Проф. Антоний Тодоров:Чувствителността към равенството характеризира левицата. Всяка лява политика

Проф. Антоний Тодоров:Чувствителността към равенството характеризира левицата. Всяка лява политика би трябвало да засяга неравенствата.

Елена Йончева:Журналистиката се оказа джунгла, където мощните на деня, хората с огромни финансови благоприятни условия разпределиха медийния пазар. Истинската публицистика е поле, което основава опция за сериозен спор и мислене.

Дора Янкова:Демокрацията е метод на живот, в самите хора. Ако възпитаваме подобен вид хора, които да вземат участие, да милеят за публичното, ще се случва.

„ Трябва да си даваме сметка, че има структурно несъгласие сред демокрацията от една страна и капитализма от друга. Пазарът и капитализмът разделят обществата. “ Това съобщи проф. Антоний Тодоров по време на конференцията „ Форум за прогресивни леви решения “, проведена от Делегацията на българските европейски депутати, част от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите. Той приказва в третия панел на полемиката - „ За повече народна власт, господство на закона и човешки права “, който беше модериран от журналиста от БНР Диана Янкулова.

Форумът, който продължи през целия ден в петък, предложи леви решения в региона на стопанската система, на обществената политика, на локалната власт, на свободата на медиите, човешките права и демокрацията. Залата в София едвам побра всички искащи близо 600 души да участват.

„ Демокрацията е политически режим на фундаментално тъждество, който интегрира жителите в ръководството – всеки би трябвало да е подготвен и да може да взе участие. Трябва да създадем старания всеки да е задоволително просветен и да има етически опори да го направи “, сподели още проф. Антоний Тодоров.

„ Днес приказваме за прогресивни леви решения, само че с цел да бъдат разбрани е належащо осведомено гражданско общество. Това минава през свободната публицистика. Журналистите са тези, които могат да отразят тези леви политики. Истинската публицистика е поле, което основава опция за сериозен спор и мислене “, разяснява евродепутатът Елена Йончева, която показа плана на Европейски Съюз за правилник за независимост на медиите, по който работи.

Убеден съм, че всеки същински социалист е демократ и всеки демократ е ненапълно социалист, сподели проф. Антоний Тодоров, политолог, учител в Нов български университет.

Преходът стартира с отхвърлянето на руския комунистически модел и в него левицата остави тематиката за демокрацията единствено на десните. В имената на появилите се партии доминира етикетът „ либерален “. Сякаш има някакво стеснение в левите да се афишират за демократи. Учудвам се, че у нас изоставихме тематиката за демокрацията на десните. Винаги левицата се борила за народна власт, съобщи той.

Либералната народна власт е идеологията за човешките права, визията, че човек се ражда с права и никой не може да му ги отнеме. Либералната народна власт е режим на независимост и не е идеологически етикет. Социалистите са били постоянно последователи на този тип народна власт.

Либералната народна власт е демократична, тъй като е по едно и също време и обществена. Моделът, който се открива след Втората международна война е подобен. Най-добрите образци са ръководство по едно и също време на демократична народна власт със мощна обществена страна. За десните обществената страна не е нищо друго с изключение на инструмент за поддържане на статуквото. За левите обществената страна е инструмент за правдивост и тъждество.

Един % от популацията на земята има 50 % от международното благосъстояние. Може ли демокрацията да оцелее при такова неравноправие? Не. Чувствителността към равенството характеризира левицата. Всяка лява политика би трябвало да засяга неравенствата.

Медиите не са просто бизнес, те работят в полза на жителите, те са кръвоносната система на обществото, разяснява евродепутатът Елена Йончева.

Дълго време смятахме, че публицистиката може да се саморегулира. Този развой стартира 90-те години. Ако преди 15-16 година българската публицистика беше в класациите по независимост наедно с френската публицистика, през днешния ден е на дъното на Европейски Съюз. Журналистиката се оказа една джунгла, където мощните на деня, хората с огромни финансови благоприятни условия разпределиха медийния пазар. Всички ние сме жертва на този развой, тъй като се появиха медии, които не могат да се защитят от този напън – от притежатели, шефове и продуценти. Очевидно е, че би трябвало да се направи нещо.

През 2019 година, когато отидох в Европейския парламент, сложих въпроса пред комисаря Вера Йоурова. Имах няколко срещи с нея. След три години, през септември 2022 година Европейската комисия излезе с предложение за закон в отбрана на свободата на медиите. Като докладчик от страна на социалистите и демократите към този момент внесохме оферти за допълнения и промени. Тепърва следва огромна борба с останалите политически сили.

Ние се борим за самостоятелни медии. Журналистите да бъдат освободени от този политически напън, те и редакторите им да взимат решения, а не притежателите на медиите и тези, които ги финансират. Искаме да има бистрота на собствеността – да има бърз, наличен метод читателите и феновете да получават информация за притежателя, рекламодателя. Искаме еврофондовете, които се отпускат за медиите, да не минават през държавното управление, незасимо кой е на власт. Често посредством това финансиране се извършват поръчки. Самите публицисти би трябвало да бъдат предпазени от гонене, източниците им да не бъдат разкривани.

Начинът да преборим пропагандата, не е със забрани на медии. Това демонстрира, че не сме уверени в своята справедливост, че нашите медии не са задоволително мощни. Насочваме читателите към обществените мрежи, които не съблюдават съществени журналистически стандарти. Затова единственият метод да се преборим е да дадем място на същинската публицистика.

Гражданското общество няма този инструментариум да промени обстановката, нужни са правила. Ако медиите са под напън, те се трансформират в пропагандни органи. Оттук нататък всяка борба за правдивост и леви решения е изгубена. Това е началото, значимото е, че сме пробили тази назадничавост.

Дезинтеграцията в обществото унищожава опцията да се прави политика, е позицията на доцент доктор Татяна Буруджиева.

Намираме се за повторно като човечество и като общества пред доста сериозен избор по какъв начин да предоставим опцията демокрацията да продължи да съществува и да действа като народна власт. Гражданите се усещат все по-малко показани. Логично е техният взор да е – защо въобще играем този спектакъл?

В актуалния свят малцинствата взимат решения. Как интегрираме хората – те са дезинтегрирани?!

Медиите са в ужасна рецесия и заради развиването на новите технологии. Конкуренцията да информираш бързо докара до това да не информираш правилно.

Заради новите технологии всеки живее в своята стъклена кула и се счита, както за комуникатор, по този начин и за консуматор. Медиите реализират политическата социализация. Без нея ние сме заложници на малцинствата, които взимат решения.

Опасявам се, че в рецесията бизнесът желае да употребява обществен запас, да го ръководи през общински съветници в обединения, които основава в по-малките градове, сподели Дора Янкова, ръководител на Обединението на дамите в Българска социалистическа партия и някогашен кмет на Смолян.

Отдолу нагоре в обществото няма достоверна същинска сила, по тази причина партиите са в рецесия. Няма същински общински съветници, които да заявят публичния интерес. Особено от лявото пространство – да видят по какъв начин се развиват комуналните услуги, например

Липсва спор на общественици и локални деятели, които да събират жителите и да споделят проблеми. Това са тревожни трендове и в случай че партиите не ги разчетат, ще се свият. Голямата борба сега не е за бюджета, не е за Плана за възобновяване и резистентност, а дали двете огромни партии ще съумеят да имат политическо бъдеще, дали ще останат в локалната власт.

И на идните локални избори ще има бизнес размиване в политическото посланичество в общините. Това може да се промени, в случай че партиите желаят да работят за хората и работят с хората. В нашата партия дебатът на тази тематика е просрочен.

Има проблеми свързани с неравенствата сред мъжете и дамите. В обществото това се приема за редно. Жените стартират да губят права и да се усещат изолирани в свят, който не желаеме да забележим.

Предлагам във връзка с домашното принуждение да желаяме в националната карта за обществените услуги да предложим във всеки регионален град да има център за отбрана на дамите и децата от домашно принуждение.

В обществото сме толкоз толерантни към злоупотребата, че не ни прави усещане домашното принуждение, съобщи Катя Кръстанова от „ Асоциация Анимус “.

Домашното принуждение е власт и надзор на едно човешко създание над друго. Доминиране - без значение дали става дума за родители и деца, или сътрудници. За прекъсването му голямо значение има позицията на обществото. Липсата на взаимност, емпатичност в обществото е огромен проблем.

Има потребност от дейни експерти, които да си свършат работата. Ако районната съдийка в Сандански беше издала заповед за отбрана на Кристина Дунчева, нямаше казусът да свърши по този начин.

Проблемът с насилието се корени в обществените неравенства и по-конкретно в половите неравенства. От социалистическа позиция се корени в капиталистическата стопанска система, сподели деятелят Стойо Тетевенски.

Законът за отбрана от домашно принуждение е извънредно належащо да бъде изменен, само че той няма да позволи целия проблем. За да имаме ефикасна битка, би трябвало да има фокус върху предварителната защита, освен върху наказването. Най-необходимата част от предварителната защита е да забележим корените на казуса – от кое място идва насилието.

Става дума за употреба на дамите на работните места, директната им финансова взаимозависимост в фамилиите. Огромната част от грижовния труд (отглеждането на децата, гледането на възрастни хора), домакинския труд е труд, който се прави гратис от дами у дома. Домашното принуждение е глобата, която скрепява този режим, в който за дамите се приема за присъщо да правят този безвъзмезден труд.

Адресирането на този проблем включва и битка против основите на системата, която слага дамите на пътя на насилието. Няма по какъв начин да борим домашното принуждение без да борим либерализацията на енергийния пазар, да вземем за пример. Непосилни сметки, които възрастните дами и самотните майки не могат да заплащат. Както и битка за жилищна правдивост – голяма част от българите нямат лични жилища или зависят от заеми и ипотеки. Те не могат да се спасят от насилието, тъй като не могат да намерят различен дом.

Борбата за преразпределение би трябвало да е значима за нас като социалисти – по-голямо систематизиране на богатствата към хората, които ги създават и голяма част от тях са дами, които получават мизерно възнаграждение като медицинските сестри, чистачките, шивачките, магазинерките, да вземем за пример.

Колкото повече липса на детски градини и обществени домове имаме, толкоз повече тази тежест се трансферира върху плещите на дамите. Това ускорява консерватизма, че тази роля на дамите е естествена.

Като леви хора би трябвало да засегнем и възхода на фашизма. Фашистката идеология, въплътена в най-различни организации, доближава застрашителни размери. Има ескалация на фашисткото принуждение. Имаше легитимация на фашистки партии от страна на партия ГЕРБ, които вкараха във властта и разрешиха на техните разкази да навлязат в публичния дискурс. И да станат преобладаваща вероятност за това какъв е прочитът на обществените проблеми. Пример за това е отношението към мигрантите и ЛГБТИ хората, които се показват като опасност. Когато Българска социалистическа партия си сътрудничи с организации, които поддържат Луков марш, би трябвало да се замисли на коя страна на историята е. Има изцяло изместване на политическия хайлайф в дясно, което обслужва капитала. 

Разделеното общество се ръководи елементарно. Да пожелаем на политиците, които ще отстояват леви решения кураж, заключи полемиката Диана Янкулова.