгиев, доколкото разбирам, изложбата, отдадена на храм “Свети Димитър " в Пловдив, към този момент е показана в Народна библиотека “Иван Вазов ", кажете какво може да бъде забелязано в нея?
Ние подехме тази самодейност, с цел да напомним, че в действителност предходната година сдружението ни направи 20 години от своето битие. Затова подехме една такава самодейност да създадем две изложения. Първата към този момент се състоя в Народната библиотека “Иван Вазов ", желаеме да покажем началото и по този начин да се каже развиването до стартирането на актуализирания манастирски комплекс. Казва се манастирски комплекс, тъй като той не включва единствено църквата, а включва още няколко други помощни здания, две къщи плюс Аязмото и по тази причина споделям манастирския комплекс. Искаме да покажем началото и разрухата, която беше преди 20 години и нежеланото положение, в което се намираше целият този манастирски комплекс.
Тогава там беше се настанила една жена, една бабичка с голям брой кучета и котки и беше съвсем невероятно дори да се влезе в манастирския комплекс. Трябва да ви кажа по какъв начин породи концепцията, това беше преди 20 години, когато храмът се отваряше в действителност в продължение на повече от 40 години, единствено на Димитров ден се отваряше този храм. Нямаше никаква поддръжка и вътре беше меко казано, в безобразно положение храма - паяжини, нечистотия, остарели движимости насъбрани. Храмът не беше пипан несъмнено от най-малко 100 години. Храмът е затворен 1952-1953 г, откакто дотогава се е употребил от Руската черква, бил е даден за прилагане от Руската черква. И тогава е затворен и в продължение на всички тези години е стоял по този начин в забвение. Даже, когато търсих храм “Свети Димитър ", попитах къде в Пловдив има, доста малко хора се сетиха, че има подобен в Стария град. И по този начин в действителност потегли концепцията, споделих с мои другари, Димитровци и по този начин, по този начин. Събрахме се една група запалянковци, направихме сдружението, и по този начин в продължение на съвсем 20 години. Ние първия стадий го отворихме 2007 година, първият стадий споделям, на църквата. След това продължихме реконструкцията извън, с църковните здания, с Аязмото. И в този момент общо взето продължаваме да вършим някои действия, свързани с поддръжката на храмовия комплекс. Освен тази галерия, ние планираме към втората половина на месец май, в Градската градина, където са тези пана за открити изложения, там сме включени в графика на общината. И там малко по-мащабно, желаеме да я доразширим тази експозиция, която сме създали, и да покажем на нашите съграждани от Пловдив в действителност какво е свършило това съдружие в продължение на всички тези 20 години.
Това май е първата черква в Пловдив, нали по този начин?
Да, да, надали ще ми отива да върша безспорни изводи. Но тя е построена през 1836 година, тогава е съградена първата черква, една от най-старите, освен в Пловдив, може би и в България. С неповторим мраморен иконостас, който също реставрирахме, там за информация, свалихме старите икони, които просто не пасваха на отворите на иконостаса, направихме нови икони. А старите ги реставрирахме и ги изложихме в притвора на църквата, в този момент са там реставрирани, и всеки би могъл да отиде, да ги види. Защото има неповторими икони там основани.
По какъв метод сдружението обнови църквата, със лични средства ли?
Средствата, над 700 000 лева, са вложени в реставрацията на манастирския комплекс. Основно средства бяха подаяние от членовете на сдружението, персонални дарения и също по този начин от продажбата от творби на изкуството, на картини. Всяка година правехме търгове, картините главно се даряваха от нашия другар Димитър Инджов. Картините бяха изкупувани главно от нас, от членовете на сдружението и главните суми отиваха в касата на сдружението. Това бяха източниците на приходи главно. Интересно е да ви опиша, че на тази галерия в библиотеката има едно Евангелие, заа което ние разбрахме и взехме решение да възобновим обкова, тъй като нямаше обков. Тогава с шефа на библиотеката Димитър Минев отидохме до Бачковския манастир, до Сионий, помолихме го за подпомагане да си заплатим, само че той сподели, че ще ни откри майстори. И направи огромен жест, като сподели, че това ще бъде подаяние пък от Бачковския манастир за този храм.
И в този момент това Евангелие може да се види на тази галерия?
Да, може да се види, и в действителност то е било в църквата “Свети Димитър ", има връзка, това е първото Евангелие, което е било и се е употребило в църквата “Свети Димитър " в Стария град, тъй че и него съхраняваме. И ще си бъде разполагаем в Народната библиотека “Иван Вазов " разбира се, за любознателните, и за историци и така нататък
Така че, църквата за повторно възкръсва след вашите реставрации и всичко, което вие направихте за нея.
Точно по този начин, желая също да загатна, че когато дядо Арсений беше пловдивски митрополит, тогава в действителност първите диалози организирахме с него и той прегърна концепцията. После концепцията я продължихме с пловдивския митрополит Николай и постоянно сме работили в тясна връзка с Пловдивската митрополия, и постоянно сме срещали подпомагане и помощ от тях. Даже, 20-годишнината, не знам дали си спомняте, ние я правихме октомври месец 2023 година в Голямата базилика, имаше повече от 250 индивида, имаше регистриран отчет от мен, имаше и доста селекциониран добър концерт, който ние подарихме на пловдивчани. Беше проведено от община Пловдив, с тяхно подпомагане стана всичко.
Чудесно, доста благодаря, доста забавно беше и го описваме около Великден това, с цел да припомняме хубавите неща, които се случват.
Един добър мотив да си спомним и за този тип действия, които вършим в Пловдив.
Благодаря ви, да сте живи и здрави да продължавате да го вършиме!
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ