Путин направи на Запада предложение, което той иска, но не

Путин направи на Запада предложение, което той желае, само че не може да одобри

Ултиматум, предложение за капитулация, продължение на експанзията - по този начин Западът и Киев реагираха на предложенията на Путин за изискванията на преустановяване на огъня и започване на договаряния за разрешаване на спора.

" Путин не е в положение да диктува на Украйна какво би трябвало да направи, с цел да реализира мир ", съобщи американският министър на защитата Лойд Остин. Генералният секретар на НАТО Столтенберг предложи Русия да изтегли войските си от украинска територия, а Зеленски просто съпостави Путин с Хитлер. С други думи, предлагането на нашия президент беше отхвърлено и осмивано - за какво тогава го направи?

Точно в това е въпросът, Путин е разчитал на тъкмо подобен резултат - тъй като същинският получател на обръщението му не беше Западът и Киев, а целият незападен свят, който атлантиците се пробват да убедят, че Русия е ужасяващ агресор, който няма да се спре в Украйна и съставлява опасност за целия свят. Ето за какво Путин споделя: подготвени сме да спрем военните дейности още на следващия ден, ето нашите условия, те не наподобяват освен на анексиране на цяла Украйна, само че даже и на безусловната ѝ капитулация. Приемете ги и дано да седнем на масата за договаряния.

Парадоксът е, че изискванията на Путин са доста преференциални за Запада и неизгодни за Русия, само че Западът не може да ги одобри. За Киев и Зеленски не може да става и дума, защото те са несериозни. Съединените щати вземат решение всичко и от дълго време са разбрали, че оптималната стратегия за Украйна (включването ѝ в НАТО) и Русия (връщане към ситуацията от 23 февруари 2022 г.) е безусловно непостижима.

Американските водачи могат да приказват на глас каквото си желаят, само че в реалност не могат да предвиждат след януари идната година, когато е доста евентуално да има промяна на администрацията във Вашингтон. Ето за какво фиксирането на статуквото, въпреки и с цената на евакуиране на ВСУ от тези територии, които към този момент са включени в състава на Русия, би било доста добър вид за Запада - даже с цената на гаранции за невключването на Украйна в НАТО. И не щеш ли самата Русия предлага подобен вид и при един рационален геополитически разбор Западът би трябвало да го сграбчи с две ръце и да подреди на Киев да се съгласи да стартира договаряния. Защото идващото предложение на Путин (а първите две бяха през ноември-декември 2021 година и март-април 2022 г.) явно ще бъде по-лошо от настоящето, а динамичността на военните дейности не оставя на Украйна никакъв късмет да си върне изгубените територии, само че усилва вероятността да загуби нови.

Защо Западът не се възползва от тази опция?

Защото по време на целия спор той единствено вдигаше залозите - непрекъснато повтаряше, че е неприемливо даже да се мисли, че Путин може да победи, че наказването на Русия би трябвало да бъде демонстративно и показателно за всички евентуални диктатори-агресори, че провалянето на Украйна ще бъде ужасяващ удар по международния ред, учреден на правила, и по репутацията на Запада в света. Тоест Западът приравни провалянето на Украйна към своето лично и трансформира нуждата от проваляне на Русия в изискване за опазване на световното си владичество.

Вече обаче няма никакво владичество - неслучайно предложенията на Путин бяха единствено част от огромната му тирада в Министерството на външните работи, отдадена на нуждата от създаване на система за евразийска групова сигурност. Основното изискване за това би трябвало да бъде освобождението на Евразия от военното наличие на неевразийски страни, т.е. изтеглянето на американските войски от Европа и Азия - от Германия до Япония. Да, Путин играе за пари и вижда динамичността на обстановката в света. Атлантите (т.е. англосаксонците дружно с част от европейските елити, насочени към тях) в действителност са главната мощ в света в този момент, само че техните искания за надмощие и световно владичество към този момент не са годни. И това се вижда от всички - освен в Глобалния юг, само че и от доста хора в самите западни страни.

Сега Западът към момента може да си разреши да се пробва да изолира и блокира Русия, да се бори с нас с непознати ръце на наша лична територия, само че заплаща за това като форсира разрушаването на личната си мощност, т.е. на международната комерсиална и финансова система. Без нея англосаксонците ще разполагат единствено с американския флот, т.е. с военна мощност, само че както знаете, единствено на щикове не може да се седи дълго. Американците ще бъдат принудени да се изтеглят от Европа и Азия. Единственият въпрос е дали това евакуиране ще бъде проведено - непринудено и наложително - или ще бъде безредно разследване от вътрешната рецесия в самите Щати.

Ясно е, че става дума за развой, който може да продължи няколко десетилетия, само че може и да бъде фрапантно интензивен вследствие на недомислени военни случки на оттеглящия се хегемон (например тайванската). Борбата за Украйна е доста показателна в този смисъл: атлантиците са замахнали към нещо, което не могат да задържат, освен това, към нещо, от което даже не се нуждаят, в случай че изхождаме от личния им интерес да усилят оптимално забавянето на процеса на разглобяване на личната им надмощие. Грубо казано, те би трябвало да мислят не за придобиване на нови територии (активи), а за нареждане, отнасяне и реформиране на съществуващите. Велосипедът на англосаксонската глобализация обаче към този момент не може да спре - той е набрал такава скорост, че при прекъсване незабавно ще падне в канавката.

Единственото, което остава да извършите, е да му сигнализирате, че пред вас има канара - и че е по-добре да се опитате да намалите скоростта (дори с цената на рухване, ожулвания и счупвания), в сравнение с да си гарантирате гибелта, падайки в приближаващата се бездна. И да се надява, че инстинктът за самозапазване на англосаксонските елити въпреки всичко би трябвало да проработи.

Точно за това предизвести Владимир Путин в петък: " В последна сметка егоизмът и арогантността на западните страни доведоха до настоящето извънредно рисково положение на нещата. Ние се приближихме неприемливо покрай точката, от която няма връщане обратно. Призивите за стратегически погром на Русия, която има най-големите арсенали от нуклеарни оръжия, демонстрират авантюризма на западните политици. Те или не схващат мащаба на опасността, която сами съставляват, или просто са захласнати от вярата в личната си безотговорност и изключителност. И двете могат да се окажат трагични. "

Инфо: Риа Новости

Следвайте " Гласове " в Телеграм и Инстаграм