Проф. Чорбанов говори за българската ваксина срещу COVID с оксфордски професор
Проф. Андрей Чорбанов, който прави българската ваксина против COVID-19 в Департамента по Имунология към Българска академия на науките, дискутира изработката на медикамента с проф. Джефри Алмънд от Оксофордския университет, съобщи " Евроком ".
Срещата беше проведена от английското консулство у нас. В нея участваха и проф. Върджил Паунеску от Румъния, проф. Нилс Ростокс от Латвия, проф. Борут Струкелдж от Словения, доктор Владимир Зелник от Словакия, както и Аурелия Звирблиен от Латвия. Разговорът се състоя онлайн, като публицисти от всички страни-участници можеха да го проследят.
„ Започнах като производител на ваксини при започване на моята професионална кариера, само че сега съм разработчик на ваксини. Много съм любопитен за какво всички хора се концентрираха на “spike” протеина. Това е най-големият интерес за разработчиците, само че знаем, че това е най-имуногенният протеин, само че и най-защитният протеин на ковид. Моят въпрос е дали допустимо да се изработят разнообразни видове и спецификации на имунизацията, които имат за таргет различен протеин. Това е нашата концепция (на българската ваксина), която се опитваме да разработим “, разяснява проф. Чорбанов пред проф. Джефри Алмонд.
„ Беше добър и безвреден първи опит и проработи “, отговори оксофордския професор. „ Може би вие желаете да работите с нещо друго, което е ново потомство. Може би едно метод за стимулиране на клетъчния имунитет ще бъде забавно, както и допълнение към това да се провокират антитела против вируса. Има доста варианти, които могат да бъдат приложени. Дори и да не е за ковид, то това може да се приложи към по-добра имунология, която да се опълчи против всяко ново нещо, което се появи в бъдеще “.
„ Трябва да загатна, че нашият план е напълно финансиран от Институт „ Пастьор “ – Париж. Опитахме се да намерим нещо характерно. Първата задача на работната ни група беше да потърсим характерни епитопи. Намерихме повече от 100 характерни епитопи за всички протеини, които структурират ковид, освен от „ spike”, само че и от N-протеина, S-протеина, HE-протеина, M-протеина, всички комбинирани дружно. Втората ни задача беше да намерим кои протеини, кои епитопи не са се трансформирали, спрямо първите SARS-Co вируси. Имам поради, че всички коронавируси имат огромни прилики. Разбрахме, че доста от тези епитопи са се запазили с времето, тъй че използвахме единствено такива епитопи от всички четири протеина. Разбира се, използвахме и епитопите от S-протеина, само че тези протеини са доста по-стабилни, не подлежат на мутационен напън, който се вижда в другите райони “, изясни проф. Андрей Чорбанов.
„ Второто значимо нещо е да използваме по-специфична носеща система. Използвайки някои от постоянно срещаните наночастици не е най-перфектният метод. Намерихме производители на наночастици, които да могат да насочат епитопите към клетките, които ни интересуват, по-специално към дендритените и макрофагните кафези, които са антиген-представящи кафези. В този случай нашият таргет ще бъде странично характерен и по-силен от постоянно срещаните способи “, добави имунологът.
Срещата беше проведена от английското консулство у нас. В нея участваха и проф. Върджил Паунеску от Румъния, проф. Нилс Ростокс от Латвия, проф. Борут Струкелдж от Словения, доктор Владимир Зелник от Словакия, както и Аурелия Звирблиен от Латвия. Разговорът се състоя онлайн, като публицисти от всички страни-участници можеха да го проследят.
„ Започнах като производител на ваксини при започване на моята професионална кариера, само че сега съм разработчик на ваксини. Много съм любопитен за какво всички хора се концентрираха на “spike” протеина. Това е най-големият интерес за разработчиците, само че знаем, че това е най-имуногенният протеин, само че и най-защитният протеин на ковид. Моят въпрос е дали допустимо да се изработят разнообразни видове и спецификации на имунизацията, които имат за таргет различен протеин. Това е нашата концепция (на българската ваксина), която се опитваме да разработим “, разяснява проф. Чорбанов пред проф. Джефри Алмонд.
„ Беше добър и безвреден първи опит и проработи “, отговори оксофордския професор. „ Може би вие желаете да работите с нещо друго, което е ново потомство. Може би едно метод за стимулиране на клетъчния имунитет ще бъде забавно, както и допълнение към това да се провокират антитела против вируса. Има доста варианти, които могат да бъдат приложени. Дори и да не е за ковид, то това може да се приложи към по-добра имунология, която да се опълчи против всяко ново нещо, което се появи в бъдеще “.
„ Трябва да загатна, че нашият план е напълно финансиран от Институт „ Пастьор “ – Париж. Опитахме се да намерим нещо характерно. Първата задача на работната ни група беше да потърсим характерни епитопи. Намерихме повече от 100 характерни епитопи за всички протеини, които структурират ковид, освен от „ spike”, само че и от N-протеина, S-протеина, HE-протеина, M-протеина, всички комбинирани дружно. Втората ни задача беше да намерим кои протеини, кои епитопи не са се трансформирали, спрямо първите SARS-Co вируси. Имам поради, че всички коронавируси имат огромни прилики. Разбрахме, че доста от тези епитопи са се запазили с времето, тъй че използвахме единствено такива епитопи от всички четири протеина. Разбира се, използвахме и епитопите от S-протеина, само че тези протеини са доста по-стабилни, не подлежат на мутационен напън, който се вижда в другите райони “, изясни проф. Андрей Чорбанов.
„ Второто значимо нещо е да използваме по-специфична носеща система. Използвайки някои от постоянно срещаните наночастици не е най-перфектният метод. Намерихме производители на наночастици, които да могат да насочат епитопите към клетките, които ни интересуват, по-специално към дендритените и макрофагните кафези, които са антиген-представящи кафези. В този случай нашият таргет ще бъде странично характерен и по-силен от постоянно срещаните способи “, добави имунологът.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ